№ 21299
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20221110161178 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК
Образувано е по искова молба на „Еконт Експрес“ ООД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр. Русе, бул. Славянски № 16, подадена
чрез процесуалния му представител – адв. Н. М., срещу „Ин Лоджистик“
ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. ********** и И. Р. Н., с
ЕГН **********, с адрес: гр. **********, с която се иска ответниците ДА
БЪДАТ ОСЪДЕНИ ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА
СОЛИДАРНОСТ на ищеца следните суми: 1/ сумата от 11 000,07 лева,
представляваща неплатена част от задължение по запис на заповед от
21.02.2021 г., обезпечаващ задължения по договор за паричен заем от
15.02.2021 г. и 2/ сумата от 24 654,51 лева /искът увеличен в съдебно
заседание от 29.10.2024 г. със сумата от 807.79 лева/, представляваща част от
задължение по запис на заповед от 27.04.2021 г., обезпечаващ задължения по
договор за паричен заем от 27.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
сумите от датата на исковата молба – 05.08.2022 г. до окончателното плащане
на вземанията.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключени поредица от
договори за паричен заем, обезпечени със записи на заповед.
1/ В тази връзка и на първо място ищецът посочва, че ответникът „Ин
Лоджистик“ ЕООД, в качеството си на издател по запис на заповед от
21.02.2021 г. и И. Р. Н. като авалист по записа на заповед се задължили да
1
заплатят на ищеца „Еконт Експрес“ ООД сумата от 22 200 лева с уговорен
падеж – „на предявяване“ и с уговорка без протест и без разноски. Твърди, че
записът на заповед е издаден във връзка с договор за паричен заем от
15.02.2021 г., сключен между „Ин Лоджистик“ ЕООД като заемател и „Еконт
Експрес“ ООД като заемодател за сумата от 22 000 лева, включваща и
договорна лихва, която заемателят е следвало да погаси на 24 равни месечни
вноски, всяка по 916,67 лева, начиная от 15.03.2021 г. до 15.02.2023 г.
Заявява, че посочените суми са погасявани чрез прихващане на
дължимите от заемателя месечни вноски и задължението на заемодателя за
заплащане на възнаграждение по договор за изпълнение на универсални и
неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г.
Твърди, че с протокол от 16.02.2022 г. е направено последното
погасяване по този заем и оттогава досега ответното дружество не изпълнява
задълженията си.
Посочва, че остатъкът от дължимата сума по договора за заем и по
записа на заповед от 21.02.2021 г. възлиза на 11000,07 лева.
Записът на заповед е предявен на „Ин Лоджистик“ ЕООД с нотариална
покана № 1180, том I, № 101 от 09.05.2022 г. на нот. Евгения Братоева на
28.06.2022 г. и предявен на авалиста И. Р. Н. с нотариална покана № 1181, том
I, № 102 от 09.05.2022 г. на нот. Евгения Братоева на 13.06.2022 г.
2/ На второ място в исковата молба се твърди, че ответникът „Ин
Лоджистик“ ЕООД, в качеството си на издател на запис на заповед от
27.04.2021 г. се е задължил да заплати на ищеца „Еконт Експрес“ ООД сумата
от 40 285,80 лева на падеж – „на предявяване“ и с уговорка без протест и без
разноски, а като авалист по записа на заповед се е задължил И. Р. Н.. Уточнява
се, че записът на заповед е издаден във връзка с договор за паричен заем от
27.04.2021 г., сключен между „Ин Лоджистик“ ЕООД като заемател и „Еконт
Експрес“ ООД като заемодател за сумата от 40285,80 лева., заедно с уговорена
договорна лихва, която заемателят е следвало да погаси на 24 месечни вноски.
Посочва се, че съответните суми са се погасявали чрез прихващане на
дължимите от заемателя месечни вноски и задължението на заемодателя за
заплащане на възнаграждение по договор за изпълнение на универсални и
неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г. Твърди се, че с протокол от
16.02.2022 г. е направено последното погасяване по този заем и оттогава
досега ответното дружество не изпълнява задълженията си.
В тази връзка се уточнява, че дължимият остатък по договора за заем и
по записа на заповед от 27.04.2021 г. възлиза на 24 654,51 лева.
Записът на заповед е предявен за плащане на „Ин Лоджистик“ ЕООД с
нотариална покана № 1184, том I, № 105 от 09.05.2022 г. на нот. Евгения
Братоева на 28.06.2022 г. и предявен на авалиста И. Р. Н. с нотариална покана
№ 1185, том I, № 106 от 09.05.2022 г. на нот. Евгения Братоева на 13.06.2022 г.
3/ На последно място се твърди, че ответникът „Ин Лоджистик“ ЕООД, в
качеството си на издател на запис на заповед от 28.08.2020 г., се е задължил да
заплати на ищеца „Еконт Експрес“ ООД сумата от 92 000 лева на падеж – „на
предявяване“ и с уговорка без протест и без разноски, като авалист по записа
2
на заповед се е задължил И. Р. Н.. Твърди се, че записът на заповед е издаден
във връзка с договор за изпълнение на универсални и неуниверсални
пощенски услуги, сключен между „Ин Лоджистик“ ЕООД и „Еконт Експрес“
ООД, като договорът е бил прекратен на 16.02.2022 г. Заявява, че с протокол
от 16.02.2022 г. между страните се е извършило прихващане на задълженията
на „Ин Лоджистик“ ЕООД към „Еконт Експрес“ ООД в размер на 26044,93
лева със задълженията на „Еконт Експрес“ ООД към „Ин Лоджистик“ ЕООД в
размер на 26852,72 лева, при което са останали непогасени задължения на
ищеца към ответника в размер на 807,79 лева.
Прави се изявление за прихващане на дължимите от ищеца към
ответника суми в размер на 807,79 лева и задължението на „Ин Лоджистик“
ЕООД към ищеца в размер на 24654,51 лева по записа на заповед от
27.04.2021 г., в резултат на което твърди, че ответникът дължи на ищеца сума в
размер на 23 846,72 лева и претендира тази сума.
Впоследствие това е възражение е оттеглено – като ищецът е
увеличил втория си иск със сумата от 807.79 лева.
Поради това ищецът претендира сумата от 11 000,07 лева по записа на
заповед от 21.02.2021 г. и сумата от 24 654,51 лева по записа на заповед от
27.04.2021 г.
Като доказателства към исковата молбата са представени следните
документи: договор за паричен заем от 15.02.2021 г., сключен между „Еконт
Експрес“ ЕООД и „ИН Лоджистик“ ЕООД; договор за паричен заем от
27.04.2021 г., ведно с Приложение № 1 към него, сключен между „Еконт
Експрес“ ЕООД като заемодател и „ИН Лоджистик“ ЕООД, като заемател и И.
Р. Н., като солидарен длъжник; 6 бр. – нотариални покани; Запис на Заповед от
27.04.2021 г.; Запис на заповед от 28.08.2020 г.; Запис на Заповед от 21.02.2021
г.; Споразумителен протокол от 16.02.2022 г. съгласно договор за
представителство: 01.09.2020 г. /Русе; Договор по чл.22 ЗПУ за изпълнение на
универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г., сключен
между „Еконт Експрес“ ЕООД като пощенски оператор и „ИН Лоджистик“
ЕООД, като партньор и Приложение №1/01.09.2020 г. и Приложение
№2/01.09.2020 г. към него; Споразумение към Договор по чл. 22 ЗПУ за
изпълняване на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020
г.; преводно нареждане от 24.02.2021 г.; преводно нареждане от 29.04.2021 г.;
копие от електронна поща.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ИН
Лоджистик“ ЕООД и след срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Р. Н. подават
общ писмен отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове
като неоснователни.
Признават, че между „Еконт Експрес“ ООД и „Ин Логистик“ ЕООД е
сключен договор за паричен заем на 15.02.2021 г., по който заемодателят е
предал парична сума в размер на 20 000 лева, срещу задължението на
заемателя да върне получената парична сума с 5% годишна договорна
възнаградителна лихва до 15.02.2023 г. Оспорват като неоснователна
претедираната сума в частта за възнаградителна лихва, тъй като с исковата
3
молба ищецът е прекратил договора за заем и ответникът дължи единствено
връщане на предоставената главница. Посочват, че доколкото ищецът не е
представил подробна разбивка на вземанията, се претендират 12 месечни
вноски за договорна възнаградителна лихва, наред с дължимата главница.
Признават, че между „Еконт Експрес“ ООД като заемател и „Ин
Лоджистик“ ЕООД и И. Р. Н. е сключен договор за паричен заем от 27.04.2021
г., по който заемателят е предал в собственост на заемателя сумата от 38 000
лева, а заемателят се е задължил да върне получената сума, заедно с годишна
възнаградителна лихва от 5,5% до 15.05.2023 г. Посочват, че исковата молба
ищецът е направил искане за прекратяване на договор за паричен заем от
15.02.2021 г., но не и на договор за паричен заем от 27.04.2021 г. Излагат
твърдения, че след предявяване на исковата молба договорът е прекратен,
поради което не се дължи възнаградителна лихва. Оспорват, че плащанията по
договорите за паричен заем са преустановени. Посочват, че ищецът не е
представил разбивка на претендираните суми по главница и лихви, поради
което ответниците не могат да установят точния размер на задължението.
Оспорват извършеното прихващане с Протокол от 16.02.2022 г., тъй като
не е ясно основанието на вземанията, които се прихващат, те са неоснователни
и недоказани. В тази връзка оспорват вземанията на „Еконт Експрес“ ООД
към „Ин Лоджистик“ ЕООД в размер на 26 044,93 лева, като посочват, че не е
ясно какво е основанието за възникване на тези вземания, с които се твърди,
че е извършено прихващане.
Правят в условията на евентуалност възражение за прихващане между
дължимите от ответниците суми с дължимите от ищеца суми. Посочват, че
ищецът дължи на ответниците сумата от 4100,98 лева, а не от 807,79 лева,
които твърдят, че се установяват като задължения на ищеца от споразумителен
протокол от 16.02.2022 г., а също така и ищецът дължи на ответниците сумата
от 26 852,72 лева, която ищецът изрично е признал в исковата молба. Молят
съдът да отхвърли изцяло предявените искове.
Представени като доказателства към исковата молба са 17 бр. фактури.
В молба с вх. 204804/20.06.2024 г. ответниците заявяват възражение за
прихващане и със сумата от 26 852.72 лева – тяхно вземане към ищеца,
произтичащо от договор за изпълнение на универсални и неуниверсални
пощенски услуги от 01.09.2020 г.
В съдебно заседание, проведено на 17.09.2024 г. процесуалният
представител на ищеца изрично заявява като дата на разваляне на договорите
за заем – датата на на исковата молба – 05.08.2022 г.
По делото е извършена и приета е съдебно счетоводна експертиза с вх.
№ 284793/09.09.2024 г.
В съдебно заседание, проведено на 29.10.2024 г., процесуалният
представител на ищеца изразява писмено становище, че исковете са доказани
и иска същите да бъдат уважени.
Процесуалният представител на ответника изразява становище за
отхвърляне на исковете като неоснователни.
4
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните липсва спор, а и от представените писмени
доказателства / три броя запис на заповед и договори за паричен заем/ се
установява, че помежду им са били налице следните облигационни
отношения:
1/По договор за паричен заем от 15.02.2021 г. – по който ищецът е
заемодател, а ответното дружество заемополучател. Чистата стойност на заема
възлиза на 20 000 лева, а договорната лихва на 5 % или на 2000 лева – т.е
общото задължение на заемополучателя възлиза на 22 000 лева и следва да се
погаси на 24 месечни вноски от 916.67 лева с първа падежна дата 15.03.2021 г.
Договорът няма отделен погасителен план. Липсва спор, че заемът е усвоен –
платежно нареждане от 24.02.2021 г.
Видно от чл. 6 от договора страните са уговорили задълженията на
заемателя да се погасяват чрез прихващане със задължения на заемодателя по
договор за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от
01.09.2020 г., сключен между същите страни.
Между страните липсва спор, че задълженията на заемателя по договора
за заем са обезпечени със запис на заповед от 21.02.2021 г. с уговорока „без
протест“, платим на предявяване, с издател „Ин Лоджистик“ ЕООД, който
запис на заповед е авалиран от втория ответник И. Р. Н.. Ответниците не
оспорват валидността на записа на заповед – като липсва спор и че същият е
предявен на „Ин Лоджистик“ ЕООД – на 09.05.2022 г. и на И. Р. Н. – на
13.06.2022 г.
2/ По договор за паричен заем от 27.04.2021 г. – по който ищецът е
заемодател, а ответното дружество заемополучател. Чистата стойност на заема
възлиза на 38 000 лева, а договорната лихва на 5.50 % или на 2285.80 лева – т.е
общото задължение на заемополучателя възлиза на 40 285.80 лева и следва да
се погаси на 24 месечни вноски – 23 вноски по 1580 лева и последната вноска
от 1660 лева с първа падежна дата 15.06.2021 г. Липсва спор, че заемът е
усвоен – платежно нареждане от 29.04.2021 г.
Видно от чл. 7 от договора страните са уговорили задълженията на
заемателя да се погасяват чрез прихващане със задължения на заемодателя по
договор за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от
01.09.2020 г., сключен между същите страни.
Между страните липсва спор, че задълженията на заемателя по договора
за заем са обезпечени със запис на заповед от 27.04.2021 г. с уговорка „без
протест“, платим на предявяване, с издател „Ин Лоджистик“ ЕООД, който
запис на заповед е авалиран от втория ответник И. Р. Н.. Ответниците не
оспорват валидността на записа на заповед – като липсва спор и че същият е
предявен на „Ин Лоджистик“ ЕООД – на 28.06.2022 г. и на И. Р. Н. – на
13.06.2022 г.
3/Третият договор за паричен заем за сумата от 92 000 лева не е
представен по делото, но липсва спор, че ответното дружество като заемател е
5
получило заемната сума.
Между страните липсва спор, че задълженията на заемателя по договора
за заем са обезпечени със запис на заповед от 28.08.2020 г. за сумата от 92 000
лева с уговорка „без протест“, платим на предявяване, с издател „Ин
Лоджистик“ ЕООД, който запис на заповед е авалиран от втория ответник И.
Р. Н.. Ответниците не оспорват валидността на записа на заповед – като
липсва спор и че същият е предявен на „Ин Лоджистик“ ЕООД – на 13.06.2022
г. и на И. Р. Н. – на 17.06.2022 г.
Съгласно твърденията в исковата молба по този договор за заем също
е била налице уговорка за прихващане между задълженията на заемателя по
същия и задълженията на ищеца към ответното дружество по договора за
изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г.
Доколкото се твърди, че между страните имало протокол от 16.02.2022 г.
за прихващане /също НЕприложен по делото/ - то ищецът сочи, че неговите
задължения към ответника възлизали на 26 852,72 лева, а тези на ответника
по заема на 26 044,93 лева. С оглед това и след прихващане ответниците
нямали повече задължения по този договор за заем, съответно ищецът няма
претенции по същия.
От договор за изпълнение на универсални и неуниверсални пощенски
услуги от 01.09.2020 г. се установява, че между страните има договор по чл. 22
от Закона за пощенските услуги – като ищецът е пощенски оператор, а
ответното дружество партньор. По силата на договора ищецът възлага, а
ответното дружество се съгласява да извършва универсални и неуниверсални
пощенски услуги, както и допълнителни услуги. За изпълнение на тези
дейности ищецът дължи на ответното дружество възнаграждение – което се
заплаща ежемесечно по изготвени протоколи.
Видно от споразумение от 24.12.2021 г. договор за изпълнение на
универсални и неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г. е частично
прекратен – относно една точка за достъп София-И. Н..
Видно от споразумителен протокол от 16.02.2022 г. страните са
извършили прихващане между дължими от „Еконт Експрес“ ООД на
ответнотото дружество суми в размер на 16271.50 лева и дължимите от
ответното дружество „Ин лоджистик“ ЕООД на ищеца суми от 12 170.52 лева.
Така въз основа на този протокол „Еконт Експрес“ ООД дължи на „Ин
лоджистик“ ЕООД сумата от 4100.98 лева.
Съгласно изявление на процесуалния представител на ищеца в съдебно
заседание договорите за заем от 15.02.2021 г. и от 27.04.2021 г. следва да се
приемат за развалени от датата на исковата молба – 05.08.2022 г.
От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза с вх. №
284793/09.09.2024 г. се установява, че:
А/ По договор за паричен заем от 15.02.2021г. „Ин Лоджистик“ ЕООД е
погасило следните суми: 10 041,63 лева – от главницата по заема и 958,30 лева
от възнаградителната лихва – като са погасени всички вноски по заема до м.
февруари 2022 г. включително.
6
Остават дължими – главници в размер на 9 958,37 лева и
възнаградителна лихва от 1 041,70 лева / общо 11 000.07 лева/.
От сумите за възнаградителна лихва за периода от м.март 2022 г. до м.
юли 2022 г. се падат 416.65 лева, а за периода от м. август до м. февруари 2023
г. /последната падежна вноска на заема/ се падат 625.05 лева.
Б/ По договор за паричен заем от 27.04.2021 г. „Ин Лоджистик“ ЕООД е
погасило следните суми: 14 220 лева – от главницата по заема и 1411,31 лева
от възнаградителната лихва – като са погасени всички вноски по заема до м.
февруари 2022 г. включително.
Остават дължими – главници в размер на 23 780 лева и възнаградителна
лихва от 874.49 лева / общо 24 654.51 лева/.
От сумите за възнаградителна лихва за периода от м.март 2022 г. до м.
юли 2022 г. се падат 472.53 лева, а за периода от м. август до м. май 2023 г.
/последната падежна вноска на заема/ се падат 401.96 лева.
Експертизата следва да бъде кредитирана като компетентно изготвена,
като не е оспорена от страните. В тази връзка и съдът съобразява същата при
правните си изводи по делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 538, ал. 1 от ТЗ вр. с чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД , а направеното възражение за прихваще по чл. 103 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на редовни от външна страна
запис на заповед от 21.02.2021 г. и запис на заповед от 27.04.2021 г. (всеки от
тях отговарящ на изискванията за форма и съдържание на чл. 535 от ТЗ),
издадени от „Ин Лоджистик“ ЕООД и авалирани от И. Р. Н. за процесните
суми, настъпване на падежа, както и валидност на въведените от него
каузални правоотношения (съответно – договори за паричен заем от
15.02.2021 г. и от 27.04.2021 г.), за обезпечаване на което се твърди да са
издадени процесните записи на заповед.
При доказване на горното, в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили дължимите суми по записа на заповед.
По възражението за прихващане от ответниците следва да се установи и
дължимост на възнаграждения по договора за изпълнение на универсални и
неуниверсални пощенски услуги от 01.09.2020 г. в твърдените размери – от
4100.98 лева съответно 26 852,72 лева, с които се прави възражение за
прихващане.
Съгласно трайната съдебна практика записът на заповед представлява
еднострА. сделка в предвидената от закона форма, по силата, на която издателят
обещава да заплати на друго лице или на негова заповед определена парична сума.
Един от задължителните реквизити на записа на заповед е уговорения падеж на
задължението. Чл.486, ал. 1 от ТЗ, приложим съобразно бланкета на чл.537 ТЗ,
изчерпателно изброява начина на определяне на падежа на записа на заповед.
Уговорката е императивно очертана, под страх от нищожност на менителница,
издадена с различен падеж – ал.2, чл. 486 от ТЗ. Предявяването за плащане се явява
7
предпоставка за поставянето на длъжника в забава и съставлява необходимото
съдействие от кредитора за изпълнение на задължението. Т.е. със задължителна
практика е очертан началният момент, от който задължението по записа на заповед
става изискуемо.
Отново според трайната съдебна практика записът на заповед е не само
еднострА. сделка, при същата волеизявлението за плащане има абстрактен
характер. Основанието за издаването му не е елемент от съдържанието на
волеизявлението, а ако в документа поетото обещание за плащане е обвързано
със съществуването на кауза, то менителничният ефект е недействителен
съгласно чл.535, т.2 ТЗ.
Менителничната сделка обаче може да се сключи във връзка с друга
каузална сделка. При поето задължение за плащане по менителничния ефект
каузата съществува, но стои извън съдържанието на документа, като
кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на
вземането си. Възражението на длъжника, че е поел задължение по каузална
сделка, представлява лично възражение, целящо да обори съществуването на
вземането по менителничният ефект поради погасяване на задължението по
каузалното правоотношение или поради недействителност на основното
правоотношение, за обезпечаване на изпълнението по което е издадена
ценната книга /така Решение № 69/05.07.2016 г. по т.д. № 81/2015 г. на І-во т.о.
на ВКС/.
Възражението, че поетото задължение по записа на заповед е без
основание, тъй като не съществува каузална сделка, няма за последица
нищожност на менителничният ефект. Каузалната и менителничната сделки
са независими една от друга. Нищожността на менителничната сделка няма за
последица нищожност и на каузалната сделка, но в тази хипотеза кредиторът
не разполага с възможността да събере вземането си на основание на
издадената за обезпечаване на изпълнението ценна книга. Нищожността на
каузалната сделка може да има погасителен ефект за вземането по
менителничната сделка при установена връзка между двете правоотношения.
След като в разпоредбата на чл.535, т. 2 от ТЗ е въведено изискване за
редовността на менителничния ефект поетото обещание за плащане да е
безусловно, то съществуването на основание за издаване на ценната книга
следва да се счита за предположено от законодателя при абстрактните сделки.
Кредиторът е освободен от задължението да доказва основанието, породило
правоотношението, от което произтича предявеното вземане. По аргумент от
нормите на чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД и чл.535, т.2 ТЗ кредиторът може да иска
изпълнение въз основа на абстрактна сделка без да доказва основание за
възникване на вземането си по тази или по друга каузална сделка, свързана с
менителничната. Следователно, само по себе недоказването, че между
издателя и поемателя по записа на заповед съществува каузално отношение,
не е основание за прогласяване на нищожност на менителничната сделка/ така
Решение № 85/05.07.2012 г. по т.д. № 438/2011 г. на ВКС, І – во. т.о./.
В настоящия случай ответната страна не оспорва валидността на двата
записа на заповед, въз основа на които ищецът основава претенциите си – като
не се оспорва, че ответното дружество се явява издадетел по същите, а
8
ответникът ФЛ – авалист. В тази връзка липсва спор и че авалистът като
поръчител по менителничния ефект отговаря солидарно за заплащане на
сумата по същия наред в случая с издателя. Липсва спор, че менителничните
ефекти са издадени за обезпечаване задълженията на ответното дружество по
два броя договори за паричен заем – 1/ договор за паричен заем от 15.02.2021
г. – за сумата от 20 000 лева главница и 2000 лева договорна лихва или общо
22 000 лева – за които 22 000 лева е издаден запис на заповед от 21.02.2021 г. и
2/договор за паричен заем от 27.04.2021 г. – за сумата от 38 000 лева главница
и 2285.80 лева договорна лихва или общо 40 285.80 лева – за които 40 285.80
лева е издаден запис на заповед от 27.04.2021 г.
Между страните липсва спор, че каузалните правоотношения са валидни
и са произвели действие – доколкото ответното дружество е получило
заемните суми.
Липсва спор и че менителничните ефекти са предявени на ответниците
по делото – преди образуване на настоящото производство. Предвид липсата
на възражение за давност и доколкото законна лихва се претендира от датата
на исковата молба, а не от датата на предявяване за плащане по абстрактните
сделки, то съдът не обсъжда допълнително самото предявяване на записите на
запове
Съгласно двата договора за заем – задълженията на ответника по същите
са се погасявали с прихващане със задълженията на ищеца като възложител за
заплащане на възнаграждение на ответното дружество като изпълнител – по
договор за пощенски услуги. Между страните липсва спор, че е съществувал
един единствен такъв договор – приложен по делото от 01.09.2020 г.
В тази връзка и от изготвената и приета по делото съдебно счетоводна
експертиза се установи, че след съобразяване на извършените погасявания
/чрез прихващане/ по договор за паричен заем от 15.02.2021г. „Ин
Лоджистик“ ЕООД дължи на „Еконт експрес“ ООД следните суми: главници в
размер на 9 958,37 лева и възнаградителна лихва от 1 041,70 лева - за периода
от м. март 2022 г. до края на договора за заем – м. февруари 2023 г. . или общо
11 000.07 лева.
В случая обаче ищецът е развалил договора за заем на 05.08.2022 г.
/датата на исковата молба – която съдът съобразява, доколкото е в интерес на
ответниците – като по-рА.та дата от връчване на съдебните книжа/. Поради
това и основателно се явява възражението на ответниците за недължимост на
възнаградителна лихва след разваляне на сделката. Това е така, доколкото
възнаградителната лихва представлява възнаграждение за ползване на
заемната сума до крайния падаж. При разваляне на договора за заем преди
падежа, то ищецът губи правата си върху остатъка от възнаградителната лихва
– но има право да претендира остатъчната главница веднага заедно със
законната лихва за забава.
По тези съображения и претенцията за договорна лихва за периода от м.
август 2022 г. до м. февруари 2023 г. /последната падежна вноска на заема/ в
размер от 625.05 лева се явява неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
9
В тази връзка и по този договор доказани се явяват претенции от
9 958,37 лева – главница и 416.65 лева – възнаградителна лихва.
По договор за паричен заем от 27.04.2021 г. след съобразяне на
извършените погасявания /чрез прихващане/ „Ин Лоджистик“ ЕООД дължи на
„Еконт Експрес“ ООД следните суми: главници в размер на 23 780 лева и
възнаградителна лихва от 874.49 лева / общо 24 654.51 лева/.
Отново обаче по изложените по-горе съображения възнадителна лихва
следва да се дължи до м. юли 2022 г. вкл. Ето защо и претенциите за
възнаградителна лихва за периода от м. август 2022 г. до м. май 2023 г.
/последната падежна вноска на заема/ в размер на 401.96 лева се явяват
неоснователни.
Така по този договор доказани се явяват претенции за сумата от 23 780
лева – главниза и 472.53 лева – договорна лихва за периода от м.март 2022 г.
до м. юли 2022 г. Законна лихва върху сумата от 472.53 лева не следва да се
присъжда, доколкото последното би означавало начисляване на лихви върху
лихви /или т.нар. анатоцизъм/, което е недопустимо.
По възраженията за прихващане, заявени от ответниците:
Основателно се явява възражението за прихващане със сумата от 4100.98
лева – доколкото дължимостта на тази сума от страна на ищеца в полза на
ответното дружество се установява от споразумителен протокол от 16.02.2022
г. Това е така, доколкото този протокол се представя от ищеца, но
същевременно доказателства за плащане не са приложени.
Поради и при съобразяване на възражението за прихващане и на
правилото по чл. 76 от ЗЗД – съдът намира, че следва да отнесе сумата от
4100.98 лева за погасяване на задълженията на ответниците по по-стария
договор за заем от 15.02.2021г. Така сумата от 4100.98 лева е достатъчна да
покрие договорната лихва от 416.65 лева в пълен размер и част от главницата.
Така след извършеното прихващане по този договор ответниците остава да
дължат сумата от 6274.04 лева – главница / /9 958,37 лева + 416.65 лева/ -
4100.98 лева/.
Относно възражението за прихващане със сумата от 26 852,72 лева –
същото се явява изцяло неоснователно. Това е така, доколкото по делото не се
установи ищецът да дължи на ответното дружеството посочената сума.
Последното от своя страна базира претенциите си върху същата единствено на
изявлението на ищеца в исковата молба. Ищецът обаче не прави изявление за
дължимост на тази сума / противно на прочита на ответниците/, а твърди, че
със същата е погасило задълженията на ответниците по третия договор за
заем, който не е предмет на настоящото дело. Поради това и доколкото
ответниците не доказват никой от тях да има вземане спрямо ищеца за сумата
от 26 852,72 лева, то и това възражение е изцяло неоснователно.
По исканията за разноски на страните:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 1436.18 лева държавна такса, 3120 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение и 165 лева – разноски в обезпечително прозводство. Видно от
10
представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени с изключение на разноските в обезпечителното
производство. Разноските за адвокат не са прекомерни с оглед цената на
исковете. Поради това и с оглед изхода на делото на ищеца се дължи сумата
от общо 3900.88 лева като адвокатският хонорар е с ДДС – като всеки
ответник следва да заплати половината от тази сума, доколкото отговорността
за разноски е разделна, а не солидарна.
Ответникът претендира разноски от 800 лева за експертиза и 1575 лева
за адвокат – действително извършени. С оглед изхода на делото на ответника
се дължи сумата от 341.58 лева.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ин Лоджистик“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. ********** и И. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на
„Еконт Експрес“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Русе, бул.
Славянски № 16, сумата от 6274.04 лева – неплатена главница по договор за
паричен заем от 15.02.2021 г., сключен между „Еконт Експрес“ ООД като
заемодател и „Ин Лоджистик“ ЕООД като заемополучател, заплащането на
която сума е обезпечено със запис на заповед /за сумата от общо 22 000 лева/
от 21.02.2021 г., издаден от „Ин Лоджистик“ ЕООД в полза на „Еконт
Експрес“ ООД и авалиран от И. Р. Н., ведно със законната лихва върху сумата
от датата на исковата молба – 05.08.2022 г. до окончателното плащане на
вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: 1/ за сумата от
3684.33 лева – разликата до пълния предявен размер на главницата от 9958.37
лева по договор за паричен заем от 15.02.2021 г. и 2/ за сумата от 416.65 лева –
възнаградителна лихва за периоа от м. март 2022 г. до м. юли 2022 г., поради
прихващане с дължима от „Еконт Експрес“ ООД, с ЕИК: ********* в полза
на „Ин Лоджистик“ ЕООД, с ЕИК: ********* сума в размер на общо 4100.98
лева – съгласно споразумителен протокол от 16.02.2022 г., която сума
представлява възнаграждение на „Ин Лоджистик“ ЕООД дължимо от „Еконт
Експрес“ ООД по договора за изпълнение на универсални и неуниверсални
пощенски услуги от 01.09.2020 г., както и за 3/ сумата от 625.05 лева –
договорна лихва за периода от м. август 2022 г. до м. февруари 2023 г.
/последната падежна вноска на заема/ по договор за паричен заем от
15.02.2021 г. – поради неоснователност на тази претенция.
ОСЪЖДА „Ин Лоджистик“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. ********** и И. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА СОЛИДАРНОСТ на
„Еконт Експрес“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. Русе, бул.
Славянски № 16, следните суми: 1/ сумата от 23 780 лева – неплатена
главница по договор за паричен заем от 27.04.2021 г., сключен между „Еконт
Експрес“ ООД като заемодател и „Ин Лоджистик“ ЕООД като заемополучател
11
и 2/сумата от 472.53 лева – договорна лихва за периода от м.март 2022 г. до м.
юли 2022 г. вкл., заплащането на които суми е обезпечено със запис на
заповед /за сумата от общо 40 285.80 лева/ от 27.04.2021 г., издаден от „Ин
Лоджистик“ ЕООД в полза на „Еконт Експрес“ ООД и авалиран от И. Р. Н.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба –
05.08.2022 г. до окончателното плащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 401.96 лева – договорна лихва за периода от м. август 2022 г.
до м. май 2023 г. /последната падежна вноска на заема/ по договор за паричен
заем от 27.04.2021 г. – поради неоснователност ня претенцията в отхвърлената
част, както и за искането за присъждане на законна лихва от датата на
исковата молба върху сумата от 472.53 лева /представляваща договорна
лихва/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно възражение за
прихващане, заявено от „Ин Лоджистик“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес
на управление: гр. **********, на обща стойност 26 852,72 лева – която сума
представлява възнаграждение на „Ин Лоджистик“ ЕООД дължимо от „Еконт
Експрес“ ООД по договор за изпълнение на универсални и неуниверсални
пощенски услуги от 01.09.2020 г.
ОСЪЖДА „Ин Лоджистик“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. ********** и И. Р. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.
**********, ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО всеки по ½ част на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на „Еконт Експрес“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. Русе, бул. Славянски № 16, сумата от общо 3900.88 лева – за
държавна такса и адвокатско възнаграждение като адвокатският хонорар е с
вкл. ДДС, представляваща разноски в настоящото исково производство по
гр.д. № 61178/2022 г. на СРС – съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Еконт Експрес“ ООД, с ЕИК: *********, с адрес на
управление: гр. Русе, бул. Славянски № 16, ДА ЗАПЛАТИ РАЗДЕЛНО по ½
на всеки от тях на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Ин Лоджистик“ ЕООД, с
ЕИК: *********, с адрес на управление: гр. ********** и И. Р. Н., с ЕГН
**********, с адрес: гр. **********, сумата от общо 341.58 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство по гр.д. №
61178/2022 г. на СРС – съобразно отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12