№ 44
гр. Кюстендил, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
в присъствието на прокурора ИВАЙЛО ИЛИЕВ
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600259 по описа за 2021 година
Производството по делото е по глава ХХІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на
подсъдимия ВЛ. Й. ЕВТ., ЕГН ********** от гр. Дупница, обл. Кюстендил, подадена чрез
защитника му адв.В.У. срещу Присъда № 260006/25.01.2021 г. на ДнРС, постановена по НОХД №
1373/2019 г. по описа на съда, с която е признат за виновен в извършването в съучастие с другия
подсъдим АС. К. С., от гр.Дупница на престъпление по чл. чл.195 ал.1 т. 4 предл. ІІ и т.7 във вр. с
чл.194 ал.1 НК, във вр. с чл.28 ал.1 и чл.20 ал.2 , във вр. и с чл.26 ал.1 НК, за което му е наложено
му е наказание“лишаване от свобода“ за срок от 1 година при първоначален режим на
изтърпяване“общ“. Във въззивната жалба и допълнението към нея са релевирани оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на присъда, както и за постановяването й при
съществени процесуални нарушения.В нарушение на процесуалните правила съдът не е
изследвал прецизно доказателствата по дело, неоснователно е игнорирал част от
доказателствените източници, не е обсъдил в съвкупност събраните доказателства и е
осъдил неправилно подсъдимия в нарушение и на материалния закон. В жалбата се
поддържа, че не е установено по несъмнен начин авторството на деянието, базирано на
показанията на св. А. и че никой от свидетелите не е видял управлението на МПС от подс.
Е., а присъдата е постановена на база косвени доказателства. Твърди се, че не е била
упражнявана фактическа власт върху чантата и затова тя не може да бъде отнета и няма
извършена кражба, като е цитирана незадължителна практика на ВКС. Неясно е откъде
съдът е направил извод за субективната съставомерност на деянието, се поддържа в жалбата.
Моли се за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова присъда, с която подс.
1
Е. бъде признат за невиновен. Доказателствени искания в жалбата не са направени.
Другият подсъдим АС. К. С., който със същата присъда е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.197 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК и му е наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен
срок от 3 години, не е обжалвал присъдата.
В о.с.з. жалбата се поддържа от защитника на подс. Е. адв. В.У. и не се оспорва от другия
подсъдим А.С. и от защитника му адв.М.Ч..
Становището на Окръжна прокуратура в о.с.з. е за потвърждаване на обжалваната
присъда като обоснована и законосъобразна, тъй като наложеното с нея наказание на
подсъдимия е мотивирано от съда и е справедливо.
Защитникът на жалбоподателя-подсъдим В.Е. адв. У. поддържа въззивната жалба и моли
за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна.
Адв.Ч. заяви, че не оспорва жалбата и предоставя на съда.
Жалбоподателят-подсъдим В.Е. изрази съгласие с казаното от защитника му и заяви, че в
неговия живот никога не е управлявал автомобил и никой не го е видял да кара автомобил.
Като последна дума иска да му се отмени присъдата.
Подсъдимият С. заяви, че не е обжалвал присъдата и е доволен от нея. Като последна
дума заяви, че е доволен от присъдата.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК
правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна
страна, но за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимия ВЛ. Й. ЕВТ. е признат за виновен в извършването на
продължавано престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.ІІ и т.7, във вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.28
ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК, включващо две деяния, в периода от 11.06.2019 г. до 26.06.2019 г.:
1/.на 11.06.2019 г. в района на автогарата, в съучастие като извършител с АС. К. С.,е
отнел 1 бр.дамска чанта на стойност 6 лв. и парична сума 18 лв. от владението на В.Д.Г., от
гр.Айтос;
2/.на 26.06.2019 г. в с.Грамаде, община Дупница, от постройка, прилежаща към къща, е
отнел чужда движима вещ - 1бр. машина за добиване на мед/центрофуга/ на стойност 249
лв. от владението на И.Н.А., от гр.Перник, като за извършавне ан кражбата е използвал
техническо средство/подбран или подправен ключ/,
или е отнел вещи на обща стойност 273 лв., като кражбата е извършена при условията на
повторност по см.на чл.28 ал.1 НК, след като е бил осъден за друго такова престъпление със
Споразумение от 28.11.2013 г. по НОХД № 1262/2013 г. наКнРС на „лишаване от свобода“
за срок от 4 месеца, отложено с изпитателен срок за 3 години, като от изтърпяването на
наказанието не е изтекъл 5-годишния срок по чл.30 НК и на основание чл.54 НК му е
наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 1 година, което да се изтърпи при
2
първоначален режим“общ“.
С присъдата втория подсъдим АС. К. С. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.197 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК – за това, че на
11.06.2019 г., в съучастие като извършител с В.Е., от гр.Сапарева баня, е отнел чужда
движима вещ - 1 бр.дамска чанта на стойност 6 лв. и парична сума 18 лв. от владението на
В.Д.Г., от гр.Айтос, като до приключване на съдебното следствие е възстановил
равностойността на вещите на пострадалата и на основание чл.54 НК му е наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца с отлагане на изпълнението му за
изпитателен срок от 3 години.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят разноските от ДП в размер на 204 лв. и на
ДнРС – в размер на 44,35 лв.
Фактическата обстановка по делото е правилни установена от районния съд, който е
приел, че двамата подсъдими били в приятелски отношения и се виждали често, като подс.Е.
живеел в района на старата автогара в гр.Дупница, а подс. С. работел като таксиметров
шофьор и често пребивавал на стоянката за таксита в непосредствена близост до старата
автогара.
На 11.06.2019 г. св.Г. пристигнала в гр.Дупница за участие във фолклорен фестивал и
след като приключила програмата, отишла на старата автогара. Тя оставила багажа си –
пътна чанта с различни плетива в нея и дамска чанта с лични вещи и сумата от 18 лв. на
една от пейките и отишла в близкия магазин. Това било наблюдавано от подс.Е. от
непосредствена близост и след влизането на Г. в магазина той се обадил на подс. С. да дойде
по най-бързия начин. Подс. С. пристигнал в рамките на няколко минути и видял подс.Е. да
седи на пейка в близост до багажа на Г.. Подс.Е. казал на подс.С. да вземе чантите и подс.С.
ги взел. Двамата отишли в дома на Е. и проверили съдържанието на отнетите чанти, като
взели сумата от 18 лв., а останалите вещи на другия ден сутринта подс.Е. изхвърлил в
контейнера. Дамската чанта е оценена от СОЕ на 6 лв.
Не се спори по делото, че подс.Е. не притежавал МПС, но често ползвал лекия автомобил
на допълнително разпитания пред въззивния съд свидетел Й.М., въпреки че Е. няма
СУМПС. На 20.06.2019 г. св.М. отново дал автомобила си на подс. Е. с уговорка да си го
прибере, като му потрябва. Когато му дал автомобила си, той бил чист и с празен багажник.
На 26.06.2019 г. рано сутринта, като пътувал за с. Грамаде с автомобила на св.М. и минал
покрай стопанската постройка на св.А., подс.Е./ с прякор“Румпи“/ решил, че в нея може да
има вещи, които да продаде. С помощта на техническо средство/подбран или подправен
ключ/ успял да отвори вратата на пристройката и оттам взел центрофуга за мед, изработена
от неръждаема стомана, на стойност 249 лв. според СОЕ. Качил я в багажника на
автомобила на св.М. и се прибрал в гр. Дупница, като паркирал автомобила в близост до
дома си.
Същият ден по-късно св. А. отишъл в имота си в с.Грамаде, видял отключената врата на
стопанската постройка и установил, че е взета центрофугата му за мед, за което незабавно
3
уведомил полицията. Полицаите имали информация, че подс.Е. е обикалял в с. Грамаде с
автомобила на св. М. и решили да проверят дали той няма връзка с извършената кражба.
Като наближили жилището на подсъдимия Е., те видели паркирания лек автомобил на св.
М. и центрофугата за мед в него. Но решили да изчакат, за да видят кой ще вземе
центрофугата.
Малко преди обяд подс.Е. слязъл и отключил автомобила на св.М., за да го даде на св.П..
В този момент полицаите се намесили и задържали и двамата.
Тази фактическа обстановка І-инстанционният съд е установил след обоснован анализ на
събраните доказателства в съответствие с изискването на чл.305 ал.3 НПК. Съдът е посочил
кои доказателствени средства кредитира и какви са основанията за това и доводите му се
споделят от настоящия състав. Съдът мотивирано се е обосновал защо не е кредитирал
изолираните показания на свидетелката Х., приятелка на подсъдимия Е. – че Е. не е ползвал
автомобила на св.М., поради противоречието им с кредитираните гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Г., А., М., П., Е. и Т.. Тези показания са
взаимнодопълващи се и са непротиворечиви, поради което съдът законосъобразно ги е
кредитирал изцяло. І-инстанционният съд е изложил съображения и защо не кредитира
обясненията на подс. Е. и ги възприема като защитна теза - поради опровергаването им от
кредитираните доказателствени средства и поради липса на житейска логика подс.С. да
влиза в жилището му и да изнася оттам вещи, без Е. да знае за това. Тези доводи също се
споделят от настоящия състав.
При така установеното въз основа на всестранен и пълен доказателствен анализ, І-
инстанционният съд е приел за съставомерно от обективна и субективна страна обвинението
с горепосочената правна квалификация по отношение на подс.Е., като съображенията на І-
инстанционния съд ще се разширят в настоящото решение.
От обективна страна е безспорно установено, че подс.Е. е осъществил изпълнителното
деяние на продължаваното престъпление кражба:
= на 11.06.2019 г., като е отнел чрез посредствено извършителство, в съучастие с другия
подсъдим А.С., пир разпределение на ролите, извършено от подс.Е., чужди движими вещи –
дамска чанта и пари на стойност 18 лв., без съгласието на собственика им св. Г., с намерение
противозаконно да ги присвои. Подс.Е. е видял оставената без надзор чанта, повикал е
подс.С., който почти веднага дошъл на мястото, и му казал да вземе чантата, което С.
сторил. След това двамата отишли в жилището на Е. и взели сумата от 18 лв., а на другия
ден сутринта подс.Е. изхвърлил останалите вещи в контейнера.
От субективна страна двамата подсъдими са действали в съучастие, при разпределение на
ролите и общност на умисъла. Най-напред подс.Е. е видял чантата и решил да я вземе, но не
го сторил сам, а повикал подс. С. и му казал да вземе чантата, което С. сторил. За да се
укрият, те отишли в жилището на Е., където взели парите, а другите вещи били изхвърлени
на другия ден от подс.Е., за да се прикрият следите на престъплението. Тези обективни
действия сочат, че подс.Е. е съзнавал общественоопасния характер на деянието – че отнема
4
противозаконно чужда вещ без съгласието на собственика с цел да установи своя
фактическа власт върху откраднатото, но въпреки това е извършил престъплението, макар и
чрез посредствено извършителство. Т.е. в неговото съзнание са били ясно структурирани
обективните елементи на престъплението кражба, поради което това деяние е извършено
при форма на вината пряк умисъл, при общност на умисъла на подс.Е. и подс.С..
= на 26.06.2019 г. подс-.Е. сам, като обикалял в с. Грамаде с лекия автомобил на св. М.,
подс.Е. е осъществил второто деяние от продължаваното престъпление по квалифицирания
състав на чл.195 НК.С помощта на техническо средство/преправен ключ/ той отворил
вратата на стопанската постройка в имота на св.А. и отнел намиращата се там метална вещ
центрофуга за мед, като я натоварил в багажника на лекия автомобил. Там вещта била
установена по-късно през деня от полицейските служители свидетелите Е., Т. и И..
И това деяние е осъществено при форма на вината пряк умисъл. Подс.Е. е съзнавал, че
извършва противоправно посегателство върху чужда вещ, като е използвал техническо
средство, за да стигне до нея и въпреки това е желаел настъпването именно на тези вредни
последици – да установи своя фактическа власт върху центрофугата.
Законосъобразно е прието, че двете деяния са извършени през непродължителни периоди
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, които признаци
характеризират престъплението като продължавано по см.на чл.26 ал.1 НК.
Предвид изложеното са неоснователни доводите на защитата за невиновност на подс.Е..
Както се посочи вече, по несъмнен и категоричен начин, както изисква разпоредбата на
чл.303 НПК от кредитираните гласни и писмени доказателства - протоколи за претърсване и
изземване - се установи, че подс. Е. е извършил и двете деяния на продължаваното
престъпление – първото деяние в съучастие с подс.С., а второто сам.
Освен това законосъобразно е прието за установено, че Е. е извършил престъплението в
условията на повторност по см.на чл.28 ал.1 НК – след като е осъждан за същото
престъпление - със Споразумение № 234/28.11.2013 г. на КнРС оп НОХД № 1262/2013 г. за
което му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, с изпитателен
срок от 3 години и от изтърпяването на това наказание не е изтекъл 5-годишния срок по
чл.30 НК. Следва да се посочи също, че в справката за съдимост на Е. под № 3 фигурира и
още едно осъждане, което е за извършено на 11.04.2013 г. престъпление по чл.131 ал.1 т.12
предл.І във вр. с чл.130 вр. с чл.20 ал.2 НК.
Наложеното на подсъдимия Е. наказание“лишаване от свобода“ за срок от 1 година е
определено при условията на чл.54 а ал.1 НК, тъй като не са налице никакви нито
многобройни, нито изключителни смекчаващи вината му обстоятелства. Този размер на
наказанието настоящият състав намира за законосъобразно определен и за справедлив. Като
е отчетена от една страна обществената опасност на деянието и дееца/заради предходните
му осъждания/ като висока и от друга страна – сравнително ниската стойност на
откраднатите вещи, като втората вещ е върната на собственика й, а сумата по първото
престъпление е възстановена на пострадалата от другия подсъдим С., наказанието на подс.Е.
правилно е определено на законовия минимум при баланс на отегчаващи и смекчаващи
5
вината обстоятелства. В този контекст е правилен извода на решаващия съд, че с това по вид
и размер наказание, както и с ефективното му изтърпяване при първоначален общ режим в
най-пълна степен ще се изпълнят целите на чл.36 НК.
Тъй като съдът е длъжен да провери присъдата и в необжалваната част и по отношение на
необжалвалите я подсъдими, следва в изпълнение на служебното начало да се посочи, че и
в необжалваната част по отношение на подсъдимия С. присъдата не страда от пороци.
Предвид безспорната доказаност на първото деяние, в чието изпълнение С. е участвал,
съобразявайки чистото му съдебно минало и възстановяване щетите на пострадалата,
законосъобразно деянието е квалифицирано по чл.197 ал.1 т.1 във вр. с чл.194 ал.1 НК. При
законово предвиден размер на наказанието „лишаване от свобода“ до 5 години за това
престъпление, ДнРС законосъобразно, при превес на смекчаващи обстоятелства, е наложил
на С. наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. Правилен е извода на съда, че
това наказание не се налага да се търпи ефективно за постигане целите на чл.36 НК по
отношение на С., поради което е приложен чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години.
При служебната проверка на присъдата въззивният съд не намира основания, различни
от сочените в жалбата, за изменение на присъдата в насока намаляване размера на
наложеното наказание на подс.Е.. Присъдата по отношение на него и на другия подсъдим е
законосъобразна, постановена е при спазване на материалния и процесуалния закони и като
такава следва да се потвърди в тази част. А по отношение на другия подсъдим С. като
необжалвана в тази част присъдата е влязла в сила.
Присъдата обаче следва да се измени в частта й за разноските, за да е съответна тя на
разпоредбата на чл.189 ал.3 изречение ІІ-ро НПК – че когато подсъдимите са няколко, съдът
определя частта, която всеки от тях следва да заплати. В проверяваната присъда
подсъдимите са осъдени общо да заплатят разноските по делото, което е в противоречие с
посочената разпоредба. Затова с настоящото решение присъдата на ДнРС ще се измени в
частта за разноските, като всеки от подсъдимите ще бъде осъден да заплати своята част от
разноските – по половината от тях, а именно: по 102 лв. по сметка на ОД МВР – Кюстендил
и по 22,18 лв. по сметка на ДнРС.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260006/25.01.2021 г. на Дупнишкия районен съд,
постановена по НОХД № 1373/2019 г. по описа на съда в наказателно-осъдителната й
част по отношение признаването за виновен и наложеното наказание на подсъдимия ВЛ. Й.
ЕВТ., ЕГН **********, от гр.Дупница.
В наказателно-осъдителната част по отношение на подсъдимия АС. К. С., ЕГН
********** като необжалвана присъдата е влязла в сила.
6
ИЗМЕНЯ присъдата в частта за разноските, като осъжда всеки един от двамата
подсъдими ВЛ. Й. ЕВТ. и АС. К. С. да заплати по 102 лв. по сметка на ОД МВР –
Кюстендил и по 22,18 лв. по сметка на Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7