Р
Е Ш Е
Н И Е № 216
18.02.2020г., гр. Пловдив,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ-ти гр. състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията В.Куршумова
гр.д.№ 153 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх.№ 2429/23.01.2020
г. в регистратурата на ПдОС от „ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от
юрисконсулт Л.Д.-М., против отказ на ЧСИ Атанас Атанасов с рег.№ 757 от КЧСИ,
обективиран в разпореждане от 03.12.2019 г./посочено в жалбата като
постановление/ за намаляване на размера на приетите разноски на взискателя за
адвокатско възнаграждение в частта за сумата над 200,00 лв. до 1065,00 лв. по
изпълнително дело № 20197570400215. В жалбата се излагат оплаквания за
незаконосъобразност на действията на ЧСИ с довода, че в законоустановения срок,
след връчването на поканата за доброволно изпълнение, на 02.12.2019г. длъжникът
е заплатил целия размер на дълга по делото от 62 992,01 лева, както и е поискал
намаляване на приетите в производството разноски на взискателя за адвокатско
възнаграждение от 1500 лв. до размера на 200 лв. С обжалваното разпореждане ЧСИ
частично е уважил искането на длъжника като е намалил разноските до размера на
1 065 лв. Излагат се доводи, че при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение е приложима нормата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения, но не и тази по чл.10, т.2.
Оспорва се фактическата и правна сложност на делото и се настоява за определяне
на възнаграждението по реда на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималния
размер на адвокатските възнаграждения с довода, че осъществените от
процесуалния представител действия по изпълнителното дело са за образуване на
изп.дело като не са извършвани действия
по чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г. Искането към съда е за отмяна на обжалваното
действие на ЧСИ и намаляване на приетите разноски за адвокатско възнаграждение до
размера на 200 лв. Моли се, в случай, че съдът уважи жалбата да редуцира и размера на дължимата съобразно чл.26 от от
ТТРЗЧСИ пропорционална такса. Претендират се разноските по делото, включително
и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Ответната страна по жалбата – К.Г.С.,
взискател в изпълнителното производство, чрез пълномощника си адв.С.Н., е
депозирал писмено становище, с което оспорва жалбата като неоснователна с
искане за оставянето й без уважение.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител също изразява становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и
данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано
лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435
ал. 2, т. 7 от ГПК.Доколкото е налице
нарочен акт на ЧСИ – разпореждане за произнасяне по искане на основание
чл. 78, ал. 5 ГПК и именно то е обект
на обжалване, жалбата е процесуално допустима.В този смисъл е т. 2 на
Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г., съгласно която на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който
се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.
Изпълнително дело №
20197570400215 по описа на ЧСИ Атанас Атанасов с рег.№ 757 от КЧСИ е образувано
по молба на К.Г.С., чрез пълномощника
адв.С.Н., против „ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист издаден на 18.11.2019
г. от Апелативен съд Пловдив за заплащане на сумата от 40 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.09.2015 г. до
окончателното изплащане. С молбата е направено искане за налагането на запор
върху банковите сметки на длъжника. Представено е
пълномощно с договор за правна
защита и съдействие за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1 500 лв. от взискателя на процесуалния му
представител адв.С.Н.
С разпореждане от 21.11.2019 г.
ЧСИ е приел разноските на взискателя и ги е възложил на длъжника.
На 25.11.2019 г. на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение за задължението му по изп.дело към
21.11.2019 г. в общ размер на 62 991, 01 лв., от които: 40 000 лв. -
главница, 17.026, 73 лв. - лихви, 1 500 лв. - адвокатско възнаграждение,
192 лв. - разноски по изп.дело, както и такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 4 273, 28
лв. в полза на ЧСИ.
По изпълнителното дело е наложен
запор върху банковите сметки на длъжника в „УниКредит Булбанк“АД и в Банка
„Пиреос България“АД. Съгласно писмо от „УниКредит Булбанк“АД от 02.12.2019 г. дължимите суми по запора са били преведени
изцяло.
На 27.11.2019 г. длъжникът е
депозирал молба до ЧСИ, с която е оспорил размера на приетите разноски за
адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. с искане за тяхното намаляване до
размера на 200 лв., както и е оспорил начислената такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ като неправилно изчислена и
е направил искане за тяхното редуциране.
С разпореждането от 03.12.2019 г.
ЧСИ Атанасов е уважил частично възражението на длъжника за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя като е намалил същите до
размера на 1 065 лв., както е и посочил размерът на дължимата пропорционална
такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ да се
преизчисли предвид извършеното намаляване.
При така установеното от
фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Приетите от съдебният изпълнител
разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение са в размер от 1065 лв.
Съгласно договора за правна защита и съдействие възнаграждението на процесуалния
представител на взискателя е договорено за образуване и за процесуално
представителство по делото. Съгласно чл.10, ал.1 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е в размер на
200 лв., а за процесуално представителство в производството е в размер на 865
лв - съобразно удостовереният в изпълнителния лист материален интерес от 40 000 лв. и на основание чл.10, ал.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004
г. Установява се, че в молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е посочил като способ на изпълнение запор на банковата сметка на длъжника,
който е бил приложен с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в
„УниКредит
Булбанк“АД и в Банка „Пиреос България“АД. Съгласно писмо от „УниКредит
Булбанк“АД от 02.12.2019 г. дължимите
суми по запора са били преведени изцяло. При тези данни по делото неоснователни
са доводите на длъжника за определяне на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение само до размера на 200 лв. По делото се установява, че
адвокатското възнаграждение е договорено както за образуване на делото, така и
за процесуално представителство и вследствие осъществяването на последното е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника, както и са постъпили суми за
удовлетворяване вземането на взискателя.
Ето защо, правилно ЧСИ е приел
разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 1065, лв.,
която сума представлява минималния размер на адвокатското възнаграждение,
съгласно Наредба № 1/ 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното жалбата ще бъде оставена без уважение, а обжалваното
разпореждане на ЧСИ ще се потвърди като правилно и законосъобразно. С оглед неоснователността на жалбата, ще се
остави без уважение и искането за допълнително намаляване на пропорционалната
такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в разпореждането от 03.12.2019 г.
Ответникът
по жалбата не претендира разноски в производството, поради което такива няма да
му се присъдят.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЗД ЕИГ Ре“ ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Христофор Колумб“ № 43, представлявано от юрисконсулт
Л.Д.-М., против отказ на ЧСИ Атанас Атанасов с рег.№ 757 от КЧСИ, обективиран в
разпореждане от 03.12.2019 г. за намаляване на размера на приетите разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение в частта за сумата над 200,00 лв. до
1065,00 лв. по изпълнително дело № 20197570400215, както и обективираното в нея
искане за допълнително намаляване на пропорционалната такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ
в разпореждането от 03.12.2019 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: