Р
Е Ш Е Н И Е
№
39
гр. Разград, 02.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 6 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118 КСО
във вр. с § 4, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Постановление
№ 199 на МС от 7.08.2020 г. за изменение и допълнение на Наредбата за
обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица.
Постъпила е жалба от С. К. Д. от гр. Р.
против отказа на директора на ТП на НОИ – Разград да бъдат възобновени правата
й по изплащане на парични обезщетения и пенсии от държавното обществено
осигуряване и да бъдат отменени Задължителни предписания № ЗД-1-16-00668682 от
25.10.2019 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ – Разград, който отказ
е обективиран в писмо изх. № Ц1019-16-901/1 от 01.12.2020 г. Жалбоподателката
твърди, че отказът е недействителен административен акт, който е издаден от
некомпетентен орган, при неспазване на изискванията за форма, при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и при материална
незаконосъобразност. Моли да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.
Ответникът счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С. Д. е самоосигуряващо се лице, регистрирано
като упражняващо свободна професия и е пенсионер, считано от 31.10.2018 г.
За времето от 16.11.2018 г. до 31.01.2019
г. тя е внасяла осигурителни вноски по ДОО, като е декларирала осигуряване за
м. ноември 2018 г. - 22 дни, за м. декември 2018 г. - 18 дни и за м. януари
2019 г. - 5 дни.
Поради това, че не е подала декларация
ОКД-5, че е пенсионер и желае да се осигурява, на основание чл. 108, ал. 1, т.
3 КСО са
били издадени задължителни предписания № ЗД-1-16-00668682 от 25.10.2019 г., с
които й е предписано да подаде декларация обр. 1 с код Корекция, както следва:
1. за м.ноември 2018 г. в т.16.2 да се декларира 11 дни, в т. 15 – 15-ти, 2. за
м.декември 2018 г. и за м. януари 2019 г. – данните в частта за ДОО да бъдат
заличени. Задължителните предписания са били потвърдени с Решение №
1012-16-76/1 от 10.12.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Разград.
Горното решение и потвърдените с него
задължителни предписания са били предмет на съдебен контрол, като с Решение №
38 от 13.03.2020 г., постановено по адм. дело № 11/2020 г. по описа на АдмС –
Разград, влязло в сила на 02.11.2020 г., жалбата на С.
Д. е била отхвърлена.
Междувременно, Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ е била изменена с Постановление № 199 на
МС от 7.08.2020 г. и в § 4, ал. 3 от неговите Преходни и заключителни
разпоредби е предвидена възможност за възобновяване на производството по
постановените откази за изплащане на парични обезщетения и пенсии от държавното
обществено осигуряване или задължителни предписания.
Със заявление от 18.11.2020
г. С. Д. е поискала възобновяване на правата й по изплащане на парични
обезщетения и пенсии от ДОО, като бъдат отменени задължителните предписания.
С оспореното в настоящото
производство писмо ответникът е уведомил Д., че предвид силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила съдебно решение тя следва да изпълни задължителните
предписания и не може да иска тяхната отмяна. Административният орган се е
позовал на мотивите на Решение № 13525 от 02.11.2020 г., постановено по адм.
дело № 6681/2020 г. по описа на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 38 от
13.03.2020 г. по адм. дело № 11/2020 г. по описа на АдмС – Разград, че заявителката
не попада в хипотезата на § 4 във вр. с § 1 от ПМС
№ 199 от 7.08.2020 г. за изменение и допълнение на НООСЛБГРЧМЛ, тъй като
данните, които е подавала или е трябвало да подаде, са за период, необхванат от
цитираното изменение.
Видно от удостоверение изх. № 1050-16-10
от 09.03.2021 г. от ТП на НОИ – Разград, за жалбоподателката няма спрени или висящи
производства по заявления, както и
постановени откази за изплащане на парични обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване през периода от 31.10.2018 г. до настоящия момент.
Ответникът е представил извлечения от информационната
система на НОИ, от които се установява, че от м. февруари 2019 г. до м. август
2020 г. С.Д. не е внасяла осигурителни вноски и липсват данни за осигуряване по
ДОО, подадени чрез СУП на НАП.
По делото не се спори, че жалбоподателката
е внасяла здравноосигурителни вноски.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Противно на възраженията на жалбоподателката,
съдът намира, че уведомителното писмо е индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. То представлява волеизявление на административен
орган, с което на Д. се отказва възобновяване на приключилото административно
производство по издаване на задължителни предписания и с това непосредствено се
засягат нейните права и интереси.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
При дължимата проверка за
законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК съдът констатира, че не са налице
отменителните основания по чл. 146 АПК.
Съгласно § 4, ал. 3 от ПМС № 199 от
7.08.2020 г. производството по постановените откази за изплащане на парични обезщетения и
пенсии от държавното обществено осигуряване или задължителни предписания се възобновява въз основа на заявление на
лицето, подадено до съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт.
Съгласно чл. 29, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на НОИ териториалното поделение се
представлява от неговия ръководител. Със Заповед № 3441/07.08.2020 г. на
подуправителя на НОИ на Д. К. е било възложено да изпълнява задълженията на
незаетата длъжност директор на ТП на НОИ – Разград, считано от 10.08.2020 г.
Видно от Заповед №Ц1016-40-633/25.09.2020 г. на управителя на НОИ, на В. К.
– началник отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ – Разград е възложено да изпълнява правомощията
на директор на ТП на НОИ – Разград в
случай на отсъствие на и.д. директора К. поради отпуск поради временна
неработоспособност. По делото е представен болничен лист № Е 20202222588,
удостоверяващ, че Д. К. е била в отпуск от 24.11.2020 г. до 01.12.2020 г.
включително. Следователно, оспореното писмо е валидно издадено от В. К. с
компетентност на ръководител на ТП на НОИ - Разград в условията на заместване.
Административният акт е в
необходимата писмена форма, има изискуемото от чл. 59, ал. 2 АПК съдържание и
при издаването му са спазени административнопроизводствените правила.
Неоснователен е доводът на жалбоподателката за липса на мотиви и обособена
разпоредителна част. Макар и лаконично, административният орган е изложил ясни
съображения, които позволяват да бъде разбрана и проверена волята му.
Неоснователно е и
оплакването за неспазване на процедурата по чл. 106 АПК, съответно по глава
четиринадесета от АПК. Възобновяването по § 4, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 199 от
7.08.2020 г. е особено производство, подчинено на специална правна уредба,
което изключва приложението на общите правила.
Оспореният отказ е
постановен при правилно приложение на материалния закон и неговата цел.
С разпоредбата на § 1, т. 2 от ПМС № 199
от 7.08.2020 г. е изменена алинея 6 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, като е предвидено,
че самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за
социално осигуряване, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по предвидения
с наредбата ред, по свое желание, изразено, както следва: т. 1 за лицата, които
не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си,
след като им е отпусната пенсия – с продължаване подаването на данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО. В чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО е указано,
че самоосигуряващите се лица периодично следва да представят в НАП данни за осигурителния
доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския
пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",
дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица.
Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР
на ПМС
№ 199 от 7.08.2020 г. за самоосигуряващите се лица по
чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и които до датата
на влизане в сила на § 1 са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по реда
на Наредба № Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (отменена) и/или на Наредба № Н-13
от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ, бр. 1 от 2020 г.), се счита, че
са изразили желанието си да се осигуряват по предвидения с наредбата ред.
Съгласно § 4, ал. 2 от ПЗР
на ПМС
№ 199 от 7.08.2020 г. ал. 1 се прилага и за
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е
отпусната пенсия и които до датата на влизане в сила на § 1 са подавали данни
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО по реда на Наредба № Н-8 (отменена) и/или на
Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. и имат постановен отказ за отпускане на
парично обезщетение, или пенсия от държавното обществено осигуряване, или
задължително предписание по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
Наличието на горните условия
е основание за възобновяване на производството по постановените откази за
изплащане на парични обезщетения и пенсии от ДОО или задължителни предписания,
съгласно § 4, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 199 от 7.08.2020 г.
В разглеждания случай тези условия не са
налице.
С изменението на чл. 1, ал. 6 НООСЛБГРЧМЛ
е отпаднало задължението за подаване на декларация ОКД-5 от самоосигуряващи се
лица, които не са прекъснали трудовата си дейност, съответно осигуряването си,
след като им е отпусната пенсия. По силата на § 4, ал. 2 от ПЗР на ПМС №
199/2020 г. същият режим се прилага и по отношение на самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т.
1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и които до 11.08.2020 г. - датата
на влизане в сила на § 1 са подавали данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Безспорно е, че жалбоподателката
е самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и пенсионер, чиято трудова
дейност не е прекъсната. Но след 31.01.2019 г. и до 11.08.2020 г. тя не е
внасяла осигурителни вноски по ДОО и не е декларирала данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Поради това правилно ответникът е
отказал да възобнови производството по издаване на задължителните предписания по
чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО. Други производства от посочените в § 4, ал. 3 от ПЗР
на ПМС № 199 от 7.08.2020 г. не са установени.
По изложените съображения Разградският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К. Д. от гр.
Р. против отказа на директора на ТП на НОИ – Разград, обективиран в писмо изх.
№ Ц1019-16-901/1 от 01.12.2020 г., да
бъдат възобновени правата й по изплащане на парични обезщетения и пенсии от
държавното обществено осигуряване и да бъдат отменени Задължителни предписания
№ ЗД-1-16-00668682 от 25.10.2019 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ
– Разград.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-днен срок от съобщаването му на страните.