№ 340
гр. Бургас, 30.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на Станко Кралеветаря Тодорка Ст. Каракерезова
в присъствието на прокурора Манол Георгиев Манолов (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20212100100504 по описа за 2021 година
Производството е по чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди.
Съдът е сезиран с искова молба, предявена от П. М. М., ЕГН **********,
чрез процесуалния си представител - адв. Станко Кралев - АК-Бургас, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.„Раковски“ №2 срещу Прокуратурата на
Република България, адрес в гр. София, бул. „Витоша“ №2 за заплащане на
сумата от 100 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
воденото срещу него наказателно производство, приключило с оправдателна
присъда на СпНС, потвърдена с решение № 25/28.11.2016г. по ВНОХД №
118/2016 г. по описа на АСпНС, ведно със законната лихва, считано от датата
на влизане в сила на решението на въззивния съд до завеждане на иска, както
и законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и
присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди, че на 14.10.2014г. с прессъобщение на Окръжна
прокуратура- Бургас било обявено, че с постановление от 18.09.2014г. ОП-
Бургас е образувала досъдебно производство срещу виновното длъжностно
лице за извършено престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК, за това че на
02.08.2013 г. в гр. Бургас в качеството си на длъжностно лице, заемащо
1
отговорно служебно положение по смисъла на чл. 93 т.1, б.“а“ от НК,
нарушил служебните си задължения с цел да набави облага за „Бутед“ АД и
да причини вреда на „Сентрал парк Бургас“ ЕООД, като съставил заповед,
Станко Кралевято отменил извършената с две предходни заповеди на
Областен управител гр.БургаСтанко Кралеврекция на акт за частна държавна
собственост № 2150/ 07.11.1977г. и отписване от регистрите за държавна
собственост в полза на „Сентрал парк Бургас“ ЕООД имоти, представляващи
сгради, като с деянието могли да настъпят немаловажни вредни последици.
Разгласено било и че посоченото престъпление е наказуемо с лишаване от
свобода от 1 до 8 години, като съдът може да постанови и лишаване от право
да се заема определена държавна или обществена длъжност.
Посочва се още, че единственото длъжностно лице, което може да
отмени заповед на областен управител е самият областен управител, а към
посочения момент тази длъжност заемал ищецът, т.е. прессъобщението
касаело именно него. На 28.10.2014г. последният подал искане за
предоставяне на информация относно това дали се води досъдебно
производство срещу него и за какво престъпление, но получил отрицателен
отговор.
Ищецът твърди, че на три пъти бил привличан като обвиняем за
престъпление чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 пр. 2 вр. ал.1 НК, но и трите пъти
съдебното производство било прекратявано и връщано на прокурора поради
несъответствие с изискванията на чл. 246 НПК и ТР №2/2002 на ВКС,
ОСтанко Кралев На 14.03.2018г. бил съставен четвърти обвинителен акт.
Образуваното НОХД № 811/2018 г. на Специализиран наказателен съд-
София след проведени десет съдебни заседания приключило с оправдателна
присъда. С решение от 26.10.2020г. по ВНОХД № 178/2019г. АсНС
потвърдил оправдателната присъда. Този съдебен акт не бил протестиран в
законоустановения срок и влязъл в сила.
В резултат на незаконосъобразна наказателна репресия, на ищеца били
нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционално и психическо
страдание, накърняване на доброто име в обществото, стрес, невъзможност да
продължи обществено-политическата си дейност, докато не се изчисти името
му, както и да си намери работа като юрист, което се отразило и на
2
материалното състояние на ищеца и семейството му; дискомфорт от воденото
наказателно производство (в продължение на седем години); отчуждение на
близки и приятели.
Ответникът, с депозирания отговор на исковата молба, оспорва изцяло
предявеният иск. Намира същия за неоснователен и недоказан.
Посочва, че наличието на действително претърпени вреди е елемент
от фактическия състав на отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а такива не се
установявали от ангажираните от ищеца доказателства. Освен това, видно от
приложения към исковата молба отговор от Окръжна прокуратура - Бургас
изх.№ 5223/2013г. от 29.10.2014г. от страна на ОП-Бургас не било давано
съгласие и не били представяни копия от материали, събрани при
извършената проверка, на средства за масово осведомяване.
Оспорва твърдените негативни последици в емоционален и обществен
план, както и това да се е отразило на трудовата му ангажираност и
материално положение. В пространно изложение се проследява участието на
ищеца в множество търговски дружества и сдружения, включително избора
му в управителните им органи.
Оспорва и размера на претендираните неимуществени вреди. Намира
претендираното обезщетение за прекомерно завишено и несъответно на
твърдените от ищеца негативни изживявания, в противоречие с разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД, на икономическите стандарти и на съдебната практика по
аналогични случаи. Позовава се на т.2 от ППВС №4/1968 г. Счита за
приложима разпоредбата на чл. 5 ал. 1 ЗОДОВ, тъй като увреждането било
причинено по изключителна вина на пострадалия и обезщетение не се дължи.
Посочва още, че с решение №251/21.02.2014г. по адм.д. №2110/2013г. по
описа на Административен съд- Бургас била отменена като
незаконосъобразна заповед № РД-09-79/02.08.2013 г. на областния управител
на област Бургас и същото е било оставено в сила от ВАС. Заповед № РСД-
17-2/31.05.2013 г. също била обжалвана пред съда и въпреки, че ищецът бил
уведомен за образуваното производство, като страна издала оспорвания акт,
той отменил предходни заповеди със заповедта от 02.08.2013г., Станко
Кралевето сам допринесъл за увреждането си. В условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване по чл. 5 ал. 2 ЗОДОВ.
3
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 18.09.2014г. Окръжна прокуратура Бургас образувала досъдебно
производство срещу виновното длъжностно лице за извършено престъпление
по чл. 282 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това че на 02.08.2013г. в гр.Бургас, в
качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение
по смисъла на чл.93 т.1 б.“а“ от НК, нарушил служебните си задължения, с
цел да набави имотна облага облага за „Бутед“АД и да причини вреда на
„Сентрал Парк Бургас“ЕООД, съставил заповед, Станко Кралевято отменил
извършената с две предходни заповеди на Областен управител на
гр.БургаСтанко Кралеврекция на акт за частна държавна собственост
№2150/07.11.1977г. и отписване от регистрите за държавна собственост в
полза на „Сентрал Парк Бургас“ ЕООД на имоти, представляващи сгради,
като от деянието могли да настъпят немаловажни вредни последици. В
прессъобщение от 14.10.2014г. на Окръжна прокуратура Бургас освен
диспозитива на постановлението за образуване на наказателното
производство се посочвало и наказанието, предвидено за извършване на
такова престъпление. На 28.10.2014г. ищецът, чрез упълномощен адвокат
поискал информация от Окръжна прокуратура Бургас води ли се против него
досъдебно производство и по какъв текст от НК. Получил отрицателен
отговор, че не е страна или участник в досъдебно производство №490/2014г.
по описа на ОДМВР Бургас.
Между страните не се спори, че с постановления на следовател при
Национална следствена служба от 18.01.2016г. и 15.11.2016г. П.М. е
привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.282
ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. Не се оспорват и изложените в исковата молба
твърдения, че наказателното производство е внасяно три поредни пъти в
Окръжен съд гр.Бургас и връщано на прокуратурата с разпореждане или
определение на съда, поради непълноти и неясноти на обвинителния акт,
който не отговарял на изискванията на чл.246 НПК. Не са налице
противоречиви позиции на страните относно факта на изготвяне на четвърти
обвинителен акт от специализираната прокуратура на Република България
срещу ищеца по повод, на който е образувано НОХД №811/2018г. по описа на
4
Специализиран наказателен съд гр.София. След провеждане на повече от
десет съдебни заседания първоинстанционния съд постановил оправдателна
присъда, формирайки изводи за липса на доказателства, подкрепящи тезата на
прокуратурата за наличие на деятелност, която би могла да се квалифицира
като престъпление по служба и представлява нарушение на служебни
задължения от обективна страна. Съдебният състав констатирал, че в хода на
съдебното следствие не са събрани доказателства, свидетелстващи за каквато
и да е обвързаност на действията на подсъдимия с настъпването на вредни
последици, още по малко е установено по делото наличието на специална цел,
от която би следвало да се изведе съставомерността на деянието от
субективна страна. При горните направени изводи за отсъствие признаците от
състава на инкриминираното деяние са отхвърлени и поддържаните от
прокуратурата доводи за наличие на квалифициращи обстоятелства, водещи
до по-тежка наказуемост на вмененото на ищеца престъпление.
Специализираната прокуратура изразила несъгласието си с
постановения оправдателен съдебен акт като протестирала присъдата пред
Апелативен специализиран съд, пред когото било образувано въззивно
производство по ВНОХД №178/19г., приключило с решение от 26.10.2020г.
Горният съд от своя страна констатирал наличието на основанията на чл.304
НПК и потвърдил присъдата на първата инстанция. Тази съдебна инстанция,
след внимателен анализ и детайлно обсъждане на събраните писмени и
гласни доказателства мотивирала становище за пълна несъстоятелност на
поддържаното от прокуратурата срещу подсъдимия М. обвинение. Актът на
Апелативния специализиран съд не бил протестиран и присъдата на
Специализирания наказателен съд влязла в сила на 17.11.2020г.
По време на съдебното дирене показания са дали свидетелите Р М.а и П
П. Първата уточнява, че е сестра на ищеца и по време на честите си
пребивавания в гр.Бургас, отсядайки при брат си е свидетел на неговите
преживявания във връзка с образуваното наказателно производство. Споделя,
че делото продължило доста години и довело до напрежение и стрес не само
при М., но и за цялото му семейство. Финансите на ищеца намалели, поради
отдръпване на клиентите му, налагало се да търси заеми, а когато започнали
заседанията по делото в София станал потиснат и изнервен, затворил се в
себе си. Започнал да страда от безсъние, да вдига кръвно налягане, през
5
2018г., в резултат на нервно напрежение и стрес, получил в нейно присъствие
сърдечна криза и се наложило да го закарат спешно в болница. Независимо от
решението на наказателния съд в него останала една болка от тази
несправедливост и факта, че е бил подложен на наказателна репресия.
Споделя също така, че обвиненията срещу брат и били свързани Станко
Кралевчеството му на областен управител и през 2014-2015г. се разбрало за
действията на прокуратурата.
Свидетелят П сочи, че познава М. от повече от 15г. и той е известна и
публична личност в гр.Бургас. Разказва, че във връзка с воденото срещу
ищеца наказателно дело медиите се стараели услужливо да подпомагат
прокуратурата в процеса. Споделя, че ищецът бил подложен на мъчително
преживяване в продължение на повече от пет години, което се отразило на
неговото здраве. М. страдал от сърдечни болести, които започнали след
образуване на делото през 2015г. Процесът се отразил на кариерата му, тъй
като в медиите му приписвали злоупотреба с власт и извършване на
престъпление. Промяната в ищеца била очевидна- той бил пречупен и болен
човек, с разрушена нервна система.
Съдът кредитира с доверие свидетелските показания, като достоверни и
обективни, преценявайки ги включително във връзка с разпоредбата на чл.172
ГПК. Според съдебния състав разпитаните лица, са отговорили коректно и
добросъвестно на поставените им въпроси, относими към предмета на
доказване в производството.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
За да бъде налице фактическият състав по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ
ангажиращ отговорността на Държавата за вреди причинени от
неоснователно наказателно преследване следва лицето, спрямо което е
поддържано обвинение, да е било оправдано или образуваното наказателно
производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено
от него или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Отговорността на държавата е безвиновна гаранционно-обезпечителна и не се
изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно
6
лице повдигнало и поддържало обвинението в извършване на престъпление,
по което ищеца е оправдан, като по този повод не е необходимо да се
изследва въпросът за мотива на длъжностните лица повдигнали и поддържали
обвинението срещу ищеца. Следва също така да е налице причинна връзка
между настъпилите вредни последици и действията на съответния държавен
орган, свързани с повдигане и поддържане на обвинение за извършване на
престъпление. В случая е безспорно, че срещу ищеца било образувано и
водено наказателно производство, по което М. е бил обвинен в престъпление.
Не се спори и по това, че впоследствие същият е бил оправдан. Ето защо
следва да се приеме, че за ищеца е налице основание за търсене на
отговорност за вреди по чл. 2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Пасивно легитимирана да
отговаря по настоящия иск е Прокуратурата на Република България, като
държавен орган, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са
причинени вреди.
Съгласно трайно установената съдебна практика-конкретно при иска по
чл. 2, ал. 1, т. 3 изр. 1 ЗОДОВ правно релевантните обстоятелства, от значение
за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни
престъпления-умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността
на наказателното производство, включително дали то е в рамките или
надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за
неотклонение, ако такава е взета, другите наложени на ищеца ограничения в
рамките на наказателното производство; по какъв начин последното се е
отразило на ищеца- има ли влошаване на здравословното му състояние, ако
да- в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания, както и
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване
върху живота му.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,
че на ищеца е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.282
ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 НК. Само по себе си предприемането на такива
процесуално-следствени е свързано със значителен стрес за лицето по
отношение, на което е упражнена наказателна репресия, още повече ако
същото е неосъждано. Психичното състояние на обвиняемия, а по- късно и
7
подсъдим несъмнено представлява нормална човешка реакция, обективните
проявления, на която са нравствените страдания на лицето, посочени в
исковата молба. Видно от приобщените по делото писмени и гласни
доказателства се установява нарушаване на емоционалното равновесие и
настъпване на неблагоприятни последици в психическото и физическото
състояние на ищеца в резултат на повдигнатото обвинение. Същият станал
потиснат и изнервен, затворил се в себе си, в резултат на създалото се чувство
на безпокойство и неизвестност, като част от тези негативни преживявания
продължават и понастоящем. Както вече беше посочено привличането към
наказателна отговорност за извършено престпъление само по себе си води до
накърняване на доброто име, достойнството и репутацията на обвиняемия,
като по този начин косвено се въздейства върху мнението и оценката на
останалите членове на обществото и се създават предпоставки за формиране
на негативни нагласи. Напълно естествено е като последица от действията на
държавното обвинение да бъде засегната много сериозно личната сфера на
ищеца и оказано директно влияние на самочувствието и авторитета му. Те
несъмнено са били накърнени в резултат на предприетите действия по
повдигане и поддържане на обвинение след внасянето на обвинителния акт в
съда и разглеждането на делото, по което е постановена оправдателната
присъда. Важно е да се посочи също така, че по отношение на някой
професии, към които обществото дължи респект и уважение, и поради това
има завишени изисквания за почтеност и професионализъм, естествено и
логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и
професионален живот на лицата, които ги упражняват. В тези случаи, с
повдигането на обвинение за извършено престъпление в областта на тяхната
професионална реализация се засягат не само личната чест и достойнство на
лицата, но и професионалните им качества поради уронване на авторитета им
в съответната област. По тази причина, създадените при наказателното
преследване неудобства и притеснения имат по-силно отражение върху
отделните негативни изживявания на упражняващите такива професии и
пряко значение за размера на обезщетението. Дискредитирането на ищеца в
обществото като професионалист без съмнение се е отразило на психическото
му състояние и бъдещото му кариерно развитие, включително в областта на
публичната и държавната администрация и възможността да заема отговорни
обществени длъжности.
8
Поначало отговорността на прокуратурата за незаконосъобразни нейни
действия би следвало да се ангажира за времето от привличане на ищеца в
качеството на обвиняем- 18.01.2016г. до постановяване на влязъл в сила
съдебен акт, Станко Кралевйто последният е оправдан. В настоящия казус
обаче този период от време, който подлежи на обсъждане и разглеждане, при
преценка за извършване на такива действия от страна на държавното
обвинение и тяхната връзка с претърпените неимуществени вреди, следва да
се разшири, предвид приобщеното писмено доказателство- прессъобщение, в
което се цитира постановлението за образуване на досъдебно производство.
От текста на този документ /станал достояние на множество лица,
включително на ищеца/ несъмнено се извежда по тълкувателен път-
длъжностното качество на дееца, който е отменил заповедите на областни
управители. Такъв извод М., който е юрист безспорно е направил, поради
което и чрез процесуалния си представител е предприел съответните
постъпки за получаване на официален отговор от прокуратурата. В издадения
от последната институция такъв формално е отразено, че ищецът няма
качеството на страна в наказателното производство. Такова качество обаче
последният е придобил веднага след привличането му като обвиняем, което
обстоятелство потвърждава направения по-горе извод за знание на М. за
образуване на наказателно производство и предприето разследване с цел
събиране на достатъчно данни за извършено от него престъпление по
посочения по-горе текст от НК, още след обявяване на прессъобщението на
прокуратурата.
По мнение на съда в хода на съдебното дирене не са ангажирани
достатъчно убедителни доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в
исковата молба, че след освобождаването му от длъжността областен
управител, ищецът е правил опити да започне работа по специалността, като
работодателите отказвали да се обвържат с него и това се е отразило на
материалното му състояние. Подобна информация се излага и в показанията
на разпитаните по делото свидетели, но същата е лишена от вСтанко
Кралевква конкретика и не се потвърждава в достатъчна степен от останалия,
събран по делото доказателствен материал. М. е бил регистриран като
безработен за период от малко повече от един месец в края на 2014г. и
началото на 2015г.- преди датата на първото постановление за привличане в
9
качеството му на обвиняем. От анализа на приобщените по делото по
инициатива на ответника писмени доказателства става ясно, че през
процесния период от време ищецът е имал доходи, като е придобивал
вземания в качеството на цесионер, бил съдружник в търговски дружества,
участвал е и продължава да участва в управлението на такива, както и на
сдружения с нестопанска цел, каквото представлява /Институт за регионални
стратегии/ и понастоящем, поради което и тезата, че е останал в продължение
на години извън сферата на активния стопански живот няма как да бъде
приета безрезервно. Казаното разбира се не изключва направените по- горе
изводи за изпитаните негативни преживявания и неудобства от страна на
ищеца, а би следвало да се съобрази при определяне размера на
претендираното обезщетение.
Възражението по чл.5 ал.1 и 2 ЗОДОВ за освобождаване на
ответника от отговорност поради изключителна вина на ищеца не се споделя
от съда. В т. 3 на ТР № 3/22.04.2005г. по тълк. д. № 3/2004г. на ОСтанко
Кралевна ВКС е застъпен общият принцип, доразвит след това и в съдебната
практика, че държавата може да се освободи от отговорност за вреди от
незаконно повдигнато обвинение само ако увреждането на ищеца и съответно
повдигането на обвинението срещу него е причинено поради изключителна
негова вина, като един от водещите белези на този тип съпричиняване е
явната недобросъвестност на оправдания подсъдим, както при и по повод
инкриминираното деяние, така и в хода на досъдебното и наказателното
производство. Такова виновно поведение на пострадалия би било налице,
когато с действията си по време на наказателното преследване същият
недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на
незаконно обвинение- направил е неистински самопризнания, въвел е
органите на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването и др. В настоящия
случай констатация в горния смисъл категорично не може да се направи, нито
изведе от мотивите на съдебните състави на Специализирания и Апелативния
специализиран наказателен съд. Напротив от изложеното в мотивите към
присъдата и решението на въззивния съд става съвсем ясно, че ищецът е бил
напълно убеден, че се касае за незаконосъобразни административни актове
/друг е въпроса дали това е било в действителност така- при съобразяване
10
произнасянията на съдебните състави на Административен съд Бургас и
Върховен административен съд в тази наСтанко Кралев/, поради което и е
отменил същите със съзнанието, че по този начин възстановява
първоначалното фактическо положение и това е вярното разрешение на
казуса. При това положение няма как решаващият настоящия спор
граждански съд да изведе изключителна вина на П.М. за повдигнатото му
обвинението или за претърпяните вреди след него. Доводите, че пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, поради което трябва да се приложи
нормата на чл.5 ал.2 ЗОДОВ също няма как да бъдат възприети по
изложените вече съображения, тъй като липсват данни за каквато и да е
злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца, а при липса на такова
поведение няма как въобще да се изследва въпроса за наличие на причинна
връзка между такава деятелност и причинения противоправен резултат.
Настоящият състав възприема становище, че анализът на приетите по
делото доказателства позволява мотивиране на извод за осъществяване
фактическия състав на чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ. Налице е незаконно повдигнато
обвинение от органите на прокуратурата, за което лицето е оправдано от
съда. Незаконното обвинение е причинило на ищеца неимуществените вреди,
описани по- горе. Вредите се намират в пряка причинна връзка с незаконното
обвинение. Ищецът като юрист е съзнавал много добре тежестта на
повдигнатото обвинение и предвиденото за него наказание лишаване от
свобода, което е довело до още по- голямо чувство на несигурност и
притеснения предвид пълното разминаване между неговата убеденост, че е
постъпил правилно в своята професионална дейност и твърденията на
държавното обвинение за нарушени негови служебни задължения. Това, че е
бил и обществено известна личност само е довело да засилване на
негативните емоции и душевни терзания на последния. Съгласно
разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се определи
от съда „по справедливост”. Съдържанието на това понятие означава, че
съдът е длъжен да вземе предвид болките и страданията, включително
продължителността им и техния интензитет, които ищецът е претърпял и
които ще търпи и в бъдеще от увреждането. Съдът е длъжен да отчете също
така и всички други конкретни и обективно съществуващи обстоятелства,
които имат отношение към размера на обезщетението. Настоящият състав
11
като констатира душевните страдания, които незаконното обвинение е
причинило на М., като закономерно и обективно следствие на проведената
срещу него наказателна репресия, както и установените и доказани в
съдебното производство конкретни проявления на неимуществените вреди,
включително съобрази продължителността на наказателното производство-
над седем години счита, че исковата претенция е основателна и доказана до
размера от 25 000 лева. Този размер на обезщетението съдът приема за
справедлив, тъй като ищецът следва да бъде възмезден за тези морални
страдания и продължителен душевен дискомфорт, които наказателната
репресия му е причинила в личен план и то в един дълъг период от живота
му. Определената сума в достатъчна степен ще послужи за репариране на
претърпените от М. неимуществени вреди, представляващи изживени
емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението,
отрицателни преживяния, продължителен стрес и нервно напрежение.
Претенцията над определения по-горе размер до претендирания такъв от
100 000 лева се явява недоказана и следва да се отхвърли.
Обезщетението се дължи ведно с лихвата за забава, считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда 17.11.2020г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати възнаграждението на
адвокат Станко Кралев в размер на 1280 лева, съобразно уважената част от
иска. Ангажирани са доказателства за предоставена безплатна адвокатска
помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в който
е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл.38 ал.1
т.3 предл.3 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице предвиденото
в чл.38 ал.1 ЗАдв. основание за присъждане на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото производство
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи, сключен
със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38 ал.2 ЗАдв.,
като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване. Посоченото възнаграждение е изчислено в минималния размер,
предвиден в наредбата и не следва да се намалява.
12
На основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ, предвид изхода на делото ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 10 лева, направени разноски по делото-
за платена държавна такса.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София,
бул. „Витоша“ № 2 да заплати на П. М. М., ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител - адв. Станко Кралев - АК-Бургас, със съдебен
адрес: гр.Бургас, ул.„Раковски“ №2 сумата от 25 000 /двадесет и пет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
воденото срещу последния наказателно производство, приключило с
оправдателна присъда на СпНС, потвърдена с решение № 25/28.11.2016г. по
ВНОХД № 118/2016 г. по описа на АСпНС, ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда 17.11.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска в размера му
над присъдената сума до претендираната такава от 100 000/сто хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр.София,
бул. „Витоша“ № 2 да заплати на адвокат Станко Кралев от Адвокатска
колегия гр.Бургас сумата от 1280 лева / хиляда двеста и осемдесет/ лева
адвокатско възнаграждение за осъщественото в настоящото производство
процесуално представителство.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да заплати на П. М. М., ЕГН ********** сумата от 10
/десет/ лева направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13