№ 761
гр. Пловдив, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20235300501141 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от ОД на МВР- Пловдив,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт И.П., против Решение №1169 от
17.03.2023г., постановено по гр.д.№17062 по описа за 2022г. на Районен съд-
Пловдив, I гр.с., в частта,с която жалбоподателят е осъден да заплати на П.
Д. М., ЕГН ********** , сумата от 543,54 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за положен извънреден труд от 63 часа, получен в резултат
на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода
22.11.2019 г. - 11.07.2020 г., сумата от 143,27 лева-мораторна лихва за
периода 01.01.2020 г. – 22.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.11.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 172,91 лева-разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд- гр. Пловдив- сумата от 100 лева- държавна такса и
сумата от 43,50 лева- възнаграждение за ССЕ.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение,като
постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна в обжалваната
част и постановяване на ново по същество на правия спор, с което исковите
претенции да бъдат отхвърлени.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемия
1
П. Д. М., ЕГН **********. В хода на производството по делото оспорва
въззивната жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение в обжалваната част с присъждане на направените по делото
разноски.
Пловдивският окръжен съд след преценка на събраните по делото
доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за
установено следното: Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Производството пред РС е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предявени от П. Д. М., ЕГН **********, против
ОД на МВР- Пловдив. От съда се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2067,62 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд, получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода от
22.11.2019г. до 22.11.2022г., както и сумата от 315,59 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от падежа на всяко от задълженията до
предявяване на исковата молба.
Ответникът оспорва основателността на предявените искове. Счита, че
е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г.
като специална спрямо ЗМВР. Поддържа се, че през процесния за делото
период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /впоследствие
отменена/ и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018г. , с които изчерпателно се
регламентирали отчитането и компенсирането на положения от държавните
служители на МВР извънреден труд и нощен труд, поради което липсвало
основание за приложение на друг нормативен акт по аналогия.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността на
посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените
в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд, като взема
предвид установените във въззивното производство новооткрити и
новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на ВКС
по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/.
В конкретния случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или
новонастъпили факти, поради което съдът постановява съдебният си акт на
база събраните пред първата инстанция доказателства, като след преценката
им направи следните правни изводи:
Страните не спорят за обстоятелствата, които се установяват и от
събраните по делото доказателства, че в исковия период между тях е
2
съществувало служебно правоотношение, възникнало на основание Закона за
МВР, като ищецът е изпълнявал длъжността *** към 4-то РУ-Пловдив при
ОД на МВР-Пловдив.От заключението на приетата по делото съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че в спорния период ищецът е положил
общо 1520 часа нощен труд.
Ищецът твърди, че тъй като съгласно КТ нормалната продължителност
на работното време през нощта е до 7 часа, то положеният от него нощен
труд следва да бъде преизчислен с коефициент 1,143 спрямо нормалната
продължителност на работното време от 8 часа дневно, както е предвидено в
чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Спорният въпрос между страните е правен – дали нощният труд следва
да бъде преизчисляван в часове дневен такъв, така както се претендира от
ищеца, умножавайки го с коефициент 1, 143 и следва ли резултатът от
изчислението да се счита за извънреден труд, съответно да се начисли и
заплати като такъв. Следователно, спорът между страните е по приложимото
право – дали по отношение служителите на МВР са приложими правилата на
КТ, респ. на чл. 9, ал. 1, 2 и 3 от НСОРЗ, относно заплащането на нощния
труд.
Отговор на този въпрос е даден с Тълкувателно решение от 15.03.2023 г.
по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК, съгласно което при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са
приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ /в частност разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от същата наредба/, и следва да се прилагат разпоредбите на специалния
ЗМВР, и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. В
мотивите на ТР е прието, че ЗМВР е специален нормативен акт,
регламентиращ на служителите, работещи в системата на МВР, което
обосновава различен метод на правно регулиране на работното време и
трудовото възнаграждение, и в него няма препращаща норма, която да даде
основание за субсидиарно прилагане на разпоредбите на КТ и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, в т. ч. и НСОРЗ. Прието е, че
в ЗМВР няма празнота относно продължителността на работното време на
служителите на МВР, изразено в брой на часовете, извод за което се налага от
анализа на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и
3 от ЗМВР с чл. 140 от КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите
от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово
правоотношение. Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-
голяма продължителност на работното време на нощния труд за служителите
на МВР се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл.
2, ал. 1 от ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР са
делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане
на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват
със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща
индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните
работи да определя възнаграждението и размера на положен нощен труд.
Липсата в издадените наредби на правило като това на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ е
3
обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на
нощни часове в дневни. Посочено е, че прилагането на НСОРЗ към
служебните правоотношения не би обезпечило постигането на законовата цел
за реализиране на служебното правоотношение за осъществяване на
държавната власт. Методите за регулиране на отношенията и заложената в чл.
187, ал. 1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта – "8 часа дневно",
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага –
през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми. Посочено е,
че неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители
на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време –чл.178,ал.1,т.1 ЗМВР,
по - голяма основен платен годишен отпуск чл.189,ал.1 ЗМВР/, обезщетение
при прекратяване на служебно правоотношение /чл.234,ал.1 ЗМВР/, по –
благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл.187,ал.5 ,6 и 7
ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по –
благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл.69,ал.2 КСО/,
пенсиониране при условията на І категория труд чл.69 КСО/ и др. Разяснено
е, че посоченото разрешение съответства и на правото на ЕС, като с
решението на Съда на Европейския съюз по дело № С-262/20 е прието, че
чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на
държава - членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа
за работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.
С оглед дадените с горепосоченото тълкувателно решение
задължителни за съдилищата разяснения, следва да се приеме, че не е налице
основание положените от ищеца в процесния период часове нощен труд да
бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент 1, 143, както се
претендира от ищеца, поради което предявените искове са неоснователни.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи,
първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва
да бъде отменен, като вместо това исковете бъдат отхвърлени като
неоснователни.
Предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят
направените във въззивното производство разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лева и за внесена държавна такса в размер от
50 лева, както и допълнително юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство в размер от 30 лева до пълния дължим
размер от 100 лева, с оглед присъдените 70 лева от първоинстанционния съд.
4
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1169 от 17.03.2023г., постановено по гр.д.№
17062 по описа за 2022г. на Районен съд- Пловдив, I гр.с., в частта,с която
ОД на МВР- Пловдив е осъдена да заплати на П. Д. М., ЕГН ********** ,
сумата от 543,54 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд от 63 часа, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, за периода 22.11.2019 г. -
11.07.2020 г., сумата от 143,27 лева-мораторна лихва за периода 01.01.2020 г.
– 22.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 24.11.2022 г. до окончателното й
изплащане,сумата от 172,91 лева-разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд- гр. Пловдив- сумата от 100 лева- държавна такса и сумата от
43,50 лева- възнаграждение за ССЕ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Д. М., ЕГН **********, против ОД на
МВР- Пловдив, искове за заплащане на сумата от 543,54 лева,
представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 63
часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с
коефициент 1,143, за периода 22.11.2019 г. - 11.07.2020 г., сумата от 143,27
лева-мораторна лихва за периода 01.01.2020 г. – 22.11.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
24.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
В останалата част, като необжалвано, първоинстанционното решение е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА П. Д. М., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР-
Пловдив, сумата от 180 лв. (сто и осемдесет лева), представляваща направени
разноски в първоинстанционното и въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5