Решение по дело №3421/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4637
Дата: 17 октомври 2023 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20231110203421
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4637
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря И. А.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20231110203421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от А. Г. М. от ...........................,
с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против Наказателно
Постановление № BG 10032022/5800/Р8 – 302/25.08.2022г. издадено от
Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на лицето е било наложено
наказание глоба в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено
административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
В жалба до съда на наказаното лице оспорва законосъобразността на
наказателното постановление с оплакването, че в хода на проведеното
административно производство са били допуснати съществени и
неотстраними процесуални нарушения, изразяващи се в опорочаване на
съдържанието на АУАН и НП, вътрешна противоречивост между двата акта и
наличието на заплатена изискуема пътна такса. В заключение се иска от съда
да постанови решение, с което да отмени санкциониращия административен
акт като неправилен.
В съдебно заседание жалбоподателят А. М., редовно призован, не се
1
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна
подкрепа. Предлага на съда да постанови решение с което да отмени
наказателното постановление.
Административно – наказващият орган: Директор на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа
обстановка:
На 10.03.2022г. в 09:40:50ч. в направление излизане от територията на
Република България, на ГКПП Кулата, пристигнало пътно превозно средство
с рег. № ....................... вид: влекач, марка и модел .............................. с обща
допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от г – н М.. След
извършена проверка от страна на контролните органи било установено, че на
09.03.2022г. в 13:07:59ч., горепосоченото пътно превозно средство попада в
категорията на тези, за които била дължима, но не и заплатена такса по чл.10,
ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство било засечено
на 09.03.2022г. в 13:07:59ч., по път А – 6 км.50 + 427, който бил включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Във връзка с извършеното деяние бил
генериран доказателствен материал бил генериран запис от електронната
система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението
D9D7E7ВDE9253F78E053011F160A75BA, който, заедно с приложените към
него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представлява доказателство за заснетите
обстоятелства. Въз основа на материалите служителите в ТД ,,Митници“
София ст.инспектор Филип Пачавуров и Йорданка Панайотова съставили на
водача на заснетия автомобил А. М. АУАН. Въз основа на акта било издадено
и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
2
установена и доказана от показанията на разпитания в качеството на свидетел
Филип Пачавуров. Видно от показанията му е, че същият безспорно
установява в своите показания механизма на извършване на изпълнителното
деяние, както и неговия автор. При разпита си лицето описва начина на
установяване на този вид административно нарушения и тяхното
санкциониране. Съдът кредитира показанията на свидетеля като
правдоподобни, тъй като не се опровергават от останалите писмени
доказателства по делото, а и не бяха ангажирани насрещни такива, които да
опровергаят нейните фактически твърдения. Фактът на извършената
констатация по нея се потвърждават от приобщените по реда на чл.28 от НПК
писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е
необосновано и издадено в нарушение на закона и при наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Видно от приложената към административната преписка квитанция е,
че на 10.03.2022г., в 09:40:50ч. жалбоподателят М. не е бил заплатил в пълен
размер дължимата сума от 750 лева, а единствено 133.00 лева, което
опровергава становището на защитата за незаконосъобразното му
санкциониране поради неизпълнение на задължението му.
На следващо място е резонно и оплакването за наличие на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на
коректно посочване на правната норма, която е била нарушена. В
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. е въведено в задължение на водачите
на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Санкцията за лицата, които
управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения, се съдържа в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Задължителен реквизит от
съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна
норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да
3
определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение
и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи
извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай както в
АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, като не могат да се възприеме логиката на административно
наказващия орган, че нормата съдържа едновременно правило за поведение
и санкция. Съответна на нея законова норма, установяваща правилата за
поведение е именно императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. В
този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизит по чл.
42, ал. 1, т. 5, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а порокът е съществен,
тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект и има като
своя единствена последица цялостната отмяна на окончателния
правоохранителен акт (в този смисъл е и Решение № 4950 от 20.07.2023г. по
дело № 4433/2023г. по описа на АССГ) . Нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН ограничава ефективното упражняване на правото на защита, тъй като
деецът е бил поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото
му "административно обвинение", а именно за извършването на какво
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
С оглед гореизложените обстоятелства съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Поради отмяната на административния акт на процесуално основание,
нарушение на закона и необоснованост, се явява безпредметно обсъждането
на неговата законосъобразност по същество.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.3 т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № BG 10032022/5800/Р8 –
302/25.08.2022г. издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция ,,Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на А. Г. М.
4
от ............................, с ЕГН: ********** е било наложено наказание глоба в
размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено административно
нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от А. Г. М. от
............................, с ЕГН: ********** чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № BG 10032022/5800/Р8 – 302/25.08.2022г.
издадено от Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция
,,Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на лицето е било
наложено наказание глоба в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за
извършено административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
В жалба до съда на наказаното лице оспорва законосъобразността на
наказателното постановление с оплакването, че в хода на проведеното
административно производство са били допуснати съществени и
неотстраними процесуални нарушения, изразяващи се в опорочаване на
съдържанието на АУАН и НП, вътрешна противоречивост между двата акта и
наличието на заплатена изискуема пътна такса. В заключение се иска от съда
да постанови решение, с което да отмени санкциониращия административен
акт като неправилен.
В съдебно заседание жалбоподателят А. М., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Развива подробни съображения в нейна
подкрепа. Предлага на съда да постанови решение с което да отмени
наказателното постановление.
Административно – наказващият орган: Директор на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция ,,Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа
обстановка:
На 10.03.2022г. в 09:40:50ч. в направление излизане от територията на
Република България, на ГКПП Кулата, пристигнало пътно превозно средство
с рег. № ................... вид: влекач, марка и модел ........................, с обща
допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от г – н М.. След
извършена проверка от страна на контролните органи било установено, че на
09.03.2022г. в 13:07:59ч., горепосоченото пътно превозно средство попада в
категорията на тези, за които била дължима, но не и заплатена такса по чл.10,
ал.1 т.2 от Закона за пътищата. Цитираното превозно средство било засечено
на 09.03.2022г. в 13:07:59ч., по път А – 6 км.50 + 427, който бил включен в
обхвата на платената пътна мрежа. Във връзка с извършеното деяние бил
генериран доказателствен материал бил генериран запис от електронната
система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, с номер на нарушението
1
D9D7E7ВDE9253F78E053011F160A75BA, който, заедно с приложените към
него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представлява доказателство за заснетите
обстоятелства. Въз основа на материалите служителите в ТД ,,Митници“
София ст.инспектор Ф. П. и Й. П. съставили на водача на заснетия автомобил
А. М. АУАН. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена и доказана от показанията на разпитания в качеството на свидетел
Ф.П.. Видно от показанията му е, че същият безспорно установява в своите
показания механизма на извършване на изпълнителното деяние, както и
неговия автор. При разпита си лицето описва начина на установяване на този
вид административно нарушения и тяхното санкциониране. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като правдоподобни, тъй като не се опровергават от
останалите писмени доказателства по делото, а и не бяха ангажирани
насрещни такива, които да опровергаят нейните фактически твърдения.
Фактът на извършената констатация по нея се потвърждават от приобщените
по реда на чл.28 от НПК писмени доказателства.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е
необосновано и издадено в нарушение на закона и при наличието на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Видно от приложената към административната преписка квитанция е,
че на 10.03.2022г., в 09:40:50ч. жалбоподателят М. не е бил заплатил в пълен
размер дължимата сума от 750 лева, а единствено 133.00 лева, което
опровергава становището на защитата за незаконосъобразното му
санкциониране поради неизпълнение на задължението му.
На следващо място е резонно и оплакването за наличие на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на
коректно посочване на правната норма, която е била нарушена. В
разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. е въведено в задължение на водачите
на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за
участъците от платената пътна мрежа, които ще ползват, или да изпълнят
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Санкцията за лицата, които
управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения, се съдържа в
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Задължителен реквизит от
съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна
норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да
определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение
и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи
2
извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай както в
АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, като не могат да се възприеме логиката на административно
наказващия орган, че нормата съдържа едновременно правило за поведение
и санкция. Съответна на нея законова норма, установяваща правилата за
поведение е именно императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. В
този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизит по чл.
42, ал. 1, т. 5, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, а порокът е съществен,
тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект и има като
своя единствена последица цялостната отмяна на окончателния
правоохранителен акт (в този смисъл е и Решение № 4950 от 20.07.2023г. по
дело № 4433/2023г. по описа на АССГ) . Нарушението по чл. 57, ал. 1, т. 6 от
ЗАНН ограничава ефективното упражняване на правото на защита, тъй като
деецът е бил поставен в невъзможност да разбере от правна страна вмененото
му "административно обвинение", а именно за извършването на какво
административно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
С оглед гореизложените обстоятелства съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Поради отмяната на административния акт на процесуално основание,
нарушение на закона и необоснованост, се явява безпредметно обсъждането
на неговата законосъобразност по същество.
С оглед гореизложеното обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
3