Р Е Ш Е Н И Е
№
14.08.2020 година град Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД
VІІ наказателен състав, на
тридесети юли две хиляди и двадесета година.
В
публично заседание в следния състав,
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР
МИНОВ
Секретар:
ДЕЯНА ГЕНОВА
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията ТОДОР
МИНОВ,
а.н.дело
№ 872 по описа за 2020 година,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-000397 от
26.02.2020 година на Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора
/упълномощен с МЗ № 8121з-515 от 14.05.2018 година на МВР/, с което на Я.С.М., ЕГН
**********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца,
както и са отнети дванадесет контролни точки, за нарушение на чл.174, ал.3 от
Закона за движение по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Я.С.М., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Стара Загора, сумата от 120 /сто и двадесет/ лева
представляваща юрисконсултско
възнаграждение за явяване в съдебно заседание на процесуален представител.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на
съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
М О Т И В И :
Обжалвано е наказателно
постановление № 20-1228-000397 от 26.02.2020 година на
Началник група в сектор „ПП” при ОД на МВР – Стара Загора /упълномощен с МЗ №
8121з-515 от 14.05.2018 година на МВР/, с което на Я.С.М., ЕГН **********, е
наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, както и са
отнети дванадесет контролни точки, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за
движение по пътищата.
В жалбата, в хода на
съдебните прения и в постъпилото писмено становище, от страна на процесуалния
представител – адвокат Б. и лично от жалбоподателя се излагат съображения за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се моли съда
същото да бъде отменено. Претендира се за направените по делото разноски.
Въззиваемият, редовно и
своевременно призован, чрез процесуалния си представител – Главен юрисконсулт
Русева, взема становище, че така подадената жалба е неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да
бъде потвърдено. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
Старозагорският районен
съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя и неговия процесуален
представител, събраните по делото писмени и гласни доказателства, становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е подадена от
правоимащо лице, но разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното наказателно постановление е прието, че жалбоподателя е извършил едно
административно нарушение, а именно, че на 28.01.2020 година, в 00.35 часа, в
град Стара Загора, по улица „Генерал Столетов“, до №
1, в посока изток-запад, управлява лек автомобил „Порше
Кайен“ с регистрационен № СВ 3297 МК, собственост на
„Моника Комерс-2“ЕООД, като в сектор „Пътна полиция“ водачът категорично отказва
да бъде тестван с техническо средство, Дрегер „Дръг Тест 5000 ARLK-0072” за установяване на употреба
на наркотични вещества или техните аналози. Връчен е талон за химически анализ
на кръвта под № 092576, със 7 броя холограмни стикери,
като водачът не е дал кръв за изследване. Водачът е изпробван с техническо
средство Дрегер 7510 с фабричен № ARBB 0063,
като уреда е отчел 0 промила алкохол. Административно-наказващият орган е
приел, че с тези си действия М. е допуснал административно нарушение по чл.174,
ал.3 от Закона за движение по пътищата. Предвид това и е наложено
административно наказание за нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП – „глоба” в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В настоящото
производство се обжалва това административно наказание. Съдът намира, че от
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя, като водач
на лек автомобил е бил проверен от контролните органи при управление на лекия
си автомобил на 28.01.2020 година в 00.35 часа. Проверяващите служители на
„Пътна полиция” – Стара Загора са пристъпили към проверка на водача за употреба
на алкохол и наркотични вещества или техните аналози. От показанията на свидетелите
С. и Г. се установява по един безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателя М., категорично
е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози. Тези показания на служителите на полицията не се опровергаха по
никакъв начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Следва
да се има предвид, че свидетелите до проверката не са познавали водача на лекия
автомобил и са констатирали административното нарушение в изпълнение на
служебните си задължения. Ето защо съдът кредитира с доверие показанията на
тези свидетели, като непротиворечиви, последователни и достоверни. По делото бе
разпитан като свидетел и М.Б. живуща на семейни начала със жалбоподателя. Съдът
не кредитира с доверие показанията на този свидетел, тъй като се намира в
близки отношения с нарушителя и може да се възприеме че е заинтересувана от
изхода на делото. Предвид на това съдът намира, за безспорно по делото, че водачът
и жалбоподател Я.М., безспорно е отказал извършването на проверка за употреба
на наркотични вещества и техните аналози. С оглед отказа е издаден талон за
медицинско изследване от същата дата, връчен на жалбоподателя, като последния не
е дал кръвна проба за установяване наличието на наркотични вещества или техните
аналози. Тези действия на М. са дали основание на контролните органи да съставят
акт за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното в
последствие наказателно постановление. Други доказателства по делото не се
събраха. Така възприетото от съда се приема за безспорно установено, въз основа
на представения по делото АУАН, както и от показанията на свидетелите по акта, Д.С.
и Г.Г.. Административното нарушение по ч.174, ал. 3от
ЗДвП визира в себе си водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване за това, се наказва със съответното
административно наказание. В разглеждания случай, за съда несъмнено
жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, като е
отказал да бъде тестван с техническото средство и впоследствие не е дал кръвна
проба, въпреки връчения му талон в тази насока. Неоснователни са доводите, че
не познавал града и че не му било обяснено в пълнота където точно да отиде,
както и това че след като отишъл до здравното заведение и чакал известно време
му било заявено, че вече е закъснял и затова не са му взели кръвната проба.
Доказателства в тази насока не се представиха по делото, нито за вписване в
журнала на здравното заведение, нито бяха посочени лицата с които според
жалбоподателя е било разговаряно при посещението в здравното заведение, за да
бъдат разпитани в качеството на свидетели по делото, а това е в тежест на
жалбоподателя да го докаже по делото.
От друга страна съдът
намира, че при издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати процесуални нарушения, точно и ясно е описано административното
нарушение, правилно е приложен материалния закон, разяснена е
административно-наказателната отговорност на нарушителя, той е бил запознат с
фактите по административно наказателната преписка, посочено е конкретното място
и дата на извършване на административното нарушение, както и правната норма,
нарушена с действията на жалбоподателката. Следователно съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.57 от ЗАНН при реализиране на
административно-наказателната отговорност. Неоснователни са доводите в жалбата,
че при реализиране на административно-наказателната отговорност са допуснати
процесуални нарушение досежно правната квалификация на административното
нарушение. Действително в обстоятелствената част на наказателното постановление
е посочена, като нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от Закона за движението
по пътищата, а при определяне на наказанието е посочено – чл.174, ал.3, предложение
второ от същия закон, но с това съдът намира, че не се нарушава процедурата по
административно-наказателната отговорност на дееца. Това е така защото в
обжалвания акт изрично е посочено, чрез конкретно изписване, че става въпрос за
отказ един водач да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози.
Що се отнася до описаните
в писменото становище и в хода на съдебните прения, нарушения по Наредба №
30/27.06.2001 година за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, то съдът не счита
че следва да ги коментира в мотивите си тъй като тази наредба е отменена,
считано от 29.09.2017 година, следователно същата не е действала към момента на
настоящото административно-наказателно производство.
Неоснователни са и
доводите за прекратяване на настоящото наказателно производство, тъй като не са
налице условията на чл.24, ал.1, т.6 от НПК и за нарушителя не съществува друго
незавършено наказателно производство, което да обуславя прекратяването на
настоящото и отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.
Заповедите за принудителна административна мярка по реда на чл.171 от Закона за
движение по пътищата не са основание за това.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, обществена значимост както и това че, в последно време е доста срещано, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.
С оглед на това съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед заявената претенция от страна на процесуалния представител на административно-наказващия орган, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и предвид законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, съдът присъди в тежест на жалбоподателя сумата от 120 лева представляваща юрисконсултско възнаграждение за явяване на процесуален представител по делото от страна на въззиваемия.
Воден от горните мотиви,
съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: