№ 171
гр. гр.Велинград, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20235210100234 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 50 от Семейния
кодекс /СК/ за развод по взаимно съгласие, подадена от А. Р. С. и А. М. С., с искане съдът да
прекрати брака им поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това, и да утвърди
постигнатото от тях споразумение. В молбата твърдят, че от брака си имат едно
ненавършило пълнолетие дете. Посочват, че са сключили споразумение относно въпросите
по чл. 51 от СК.
В съдебно заседание всеки от двамата молители се явява лично. Заявяват изрично
волята си да прекратят брака помежду си при сериозно, непоколебимо и взаимно съгласие,
като посочват, че са наясно с последиците от утвърждаване на представеното споразумение
по чл. 51 от СК, което са подписали лично и доброволно.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
От представеното заверено копие на удостоверение за сключен граждански брак -
Дубликат, издадено от общ. Велинград въз основа на акт за сключен граждански брак – №
0023/25.10.2001г., съставен в с. Драгиново, се установява, че молителите са сключили
граждански брак на 25.10.2001г., като преди брака съпругата е била с фамилно име К., а
след брака е приела да носи фамилното име С..
От представените заверени копия на удостоверения за раждане съответно на Д. А. С.,
Д. А. С., и Ц. А.ов С., се установява, че молителите са родители на трите деца, като към
момента само синът им Ц. А.ов С., роден на 18.11.2012г. не е пълнолетен.
Представено е имплементирано в молбата споразумение от 10.03.2023г., с което
1
молителите са уредили въпросите относно местоживеенето на ненавършилият им 18 години
син, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката спрямо него, а
също и относно ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и
фамилното име, с оглед което споразумението по чл. 51 от СК отговаря на изискуемото от
закона съдържание.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Подадената молба с правно основание чл. 50 от СК е процесуално допустима,
доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния
да разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната
подсъдност. Към нея е приложено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество
молбата се явява основателна.
Налице е сериозно и непоколебимо съгласие между молителите за прекратяване на
брака им. Решението им в тази насока е категорично установено в представеното писмено
споразумение и потвърдено лично в съдебно заседание. Мотивите за развода са
ирелевантни, доколкото съгласно чл. 50, ал. 1 СК съдът не следва да ги издирва. С оглед на
това, съдът намира, че бракът на молителите съществува само формално и запазването му не
е в интерес нито на страните, нито на обществото, поради което следва да се постанови
решение, с което да се допусне прекратяването му. Постигнатото от двамата съпрузи
споразумение е пълно и урежда всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които
страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на закона и морала. По изложените
съображения то следва да бъде утвърдено изцяло.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на развод по взаимно
съгласие в размер на 40,00 лв., която следва да се поеме поравно (по 20 лв.) от двамата
молители. Доколкото по делото вече е представена разписка за внесена от името на
молителя А. С. такса от 40 лв., но не и за дължимата се съобразно чл. 6, т.1 от ТДТГПК
държавна такса в размер на 25 лв. – то всеки от молителите следва да бъде осъден, на осн.
чл. 77 ГПК, да заплати съответно по още 12,50 лв. държавна такса.
На основание чл. чл. 7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по одобреното споразумение в частта за издръжката молителят А. Р. С.
следва да заплати държавна такса в размер на 144 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 25.10.2001г. в гр.
Велинград граждански брак между А. Р. С. с ЕГН ********** и А. М. С. с ЕГН **********,
поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата за развод.
2
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
1. Местоживеенето на детето Ц. А.ов С. с ЕГН ********** ще бъде на адреса на
майката А. М. С. с ЕГН **********, а именно: с. Драгиново, общ. Велинград, обл.
Пазарджик, ул. „Здравец“ № 18.
2. Упражняването на родителските права върху детето Ц. А.ов С. с ЕГН ********** се
предоставя на майката А. М. С. с ЕГН **********.
3. Молителят А. Р. С. с ЕГН ********** има право да вижда детето Ц. А.ов С. с ЕГН
**********, както и да го взема при себе си всяка трета събота и неделя от месеца –
от 09,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспиване, 20 дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време, по
взаимно съгласие на страните.
4. А. Р. С. с ЕГН ********** се задължава да изплаща на детето си Ц. А.ов С. с ЕГН
**********, чрез неговата майка и законна представителка А. М. С. с ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 200лв. – до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, считано от влизане в сила
на настоящото решение.
5. Ползването на семейното жилище, находящо се в с. Драгиново, общ. Велинград, обл.
Пазарджик, ул. „Здравец“ № 18, се предоставя на молителката А. М. С. с ЕГН
**********.
6. Съпрузите няма да си дължат взаимно издръжка.
7. След прекратяване на брака молителката А. М. С. с ЕГН ********** ще носи
предбрачната си фамилия – К..
8. Молителите заявяват, че нямат неуредени имуществени отношения.
ОСЪЖДА А. Р. С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд-
Велинград сумата от общо 156,50 лева, от които: 144 лева - държавна такса по
споразумението в частта относно издръжката и 12,50 лв. – съответна част от държавната
такса за образуване на делото; както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса - в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА А. М. С. с ЕГН **********да заплати по сметка на Районен съд-
Велинград сумата от 12,50 лв. – съответна държавна такса за завеждане на исковата молба;
както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса - в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.330, ал. 5 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
3