№ 20137
гр. София, 10.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110123314 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 5********г., от ищец
******** срещу ответник *********
В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът ******** твърди, че било
прекратено участието му като съдружник в *********на основание чл. 125, ал. 1, т. 2
ТЗ по решение от ****** на ОС на съдружниците в ********* което обстоятелство
било заявено за вписване в ТР на **** но по постановен отказ, съответно обжалване с
решение № ****** по т.д. № ******* е указано вписване в ТР, като вписването било
извършено на ******* По повод на прекратяването на участието му и уреждане на
имуществените им отношения, на 12.04.2022г. *********извършило банков превод
към ******** в размер на 2430,21лв, който се твърди, че е следвало да бъде към края
на месеца, през който е настъпило прекратяването, а именно м.12.2021г., съответно
сумата следвало да бъде в по-голям размер. В петитума на исковата молба, ищецът
заявява, че иска да бъде признато за установен месецът, към който следва да се състави
счетоводен баланс и точният размер на стойността на дружествения дял, който
ответникът трябва да изплати на ищеца, в който случай да се „задължи“ ответника да
изплати съответстващата на действителния размер на дружествения дял сума.
Исковата молба е оставена без движение с разпореждане № 46403/26.05.2022г.
като съдът е приел, че формулираният петитум е нередовен, защото: ако иска да се
признаят за установени факти, следва да съобрази чл. 124, ал. 4 in fine ГПК, съответно
са дадени указания да уточни правния интерес от искането „бъде признато за установен
месеца, към който следва да се състави счетоводен баланс и точния размер на
стойността на дружествения дял, който ответникът трябва да изплати на ищеца“.
Указано е, че ако в искането „да се задължи ответника да изплати съответстващата на
действителния размер на дружествения дял сума“ влага като съдържание претенция за
плащане на равностойност на дружествен дял в хипотезата на прекратено членствено
правоотношение поради изключване на съдружник, то в обстоятелствената част на
исковата молба, съответно в петитума на исковата молба следва да бъде заявено ясно
искане като бъде посочено с колко дяла от капитала е разполагал съдружникът, какъв е
размерът на капитала и неговата структура към момента на изключването (число и
дялове), съответно формулира ясен петитум на осъдителен иск за парично вземане,
какъвто характер има иска по чл.125, ал.3 ТЗ, съответно следва да конкретизира
вземането си по размер.
1
В срока за изпълнение на указанията е подадена молба вх.№ 163148/04.08.2022г.,
с която изрично е посочено, че предявеният иск е установителен, че ответникът не е
предоставил изготвен счетоводен баланс и към този момент не може да се установи
какъв е размерът на вземането, което се дължи на ищеца и в резултат на това се иска от
ответната страна чрез съда да предостави такъв баланс, така и е посочено, че правният
интерес произтича от обстоятелството, че ищецът иска да разбере единствено
законосъобразното изплащане на преведената до този момент сума, в резултат на
уреждане на имуществените отношения между страните, без да се претендира
конкретен размер на сума, която да бъде изплатена.
Настоящият съдебен състав намира, че исковата молба е недопустима по следните
съображения:
С оглед уточнението – съдът приема, че е сезиран с установителен иск за факт,
който иск (за установяване на стойността на дружествен дял) е недопустим, защото
тази стойност се разглежда като факт, а не като белег и елемент от съдържанието на
вземането по чл. 125, ал. 3 ГПК. Недопустимостта в случая произтича от общата
забрана по чл. 124, ал. 4, изречение второ ГПК за установяване на факти с правно
значение, освен в изрично предвидените от закона случаи. На следващо място, при
прекратяване на участието на съдружник в ООД в полза на същия възниква съгласно
чл. 125, ал. 3 ТЗ правото да получи стойността на дружествения дял. Това право се
упражнява и защитава с осъдителен иск по чл. 125, ал. 3 ТЗ, предявен срещу
дружеството. Недопустим е и самостоятелен установителен иск за установяване на
съществуването на такова вземане в съответния размер, доколкото последователна е
съдебната практика, че е недопустимо за защита на едно материално право да се
предявява установителен иск в случаите, когато тази защита изисква и е възможно
предявяването на осъдителен иск. (в който смисъл е Определение № 60254 от
05.07.2021 г. по ч. т. д. № 187 / 2021 г. на ВКС, 1-во тър. о.).
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх.№ 87907/03.05.2022г. от
*******, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 23314 /2022 г. по описа на
Софийски градски съд, първо ГО, I -7 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2