Решение по дело №38/2024 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 149
Дата: 17 декември 2024 г.
Съдия: Ради Иванов Йорданов
Дело: 20241800900038
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 149
гр. С., 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900038 по описа за 2024 година
Ищцата А. И. С., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж. к. „Васил Левски“ 43,
вх. Д, ет. 6, ап. 17, чрез пълномощника й Д. З. - САК, е предявила срещу З.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление - бул. „Джеймс Баучер“ № 87, гр. С. обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ - за плащане на:
- сумата от 250 000,-лв. /двеста и петдесет хиляди лева/ като частично предявен
иск от общ размер на претенцията за 500 000,-лв., представляващи обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди – изразяващи се във физически болки,
страдания и ограничения в движенията, причинена при ПТП, възникнало на от 10.08.2023г.
на АМ „Струма”, км. 16+500 причинено от водача на застрахован при ответника л.а. „БМВ
Х3“, с рег. № СО1729СХ, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
полица по застрахователна полица № ВG/02/123000436905, валидна към датата на
събитието, управляван от Е.В.Ц. с ЕГН **********, ведно с лихвата за забава върху сумата,
считано от 20.10.2023г. – датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на
присъдената сума;
- сумата от 31 661,10 лева (тридесет и една хиляди шестстотин шестдесет и един
лева и десет стотинки), представляващи обезщетение за претърпени от ищцата имуществени
вреди – сторени разходи за лечение, следствие горното ПТП, ведно с лихвата за забава върху
сумата, считано от 20.10.2023г. – датата, на която е предявена извънсъдебно пред ответника
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на
присъдената сума.
1
Претендират се и сторените по делото разноски, вкл. и адвокатски хонорар по чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2023г., около 07:05 часа на АМ „Струма“, км.
16+500, лек автомобил „БМВ ХЗ“, с рег. № СО1729СХ, управляван от Е.В.Ц. с ЕГН
**********, се движил с посока гр. С. – гр. П. и поради движение с несъобразена с
атмосферните условия скорост - валеж от дъжд, релефа на местността - десен завой, и
състоянието на пътя - мокра пътна настилка, водачката изгубила контрол над управлението
на автомобила, излязла извън платното за движение, като самокатастрофирала и
реализирала ПТП с пострадали лица, удряйки се последователно в отводнителна канавка, в
скат, след което автомобила се преобръща и преустановява движението си.
Твърди се, че по случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №2023-1028-341/10.08,2023г. по описа на ОД на МВР – П..
Срещу виновния водач било образувано досъдебно производство №300/2023г. по
описа на 02 РУ – П., пр.пр. №2742/2023г. по описа на РП-П..
В и.м. се твърди, че в резултат на процесното ПТП пострадала ищцата А. И. С..
Поддържа се в и.м., че причина за пътнотранспортното произшествие са
неправомерните действия на водача на лек автомобил „БМВ ХЗ“, с рег. № СО1729СХ, който
не е съобразил поведението си с правилата визирани в чл.5, ал.1 и чл.20, ал.1 и ал.2 на ЗДвП.
След произшествието пострадалата А. И. С. била откарана в УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД –
гр. С., където е била прегледана, оказана й била първа медицинска помощ. Постъпила в
клиниката по хирургия в увредено общо състояние, с оплаквания от силни болки в областта
на гръбнака, таза и корема.
В следствие на удара при процесното ПТП ищцата А. И. С. твърди, че получила
следните телесни увреди: травма на далака; суспектна фрактура на манубриум стерни;
лацерация в долния полюс на десния бъбрек; полифрагментна фрактура на Ц /С/6 с
дислокация на фрагментите в спиналния канал; хематоми в малък таз; фрактура на процеси
спинози от ТХ3 до ТХ10; фрактура на тялото на Л1 по горна субдискална ламела на дъгата
вдясно и процесус трансверзус вляво, като фрагментите от тялото проминират към спинал
канал и оказват компресия на спиналния канал; фрактура на процесус транверсус на Л2
вляво; фрактура на крилата на сакрума; фрактура на дясна илиачна кост в областта на
сакроилиачната кост; мултифрагментна фрактура на десен ацетабулум; фактура на долно
рамо на дясна пубисна кост; фрактура на тялото на артикулиращия израстък вляво на Ц2 и
фрактура на тялото на Ц7, като фрагментите на Ц7 проминират към спиналния канал и
оказват умерено изразена централна стеноза; уголемен жлъчен мехур, задебелени стени;
линейна фрактура на маса латералис на сакрума вляво с ангажиране на нефрофораментите
Ес1-2, Ес2-3 и Ес3-4 вляво.
Ищцата А. И. С. излага още, че с оглед нараняванията й са били предприети следните
оперативни интервенции, както следва:
На 10.08.2023г. – тотална спленектомия, състояща се в отстраняване на далака по
2
оперативен път, като при извършената интервенция бил установен и
ретроперитонален хематом около десния бъбрек, с кървене, което наложило
ревизирането на бъбрека;
На 18.08.2023г. – окципитоспинодезис С0-С2-С3-С4 – поставяне на шийна
остеосинтеза чрез 6 титаниеви винта;
На 29.08.2023г. – хемиламинектомия Л1. Репозицио фрагментирум. Стабилизацио
транспедикуларис Тх12-Л1-Л2 – поставяне на дорзална и дозолумбална остеосинтеза;
На 01.09.2023г. – ROSOM cum placae et clavi – открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация чрез плака и винтове на задната колона и стена на дясната
тибиална става;
На 12.09.2023г. – ревизио, дебридман ет сутура вулнерис – реплантация на скалп.
Ищцата А. И. С. твърди, че на 30.09.2023г. е била изписана от клиниката по хирургия.
Поради тежкото счупване на ацетабулума, което ищцата претърпяла се наложило лечението
й да продължи и била хоспитализирана в „I-ва клиника по ортопедия и травматология“ към
УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД, където на 03.10.2023г. й била извършена нова оперативна
интервенция ROSOM cum placa et cavi, при която било достигнато до фрактурите на задната
колона и стена на дясната тибиална става и последната била репонирана с плака и винтове,
след което била насочена към клиниката по „Неврохирургия“ на УМБАЛСМ „Н.“ ЕАД за
продължаване на лечението. Твърди, че в клиниката по „Неврохирургия“ била настанена на
11.10.2023г. и на същата дата й била извършена оперативна интервенция
невроадхезиолизис нерви окципиталес майорес билатералес. Била изписана след петдесет и
два дни болничен престой и след отпадане на необходимостта от денонощно лекарско
наблюдение, с препоръки за спазване на ХДР и съвети за двигателен режим .
Ищцата А. И. С. излага още, че получените, вследствие на ПТП травматични увреди,
сред които - полифрагментна фрактура на Ц (С) 6 с дислокация на фрагментите в спиналния
канал, отстраняването на далака, фрактурите на множество гръбначни прешлени, фрактурата
на гръдната кост, фрактурата на сакрума, фрактурата на илиачната кост, полифрагментаната
фрактура на десния ацетабулум, фрактурата на дясната пубисна кост, както и претърпените
оперативни интервенции й причинили болки и страдания със значителен интензитет през
първите няколко месеца след инцидента, а общия й възстановителен период продължавал и
към днешна дата.
Твърди, че поради невъзможността да диша самостоятелно, което било обусловено от
тежкия шок, който преживяла след процесното ПТП, била интубирана, което пък от своя
страна довело и до постоперативен пневмоперитонеум. Била й извършена метална
стабилизация на лумбалните прешлени, както и на гръбначния стълб на нива Тх12-Л1-Л2,
поради разместването на фрактурата на тялото на Л1, която проминирала към спиналния
канал. Направена била и еднотрахеална канюла до Тн3.
Ищцата А. И. С. твърди, че поради посочените по-горе увреди от процесното ПТП,
след изписването й от болничното заведение й се налагало да спазва постелен режим, като
на практика и към момента била изправна пред невъзможността да посреща със собствени
3
сили обикновените си битови потребности - хранене, обличане, тоалет, за които получавала
помощ от близките си.
Твърди, че преди инцидента е водила активен начин на живот, а последиците от
процесното ПТП довели до насилствена промяна в нормалното протичане на ежедневието й,
както и до ограничаване на социалната, семейната и трудовата й ангажираност.
Освен физическите болки и страдания, вследствие на ПТП, ищцата твърди, че същото
се отразило негативно и на емоционалното й състояние. Станала силно тревожна за своето
бъдеще. Чудела се кога, как и дали въобще някога ще се възстанови напълно. Налагало й се
да се приспособи към насилствено настъпилата действителност. Била напрегната,
неспокойна, затворила се в себе си и трудно общувала дори със своите близки. Чувствала се
безпомощна, в тежест на близки и роднини, като не знаела как ще се промени животът й
след претърпените травми и кои от ежедневните си ангажименти вече никога нямало да бъде
способна да изпълнява напълно. Задавала си и въпроса, дали травмата на малкия таз няма да
повлияе силно негативно на едно бъдещо майчинство. Изпитвала страх и уплаха от
случилото се и твърди, че споменът за инцидента щял да остане в съзнанието й завинаги.
Освен неимуществени, ищцата претендира и осъждането на ответника да й заплати
понесени от нея имуществени вреди, изразяващи се в направените от нея значителни
разходи по лечението й в общ размер от 26 852,10 лв.
На следващо място в исковата молба се твърди, че към датата на ПТП по отношение
на л.а. „БМВ Х3“, с рег. № СО1729СХ е била налице валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД „Б.“ АД, с полица
№BG/02/123000436905, поради което се ангажира и отговорността на ответника.
На 20.10.2023г. ищцата А. И. С. предявила доброволна претенция пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени и имуществени вреди, но и до момента от ответника не било определено
или изплатено обезщетение.
Ето защо ищцата счита, че за нея е налице правен интерес от предявяване на
настоящите искове срещу ответното дружество.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Б.“ АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника адв. А. И., с който се оспорва предявената искова претенция по основание и
размер.
Оспорва да е налице деликт, по силата на който да се ангажира гражданската
отговорност на ответното дружество, като твърди, че липсват доказателства за това, че
уврежданията, за които се претендира от ищците застрахователно обезщетение са в пряка
връзка с процесното ПТП.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото доказателства
нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Сочи, че в
представения с исковата молба КП за ПТП е описан механизъм, повторен и в и.м., но
твърди, че по делото липсват данни длъжностните лица да са били свидетели на описаните
4
обстоятелства.
Ответникът поддържа, че при липса на представена и влязла в сила присъда, и без да
е установен механизма на ПТП, не би могло да бъде направен извод за това кой от
участниците е действал противоправно, както и че без установено противоправно
поведение, не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45 ал. 2 ЗЗД, доколкото
вината е субективно отношение към определено противоправно поведение или резултат.
Оспорва изложените от ищцата твърдения относно механизма на ПТП.
Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на
МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност“, ответникът оспорва да
е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите
елементи, в това число противоправното деяние и вина в поведението на водача на МПС л.а.
„БМВ ХЗ“, с рег. № СО1729СХ – Е.Ц..
Твърди, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на МПС л.а. „БМВ ХЗ“, с рег.
№ СО1729СХ, както и че за него не е била налице обективна възможност да предвиди и
предотврати настъпването на ПТП и вредите от него.
Оспорва твърденията на ищците за търпени вреди, произтекли от непозволено
увреждане.
Ответникът оспорва исковете и по размер, като прекомерно завишени и не
отговарящи на принципа за справедливост.
Твърди, че претендираната от ищцата сума, за обезщетяване на процесните
неимуществени вреди е прекомерно завишена и не отговоря на закона, ППВС № 4/68 година,
икономическата конюнктура в страната към датата на деликта и практика на ВКС за сходни
и дори по - тежки вреди. Сочи, че съгласно т.п. № 7/78 година на ВС т. 9 , отговорността на
застрахователя е функционална, обусловена от основанията за отговорността на самия
застрахован. Счита, че без всякаква опора в закона и нормалната житейска логика срещу
застрахователите се претендират и присъждат по - големи обезщетения, отколкото срещу
деликвенти физически лица или в други случаи на отговорност за неимуществени вреди,
причинени от непозволено увреждане, въпреки, че за определяне размера на обезщетението
винаги се прилага правилото на чл. 52 ЗЗД и тълкувателната практика на ВС за прекомерна и
неотговаряща на тежестта на травмата и „икономическата конюнктура” в страната, както и
практиката на ВС отразена в ППВС № 4/68 година.
Отделно от това ответникът поддържа, че в случая е съществен въпросът, свързан с
тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по - конкретно относно критериите, които имат
значение за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при деликт,
както и относно задължението на съда да обсъди и анализира всички релевантни в тази
връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да определи паричния
еквивалент на вредите. Сочи, че по правния въпрос са налице задължителни за съдилищата
указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., които са доразвити с трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на
5
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства.
Прави евентуално възражение за съпричиняване относно настъпване на вредоносния
резултат от страна на ищцата поради неспазване на правилата за движение по пътищата,
като твърди, че същата е пътувала в моторното превозно средство без правилно поставен
предпазен колан, както и възражение за изключителен принос на пострадалата за настъпване
на травмите при осъществяване на транспортния инцидент.
Твърди, че при положение, че ищцата е била с поставен обезопасителен колан, то
тогава е нямало да настъпят констатираните травми, а други по-леки по медикобиологичен
характер.
Твърди, че ищцата е получила травмите си при механизъм без поставен предпазен
колан, с аргументи, че при наличието на поставен такъв, същият е щял да я задържи за
седалката и е нямало да получи описаните наранявания.
Твърди, че при правилно поставен предпазен колан вредите или е нямало да
настъпят, или са щели да бъдат в значително по-лека степен.
Твърди причинно – следствена връзка между поведението на самата пострадала от
една страна и настъпилите вреди.
Оспорва се претенцията за присъждане на законна лихва от 20.10.2023г. – датата на
уведомяване на застрахователя, като неоснователна и не съобразен с чл.380 КЗ и чл.497 КЗ.
Твърди, че след предявяване на претенцията, застрахователят е изискал от увреденото лице
да представи допълнително документи за установяване на основателността й с писмо от
15.04.2024г., но такива не били представени. За това поддържа, че не изпаднал в забава и
попада в законовото изключение според което застрахователят не дължи лихва, поради
неизпълнение от страна на увреденото лице.
При условията на евентуалност прави възражение по чл.78, ал.8 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата А. И. С. е подала допълнителна искова молба,
с която поддържа първоначалната. Оспорва всички наведени в отговора на исковата молба
възражения и твърдения на ответника. Поддържа всички доказателствени искания
направени с първоначалната.
С д.и.м. ищцата А. И. С. на основание чл.214 ГПК прави искане за увеличение на
цената на иска за имуществени вреди със сумата от 4809,-лв. – извършени разходи във
връзка с продължаващото й лечение за физиотерапевтично лечение и разходи във връзка с
необходимостта от поставяне на липсващата й вследствие на процесното ПТП коса, като
същият да се счита за предявен, както следва:
Главница за имуществени вреди в размер на сумата от 31 661,10 лева, съставляваща
обезщетение за имуществени вреди, за извършени разходи за лечение, вследствие на ПТП от
10.04.2023г., ведно с лихвата за забава върху сумата, считано от 20.10.2023г. – датата, на
която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на
6
застрахователно обезщетение до окончателното изплащане на присъдената сума.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК не е постъпил допълнителен отговор от ответника ЗД
„Б.“ АД. В срока за отговор на д.и.м. е постъпила писмена молба вх. №3435/08.04.2024г., с
която е направил искане същата да бъде приета като списък на разноските по смисъла на
чл.80 ГПК и с която се представя договор за правна помощ и процесуално представителство
и банков документ за преведена сума за договореното адвокатско възнаграждение с вкл.
ДДС.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №2023-1028-
341/10.08.2023г. на 10.08.2023 около 07,05ч. в гр.П. на АМ Струма км.16+500посока от гр.С.
към гр.П. лек автомобил „БМВ ХЗ“, с рег. № СО1729СХ с водач Е.В.Ц., поради движение с
несъобразена с атмосферните условия скорост, валеж от дъжд, релефа на местността, десен
завой и състоянието на пътя мокра пътна настилка, губи контрол над управлението на
автомобила, излиза от платното за движение и реализира ПТП в отводнителната канавка,
последвало в скат и се преобръща. Пострадала е А. И. С..
Представен е акт за установяване на административно нарушение серия GA 1027066 от
10.08.2023г. на Е.В.Ц., водач на лек автомобил „БМВ ХЗ“, с рег. № СО1729СХ, за това че на
10.08.2023 около 07,05ч. в гр.П. на АМ Струма км.16+500посока от гр.С. към гр.П., поради
движение с несъобразена с атмосферните условия скорост, валеж от дъжд, релефа на
местността, десен завой и състоянието на пътя мокра пътна настилка, губи контрол над
управлението на автомобила, излиза от платното за движение и реализира ПТП в
отводнителната канавка, последвало в скат и се преобръща през таван и застава на лявата си
страна в аварийната лента, нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП.
По делото е назначена медицинска експертиза, от заключението на която, се
установява че пострадалата А. И. С. е получил при ПТП на 10.08.2023г. следните
травматични увреждания:
-фрактура на втори шиен прешлен и артикулирщия израстък.
-фрактура на седми шиен прешлен с проминиране към гръбначномозъчния канал със стеноза
на същия.
-фрактура на гръдната кост в областта на анатомичната й дръжка.
-фрактура на бодилестите израстъци/процеси спинози/ на 3-10-ти гръдни прешлени.
-фрактура на тялото на първи поясен прешлен с компресия на канала.
-фрактура на левия напречен израстък на втори поясен прешлен.
-фрактура на сакрума вляво/кръстцовата кост/със засягане на нервните отвори на ниво
1,2,3.4-ти сакрални прешлени вляво.
-фрактура на дясната хълбочна кост.
7
-многофрагментна фрактура на десен ацетабулум/главулечната ямка/-участва в изграждането
на тазобедрената става.
-фрактура на срамната кост вдясно.
Травматични увреждания на коремни органи:
-травматично разкъсване на слезката.
-контузия на десен надбъбрек.
-контузия на десен бъбрек.
-ретроперитонеален хематом вдясно.
Общо увреждане на организма:
Травматичен шок регистриран при постъпването на пострадалата в лечебното заведение.
Мекотъканни увреждания:
-разкъсноконтузна рана по гърба на дясното ходило.
-декубитална рана в тилната област на главата явяваща се усложнение на травмата.
Преценени по своя медикобиологичен характер отразените по-горе увреждания
реализират следните признаци:
-фрактурата на втори шиен прешлен и артикулирщия израстък е причинила ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИОЖЕНИЕТО НА ВРАТА за срок от около 9-12 месеца.
-фрактурата на седми шиен прешлен с проминиране към гръбначномозъчния канал
със стеноза на същия сама по себе си е довела до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИОЖЕНИЕТО НА ВРАТА за срок от около 9-12 месеца.
-фрактурата на гръдната кост в областта на анатомичната й дръжка е причинила
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 1 -2 месеца.
-фрактурата на бодилестите израстъци/процеси спинози/ на 3-10-ти гръдни прешлени
е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около
1 -2 месеца.
-фрактурата на тялото на първи поясен прешлен с компресия на канала прешлени е
причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около
10-11 месеца.
-фрактурата на левия напречен израстък на втори поясен прешлен прешлени е
причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 1-
1,5 месеца.
-фрактурата на сакрума вляво/кръстцовата кост/със засягане на нервните отвори на
ниво 1,2,3.4-ти сакрални прешлени вляво прешлени е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ
НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 5-8 месеца.
-фрактурата на дясната хълбочна кост е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 1 -2 месеца..
8
-многофрагментната фрактура на десен ацетабулум/главулечната ямка/-участва в
изграждането на тазобедрената става е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 12 месеца.
-фрактурата на срамната кост вдясно е причинила на пострадалата ТР АЙ НО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 1-2
месеца..
-травматичното разкъсване на слезката,което е наложило оперативното й
отстраняване реализира медикобиологичният признак ЗАГУБА НА СЛЕЗКАТА.
-контузията на десен надбъбрек е причинила сама по себе си РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
-контузията на десения бъбрек е причинила сама по себе си РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
-ретроперитонеалният хематом вдясно е причинил сам по себе си РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
-травматичният шок регистриран при постъпването на пострадалата в лечебното
заведение е причинил на пострадалата РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
-разкъсноконтузната рана по гърба на дясното ходило е причинила ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА..
-декубиталната рана в тилната област на главата явяваща се усложнение на травмата е
причинила ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
По повод на причинените при процесното произшествие травматични увреждания
пострадалата е била подложена на серия от оперативни интервенции при съпътстваща
медикаментозна терапия.
С оглед множествеността на причинените наранявания и засягането на различни
анатомични области на организма на пострадалата са били причинени значителни по
интензитет болки и страдания, които постепенно са намалели в рамките на посочените
възстановителни срокове, като няма да изчезнат, ще се засилват при физическо натоварване
и промяна на времето и ще се наблюдават доживот.
Получените травми са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Не следва да се очаква пълно възстановяване на организма след приключване на
възстановителните процеси.
Фрактурата на сакрума вляво, която засяга нервните отвори е възможно да доведе до
неврологична симптоматика ангажираща левия долен крайник, която да доведе до болки,
затруднения в движението и др. като ще бъде с постоянен характер.
Всички приложени по делото фактури за извършени разходи са във връзка с
лечението на причинените травми, с изключение на фактурата, находяща се на лист 46 от
делото.
9
С оглед механизма на пътнотранспортното произшествие,анатомичната локализация
и морфологията на уврежданията причинени на пострадалата, същи биха настъпили при
наличието или липсата на поставен колан.
По делото се представи споразумение от 19.08.2024г. между ищцата А. И. С. и
ответника ЗД „Б.“ АД, като страните приемат за безспорно, че от А. И. С. е предявена
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка гражданска
отговорност, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 10.08.2023г. при което е
пострадала А. И. С. по застрахователна полица BG/02/123000436905 между ЗД „Б.“ АД и
Е.В.Ц., водач на лек автомобил „БМВ ХЗ“, с рег. № СО1729СХ. ЗД „Б.“ АД се задължава да
изплати на А. И. С. сума 250 000,-лв. обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,
възникнали от посоченото по-горе ПТП или по повод на него, включително такива за лихва
за забава, пропуснати ползи и всякакви вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП. С
изплащането на обезщетението А. И. С. заявява че няма никакви неудовлетоворени
претенции към ЗД „Б.“ АД, като изцяло уреждат отношенията помежду си.
Представиха се платежни нареждания от 27.09.2024г. и 25.10.2024г. за изплащане на
сума в общ размер на 250 000лв.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения
за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай по делото бе установено по несъмнен начин от събраните
писмени и гласни доказателства и от заключението по назначената автотехническа и
експертиза, че на 10.08.2023 около 07,05ч. в гр.П. на АМ Струма км.16+500 посока от гр.С.
към гр.П., Е.В.Ц., водач на лек автомобил „БМВ ХЗ“, с рег. № СО1729СХ, поради движение
с несъобразена с атмосферните условия скорост, валеж от дъжд, релефа на местността, десен
10
завой и състоянието на пътя мокра пътна настилка, губи контрол над управлението на
автомобила, излиза от платното за движение и реализира ПТП в отводнителната канавка,
последвало в скат и се преобръща през таван и застава на лявата си страна в аварийната
лента, нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП.
При ПТП е пострадала ищцата А. И. С., като травмите на А. И. С. са в причинно-
следствена връзка с действията на виновния водач Е.В.Ц..
Пострадалата А. И. С. съгласно заключението на СМЕ е получила следните травми:
-фрактурата на втори шиен прешлен и артикулирщия израстък е причинила ТРАЙНО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИОЖЕНИЕТО НА ВРАТА за срок от около 9-12 месеца.
-фрактурата на седми шиен прешлен с проминиране към гръбначномозъчния канал
със стеноза на същия сама по себе си е довела до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИОЖЕНИЕТО НА ВРАТА за срок от около 9-12 месеца.
-фрактурата на гръдната кост в областта на анатомичната й дръжка е причинила
ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 1 -2 месеца.
-фрактурата на бодилестите израстъци/процеси спинози/ на 3-10-ти гръдни прешлени
е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около
1 -2 месеца.
-фрактурата на тялото на първи поясен прешлен с компресия на канала прешлени е
причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около
10-11 месеца.
-фрактурата на левия напречен израстък на втори поясен прешлен прешлени е
причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА СНАГАТА за срок от около 1-
1,5 месеца.
-фрактурата на сакрума вляво/кръстцовата кост/със засягане на нервните отвори на
ниво 1,2,3.4-ти сакрални прешлени вляво прешлени е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ
НА ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 5-8 месеца.
-фрактурата на дясната хълбочна кост е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 1 -2 месеца..
-многофрагментната фрактура на десен ацетабулум/главулечната ямка/-участва в
изграждането на тазобедрената става е причинила ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 12 месеца.
-фрактурата на срамната кост вдясно е причинила на пострадалата ТР АЙ НО
ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ДЕСНИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок от около 1-2
месеца..
-травматичното разкъсване на слезката,което е наложило оперативното й
отстраняване реализира медикобиологичният признак ЗАГУБА НА СЛЕЗКАТА.
-контузията на десен надбъбрек е причинила сама по себе си РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
11
-контузията на десения бъбрек е причинила сама по себе си РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
-ретроперитонеалният хематом вдясно е причинил сам по себе си РАЗСТРОЙСТВО
НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
-травматичният шок регистриран при постъпването на пострадалата в лечебното
заведение е причинил на пострадалата РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
-разкъсноконтузната рана по гърба на дясното ходило е причинила ВРЕМЕННО
РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА..
-декубиталната рана в тилната област на главата явяваща се усложнение на травмата е
причинила ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
По повод на причинените при процесното произшествие травматични увреждания
пострадалата е била подложена на серия от оперативни интервенции при съпътстваща
медикаментозна терапия.
С оглед множествеността на причинените наранявания и засягането на различни
анатомични области на организма на пострадалата са били причинени значителни по
интензитет болки и страдания, които постепенно са намалели в рамките на посочените
възстановителни срокове, като няма да изчезнат, ще се засилват при физическо натоварване
и промяна на времето и ще се наблюдават доживот.
Съдът кредитира заключението на съдебната медицинска експертиза, като
компетентна, задълбочена и непротиворечива.
Водачът е нарушил чл.20 ЗДвП (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От това следва несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи
от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на
деянието, вреди, вина, причинно-следствена връзка между деянието на Е.В.Ц.и
уврежданията, получени от пострадалата А. И. С..
Страните не спорят по отношение на наличието на задължителна застраховка
гражданска отговорност при ответника по отношение на водача на лек автомобил „БМВ
ХЗ“, с рег. № СО1729СХ Е.В.Ц. към момента на настъпване на ПТП 10.08.2023г.
Същевременно страните за уредили доброволно правния спор чрез постигнато между
тях споразумение и изплащане на определеното между тях обезщетение в размер на 250
000,-лв. Тъй като договореното между страните обезщетение е изплатено от ответника и
ищцата е декларирала, че няма претенции спрямо него исковете са неоснователни и като
такива следва да се отхвърлят.
12
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете с правно основание чл.432 КЗ, във връзка с
чл.45 ал.1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, на А. И. С., ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Б., ж. к.
„Васил Левски“ 43, вх. Д, ет. 6, ап. 17 срещу ЗД "Б." АД с ЕИК., със седалище и адрес на
управление гр.С. бул.“Джеймс Баучер“ №87 да й заплати следните суми:
250 000,-лв. (двеста и петдесет хиляди лева) предявен като частичен иск от общ
размер на претенцията за 500 000,-лв., представляващи обезщетение за претърпени от А. И.
С. неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, страдания и ограничения в
движенията, причинена при ПТП, възникнало на от 10.08.2023г. на АМ „Струма”, км.
16+500, причинено от водача Е.В.Ц. на застрахован при ответника л.а. „БМВ Х3“, с рег. №
СО1729СХ, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица по
застрахователна полица № ВG/02/123000436905, валидна към датата на събитието, ведно с
лихвата за забава върху сумата, считано от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на
присъдената сума;
31 661,10 лева (тридесет и една хиляди шестстотин шестдесет и един лева и десет
стотинки), представляващи обезщетение за претърпени от А. И. С. имуществени вреди,
разходи за лечение, следствие горното ПТП, ведно с лихвата за забава върху сумата, считано
от 20.10.2023г. до окончателното изплащане на присъдената сума.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13