№ 2161
гр. София, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20221110204415 по описа за 2022
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. А. М. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-
4332-028116 от 21.02.2022г., издадено от *** - Началник Група в Отдел „Пътна полиция”
при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя М.
на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 200
(двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи на Д. А.
М. са отнети и 10 контролни точки.
В подадената жалба се казва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно и
се иска неговата отмяна.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Д. А. М. не се явява в съдебните заседания
на 03.06.2022г., 27.09.2022г. и 23.11.2022г. и тогава производството е било водено спрямо
него по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН. В съдебно заседание пред СРС на 07.02.2023г. М. се
явява лично и пледира за отмяна на наложените му административни наказания.
Въззиваемата страна – Началник Група в ОПП-СДВР, редовно призована, не се явява
и не изпраща представител, който да изрази становище по съществото на спора.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
Лек автомобил модел „***“, марка „***“ с рег. № ***, жълт цвят е собственост на Т.
1
С. С.. В края на месец май 2021г. свидетелят С. заминал за чужбина и предоставил
автомобила си на жалбоподателя да го управлява. Автомобилът се ползвал от М. и след май
2021г., вкл. и към месец септември 2021г., макар, че не бил прехвърлен на негово име и
продължавал да се води собственост на Т. С.. За лек автомобил с рег. № *** имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №
BG/23/320002775514 за периода от 07.11.2020г. до 06.11.2021г., но на 02.03.2021г.
застраховката била прекратена поради невнесена вноска. В тази връзка съответно на
26.05.2021г. била прекратена регистрацията на моторното превозно средство (МПС) на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Тази служебно прекратена регистрация на МПС-то била
съответно отбелязана в АИС-КАТ, но за нея собственикът на автомобила не бил уведомен.
На 13.09.2021г. Д. А. М. управлявал лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** в гр.
София, бул. „Тодор Александров“ с посока на движение от бул. „Мария Луиза“ към бул.
„Христо Ботев“. Около 13:21 часа на 13.09.2021г. Д. А. М. бил спрян за проверка от
свидетелите Н.Й. и К.В. – служители на ОПП-СДВР. В хода на проверката се установило, че
автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП на
26.05.2021г. поради липса на застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Поради това св. Йорданов, в присъствието на св. Василев, съставил срещу Д. А. М. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) Серия АA № 691854 от 29.09.2021г.
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Препис от този Акт е връчен на Д. А. М. срещу
подпис на 29.09.2021г.
След като на 13.09.2021г. в 13:21 часа било установено, че лек автомобил „*** ***“ с
рег. № *** няма застраховка „Гражданска отговорност“, още на същия ден (13.09.2021г.)
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №
BG/23/121002681958 за периода от 13.09.2021г. до 12.09.2022г. и съответно на 13.09.2021г. в
14:17 часа била възстановена регистрацията на автомобила, за което е направено и
съответното отбелязване в АИС-КАТ.
С писмо рег. № 4332р-2089/11.01.2022г. от ОПП – СДВР уведомили Началника на 03
РУ – СДВР за случая, като посочили, че деянието е извършено на 13.09.2021г. на
територията на 03 РУ – СДВР и е съставомерно по чл.345, ал.2 от НК. Поради това от ОПП
– СДВР изпратили административно – наказателната преписка на 03 РУ – СДВР, където
била образувана преписка № 4332р-2089/2022г., а след това и пр. пр. № 5799/2022г. по описа
на СРП. С Постановление на прокурор от СРП от 02.02.2022г. (изведено в деловодството на
СРП на 03.02.2022г.) е отказано образуването на досъдебно производство по пр. пр. №
5799/2022г. по описа на СРП. Препис от прокурорския акт, ведно с материалите от
административно – наказателната преписка били изпратени по компетентност на ОПП –
СДВР.
На 21.02.2022г. *** – Началник Група в ОПП – СДВР издала процесното
Наказателно постановление № 21-4332-028116, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Д. А. М. са наложени административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за
2
срок от 6 (шест) месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на Министъра
на вътрешните работи на Д. А. М. са отнети и 10 контролни точки. М. е получил препис от
Наказателното постановление на 16.03.2022г. и още на 17.03.2022г. подал жалба чрез ОПП -
СДВР до СРС срещу това Наказателно постановление. По повод на тази жалба на
07.04.2022г. в Софийски районен съд е образувано настоящото дело.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства : показанията на свидетелите Н.Й., К.В. и Т. С., както
и от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото на
основание чл.283 от НПК - Постановление на прокурор от СРП от 02.02.2022г. за отказ от
образуване на досъдебно производство; писмо до Началника на Сектор „Охранителна
полиция“ при 02 РУ - СДВР с рег. № 4332р-13627/10.03.2022г.; справка картон на водача;
Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на вътрешните работи; Акт за
встъпване в длъжност; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи; материали от преписка № 4332р-2089/2022г. по описа на 03 РУ-СДВР (писмо от
ОПП- СДВР до Началника на 03 РУ – СДВР с рег. № 4332р-2089/11.01.2022г.; АУАН №
691854/29.09.2021г.; справка за регистрации на МПС с рег. № ***; справка за собствеността
на МПС с рег. № ***; справка картон на водача); Заповед № 513з-2507/28.04.2015г. на
Директора на СДВР, както и писмо от Гаранционен фонд с вх. № 115639/07.06.2022г. с
приложена справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд.
Цитираните по-горе материали от преписка № 4332р-2089/2022г. по описа на 03 РУ-
СДВР (приложени на лист 22-29 от делото) следва да се кредитират от съда, тъй като са
достоверни, обективни и взаимно се допълват. Писмото с рег. № 4332р-2089 от 11.01.2022г.
(приложено на лист 23 от делото) и АУАН Серия АA № 691854 от 29.09.2021г. (приложен
на лист 24 от делото) са еднопосочни и намират опора в справките на лист 25 и лист 64-65
от делото. Поради това СРС ги кредитира и приема, че на 29.09.2021г. на Д. А. М. е съставен
АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, но поради твърдения за съставомерност по
чл.345, ал.2 от НК преписката, образувана по случая, ведно с АУАН, е била изпратена от
ОПП – СДВР на 03 РУ – СДВР.
Приложените на лист 9-11, лист 25, лист 26, лист 27-29 и лист 64-65 от делото
справки са обективни и достоверни. Те са издадени от държавен орган и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Освен това справката за
регистрации на МПС с рег. № *** намират опора в справката от базата данни на
информационен център към Гаранционен фонд, предоставена с писмо вх. №
115639/07.06.2022г. Поради това СРС им се доверява напълно. От съвкупната преценка на
справките на лист 25 и лист 64-65 от делото съдът приема за доказано, че лек автомобил
„*** ***“ с рег. № *** е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за периода от 07.11.2020г. до 06.11.2021г., която е била прекратена на
02.03.2021г. поради невнесена вноска и съответно на 26.05.2021г. е била прекратена
регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, което е било отбелязано в
АИС-КАТ, както и че за същия автомобил е била сключена застраховка „Гражданска
3
отговорност“ на автомобилистите за периода от 13.09.2021г. до 12.09.2022г., респ. че на
13.09.2021г. е била възстановена регистрацията на автомобила и е направено съответното
отбелязване в АИС-КАТ. От справка за собствеността на МПС с рег. № *** се установява,
че лек автомобил „*** ***“ с рег. № *** е собственост на Т. С. С., а от справките на лист 9-
11 и лист 27-29 от делото се установяват предишните нарушения по ЗДвП на жалбоподателя
М..
Постановлението на СРП от 02.02.2022г. за отказ от образуване на досъдебно
производство е официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с
доказателствената сила за посочените в него обстоятелства. Поради това СРС го кредитира и
приема, че в СРП е била образувана пр. пр. № 5799/2022г. по описа на СРП, свързана с
процесното деяние, която е приключила с отказ на прокурора да образува досъдебно
производство.
Писмото с рег. № 4332р-13627/10.03.2022г. (приложено на лист 8 от делото) e
обективно и достоверно писмено доказателство, което не се опровергава от останалите
събрани по делото доказателства. Поради това съдът се доверява и на това писмено
доказателство.
Като издадени от държавен орган и разполагащи с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства съдът дава вяра и на приложените по делото Заповеди на
Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-1632 от
02.12.2021г., Заповедта на Директора на СДВР с № 513з-2507 от 28.04.2015г. и Акта за
встъпване в длъжност на ***. От Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. на Министъра на
вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. следва, че *** е заемала
длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна дейност” в 03 Сектор
„Административно обслужване” към ОПП – СДВР и на основание точка 3.10. от Заповед №
8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи е имала правомощието да
издава Наказателни постановления, включително и процесното НП. От Заповед № 513з-2507
от 28.04.2015г. на Директора на СДВР и точка 2.1., вр. точка 1.3.1. от Заповед № 8121з-1632
от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи се доказва, че св. Н.Й. е имал правото
да издава Актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП. Това означава,
че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни за това лица.
Констатациите от АУАН Серия АA № 691854 от 29.09.2021г. намират опора в
справките на лист 25, лист 26 и лист 64-65 от делото. Поради това и с оглед нормата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП съдът приема, че следва да кредитира и Акта.
Показанията на свидетелите Йорданов и Василев се явяват неинформативни спрямо
процесното нарушение, тъй като и двамата декларират пред съда липсата на спомен относно
проверката на лек автомобил „*** Маджентис“. Последното би могло да бъде оправдано с
естеството на работните функции на двете лица, свързано с ежедневно осъществяване на
проверки за спазване правилата за движение по пътищата. Въпреки това, обаче, от разпитите
на двамата свидетели се установява, че те разпознават подписите си в АУАН и в тази част
показанията им намират опора в самия Акт. Поради това относно присъствието на Йорданов
4
и Василев при съставянето на АУАН гласните доказателства следва да се кредитират от съда
като информативни, достоверни и обективни. В останалата им част /касателно елементи от
фактическия състав на нарушението/ гласните доказателства се явяват неинформативни,
поради което съдът не ги постави в основата на фактическите и правните си изводи.
Показанията на св. С. звучат житейски достоверно и непредубедено. Те намират
опора в справките на лист 26 и лист 64-65 от делото относно това, че св. С. е бил собственик
на МПС-то и че автомобилът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за срок от един месец. Съдът кредитира показанията на свидетеля и
относно това, че е заминал за чужбина в края на май месец 2021г., както и че е предоставил
превозното средство на жалбоподателя М. да го ползва. Настоящият съдебен състав не
кредитира показания на св. С. единствено относно това, че към момента, в който
автомобилът бил предаден на М. в края на май 2021г. МПС-то е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, тъй като в тази част показанията на тук
коментирания свидетел се опровергават от справката на лист 64-65 от делото, според която
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена на 07.11.2020г. е
била прекратена на 02.03.2021г., т.е. преди май месец 2021г. Същевременно твърдението на
св. С., че автомобилът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към край на месец май 2021г., наред с твърдението, че собственикът на
МПС-то не е бил уведомен да е била прекратена регистрацията на автомобила му, показва,
че дори и реално застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите да е била
прекратена на 02.03.2021г. поради невнесена вноска, за последвалото от това прекратяване
на регистрацията на МПС-то на 26.05.2021г. собственикът на автомобила не е знаел. От
справките на лист 25 и лист 64-65 от делото се налага изводът, че само в КАТ и
Гаранционен фонд са знаели, че е прекратена регистрацията на лек автомобил „***
Маджентис“ с рег. № *** на дата 26.05.2021г.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените на лист 30 от делото писмени сведения от Д. М., тъй като по своето естество те
съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са дадени устно и непосредствено пред
съда, а в писмен вид и то от лице, което не е свидетел, а е жалбоподател по делото. Поради
това документът на лист 30 от делото не представлява нито гласно, нито писмено
доказателство по смисъла на закона.
Съдът остави извън доказателствената маса и приложената на лист 31 от делото
Докладна записка, тъй като тя също съдържа свидетелски показания, които са дадени не
устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид, поради което и този документ не
представлява нито гласно, нито писмено доказателство. Съдебният състав приема, че чрез
Докладна записка не може да се приобщава по реда на НПК съдържащата се в нея
информация. Освен това трайно установената съдебна практика (Решение №
149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) счита,
че Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в
нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и
5
механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната
записка, приложена на лист 31 от делото.
При така установените факти и в предвид направения по-горе доказателствен
анализ, СРС приема следните правни изводи :
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и следва
да се разгледа по същество.
Настоящият съдебен състав намира, че процесното Наказателно постановление е
издадено от компетентно за това лице /с оглед на изложените по-горе мотиви в тази връзка/.
Доколкото след съставянето на АУАН на 29.09.2021г. е последвало препращане на
преписката, образувана по случая, ведно с Акта, от ОПП – СДВР на Началника на 03 РУ –
СДВР с твърдения за съставомерност по чл.345, ал.2 от НК и е била образувана пр. пр. №
5799/2022г. по описа на СРП, след което е било издадено Постановление на СРП за отказ от
образуване на досъдебно производство и чак след това е било издадено процесното
Наказателно постановление, настоящият съдебен състав счита, че в случая разпоредбите от
ЗАНН относно АУАН, вкл. и сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН, се явяват неприложими, тъй
като следва да се приеме, че обжалваното НП е издадено при условията на чл.36, ал.2 от
ЗАНН. Поради това не е необходимо да се изследват въпросите дали АУАН е съставен в
сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН и от компетентно лице, дали съдържа реквизитите по
чл.42, ал.1 от ЗАНН и дали са изпълнени изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН, тъй като и
без Акт – при отказ на прокурора да образува наказателно производство - може да се
образува административно-наказателно производство. Въпреки изложеното по-горе, за
пълнота на изложението следва да се посочи, че АУАН е съставен от компетентно лице /с
оглед на изложените по-горе мотиви/, в присъствието на един свидетел /посочен като
„очевидец“/ и е подписан от него и от актосъставителя; датата на съставяне на Акта е след
по-малко от месец след датата на извършване на нарушението и установяване на дееца;
налице са и всички реквизити по чл.42 от ЗАНН, а от съставяне на АУАН /29.09.2021г./ до
издаване на НП /21.02.2022г./ не са минали повече от 6 месеца.
Както в Акта, така и в НП деянието е описано по ясен и разбираем начин,
позволяващ на санкционираното лице да разбере за каква точно деятелност е ангажирана
отговорността му. Налице са всички изискуеми по чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити. Описани са времето и мястото на извършване на нарушението, изяснена е
посоката на движение на управляваното от жалбоподателя МПС, индивидуализиран е
автомобилът по марка, модел, регистрационен номер и собственик. Посочено е, че
превозното средство е със служебно прекратена регистрация, записано е от коя дата и на
какво основание. Изрично е посочено, че изпълнителното деяние на нарушението се състои
в това, че деецът е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация поради
липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Поради това СРС счита, че е налице
съответствие между фактическото и цифровото описание на нарушението в обжалваното
6
НП (както и в Акта). Според настоящия съдебен състав датата на извършване на
нарушението е ясно посочена и това е датата на спирането на водача за проверка –
13.09.2021г. Член 140, ал.1 от ЗДвП гласи : „По пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за
които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.” Именно поради това нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП се счита извършено тогава, когато МПС е било в движение „по пътищата, отворени за
обществено ползване”. Само наличието на прекратена регистрация на МПС /или липса на
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, или неплащане на
пътни такси и липса на винетка/ не е достатъчно, за да е реализиран съставът на
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, ако превозното средство не се движи. Според
настоящия съдебен състав нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е реализирано в момента и
на датата, на която са реализирани всички елементи от фактическия състав на това
нарушение.
Именно с оглед цитираното по-горе съдържание на нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП
следва, че движението на МПС, което не е регистрирано (респ. е с прекратена регистрация) е
отделно и самостоятелно нарушение от движението на МПС, което няма регистрационни
табели или движението на МПС, за което няма заплатена пътна такса /винетка/. Това са три
самостоятелни нарушения, предвидени в чл.140, ал.1 от ЗДвП и видно от текстовата част на
обжалваното Наказателно постановление в случая административното обвинение срещу Д.
М. касае нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. За това, че управлението на МПС, което
не е регистрирано по надлежния ред или е с прекратена регистрация е отделно
/самостоятелно/ нарушение от това, свързано с управление на МПС, което е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер аргументи се извличат и от разпоредбата на чл.175,
ал.3 от ЗДвП, където разграничението между фактическите състави на двете нарушения е
ясно отличимо чрез използвания израз „или“. Това дали автомобилът е бил или не е бил
оборудван с необходимите два броя регистрационни табели няма значение за
съставомерността на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Това дали М. е могъл да
предполага, че МПС-то е с прекратена регистрация не следва от това дали автомобилът има
регистрационни табели, а зависи единствено и само от това дали водачът на автомобила е
знаел, че МПС-то е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Водим от изложеното СРС – 10 състав прие, че в случая не са допуснати процесуални
нарушения в хода на административно - наказателното производство, не са ограничени
правата на нарушителя да разбере срещу какво нарушение следва да се защитава и спорът
следва да бъде решен по същество.
За да е реализиран съставът на нарушението по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП е
необходимо да се докаже, че Д. М. е привел в движение превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване и че превозното средство към същата дата не е било
7
регистрирано или е било с прекратена вече регистрация.
Събраните по делото доказателства показват, че на 13.09.2021г. жалбоподателят
действително е управлявал лек автомобил „*** ***” с рег. № *** в гр. София по бул. „Тодор
Александров“ с посока на движение от бул. „Мария Луиза“ към бул. „Христо Ботев“. Този
фактически извод се доказва от АУАН и същевременно не се опровергава от нито едно
друго събрано по делото доказателство. На следващо място - от съвкупната преценка на
АУАН, справките за собствеността на МПС с рег. № ***, справките за регистрации на МПС
с рег. № *** и писмото от Гаранционен фонд с вх. № 115639/07.06.2022г. с приложена
справка от базата данни на информационен център към Гаранционен фонд се установява, че
към процесната дата /13.09.2021г./ въпросното МПС е било със служебно прекратена
регистрация. От съдържанието на цитираните справки съдът достига до извода, че на
02.03.2021г. е била прекратена застраховката „Гражданска отговорност“ на МПС с рег. №
*** и на 26.05.2021г. /след постъпило уведомление от Гаранционен фонд за това, че
автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“/ е била прекратена служебно
регистрацията на МПС-то на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Поради това СРС приема, че
формално са налице елементите от фактическия състав на нарушението чл.140, ал.1, изр.1,
пр.1 от ЗДвП от обективна страна.
В случая, обаче, това формално наличие на елементите на фактическия състав на
нарушението чл.140, ал.1, изр.1, пр.1 от ЗДвП не е достатъчно, тъй като съдът констатира, че
неправилно е била служебно прекратена регистрацията на лек автомобил „*** ***” с рег. №
*** на 26.05.2021г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. За да се прекрати служебно
регистрацията на един автомобил на основание чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е достатъчно
в ОПП – СДВР да получат уведомление от Гаранционен фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за
застраховането (за това, че автомобилът няма застраховка „Гражданска отговорност“), тъй
като е необходимо да се уведоми и собственикът на превозното средство. В случая от
показанията на св. С. се доказва, че собственикът на МПС с рег. № *** не е бил уведомен,
поради което няма как да се приеме, че е бил уведомен и ползвателят на МПС-то за това, че
автомобилът е с прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска
отговорност“. Нещо повече - липсата на уведомяване на собственика означава, че
фактическият състав на чл.143, ал.10, изр.1 от ЗДвП не е изпълнен, поради което и
отбелязването в АИС-КАТ, че автомобилът е с прекратена регистрация на 26.05.2021г. се
явява преждевременно действие – несъобразено с изискванията на закона. Това на своя ред
означава, че щом незаконосъобразно е била прекратена регистрацията на МПС-то на
основание чл.143, ал.10 от ЗДвП (без да е бил уведомен собственикът на автомобила), то по
аргумент на противното това означава, че не са били налице основанията за прекратяване на
регистрацията на МПС-то, от където пък следва, че не е доказано конкретното
административно – наказателно обвинение по чл.140, ал.1 от ЗДвП от обективна страна.
От субективна страна също не е доказано извършването на процесното нарушение,
тъй като нито собственикът на автомобила, нито ползвателят му към 13.09.2021г. не се
доказа да са знаели, че е служебно прекратена регистрацията на МПС с рег. № ***.
8
Водим от гореизложеното съдът прие, че административно – наказателното
обвинение срещу Д. А. М. не е доказано и съответно не следва да се ангажира
административната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В
този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС на НК на ВКС по
тълкувателно дело № 3/2022г. на I-ва и II-ра колегия на ВАС.
Поради това обжалваното Наказателно постановление следва да бъде изцяло
отменено поради недоказаност на административно – наказателното обвинение срещу
жалбоподателя М..
Въпреки изхода на делото, доколкото до приключване на съдебните прения пред СРС
жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски, нито е доказал да е сторил такива,
съдът не следва да му присъжда разноски. Такива не се дължат и на въззиаемата страна -
предвид изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4332-028116 от 21.02.2022г. , издадено
от Началник Група в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на основание чл.175, ал.3,
пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на Д. А. М. са наложени
административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 (шест) месеца, а на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012г. на Министъра на вътрешните работи са му отнети и 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9