№ 399
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Любомир Игнатов
като разгледа докладваното от Любомир Игнатов Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600602 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXII от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от ЕМ. Д. М., ЕГН **********, срещу
определението, постановено в закрито съдебно заседание на 12. 11. 2021 г. от Софийския
районен съд, Наказателно отделение, 129-и състав, по н. ч. х. дело № 1290 по описа за 2019
г. С обжалваното определение първостепенният съд е осъдил жалбоподателя да заплати в
полза на Националното бюро за правна помощ сумата в размер на 150 лева, представляваща
разноски по делото.
Жалбоподателят заявява, че обжалваното определение е незаконно. Твърди, че
подсъдимата не е имала качеството на подсъдимо лице и че адвокатът не е встъпил в делото,
поради което не са били сторени и разноски. Поддържа, че с постановяването на обжалвания
акт Софийският районен съд е нарушил чл. 45 – 52 ЗЗД, а също така и множество норми от
правото на Европейския съюз, като цитира текстове от ДЕС, ДФЕС и ХОПЕС. Иска от
Софийския градски съд да отмени обжалваното определение.
Постъпила е частна жалба също така и от адвокат И.Ю., служебен повереник на
жалбоподателя ЕМ. Д. М.. Оспорва определението на районния съд като неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди, че е липсвало правно основание за присъждането на разноски,
а също така и че изобщо назначаването на служебния защитник е било извършено
незаконосъобразно. Намира, че след като първата и въззивната инстанция са приели липса
на тъжба, то при този извод изобщо не е възникнало и качеството на подсъдима, съответно
било е недопустимо да й бъде назначаван защитник. Иска от Софийския градски съд да
постанови определение, с което да отмени обжалваното определение. Прави особено искане
за връчване на препис от тази жалба на ЕМ. Д. М., като излага доводи за затруднена
комуникация с него.
На лицето, срещу което е била насочена тъжбата, Д.Л.В. с ЕГН **********,
надлежно са били връчени преписи чрез адвокат Соколов. Въпреки това не са постъпили
становища.
След като съобрази доводите на жалбоподателите и данните по делото,
Софийският градски съд направи следните фактически и правни изводи.
1
И двете жалби са постъпили в законоустановения срок срещу съдебен акт, който
подлежи на самостоятелно обжалване, поради което са допустими. Жалбата, подадена от
адвокат И.Ю., е недопустима само в частта, в която се прави особено искане за връчването
на препис от нея на ЕМ. Д. М.. Адвокат И.Ю. и ЕМ. Д. М. разполагат с правата по чл. 30, ал.
5 от Конституцията и по чл. 34, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Начинът, по който те следва
да ги упражнят, е въпрос на вътрешните им отношения, в които съдът няма основание да
интервенира. По тези съображения особеното искане на адвокат И.Ю. следва да бъде
оставено без разглеждане като недопустимо.
Първостепенният съд е бил сезиран с тъжба от ЕМ. Д. М., насочена срещу Д.Л.В..
При администрирането на тъжбата първата инстанция е преценила, че тя не отговаря на
законовите изисквания, понеже описва несъставомерно поведение или поведение, което
може да се преследва само по инициатива на Прокуратурата. При това положение с
разпореждане в закрито заседание е прекратил наказателното производство на основание чл.
250, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК.
Въпросното разпореждане е било обжалвано от ЕМ. Д. М.. В рамките на
образуваното въззивно производство му е бил назначен служебен повереник (адвокат И.Ю.).
Освен това въззивният съд е призовал лицето, срещу което е била насочена тъжбата. Тя е
направила изрично изявление, че желае да й бъде назначен процесуален представител. При
това положение въззивният съд й е назначил служебен адвокат, който впоследствие е
участвал във въззивното производство. Всичко това се установява от протоколите от
съдебните заседания по в. н. ч. дело № 3334 по описа на Софийския градски съд,
Наказателно отделение, III въззивен състав, за 2019 г. В заключение въззивният съд е
потвърдил разпореждането за прекратяване на наказателното производство.
При това положение настоящият състав на Софийския градски съд приема, че
правилно и законосъобразно с обжалваното определение първостепенният съд е присъдил
разноски в полза на държавата. Съображенията за това са следните.
Правото на защита в наказателния процес се признава не само в полза на обвиняемия,
съответно подсъдимия, но също така и в полза на всеки друг гражданин, който участва в
наказателния процес и чиито права и законни интереси биха могли да бъдат засегнати от
произнасянето на наказателния съд. Законът изрично постановява да бъдат предоставени не
само на обвиняемия, но и на другите лица, които участват в наказателното производство,
всички процесуални средства, необходими за защитата на правата и законните им интереси
(чл. 15, ал. 2 НПК). Макар и към настоящия момент да е налице влязъл в законна сила
съдебен акт, с който се констатира липсата на отговаряща на законовите изисквания тъжба,
към момента на разглеждането на делото от въззивния съд (в. н. ч. дело № 3334 от 2019 г.)
този въпрос все още е бил спорен. Към онзи момент възможното произнасяне на въззивния
съд в смисъл, че първоинстанционното разпореждане е незаконосъобразно и че всъщност е
налице редовна тъжба, е можело да засегне неблагоприятно правата и законните интереси на
Д.Л.В.. Затова, макар и формално Д.Л.В. все още да не е била конституирана като подсъдима
в рамките на наказателния процес, въззивният съд правилно и законосъобразно я е призовал,
съответно правилно и законосъобразно по нейно искане й е назначил процесуален
представител по реда на Закона за правната помощ. По този начин той й е осигурил
необходимите процесуални средства за защитата на нейните права и законни интереси.
След като въззивният съд е потвърдил обжалваното разпореждане за прекратяване на
наказателното производство, то при този изход на делото ЕМ. Д. М. е останал задължен да
заплати в полза на държавата разноските, сторени за процесуалното представителство на
Д.Л.В. на основание чл. 190, ал. 1 НПК поради прекратяване на образуваното наказателно
дело от частен характер. Видно от данните от Националното бюро за правна помощ (л. 38 –
39 от първоинстанционното дело), заплатеното от държавата възнаграждение в полза на
адвоката, назначен на Д.Л.В., е в размер на 150 лева. Следователно с обжалваното
2
определение първостепенният съд правилно и законосъобразно е осъдил ЕМ. Д. М. да
заплати разноски в размер на 150 лева в полза на държавата чрез Националното бюро за
правна помощ.
По изложените съображения Софийският градски съд приема, че обжалваното
определение трябва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ особеното искане на адвокат И.Ю. препис от
подадената от него частна жалба да бъде връчен на ЕМ. Д. М. като процесуално
недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА определението, постановено в закрито съдебно заседание на 12.
11. 2021 г. от Софийския районен съд, Наказателно отделение, 129-и състав, по н. ч. х. дело
№ 1290 по описа за 2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3