РЕШЕНИЕ
№
390/4.3.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд
петнадесети състав
На единадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ
ЦУЦАКОВА
Секретар : РАДОСТИНА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 238
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Ж.Г.Л. ЕГН: **********, против Наказателно
постановление № 442а-231/27.11.2019 г. на Началник
сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на въз. Л. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева на основание чл.30, ал.3 от
Закона за устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 17б,
ал.1 от същия закон.
В жалбата се иска отмяната на НП, като се
изразява становище, че същото е незаконосъобразно, издадено в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Оспорва се описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка, като се сочи, че твърдението за паркиране на сиви дюни
не отговаря на действителните факти.Твърди се, че жалбоподателката е престирала работна сила в заведение „Морско дъно“, което се
намира извън границите на плаж „Шкорпиловци- централен“, като заведението е
законно изградено и достъпът на работещите в това заведение и на плажуващите е посредством черен път.Твърди се, че на процесната дата, процесният
автомобил е бил паркиран на обозначеното за целта място, което е обозначено
като служебен паркинг., който се намира между заведението и тоалетните.Сочи се,
че мястото, където е бил паркиран автомобила, не е било обозначено като плаж
или сиви дюни, както и че няма забранителни табели и че работодателят е
определил това място като място за паркиране и че в този смисъл въз.Л. не е
предполагала, че съществува забрана за паркиране и в заключение се иска отмяна
на НП.
В съдебно
заседание, жалбоподателката, редовно призован се явява лично и с адв.С., надлежно
упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата,
ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде отменено, като
отново излага аргументи за липса на виновно поведение от страна на
санкционираното лице, аналогични с изложените в жалбата срещу НП.
Процесуалният представител на въззиваемата
страна оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли жалбата, като
неоснователна, да бъде оставена без уважение, като приема за безспорно
доказано, че съответната територия представлява сиви дюни и че нарушението е безспорно
установено и доказано, аргументира липса на
процесуални нарушения и моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 01.08.2019 г. въз. Л.
паркирала л. а. "Нисан Примера" с рег.
№РК1573ВА в к.к. “Шкорпиловци“, с.Шкорпиловци, обл.
Варна , зад заведение „Морски дъно“, намиращо се в границите на морски плаж
„Шкорпиловци централен“.
Около 18.45 ч. на същия ден длъжностни лица
от Дирекция „Управление на морските плажове“ към Министерството на туризма,
съвместно със служители на Министерството на вътрешните работи, сред които св. Д.Л.
- мл. автоконтрольор към ООР УП „Долни чифлик“ при Четвърто РУ-ОД на МВР-Варна
извършили съвместна проверка на морски плаж „Шкорпиловци-централен“. На място
служителите на двете министерства установили наличието на паркирани автомобили
зад горепосоченото заведение, сред които бил и автомобила, управляван от
жалбоподателката. Съгласно документи, с които разполагали служителите на
Министерството на туризма, било прието, че процесното място представлява „сиви
дюни“.
За извършената проверка бил съставен протокол
, който бил подписан от всички участващи в проверката. Впоследствие на
06.08.2019 г. протоколът бил изпратен от МТ в Четвърто РУ-Варна. След
запознаване с изпратения протокол, св.Ц.М. *** приел, че паркирането на л. а.
"Нисан Примера" с рег. №РК1573ВА от въз. Л.
е в нарушение на чл.17б ал.1 от ЗУЧК,
поради което на 23.10.2019 г. съставил акт за установяване на административно
нарушение срещу Ж.Л.Г.. АУАН бил съставен в присъствието на св. Д.Л., който бил
присъствал при установяване на нарушението
и в присъствието на още един свидетел. В съдържанието на съставения акт
били описани установените факти на 01.08.2019г. и била посочена правна
квалификация по чл. 17б във вр. с чл.30 ал.3 от ЗУЧК.
АУАН бил
предявен и връчен на въз. Л., която го подписала с отбелязване, че има
възражения. Такива постъпили в срокът по
чл.44 от ЗАНН, но след извършване на проверка от комисия АНО приел, че не са
налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, поради което въз основа на
материалите по преписката на 27.11.2019г.
издал обжалваното НП, с което било наложено административно наказание на Ж.Г.Л..
Съдът не кредитира показанията на св. М.
единствено в частта, в която същият сочи, че процесният
автомобил е бил паркиран върху пясък, тъй като на първо място същият не е
присъствал на самата проверка и на второ място в тази им част показанията на
свидетеля не кореспондират с показанията на свидетелите Л. и Х. в кредитираните от съда части.В
останалата им част съдът кредитира показанията на св. М., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите кредитирани от
съда писмени и гласни доказателства.
Съдът не
кредитира показанията на св. Л. единствено в частта, в която същият
първоначално посочи, че процесният лек автомобил е
бил паркиран пред заведението, тъй като в тази им част показанията на свидетеля
не кореспондират както с последващите му твърдения,
че автомобилът е бил паркиран зад заведението, така и с останалите кредитирани
от съда писмени и гласни доказателства.
Съдът
напълно кредитира показанията на св. Х., тъй като същите са последователни,
непротиворечи, искрени и житейски достоверни.
Съдът напълно кредитира и приобщените по
делото писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
взаимно се допълват.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени, а именно кредитираните от съда свидетелски
показания на свидетелите М., Л. и Х., писмените материали - преписката по АНП,
вкл. АУАН, протокол от извършена проверка на място на морски плаж
„Шкорпиловци-Централен“ и др.които не навеждат на различни правни
изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение,
поради което е приета от съда за
разглеждане по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник
сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, съгласно т.5 от заповед № 365з-3925/08.08.2019г. на Директора на ОД на МВР-Варна. АУАН също е
съставен от компетентен орган – полицейски орган, оправомощен
съгласно същата заповед.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Разместването на бащиното и фамилно име на жалбоподателката в НП не
съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото ЕГН индивидуализира по
категоричен начин нарушителя.
При
цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.
Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Спазено
е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1
от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Налице е пълно единство между
фактическото и юридическото обвинение в АУАН и НП.
При горните
констатации, съдът изведе следните правни изводи:
На въззивника е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за
нарушение на чл. 17б, ал.1 от същия закон.
Нормата на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК (Нов
– ДВ, бр. 60 от 2019 г. , в сила от 30.07.2019 г.) предвижда забрана за преминаването, паркирането и
престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета
върху територията на морския плаж. Точно с тази забрана не се е съобразила въз.Л.,
като на 01.08.2019г., един ден след влизането в сила на закона, е паркирала
управляваното от нея превозно средство в границите на морския плаж
„Шкорпиловци-Централен“, находящ се в к.к.
„Шкорпиловци“, общ.Долни чифлик, обл.Варна. В тази посока са всички гласни
доказателства по делото. В този смисъл от събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен за съда начин, посредством преки и косвени
доказателства, че жалбоподателката е осъществила от обективна страна състава на нарушението по чл. 17б, ал.1
от ЗУЧК, за което била ангажирана административнонаказателната й отговорност,
тъй като именно тя на посочената в НП дата е паркирала процесния
автомобил на процесното място.
За да се ангажира, обаче, административно
наказателната отговорност на едно лице за извършено административно нарушение,
следва да бъде осъществен състав на това нарушение както от обективна, така и
от субективна страна.
В конкретния случай съдът споделя
възраженията, че нарушението не е осъществено от субективна страна.
На първо място по делото се събраха гласни
доказателства, че в действителност мястото, на което е бил паркиран процесния автомобил, е било обозначено като паркинг и че не
е имало никакви обозначителни табели, че се касае за
морски плаж или за „сиви дюни“.Установи се от кредитираните от съда гласни
доказателства, че мястото зад заведението представлява твърда почва, пръст и е
разположено между заведението и оборудвано санитарно помещение.Установи се от
гласните доказателства, че жалбоподателката е престирала
работна сила в процесното заведение и по указания на работодателя, че следва да
се използва служебния паркинг, е паркирала автомобила на процесното място.
Безспорно е установено, че проверката е била извършена само един ден след влизане
в сила на посочената като нарушена норма на ЗУЧК.Няма никакви доказателства по
делото, че въз.Л. е била наясно както че паркира автомобил в границите на морски плаж, още по малко
върху „сиви дюни“, така и че с поведението си на водач на МПС нарушава нормата
на чл. 17б, ал.1 от ЗУЧК, поради което възраженията й, че не е допускала и не е
предполагала, че извършва административно нарушение, не се оборват по никакъв
начин.Касае се за субективните фактически възприятия на нарушителя, а не за
това, дали процесното място по документи попада в границите на морски плаж или
на „сиви дюни“.Следва да се отбележи, че в тежест на АНО е да докаже
извършването на нарушението както от обективна, така и от субективна страна, а
не на нарушителят, че не го е извършил.В конкретния случай, извършването на
нарушение от жалбоподателката от субективна страна не е доказано в хода на АНП,
не се доказа и в с.з., което обуславя неправилно приложение на материалния
закон и е основание за отмяна на НП.
Предвид горните констатации искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно, а искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателката
не е направено.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 442а-231/27.11.2019 г. на
Началник сектор „ОП“ в Четвърто РУ към ОД на МВР-Варна, с което на Ж.Г.Л. ЕГН:**********, е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1000 /хиляда / лева на основание чл.30, ал.3 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, за нарушение на чл. 17б, ал.1
от същия закон.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС-Варна: