№ 1206
гр. София, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниела Попова
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Даниела Попова Гражданско дело №
20241100104608 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр.чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД– за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми по
договор за потребителски кредит, ведно с лихви и разноски.
Ищецът Юробанк България АД твърди, че между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А /чиито правоприемник е ищецът/ и ответника е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който дружеството предоставило на ответника
парична сума, срещу задълженията на последния за връщането й. Тъй като
ответникът преустановил плащанията на 15.08.2022г., кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем. Претендира остатъкът от главницата, ведно с дължимите
лихви и разноски във връзка с обявената предсрочна изискуемост. Претендира
разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител, оспорва предявените
искове по основание и размер по съображения, изложени в отговора на исковата
молба.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Няма спор по делото и от представените писмени доказтелства се
установява, че ищецът - Юробанк България АД е правоприемник на БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А
Съгласно Договор за потребителски паричен крелит, отпускане на
револчвиращ иотребителски кредит, издаване и ползане на кредитна карта *******
от 16.06.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсъьгьл Файненс С.А., клон
България“, - като кредитор, и Л. Д. Г., — като кредитополучател, банката е
предоставила на кредитополучателя, потребителски паричен кредит в размер на 50
000лв. Съгласно договора страните са постигнали съгласие отпуснатият заем да
бъде отпуснат с краен срок от 120 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора до 15.06.2032г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечните погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата главница.
Договорено е кредитът да бъде погасен на 120 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 635,59 лева.
Установено е по делото /с кредитираното заключение на в.л. по приетата
ССчЕ/, че ответникът е усвоил предоставените от кредитора парични средства по
разплащателна сметка с IBAN: *******.
С подписване на Договора, страните се съгласяват, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на Банката лихва, изчислена при прилагане на
фиксиаран годишен лихвен процент, в размер на 5,94 %. Според чл. 3 и чл. 4 от
Договора, процесният кредит се погасява на месечни вноски, посочени като брой,
размер, състав и падеж в погасителен план, представляващ неразделна част от
договора за кредит. Погасителните вноски се изплащат до 15-то число на месеца,
като крайния срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви,
разноски и такси е до 15.06.2032г.
Съгласно договореното между страните, кредитополучателят дължи и „такса
ангажимент“, начислена и дължима при усвояване на кредита, която се удържа от
общия размер на кредита, съгласно договореното в чл. 2, изр. последно от
договора.
Съгласно чл. 2 от Договора, страните са договорили дължимост на
застрахователна премия, която се начислява и дължи при отпускането на кредита, и
се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска за срока на кредита.
Съгласно чл.5 от Договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
2
погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано
от падежната дата на втората неяогасена вноска, вземането на Кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от
договора надбавки , ведно с дължимото обезщетение за забава.
Няма спор и от приетото заключение на ССчЕ се установява, че длъжникът е
преустановил заплащането на месечните погасителни вноски по кредита, съгласно
погасителния план, на 15.08.2022г.
Поради неиздължаване на погасителни вноски с падежи 15.08.2022 г. и
15.09.2022 г., на 22.11.2023г. банката е обявила цялото задължение за предсрочно
изискуемо, за което кредитополучателят е бил уведомен с Покана - уведомление на
чси Г.Н., per. No 923 на КЧСИ, връчена при условията на чл.47 от ГПК.
От заключението на вещото лице по приетата ССчЕ се установява освен
това, че кредитът е изцяло усвоен със заверката на сметката на кредитополучателя,
размера на извършените плащания, както и остатъчните задължения по кредита –
главница и лихви, изчислени в три варианта /с оглед на това дали е надлежно
обявена или не предсрочната изискуемост на кредита/. Вещото лице установява
освен това, че в случая не са къпитализирани лихви, както и, че начисляваната
мораторната лихва е в размер на законната такава.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие
на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати
претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което
предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и
настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и
релевирано неизпълнение от страна на длъжника.
От представените по делото доказателства съдът прие за доказано
наличието на заемно правоотношение между страните, изпълнение на
задълженията на ищеца по него – предоставяне парична сума, както и
неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в уговорените
срокове, поради което и на основание чл.5 от Договора, кредитът е обявен за
предсрочно изискуем.
При наличието на сключен между страните договор за кредит ответникът е
следвало да извършва плащания за погасяване на валидно възникналите за него
парични задължения в срок. В т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
3
по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422,
ал. 1 от ГПК или друг иск е за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ
уговорки, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на
определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере
вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането
или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да
направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване
от длъжника на волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и
недвусмислено, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. С уведомлението от 07.11.2023 г., обективиращо волеизявление на
представител на банката с изрично и недвусмислено позоваване на забавата в
плащанията именно по процесния договор за кредит, банката е упражнила правото
си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. Така изразеното волеизявление на
банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, обективирано в
посоченото уведомление и изпадането на ответника – длъжник по процесното
кредитно правоотношение, в забава за плащането на месечните вноски по
договора, обуславяща правото на банката да изиска предсрочно връщане на
кредита, водят до несъмнения извод, че предсрочната изискуемост в случая се е
породила с изтичането на срока по чл. 47, ал. 5 от ГПК – 22.11.2023 г. В тази връзка
относима е трайната и непротиворечива практиката на ВКС, съгласно която ако не
е уговорено друго, банката кредитодател може да избере начина за връчване на
изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, включително и чрез
нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена
процедура по чл. 50 от ЗННД във вр. чл. 47, ал. 1- 5 от ГПК (в този смисъл и
решение № 86 от 27.10.2020 г. по т. дело № 2118/2019 г. на ВКС, І т. о.).
По делото се установи, че към момента на получаване от ответника като
кредитополучател на ясното и недвусмислено изявление на банката за обявяване
на предсрочна изискуемост на кредита – 22.11.2023 г., връчено му по реда и
условията на чл. 47 от ГПК, ответникът е забавил плащания на 2 месечни вноски
по процесния договор за кредит с падежирали дати от 15.08.2022 г. и от 15.09.2022
г., която забава продължава и понастоящем.
Независимо от това обаче, част от претендраните от ищеца суми са
недължими от ответника, въпреки установеното неизпълнение от страна на
последния на договорните му задължения.
При съобразяване съдържанието на представения по делото Договор PLUS -
4
******* от 16.06.2022 г., съдът намира, че същият разкрива характеристиките на
договор за потребителски кредит, по отношение на който приложение намират
правилата на ЗПК. Доколкото кредитополучателят има качеството на потребител
приложими са и нормите на Закона за защита на потребителите.
По въпроса за валидността на процесния договор за потребителски кредит
съдът следи служебно и без довод за нищожност на неговите клаузи. (т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Поради това към процесния договор следва да се приложат императивите на
Закона за потребителския договор и Закона за защита на потребителите, Закона за
задълженията и договорите, Търговския закон в съотношение на специален към
общ закон.
Съгласно чл. 22 ЗПК, в приложимата към момента на сключване на договора
за кредит редакция, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и чл.
12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК. В специалния закон – ЗПК, са въведени специални
основания, при доказване на които договорът за кредит се приема за
недействителен, по силата на самия закон.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора.
За изследване размера на шрифта не е необходимо назначаването на
експертиза, тъй като за това не са нужни специални знания и може да бъде
установен с инструментите на текстообработващите програми /в т.вр. определение
№ 50706 от 4.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 851/2022 г., IV г. о., ГК /. Нещо повече –
в конкретния случай, дори и без използване на текстообработваща програма е
видна разликата във вида, формата и размера на шрифта на договора за кредит и
Общите условия на застраховката. Независимо от това обаче, при използване на
програма Abby Fine Reader e установено, че договорът и всички приложения към
него, в т.ч. ОУ за застраховка, за застраховятелно партньорство, сертификати и др.,
т.е цялата информация до длъжника, е изготвена в различен формат и шрифт –
използвани са формати Garamond и Arial Unikode MS, с шрифтове 9.5 и 9 при
Garamond, и шрифт 7 при Arial Unikode MS. Посредством сочената програма е
установено, че договорът е изготвен на шрифт 9.5, което само по себе си сочи на
5
нарушение на императивните изисквания на закона досежно неговата форма.
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и съвета от 23.04.2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102
ЕИО на Съвета съдържа хармонизирани разпоредби " в редица ключови области от
правната уредба на потребителския договор. По силата на съображение 9 от
преамбюла на директивата за държавите – членки възниква ограничение да запазят
или въвеждат различни /от разпоредбите на директивата/ национални разпоредби.
Това ограничение се прилага само доколкото съществуват хармонизирани с
директивата разпоредби. Такава е разпоредбата на член 10, параграф 1 от
директивата, която изисква договорите за потребителски кредит да се изготвят на
хартиен или друг траен носител. Съгласно втората алинея на същата разпоредба
посоченото изискване не засяга националните правила, отнасящи се до
действителността на сключването на договорите за кредит. Следователно, извън
въведеното с директивата изискване за форма "на хартиен или друг траен носител",
държавите – членки не са ограничени да поставят допълнителни условия за
действителност на договора. Правилото на член 10, ал. 1 от ЗПК, в сила от
23.07.2014 г., предвижда изискване за размер на шрифта, което директивата
допуска и което е задължавало страните да сключат процесния договора в
съответствие с него.
Освен това, с Определение на Съда на Европейските общности /шести
състав/ от 14.04.2021 г. по дело С-535/2020, във връзка с отправено преюдициално
запитване по повод формата на сключваните от БНП Париба Пърсьнал Файненс
СА потребитерски договори, е дадено тълкуване няколко въпроса, сред които и -
следва ли член 10, пар. 2 и съображение 31 от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО да се тълкуват в
смисъл, че елементите на договора за кредит– неговите условия,
идентификационните данни на кредитополучателя /чл. 10, пар. 2, б. "б" от
директивата/ и условията на застраховката/ чл. 10, пар. 2, б. "о" от директивата/,
трябва да са представени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, за да отговарят на изискването, предвидено в тези разпоредби, за
посочването им по ясен начин.
С определението е дадено тълкуване, че член 10, параграф 2 и член 22,
параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени
6
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Прието е освен това,
че не съществува пречка държавите членки да установят правила както относно
конкретната форма на представяне на тази информация, така и относно
последиците от неспазването й от страна на търговците, при условие че тези
правила допринасят за представянето на посочената в член 10, параграф 2 от
Директивата информация по ясен и кратък начин. Посочено е, че с оглед
отправеното преюдициално запитване, разглежданата национална правна уредба
налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт — не по-малък от 12, като приемането
на такова изискване изглежда в състояние да гарантира, че информацията ще бъде
представена прозрачно и четливо, както и да възпрепятства използването на дребен
шрифт, който би могъл да породи опасността важна информация към момента на
сключване на договора и по време на неговото изпълнение да бъде пропусната от
съответния потребител.
С оглед тези разяснения настоящият състав приема, че както договора за
кредит, така и условията на застраховката, следва да бъдат с еднакъв шрифт и
размер шрифт – не по-малък от 12. В случая договорът за кредит, условията на
застраховката по кредита, договора за застраховка и всички съпътстващи
документи към тях, са изготвени в различни формати и шрифтове, поради което
процесният договор е недействителен на основание чл.22 от ЗПК /така решение №
50162 от 10.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 550/2022 г., II т. о., ТК и др./.
Във формирана от ВКС последователна и непротиворечива практика по
приложението на чл. 23 вр. с чл. 22 ЗПК /постановени по реда на чл. 290
ГПК решение № 50174 от 26.10.2022 г. по т. д. 3855/2021 г. по описа на ВКС, ГК,
IV г. о., решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. д. 1023/2020 г. по описа на ВКС, ТК,
I т. о., решение № 50259 от 12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. по описа на ВКС,
ГК, III г. о. и решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. 2024/2022 г. по описа на
ВКС, ТК, I т. о., / при установена недействителност на договора за кредит в
производството по чл. 422 ГПК, съдът не следва да отхвърля иска, а да установи с
решението си дължимата сума, по приетия за недействителен договор за кредит,
съобразно предвиденото в чл. 23 ЗПК, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено изрично
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство - по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, би се стигнало до
7
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането
по недействителен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа
за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането
на специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК.
Тази практика е относима и в производствата по осъдителни искове, каквото
е настоящото /така решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на
ВКС, IV г. о и решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I
т. о., решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. 2024/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I
т. о/. В нея също е прието, че при установена от съда недействителност на договор
за потребителски кредит, по предявения от кредитора осъдителен иск на договорно
основание за заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът
следва да установи, на осн. чл. 23 ЗПК, дължимата сума по приетия за
недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо вземането
за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск на извъндоговорно
основание по чл. 55 ЗЗД.
Предвид установената недействителност на процесния договор за
потребителски кредит, следва, на осн. чл. 23 ЗПК, ответникът да заплати чистата
стойност на кредита. В настоящия случай кредитополучателят ответник е получил
сумата от 50 000 лева, която следва да бъде намалена с 635.59 лева – извършени
погашения /по ССчЕ/, при което незаплатени остават 49 364.41 лева, до който
размер следва да бъде уважен предявения на договорно основание осъдителен иск.
Ответникът дължи и законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, тъй като предвид недействителността
на договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава
е необходима покана –в случая исковата молба. Други суми по договора не се
дължат.
При този изход на делото, в тежест на ответника следва да бъдат възложеви
част от сторените от ищеца разноски, съразмерна на уважената част от исковете.
Ответникът е извършил разходи за плащане на ДТ, депозит за особен
представител и ВЛ в размер на 10 371.81 лева, от които се присъждат 6 757.15 лева
Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 8 022.75 лева, което съдът не намали основание да намали – в сумата е
включен ДДС, при което след приспадането му, размерът му съответства на този,
8
определен на адвоката за осъществяване на правна помощ, от които се присъждат
5 226.75 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Симеоновско
щосе Nb 219, да заплати на “Юробанк България” АД, ЕИК: *********, сумата от
49 364.41 лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS - *******
от 16.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от 18.04.2024г. до
окончателното плащане, както и 11 988.90 лева - разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата до пълния предявен размер, а исковете
за заплащане възнаградителна лихва за периода 15.08.2022г. до 15.06.2032г. от
16 191.43лв., мораторна лихва за периода от 15.09.2022г. до 25.03.2024г. от 9
238,21лв. и обезщетение за уведомяване в размер на 84 лева – изцяло.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9