О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …..
гр. Луковит, 19.11.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря:
като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 320 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 68, ал. 5, във вр. с ал. 4 от НПК
Образувано е по повод жалба от адвокат С.Х. ***, в качеството й на защитник на С.Г.А. *** – обвиняем по ДП № 246/ 2017г. по описа на РУ МВР гр.Луковит, против постановление от 29.10.2018г. на РП Луковит. с което прокурорът е отказал: да се произнесе по отправената молба за отмяна на наложената забрана по чл. 68, ал. 1 НПК на обвиняемия С.Г.А. да напуска пределите на Р.България, както и да даде разрешение на А. да напусне пределите на Р.България за срок от 2 месеца.
В жалбата се излага становище, че отказът на прокурора за даване на разрешение на обвиняемия С.Г.А. за напускане пределите на Р.България за срок от 2 месеца, е необоснован и незаконосъобразен. Също така се излага становище, че отказът на прокурора да се произнесе по искането за отмяна на наложената ограничителна мярка, е необоснован и незаконосъобразен, тъй като е мотивиран с това. че прокурорът не е компетентен да се произнесе по отмяната на наложената забрана позовавайки се на разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от НПК. Отправено е искане, съдът да върне молбата на прокурора с указания да се произнесе по същество в частта относно искането за отмяна на наложената мярка „Забрана за напускане пределите на Република България”, поради липса на данни към настоящия момент, които да налагат това ограничение, както и да отмени отказа на прокуратура и разреши на обвиняемия А. да напусне страната за срок от 2 месеца, за да може обвиняемият да реализира правото си на свободно предвижване с цел търговия с автомобили втора употреба oт ЕС.
Съдът, след като се запозна с постановление от 29.10.2018г. на РП Луковит, приложените материали от ДП № 246/ 2017г. по описа на РУ МВР Луковит, както и с изложеното в жалбата и след като служебно извърши справки в деловодството на съда, приема следното:
С постановление от 05.01.2018г. прокурор Петя Грънчарова – районен прокурор на РП Луковит, на основание чл. 68, ал.1 НПК е наложила забрана на С.Г.А., обвиняем по досъдебно производство № 246/ 2017г. по описа на РУ МВР Луковит да напуска пределите на Република България. Като мотиви за наложената мярка за процесуална принуда е посочено, че обвиняемият е напуснал страната, което е дало повод да бъде обявен за общодържавно издирване /ОДИ/, едновременно с това предстои извършване на допълнителни процесуални действия, като съвкупната оценка на тези обстоятелства е довела до извода на съда, че има опасност обвиняемият да се укрие.
Законното приложение на мярката за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“, регламентирана в чл. 68 НПК изисква да са налице следните фактически предпоставки: 1. привличането на лицето към отговорност за тежко умишлено престъпление и 2. да съществува опасност лицето да се укрие извън пределите на страната.
Видно от приложеното към настоящето дело материали по ДП № 246/ 2017г., с постановление от 19.05.2018г. на разследващия орган, С.Г.А. е привлечен като обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 02.10.2017г., около 13.50 часа в гр.Луковит, на улица „Възраждане“ срещу Община Луковит, замахвайки с брадва се заканил с убийство на Иво Сергеев А. ***, като му заявил „Къде е тоя да го очистя…ей сега ще ти еба майката, ще те очистя“, което би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.
Предвиденото наказание за това престъпление е лишаване от свобода до 6 години, което според определението на чл. 93, т. 7 НК дава основание да се приеме, че обвинението срещу С.А. е за „тежко умишлено престъпление“, с което е изпълнено първото формално основание за налагане на мярката за процесуална принуда "Забрана за напускане на пределите на Република България".
С цитираното постановление на разследващия орган, С.Г.А. е привлечен като обвиняем и за престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, за това, на 02.10.2017г., около 13.50 часа в гр.Луковит, извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като носейки брадва в ръка се движел по улица „Димитър Талев“ и по улица „Възраждане“ – покрай Община Луковит, в брадва влязъл в търговски обект на „Виваком“, след това замахвал няколко пъти с брадва към Иво Сергеев А. ***.
Служебно известно е на съда, че по повод внесено от Районна прокуратура Луковит постановление по реда на чл. 375 от НПК ведно с материалите по досъдебно производство № 246/ 2017г. по описа на РУ МВР гр.Луковит, е отправено предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на Георги А. Илиев и Георги Сандов Г. ***, за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, е образувано АНД № 189/ 2018г. по описа на РС Луковит. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание по реда на глава двадесет и осма от НПК за дата 10.08.2018г. и към момента съдебното производство е висящо.
С постановление от 29.10.2018г. на наблюдаващия прокурор по досъдебно производство № 246/ 2017г. по описа на РУ МВР Луковит, постановено на основание чл. 68, ал. 3, вр. с ал. 1 НПК, не е уважил молбата и не е дал разрешение на обвиняемия С.Г.А. да напусне пределите на Република България за срок от 2 месеца. Освен описаната фактология в обстоятелствената част на постановлението, като мотив за отказа прокурорът е посочил, че в молбата липсват данни за необходимостта обвиняемият да пътува извън страната, за държавата и адреса на който той ще се установи, липсват каквито и да било гаранции, че ще бъде намерен от правораздавателните органи в РБ в предвид факта, че негови близки са отказали да получат първата призовка при призоваването от страна на разследващите органи, както и предвид характера на престъпленията, за които А. е обвинен и мястото на които е извършил действията /на публичен място/, съществува реална опасност той да се укрие и попречи за приключване на наказателното производство.
Съдът приема, че е сезиран по реда на чл. 68, ал. 5, във вр. с ал. 4 от НПК предвид постъпилата жалба за отмяна на отказа на наблюдаващия прокурор по ДП № 246/ 2017г. по описа на РУ МВР Луковит, да разреши на обвиняемия по делото С.Г.А. да напуска пределите на Република България за срок от 2 месеца.
Във връзка с наложената забрана, предмет на настоящето производство е отказът прокурора за даване на разрешение на обвиняемия А. за временно напускане на страната за определен срок.
До момента досъдебното производство по отношение на повдигнатите обвинения спрямо А. не е приключено.
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 НПК в досъдебното производство, при обвинение за тежко умишлено престъпление, прокурорът може да наложи на обвиняемия мярка за процесуална принуда забрана за напускане пределите на страната без негово разрешение. В този случай, за да напусне пределите на страната, съответният обвиняем следва да отправи искане до наблюдаващия прокурор за даване на разрешение за излизане извън границите на страната. При такова искане наблюдаващия прокурор следва да се произнесе в тридневен срок (чл. 69, ал. 3 НПК). Ако прокурорът откаже да даде разрешение, разпоредбата на чл. 68, ал. 4 НПК предвижда, че отказът на прокурора да отмени мярката или отказът на прокурора да разреши на обвиняемия да напусне пределите на Р.България за определен срок, подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд. По реда на ал. 5 на същата разпоредба, съдът може, по искане на обвиняемия или неговия защитник, изцяло да отмени забраната за напускане пределите на Република България, ако не съществува опасност обвиняемия да се укрие извън страната или да разреши на обвиняемия да напусне пределите на Р.България за определен срок.
В настоящият казус жалбата е подадена до надлежния съд, тъй като видно от обстоятелствената част на постановлението за привличане на обвиняем спрямо лицето са повдигнати обвинения за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК и по чл. 325, ал. 1 от НК, извършени на територията на гр.Луковит. Съответният първоинстанционен съд по това обвинение е именно РС Луковит, поради което същия е компетентен да се произнесе по жалбата срещу отказът на прокурора да даде разрешение на обвиняемия за временно напускане на пределите на страната.
Съдът счита, че в производството по чл. 68, ал. 4-5 от НПК следва да се преценява дали следва да потвърди отказа на прокурора или разреши на обвиняемия да напусне пределите на Република България за определен срок.
В конкретният случай е безспорно, че срещу лицето е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК, поради което са налице предпоставките на чл.68, ал. 1 НПК за налагане на посочената мярка за процесуална принуда. Същата е наложена и от надлежен орган – с постановление на наблюдаващия прокурор. Самата жалба за отмяна на постановлението на наблюдаващия прокурор е подадена от надлежно лице (по смисъла на чл. 68, ал. 3 НПК) – защитник на обвиняемия. Поради това молбата е допустима, а предмет на същата е надлежен акт на прокурора по висящото досъдебно производство.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
Наказателното производство срещу обвиняемия се води в
продължение на четири месеца, през който са извършвани процесуално-следствени
действия с негово участие, но разследването по ДП № 246/ 2017г. не е
приключило, тъй като материалите по цитираното ДП са приложени към АНД № 189/
2018г. по описа на РС Луковит, производството по което към момента е висящо.
Съгласно принципите заложени в процесуалния закон, целта на мерките за
процесуална принуда е да гарантират явяването на обвиняемия по делото. В
материалите по досъдебното производство са налични доказателства, че ако бъде разрешено
да напусне пределите на Република България за определен период, то обвиняемият
ще се укрие, при което такова разрешение не следва да бъде издадено. В
атакуваното постановление на РП Луковит са изложени конкретни доводи, изградени
върху основата на налични по делото доказателства, че без наложената забрана
съществува опасност обвиняемият да се укрие.
Съдът споделя позицията на прокурора изложена в
постановлението от 29.10.2018г. за наличието на опасността от укриване в
чужбина, предвид липсата на данни изложени в молба за необходимостта
обвиняемият да пътува извън страната, за държавата и адреса на който той ще се установи,
липсата на каквито и да било гаранции, че ще бъде намерен от
правораздавателните органи в РБ, в предвид и на факта, че негови близки са
отказали да получат първата призовка при призоваването от страна на
разследващите органи. Не без значение е и фактът, че ако обвиняемият се намира
извън пределите на страната за един не малък период от време – от два месеца,
то това ще попречи на разследващите органи да планират процесуално-следствените
действия с негово участие, респ. ще попречи на приключване на разследването по
делото.
Съдът не намира в поведението на обвиняемия проява на
добросъвестност и процесуална дисциплина от негова страна, при изпълняване на
неговите процесуални задължения, а по-скоро желание да избегне неблагоприятните
последици, които законът свързва с евентуалното неизпълнение на тези задължения.
Според съда процесуалната недобросъвестност на обвиняемия винаги може да стои в
основата на желанието му да обоснове претенцията си за издаване на разрешение
за напускане на пределите на страната за определен период и представлява факт,
установяващ желанието му да се укрива от наказателно преследване в България.
Неподкрепен с конкретни доказателства е изложения довод от
страна на защитника на обвиняемия, че разрешението да напусне страната за срок
от 2 месеца, се иска за да може обвиняемият да реализира правото си на свободно
предвижване с цел търговия с автомобили втора употреба от ЕС. В кориците на
делото не се съдържат конкретни доказателства в тази насока, а по-скоро такива,
че обвиняемият няма никакво движимо или недвижимо имущество, нито има доходи,
безработен е, което свидетелства, че С.А. не е трайно свързан с територията на
Република България, чийто гражданин е, едновременно с това е укрил адреса си и
доходите си от чужбина, за където има данни да живее преимуществено. Всички
тези обстоятелства сочат, че разрешаването на обвиняемия да напусне пределите
на Р.България за период от 2 месеца, на този етап би създала затруднения пред
разследващите органи, както и опасност от укриване на обвиняемия. Също така, по
делото се работи ритмично, извършена е голяма по обем работа, липсват данни за
бавност в действията на разследващите органи и съществува вероятност
досъдебното производство да бъде приключено в установения процесуален срок.
При това положение искането на обвиняемия А. да напусне пределите на страната се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а постановлението на наблюдаващия прокурор потвърдено.
С настоящата жалба от страна защитника на обвиняемия е поискано от съдът да върне молбата на прокурора с указания да се произнесе по същество в частта относно искането за отмяна на наложената мярка „Забрана за напускане пределите на Република България”. Искането е основателно, тъй като по съдът е компетентен да разгледа искане за отмяна на тази ограничителна мярка, само и единствено когато е сезиран по реда на чл. 68, ал. 6 НПК с конкретно искане на обвиняемия или неговия защитник за отмяна на забраната по ал. 1 на чл.68, ако не съществува опасност обвиняемият да се укрие извън страната. Предвид на това, че в настоящия случай съдът е сезиран по реда на чл. 68, ал. 4-5 НПК с жалба против отказа на прокурора да разреши на обвиняемия А. да напуска пределите на Р.България за срок от 2 месеца /няма искане за отмяна на забрана, респ. не сме в хипотезата на производство по реда на чл. 68, ал. 6 НПК/, то следва да бъде уважено искането на защитника на обвиняемия и да върне молбата на прокурора с указания да се произнесе по същество, в частта относно искането за отмяна на наложената мярка „Забрана за напускане пределите на Република България” - тъй като компетентен да се произнесе, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 3 НПК, е наблюдаващият разследването прокурор.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 68, ал. 5, във вр. с ал. 4 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановлението от
29.10.2018г. на наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура гр.Луковит,
постановено по досъдебно производство № 246/ 2017г. по описа на РУ МВР
гр.Луковит, пр. пр. вх. № 981/ 2017г. на РП гр.Луковит, с което е отказано на
обвиняемия по посоченото дело С.Г.А. да му бъде разрешено да напусне пределите
на Република България за срок от 2 месеца.
ИЗПРАЩА на Районна прокуратура
гр.Луковит жалбата от адвокат С.Х. ***, защитник на С.Г.А. – обвиняем по ДП №
246/ 2017г. по описа на РУ МВР гр.Луковит, за произнасяне в частта относно
искането за отмяна на наложената мярка „Забрана за напускане пределите на
Република България”, по компетентност, предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 3 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на адвокат С.Х. ***.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: