РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Варна, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Деспина Г. Георгиева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско
дело № 20253000500337 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалба на
Е. В. Д., чрез процесуален представител адв. В. от АК – Варна, против
решение № 20/12.02.2025г., постановено по гр. д. № 211/2024г. на ОС –
Шумен, в частта, в която е отхвърлен предявеният от нея срещу С. В. К. иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключен с нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№ 18, том ІІ, рег. № 3178, д. № 181/2020г. договор, с който М.Д.Д. прехвърля
на С. В. К. собствените си идеални части от подробно описан недвижим имот
срещу поето от приобретателката задължение за издръжка и гледане, до
размер на 2/6 ид.ч. от описания имот.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Твърди се,
че съдът не е изследвал дали ответницата е изпълнявала в пълен обем поетото
от нея задължение с оглед конкретното здравословно състояние на
прехвърлителката и конкретните й нужди, както и в противоречие с
установеното от доказателствения материал е направил неправилен извод за
пълно и точно изпълнение, в резултат на което и неправилно е отхвърлил
предявения от нея иск. Излагат се правни аргументи по съществото на спора.
Иска се от настоящата инстанция да отмени така обжалвания съдебен акт и
1
постанови друг, с който да уважи иска й.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна –
С. К., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, съответно на
доказателствения материал и установеното с него пълно изпълнение на
поетото от нея задължение спрямо прехвърлителката.
В частта, в която първостепенният съд е постановил прекратяване
на производството по иска за останалите 2/6 ид. ч. от прехвърлените общо
4/6 ид.ч., решението има характер на определение, което не е обжалвано и
не е предмет на контрол пред настоящата инстанция.
В с.з., чрез процесуалните си представители, страните поддържат
подадените въззивна жалба, съответно отговор.
Постановеното от ОС – Шумен решение в обжалваната му част е
валидно и допустимо.
Първостепенният съд се е произнесъл по предявен от въззивницата Е. В.
Д. против С. В. К. иск за разваляне на обективирания в нотариален акт № 18,
том II, рег. № 3178, д. № 181/2020 г. на нотариус с рег. № 717, договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с
който М.Д.Д. е прехвърлила на С. В. К. собствените си 4/6 ид.ч. от следния
недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
83510.661.314.1.24 по КККР на гр. Шумен, с площ от 68.28 кв. м. и
административен адрес: гр. Шумен, ул. „Васил Априлов“ № **, вх. *, ет. *,
ведно с прилежащото избено помещение и припадащите се 1.2660% идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, до
размер на 2/6 ид. ч. от имота.
В исковата си молба въззивницата е изложила твърдения, че процесният
апартамент e бил придобит от нейните родители в режим на съпружеска
имуществена общност. След смъртта на баща й през 2004г. по силата на
наследственото правоприемство тя и сестра й /въззиваемата/ придобили по 1/6
ид. ч. от имота, а тяхната майка М.Д. – 4/6 ид.ч. по наследяване и
прекратяване на съпружеската имуществена общност. На 17.12.2020г. майка
им прехвърлила на С. К. собствените си 4/6 ид. ч. срещу задълженията на
приобретателката да я гледа, храни, облича, лекува, подпомага при немощ и
полага всестранни грижи по отношение на прехвърлителя докато е жива,
както и за описаните в нотариалния акт грижи, ремонт и обзавеждане на
същото жилище за минало време – от 2005 г. до момента на сключване на
сделката и които ще продължи да полага в бъдеще време. Твърди се, че нито за
периода от 2005г. до датата на сключване на сделката, нито след това до
смъртта на наследодателката, починала на 12.05.2023г., въззиваемата е
полагала сочените в договора грижи и издръжка. Наведени са подробни
фактически твърдения за това, че приобретателката е имала финансови
затруднения, поради което е била подпомагана от прехвърлителката,
последната сама е покривала разходите си, в т.ч. и чрез теглени кредити, а от
2
2017г. задълженията й към ВиК, съответно за ползвана ел.енергия за периода
от 21.06.2023г. до 29.02.2024г., са заплащани от ищцата. Изложени са
твърдения и за здравословното състояние на наследодателката им, за
конкретни прояви от страна на въззивницата и въззиваемата по обгрижването
й. В заключение се поддържа довод, че ответната страна по иска не е
предоставила дължимите съобразно нуждата на прехвърлителката издръжка и
грижа, с оглед на което и се иска за разваляне на процесния договор поради
неизпълнението му.
С подадения писмен отговор в срока по чл.131 ГПК искът е оспорен като
недопустим досежно частта от прехвърления имот, надхвърлящ
наследствената квота на ищцата като наследник на прехвърлителката, а в
останалата му част като неоснователен. Сочи се, че въззивницата не може да
иска разваляне поради неизпълнение за предоставените до сключването на
договора грижи, а за периода след това до смъртта на наследодателката им се
твърди, че не е налице неизпълнение. Навеждат се конкретни фактически
твърдения за полагани от въззиваемата грижи и предоставяни средства за
издръжка на прехвърлителката М.Д., които счита че са задоволявали в пълна
степен нуждите й.
По съществото на спора, съобразно предметните предели на
инстанционния контрол и наведените в жалбата оплаквания, въз основа
на съвкупния анализ на доказателствата по делото и приложимия закон,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, а това се установява и от ангажираните по делото писмени
доказателства, че страните са сестри и дъщери на М.Д.Д., която с договор от
17.12.2020г. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане, обективиран в нот.акт № 18, том II, рег. № 3178, дело № 181 от
2020г. по описа на нотариус с рег. № 717, се е разпоредила в полза на
въззиваемата С. К. със собствените си 4/6 идеални части от недвижим имот,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
83510.661.314.1.24 срещу поето от приобретателката задължение да я гледа,
храни, облича, лекува, подпомага при немощ и да полага всестранни грижи
докато е жива, както и за грижи, ремонт и закупено обзавеждане на жилището,
които К. е полагала за прехвърлителката за минало време – от 2005 г. до датата
на сключване на договора и които ще продължи да полага за в бъдеще.
Прехвърлителката си е запазила правото на ползване на имота до края на
живота си, като липсва спор, че към датата на сключване на договора същата е
живяла сама в прехвърления имот и това е продължило до нейната смърт.
М.Д. е починала на 12.05.2023г. и е оставила за свои наследници по
закон дъщерите си – въззивницата и въззиваемата, поради което и първата е
легитимирана да иска разваляне на така сключения договор до размера на
наследствените си права, в каквато насока е и постановеното произнасяне от
първоинстанционния съд.
Основният спор по делото е по въпроса налице ли е точно и пълно
3
изпълнение на поетите от приобратателката задължения, което да е основание
за развалянето на процесния договор.
Договорът за издръжка и гледане не е изрично регламентиран в закона.
По своята правна същност това е един двустранен, алеаторен договор, при
който срещу престацията на прехвърлителя за прехвърляне на правото на
собственост приобретателят поема задължението да полага за в бъдеще грижи
и издръжка за прехвърлителя или посочено от него трето лице. Договорната
свобода допуска прехвърлянето на собствеността не само за бъдещи грижи и
издръжка, но и за такива, които вече са предоставени. Независимо от това
договорът е един като за вече престираното до сключването му същият няма
алеаторен характер, а такъв има само за периода след сключването му. Със
сключването му прехвърлителят е направил изричното си волеизявление, че
до този момент е налице изпълнение на задължението за издръжка и гледане в
желания от него обем, поради което и неговите наследници не могат да
основат иска си за разваляне на договора на твърдения за неизпълнение на
задължението за минал период. Подобни твърдения могат да бъдат основание
на иск по чл.26 вр. чл.17 ЗЗД, какъвто в случая не е предявен. Неизпълнението
на алеаторната престация /задължението за издръжка и гледане за в бъдеще/
обаче е основание за разваляне на целия договор, независимо от изпълнението
на задължението до сключването му, освен ако не е налице хипотезата на
чл.87, ал.4 ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика /напр.
решение № 26/2009 г. по гр. д. № 5524/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение №
70/2011г. по гр. д. № 612/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.; решение № 82/05.04.2011г. по
гр. д. № 1313/2009 г.; решение № 20/22.07.2015 г. по гр. д. № 1853/2014 г. на
ВКС, ІV г. о.; решение № 238/26.10.2015 г. по гр. д. № 1368/2015 г. на ВКС, ІІІ
г. о.; решение № 327/25.02.2015 г. по гр. д. № 1205/2014 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 376/04.05.2020 г. по гр. д. № 924/2020 г., III г. о. на ВКС и др./.
Съдебната практика е константна и по въпроса, че съдържанието и
обема на поетото задължение за издръжка и гледане се определя от
съкотрахентите. Т.е. страните са тези, които могат да определят какви точно
грижи, респ. издръжка се дължат, дали същите следва да се изпълняват лично
или чрез трето лице. Приема се, че когато в сключения договор липсват
подобни конкретни уговорки, а дължимата престация от приобретателя е
уговорена общо – да поеме грижата и издръжката, в съдържанието на
дължимото се включва осигуряването на храна, поемането на режийните
разноски, разноски за дрехи, лекарства и други, според нуждата на
прехвърлителя, грижи за здравето и хигиената му, също според неговите
потребности. Точното изпълнение предпоставя даване на грижа и издръжка
ежедневно и непрекъснато, в уговорения обем, задоволяващ нуждата на
кредитора. Съвместното съжителство, ако не е изрично уговорено, не е
задължително, освен ако не бъде изведено от обстоятелствата в конкретния
случай. Ако не е уговорено друго, по правило грижата следва да бъде
предоставяна лично от приобретателя, но предоставянето й чрез трето лице
няма да бъде проява на неизпълнение ако прехвърлителят е приел същата и
4
кредиторовият интерес е удовлетворен.
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест при
предявен иск за разваляне на договор като процесния, ищецът в условията на
пълно и главно доказване следва да установи наличието на валидно сключен
договор, съответно, че е наследник на прехвърлителя. Той не е длъжен
изрично да изброява какво точно не е изпълнено от приобретателя по
договора, респ. в какво се състои неизпълнението. В тежест на ответника по
иска е да докаже, че е предоставено пълно изпълнение, покриващо изцяло
задълженията му по договора за издръжка и гледане, съответно наличието на
основания за освобождаването му от отговорност за неизпълнението.
Изхождайки от тези принципни положения, съдът приема, че
сключеният между наследодателката на въззивницата и въззиваемата договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, безспорно
включва като насрещна престация както вече предоставени грижи за
посочения период до сключването му, така и алеаторното задължение за
полагане на грижи за в бъдеще, описани в договора като задължения да гледа,
храни, облича, лекува, подпомага при немощ и полага всестранни грижи
докато прехвърлителката е жива. Изрична уговорка за предоставяне на
финансова издръжка не е посочена. Поето задължение за даване на парични
средства може да бъде изведено само в обема, необходим за осигуряване на
храна, дрехи, лекарства и медицинска помощ, съответно друга грижа,
необходима с оглед здравословното й състояние и нужда.
Така очертания предмет на процесния договор предпоставя и
релевантния за изследване период, за който следва да бъде направен извод
дали е било налице пълно и точно изпълнение, а именно от 17.12.2020г.,
когато е сключен договора, до смъртта на прехвърлителката – 12.05.2023г.
Поради това и съдът не обсъжда ангажираните по делото доказателства,
установяващи факти за полагани грижи и издръжка за прехвърлителката М.Д.
за периода преди м.12.2020г. Единствено относими към настоящия спор са
доказателствата касателно здравословното й състояние, доколкото
установяването на същото към сключването на договора и след това имат
значение за определяне на грижата, от която същата е имала нужда.
Видно от представените медицински епикризи от болнични престои и
документация към тях през 2016г. М.Д. е била диагностицирана с бъбречно
заболяване – терминален стадий на бъбречна недостатъчност, уточнена през
2017г. като хронична бъбречна недостатъчност. Същата година е бил
отстранен единия й бъбрек, а в началото на 2018г. отново е била
хоспитализирана за три дни вр. бъбречните си проблеми за провеждане на
планова оперативна интервенция. Съгласно отразеното в епикризата от
29.01.2018г. Д. е била изписана без субективни оплаквания, с препоръка за
спазване на хранителен режим и амбулаторно наблюдение от уролог.
С експертно решение № 0475/20.02.2018г. й е определена 62% трайно
намалена работоспособност, пожизнено, като причината за това е именно
5
бъбречната й болест.
По делото липсват доказателства, а и не са наведени твърдения за
влошавания на здравословното състояние на прехвърлителката в периода след
сключване на договора до месец април 2023г. по повод това й заболяване,
което да е изисквало медицинска намеса.
На 28.04.2023г. М.Д. е била приета по спешност в МБАЛ – Шумен с
поставени диагнози „Друга остра бъбречна недостатъчност“, „придобита
липса на бъбрек“ и „хипертонично сърце без застойна (сърдечна)
недостатъчност“. На 12.05.2023г., в хода на болничния престой, същата е
починала.
Не е спорно между страните, а в тази насока са и показанията на
разпитаните по делото свидетели – св. Б.Т. и св. Е.С. /ангажирани от
въззивницата/ и св. Н.К., св. В.И. и св. Г.Р. /водени от въззиваемата/, че освен
бъбречното заболяване към релевантния процесен период, прехвърлителката е
страдала от гонартроза, което заболяване е ограничавало възможността й за
придвижване в домашни условия и навън, но не й способността да се
самообслужва за ежедневните си потребности, да слиза сама пред входа на
блока и на кратки разстояния. В тази насока са и приетите писмени
доказателства – индивидуална оценка на потребности за хора с увреждания,
изготвена от служители на Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен и
анкета за самооценка. По повод на това през м.06.2022г. на Д. е била отпусната
финансова месечна помощ по ЗХУ.
Към датата на сключване на процесния договор прехвърлителката е била
на 68 години, пенсионер. Видно от приетото извлечение от банковата й сметка
същата е получавала месечна пенсия, която през периода от м. януари 2021г.
до м. май 2023г. е в размер на 601.70 лв. и социална помощ в размер на 25.83
лв. от ДСП – Шумен, съответно е заплащала електроенергия, погасявала е
задължение, обозначено като „заем“ с анюитет от по 104.22 лв., а остатъка е
теглела на банкомат. Пенсията е била увеличавана, както следва: от м. юли
2021г. – 629.28 лв., от м. октомври 2021г. – 699.28 лв., от м. юли 2022г. – 761.98
лв. и от м. октомври 2022г. – 843.77 лв. Размерът на социалната помощ е бил
увеличен от м. февруари 2022г. на 28.91 лв. и от м. февруари 2023г. на 35.28
лв.
За доказване на твърденията си за пълно и точно изпълнение на поетите
от нея задължения за гледане и издръжка въззиваемата С. К. е ангажирала
гласни и писмени доказателства, от съвкупния анализ на които съдът приема
за установено, че за релевантния период същата е осигурила и заплащала по
договор сигнално-охранителна защита на жилището на майка си, във входа на
блока е била поставила вендинг апарат /поставен през 2019г., но наличен и
към процесния период/, приходите от който са предоставяни на
прехвърлителката /договор за наем, показанията на св.В.И. и св. Н.И./,
осигурявала й е регулярно доставка на храна, съобразена с хранително-
диетичния й режим, в т.ч. и по време на последния престой в болницата, както
6
и й е предоставяла купони за пазаруване /св. Н.И., св. Г.Р./.
Св. В.И. и св. Н.И. свидетелстват и за това, че въззиваемата К.
ежеседмично /обикновено в съботите/ е посещавала майка си, носила й е
продукти, помагала е за поддръжката на дома, осигурила й е сушилня, робот за
почистване и диспенсър за вода, за закупуването на който въззиваемата е
представила касов бон от 2021г., водила я е по болници, като не е спорно и
между страните, че при последния прием именно тя е извикала Бърза помощ.
Според св. Н.И. по време на този престой в болницата двете сестри са се
редували при обгрижването на майка им, както и самата свидетелка се е
включвала.
Посочените свидетелки сочат още, че М.Д. е разчитала изцяло на
дъщеря си С., не се е оплаквала от нея, когато е имала нужда от нещо се е
обаждала на нея, без да отричат посещенията и на другата й дъщеря –
въззивницата.
Индиция за това, че Д. е разчитала на съдействието на дъщеря си С. е и
предоставеното от нея изрично пълномощно след сключване на процесния
договор.
Показанията на ангажираните от въззиваемата свидетели се кредитират
от съда като възпроизвеждащи непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви, взаимно кореспондиращи си и подкрепени от писмени
доказателства. Св. Н.И. и св. В.И. са приятелки и съседки на
прехвърлителката, а св.Р. е този, който непосредствено е бил ангажиран с
доставката на храната, същият е предоставял и ваучерите, които са ползвани
от Д.. В същото време тези показания не са опровергани от проведеното от
въззивницата насрещно доказване, в частност ангажираните от нея гласни
доказателства. Св. Д.П. няма непосредствени впечатления за процесния
период и е във влошени взаимоотношения с въззиваемата. Св. П.Б. и св. Е.С.
са приятелки на въззивницата, свидетелстват за обстоятелства преди
сключване на договора и за конкретни нейни действия към релевантния
период /посещения и носене на продукти на майка й/, но които не
опровергават изложеното от свидетелите на ответната страна. А в частта, в
която св. Б. сочи, че и към 2020г. - 2023г. Е. е водила майка си на ученическите
екскурзии и лагери, в които е участвала като учител, не кореспондират на
установеното към този период състояние на прехвърлителката за трудности в
придвижването и ограничения.
Що се отнася до показанията на св. Е.С. в частта им, в която сочи, че при
последния престой на Д. в болницата не е виждала С. да идва в болницата,
съдът намира, че същите се явяват изолирани, опровергават се от останалите
гласни доказателства и твърденията на самата въззивница, която не отрича, че
С. също е посещавала майка си. Соченото от свидетелката и неоспорено от
ответната страна, че веднага след приемането на М.Д. С. е заминала за Стара
Загора не е обстоятелство, което да обуслови извод за това, че през
двуседмичния престой в болницата С. се е дезинтересирала, не е посещавала и
7
не се е грижила за майка си.
Въз основа на гореустановеното, настоящият състав на съда приема, че
приобретателката по процесния договор за издръжка и гледане е изпълнила в
пълен обем и съобразно уговореното в договора свое задължение. Полаганите
от нея грижи, изразяващи се в чести посещения, при установени добри и
хармонични взаимоотношения, помощ в ежедневието, осигуряване на храна и
продукти, финансово подпомагане, грижа за здравето и помощ, са
предоставяни регулярно и в обем, съответстващ на нуждата на
прехвърлителката. Обстоятелството, че въззивницата също е участвала в
грижите и издръжката на своята майка е израз на изпълнение на неин
нравствен дълг, изводим от общия принцип на морала за взаимопомощ между
членовете на семейството и другите роднини (така т. 2 ППВС 1/1979 г.).
Изпълнението му не сочи непременно на неизпълнение или неточно
изпълнение на задължения за издръжка и гледане от страна на друг роднина
по отношение на техен общ възрастен и болен родител. Прехвърлителят по
договор за издръжка и гледане не може да бъде лишен от възможността да
контактува със своите близки, нито задължен да не приема предоставяната от
тях грижа и издръжка. Това обстоятелство обаче определя обема на
кредиторовия интерес, който следва да бъде удовлетворен от задължения на
договорното основание.
С оглед на изложеното искът на Е. Д. за разваляне на сключения от
наследодателката й договор за издръжка и гледане е неоснователен, поради
което същият следва да бъде отхвърлен.
Достигайки до идентичен правен извод, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат присъдени разноски
на въззиваемата страна, както са индивидуализирани в приложения по чл. 80
ГПК списък.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/12.02.2025 г., постановено по гр. д.
№ 211/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от Е. В. Д. срещу С. В. К. иск с правно основание чл.87,
ал.3 от ЗЗД.
В останалата му част, имаща характер на прекратително определение
решението не е обжалвано.
ОСЪЖДА Е. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, кв.
Макак, ул. „Борба“ № ** да заплати на С. В. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Шумен, ул. „Драгоман“ № **, ет. *, ап. * сумата от 1 500 (хиляда и
петстотин) лева представляваща разноски за заплатено адвокатско
8
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция,
на основание чл.78 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9