Решение по дело №398/2024 на Административен съд - Велико Търново

Предмет на касационното производство е Решение № 165 / 05.04.2024г., постановено по АНД № 20244110200170 по описа на ВТРС за 2024г., с което е потвърдено наказателно постановление № НЯСС – 4 / 03.01.2024г., издадено от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ на основание чл.200, ал.1, т.39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 1 000лв. за нарушение на чл.190а, ал.2 от същия закон.

Касационното производство е образувано по жалба от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“, в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон поради неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения за оспорване на процесното предписание, липса на компетентност на органа, издал процесното предписание и неправилно определяне на датата на нарушението и неспазване на сроковете за ангажиране на административно наказателната отговорност на дружеството. Моли се за отмяна на въззивното решение, отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноски.

Ответникът изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето на същата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на жалбата и липсата на посочените в нея основания за отмяна на съдебния акт. Моли за оставяне в сила на решението.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ е собственик на язовир „Солуджак“, на който са извършвани проверки от инспектори в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор през 2022г. и 2023г. При проверките са извършвани огледи на язовира и констатациите са обективирани в констативни протоколи. С Констативен протокол № 04-02-43 / 10.05.2022г. е установено, че по короната на язовирната стена са налице слягвания в отделни участъци. В протокола е дадено предписание към собственика да се извършат ремонтно-възстановителни работи за укрепване на участъците със слягане на короната на язовирната стена до привеждането й в експлоатационно състояние. Срокът на предписанието е до 30.11.2022г. В Констативен протокол № 04-02-42 / 16.05.2023г. е документирана извършената от контролните органи проверка и установеното състояние на язовира, като отново са констатирани слягвания по короната на язовирната стена – липсват извършени ремонтно възстановителни работи за укрепване на тези участъци.

Административно наказващият орган приема наличието на нарушение на чл.190а, ал.2 от ЗВ и на дружеството е наложена имуществена санкция.

Въззивния съд приема, че в хода на административно наказателното производство липсват нарушения на процесуалните правила, доказано е нарушението и нарушителя, правилно са определени вида и размера на наказанията, поради което и наказателното постановление е потвърдено.

Настоящият състав намира за съответни на доказателствата и материалния закон изводите на въззивния съд за законосъобразност на наказателното постановление.

Действително основателни са доводите на касатора относно игнорирането от въззивния съд на възражението за оспорване на предписанията. В касационната жалба са посочени две съдебни дела, за които се твърди, че са с предмет двете предписания. Както е видно от приложените по делото съдебни решения, двете съдебни дела са с предмет Констативен протокол № 04-02-42 / 16.05.2023г., поради което са ирелевантни за спора, доколкото с този протокол се констатира липсата на ремонт на язовирната стена. Задължението за извършване на ремонт на язовирната стена възниква от предписание, дадено в Констативен протокол № 04-02-43 / 10.05.2022г., който е надлежно връчен на 16.06.2022г. Липсват доказателства този протокол да е оспорен пред съда – двете посочени от касатора дела са с поредни номера, образувани са през 2023г. и както вече бе посочено са с предмет протокола от 2023г. съгласно постановените съдебни актове.

От изложеното следва наличието на влязъл в сила административен акт – предписание – със срок за изпълнение 30.11.2022г.

Касаторът не оспорва липсата на изпълнение на това предписание. Оспорва се неговата валидност по съображения за некомпетентност на органа, дал предписанията. Това възражение е повдигнато и при оспорването на Констативен протокол № 04-02-42 / 16.05.2023г., като Административен съд София град го приема за неоснователно и изводите му са потвърдени и от Върховния административен съд в Решение № 6870 / 05.06.2024г. Настоящият състав намира, че следва да се съобрази с формираната до момента съдебна практика, поради което и възраженията на касатора относно валидността на административния акт, с който са дадени предписания са неоснователни.

Неоснователни са доводите и за неспазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Правилно въззивния съд приема, че тримесечният срок за образуване на административно наказателно производство започва да тече от датата, на която е извършена проверка за изпълнение на предписанието, тъй като тогава е установено нарушението и нарушителя. Не намира опора в закона развитата правна конструкция, че тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН започва да тече от датата на извършване на нарушението – 01.12.2022г. – денят следващ посочения в предписанието краен срок за ремонтиране на язовирната стена. Бездействието на контролните органи от повече от три месеца, през които не са извършили проверка за изпълнение на предписанията, е единствено в полза на нарушителя. В тези месеци той е можел да извърши ремонт без да бъде установено неспазването на срока за това. Неслучайно ЗАНН предвижда различни давностни срокове от извършване на нарушението и от установяване на нарушителя – възможно е нарушението да не бъде установено при извършването му, както и да не е ясно кой е нарушителя. В конкретния случай и двата давностни срока са спазени, поради което и правилно наказателното постановление е потвърдено.

Правилно въззивния съд приема, че нарушението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От една страна вида на съоръжението – язовир – поставя в по-високи изисквания към собствениците му, тъй като неизправностите в него биха довели до значителни неблагоприятни последици за голям кръг лица. Следователно неизправността на това съоръжение води до риск за населението и съзнателното неизпълнение на предписание за отстраняване на такава неизправност показва освен незачитане на влязъл в сила административен акт и игнориране на интересите на хората и поставянето им в риск. Това поведение изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. От друга страна както вече бе отбелязано дружеството е разполагало не само с дадения от контролните органи срок, но и с още 3 месеца да извърши ремонта, но дори и в този срок не са предприети действия по отстраняване на неизправността. От трета страна дружеството не представя доказателства за финансово състояние и несъразмерност на наказанието, поради което и липсват предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.

По изложените съображения решението на въззивния съд се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение предвид извършените процесуални действия по подаване на отговор на касационна жалба.

Въз основа на горното и на основание чл.221, ал. 2, пр. 2 от АПК, вр. чл. 631 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 / 05.04.2024г., постановено по АНД № 20244110200170 по описа на ВТРС за 2024г.

 

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ с ЕИК ********* и адрес на управление гр.София да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сумата от 50 лв. / петдесет лева /.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.