Р Е Ш Е Н И Е
№ 474, 07.03.2014г., гр.
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Е.К.
като
разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско
дело №2783 по описа за две хиляди и тринадесета година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени искове за солидарно осъждане на
ответниците, основани на чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.48,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Й.В.Д., ЕГН **********, непълнолетен,
действащ със съгласието на родителите си В.Й.Д. и А.Г.Д.,***, адв.Н.Г., моли
съда да осъди ответниците Ф.Ф.Ш., ЕГН **********, и М.Д.Ж., ЕГН **********- и
двамата с адрес в гр.***, да му заплатят солидарно обезщетение в размер на
50000лв. за неимуществени вреди и обезщетение в размер на 2600лв. за
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 50000лв. от датата
на увреждането- 03.07.11г., а върху сумата от 2600лв.- от датата на исковата
молба, както и разноските в производството.
Срещу ответника Ф.Ш.,
исковете са основани на обстоятелствата, че с действията си -като изстрелял
слива с прашка, която попаднала в лявото око на ищеца, на 03.07.11г., неделя,
около 17.30ч.-18.00ч., в междублоковото пространство до ***, му причинил
значими неимуществени вреди, изразили се в притеснения, болки и очаквания от
резултатите от многобройни медицински прегледи, консултации и интервенции,
включително оперативна такава, независимо от които същото око останало трайно и
невъзвратимо увредено и визуално различно от другото око, което променило
живота му завинаги и ограничило възможностите му за реализация и социални
контакти. Претърпял и имуществени вреди, състоящи се в стойността на
заднокамерна мека вътреочна леща и заплащане на операцията за поставянето и в
размер на 1900лв., както и в заплащане на сумата от 700лв.- адвокатско
възнаграждение за ангажирания от него в досъдебно производство №539/12г. по
описа на V-то РПУ- Пловдив адв.Н.Г..
Като счита претърпените вреди за пряка и
непосредствена последица от деянието на отв.Ш., във връзка с което срещу този
ответник било проведено нахд №2939/13г. на ПРС и с влязло в сила на 02.07.13г. решение
бил признат за виновен и на основание чл.78а освободен от наказателна
отговорност, моли съда да го осъди да му заплати обезщетение за претърпените
вреди.
По отношение на отв.М.Ж. исковете му са основани
на обстоятелствата, че същата е майка на отв.Ш., който по време на извършване
на вредоносното деяние е бил непълнолетен, а доколкото родителите следва да
упражняват контрол върху поставените на техните грижи непълнолетни деца,
законът е предвидил и самостоятелна тяхна отговорност тогава, когато децата им
причинят другиму вреди, която е призната от съдебната практика като такава в
условия на солидарност.
По същество пледира за уважаване на исковете като
основателни и доказани, с присъждане на разноски по представения в с.з. от
25.02.14г. списък /вж. л.83/, като развива подробни съображения с писмена
защита вх.№.6289/04.02.14г.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК отв.Ш. е подал
отговор на исковата молба с вх.№28710 /вж. л.25-26/, с който е признал
предявените искове за допустими, признал е иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
в размер на 1900лв., съставляващи стойност на закупена леща и операция по
поставянето и за основателен, оспорил е изцяло като неоснователен иска за
присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер
на 700лв., съставляващи изплатен от ищеца в досъдебното производство хонорар на
адвокат и е оспорил като частично неоснователен иска за неимуществени вреди,
както поради прекомерно завишения негов размер, така и с твърдението, че ищецът
сам е допринесъл за увреждането си, като категорично отказал многократно
предлаганото му от него съдействие за
получаване на специализирана медицинска помощ за отстраняване на причинената вреда,
с поемане на всички разходи в тази връзка, както и участвайки и сам в играта с
прашки.
По същество пледира за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди в справедлив размер и като се зачете доказано в процеса
съпричиняване на вредата от ищеца, като развива съображения в писмена защита
вх.№.6252/04.02.14г.
Не претендира присъждане на разноски. Повдига
искане за намаляване на заплатения от ищеца адвокатски хонорар поради
прекомерност.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК отв.Ж. е подала
отговор на исковата молба с вх.№28813 /вж.л.27/, с който е признала предявените
искове за допустими и ги е оспорила по отношение на своята отговорност като
изцяло неоснователни, без да развие конкретни съображения.
По същество пледира за отхвърляне на предявените
срещу нея искове като недоказани. В определения от съда петдневен срок за
представяне на писмени защити от страните, считано от датата на с.з., проведено
на 25.02.14г., изтекъл на 04.03.14г., както и до датата на постановяване на
решението, не представя такава. Не
претендира разноски. Повдига искане за намаляване на заплатения от ищеца
адвокатски хонорар поради прекомерност.
Съдът, като взе предвид
събраните в производството доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по
същество са основателни и доказани по размер, тъй че следва да се уважат изцяло,
тъй като не са налице основания за освобождаване на отв.Ж. от отговорност,
търсеното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди не е прекомерно с оглед
принципа на справедливост, нито се установи в процеса да а налице съпричиняване
на вредите от негова страна, воден от следните съображения:
І. По допустимостта.
Никой от ответниците не е
повдигал спор по допустимостта на предявените искове, но доколкото за
допустимостта им съдът следи служебно, то я обосновава с това решение, като
изведена:
от твърденията на ищеца, че е увреден от
противоправни действия на отв.Ш. и установеното от нормата на чл.45,ал.1 от ЗЗД задължение всеки, който виновно е
причинил другиму вреди, да ги поправи, обуславяща надлежната активна и пасивна процесуална
легитимация на ищеца и отв.Ш. по този иск;
от твърденията на ищеца, че по времето, когато го
е увредил, отв.Ш. е бил непълнолетен, а родителските права върху него, след
постановен развод, е упражнявала неговата майка и законна представителка отв.Ж., и установената от чл.48,ал.1 от ЗЗД самостоятелна
отговорност на родителите, които упражняват родителските права за вредите,
причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях,
обуславяща надлежната активна и пасивна процесуална легитимация на ищеца и отв.Ж.
по този иск;
от установеното трайно схващане в съдебната
практика, че отговорността на ответниците по чл.45,ал.1 и чл.48,ал.1 от ЗЗД е по естеството си солидарна, при
солидарност, произтичаща по силата на закона /вж. напр. постановеното по реда
на чл.290 от ГПК Решение №223/12.07.2011г. по гр.дело №900/2010г. на ВКС, ІІІ
г.о./.
ІІ. По основателността.
1. Установиха
се в производството по делото всички необходими съгласно нормите на чл.45,ал.1
и чл.48,ал.1 от ЗЗД предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците към
ищеца по предявените от него срещу тях искове, и конкретно:
1.1. По
иска срещу ответника Ф.Ш. се установи, че:
С влязло в сила на 02.07.2013г. Решение
№1527/14.06.13г., постановено по нахд №2939/2013г. на ПРС, отв.Ш. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.133 във вр. с чл.129,ал.2 вр. с ал.1, вр. с чл.63,ал.1т.4
от НК, тъй като на 03.07.2011г., в гр.П, като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, е
причинил другиму- на Й.В.Д. по непредпазливост средна телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка, травматична хифема на лявото
око, травматична катаракта на лявото око, травматична ретинопатия /травматична
макулопатия/ на лявото око, с което е причинил трайно отслабване на зрението и
постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което на
основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание обществено порицание /вж. л.7 и приложеното нахд
№2939/13г. на ПРС/.
В тази връзка и на основание чл. чл.413,ал.2 от НПК,
с приетия по делото доклад съдът е намерил, че не се нуждаят във воденото пред
него производство от доказване обстоятелствата, че извършител на деянието, от
което ищецът е пострадал чрез понасяне на описаните телесни увреди, е отв.Ф.Ш.,
че извършеното от него деяние, макар и
непредпазливо, е виновно, поради което не може да се оборва в този процес
презумпцията за вина, установена от чл.45,ал.2 от ЗЗД, че извършеното деяние е наказуемо, тъй като е противоправно- осъществява
хипотезата на престъпление по НК, доколкото по силата на цитираната норма
на НПК, постановеното от ПРС по нахд №2939/13г. решение е задължително за този
съд по въпросите за това извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието.
С установеността на тези факти в проведеното вече
срещу него наказателно- административно производство и постановен по него
стабилен краен акт, отв.Ф.Ш. се е съобразил и сам, като ги е признал в този
процес.
Затова, в тежест на ищеца в настоящото
производство е било постановено да установи единствено, че е претърпял
твърдените с исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и че тяхното претърпяване е в пряка
причинна връзка с деянието на отв.Ш., описано с влязлото в сила решение по нахд
№2939/13г. на ПРС.
Твърденията
за претърпяване на имуществени вреди от 1900лв. и от
700лв. и тяхната пряка причинна връзка с
противоправното деяние на отв.Ш. се
намират от съда за установени от ищеца, доколкото:
Поради признанието на отв.Ш. на иска за сумата от
1900лв., претендирани от ищеца за имуществени вреди, изразили се в заплащане на
заднокамерна мека вътреочна леща и операцията за поставянето и по ф-ра
№2430/12.09.11г., обстоятелствата, че такава операция е била извършена и че за
заплащането на същата и за поставената му леща ищецът е изразходвал сума от
1900лв., са признати с приетия по делото доклад за безспорни между ищеца и този ответник и като такива- за
ненуждаещи се от доказване.
Независимо от горното признание, понасянето на
този разход на соченото от ищеца
основание и в претендирания за плащане размер, е удостоверено от него с
представен по делото писмен документ /вж. ф-ра на л.9/.
Причинната връзка между понасянето на разхода и
деянието на отв.Ш., при което Й.Д. е бил увреден, може да се счита също за доказана,
предвид дадените от св.Ш. и св.Ч. показания, че след инцидента с прашката и
удара в окото на Й.Д. е била направена операция на окото, и двете представени
по делото епикризи /л.12 и л.13/, от които личи, че от датата на инцидента-03.07.11г.
до 12.07.11г. ищецът е пролежал в очна клиника на УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД-
гр.Пловдив, а много скоро след напускането на тази клиника, на 28.07.11г., е
бил опериран в Медицински център по офталмология „А. и ко”- гр.София, като на
лявото око е била направена факоемулсификация с имплантация на заднокамерна
мека вътреочна леща.
Видно е от приложеното към
настоящото дело нахд №2939/13г. на ПРС, в кориците на което се съдържа ДП
№539/12г. на V- то РПУ- Пловдив, че ДП е било образувано по повод на подаден от
родителите на Й.Д. сигнал за претърпяното от сина им на 03.07.11г. произшествие,
както и че в ДП, Й.Д., чрез майката А.Д., е упълномощил адв.Г. да го
представлява и на последния, по сключения договор за правна защита и
съдействие, е бил заплатен хонорар от 700лв. /вж. за връзката на ищеца с лицата
В.Д. и А.Д. удостоверение за раждане на л.8, сигнал на л.8-9 от том 1 на ДП
№539/12г., постановление за образуване на ДП от 01.11.12г. на л.1,том 1 на ДП и
адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л.13, том 2 от
ДП, както и на л.5 от това дело/.
Установи се също, във връзка с направата на
последния разход, че с постановеното от
ПРС по нахд №2939/13г. решение не се съдържа произнасяне в частта за разноските
относно заплатен на адв.Н.Г. за представителство на клиента му Й.Д. в ДП
№539/2012г. на V-то РПУ-гр.Пловдив хонорар от 700лв., а само за осъждане на
обвиняемия на основание чл.189,ал.3 от НПК да заплати по сметка на ВСС разноски
по делото за експертизи и вещи лица в размер на 145лв. /вж. решението на л.11
от приложеното нахд/.
Твърденията
на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, в пряка причинна връзка с деянието на отв.Ш.,
са също установени, доколкото:
С постановеното по нахд №2939/13г. на ПРС,
приетото по настоящото дело заключение на комплексна медицинска експертиза от
14.02.14г. /вж.л.69-82/ и дадените от вещите лица в с.з. от 25.02.14г.
обяснения се установи категорично, че ударът с прашка, произведен от отв.Ш., е довел до причиняване
на средна телесна повреда на ищеца, изразила се в трайно отслабване зрението на лявото око, съставляващо постоянно
разстройство на здравето, което ще се търпи най- вероятно до края на живота,
без перспектива за каквото и да е
подобрение, а напротив- съставляващо
вече едно слабо място на организма, което изисква непрекъснато съобразяване и
предпазване, тъй като и най- малката последваща травма в областта на главата
може да доведе до нови усложнения, включително да стане предпоставка за
претърпяване на последващи наложителни оперативни интервенции, които да запазят
постигнатия до момента ефект на баланс в състоянието на окото.
На фона на горното, изтъкнатото в писмената защита
на отв.Ш., че при ищеца не е установена
пълна загуба на зрението на засегнатото око, ако и да е вярно, не може да
доведе до подценяване сериозността и степента, в която ищецът е засегнат от
деянието на отв.Ш..
Извън горното обективно състояние, което само по
себе си съставлява сериозна вреда, установиха се и редица други неблагоприятни
последици за ищеца, неразривно свързани с понесеното телесно увреждане, и
конкретно:
Изненада
и стрес в момента на понасяне на удара и непосредствено след него, доколкото
св.М.Ш. съобщава, че след удара Й. се държал за окото, бил ядосан и ругаел, а
св.Р. е съобщил, че след като бил уцелен, Й. се
разкрещял, докато преди момента на удара ищецът просто си стоял пред
входа и си говорел със св.Ш..
Не се
установи описаното с исковата
молба изпадане на ищеца в безсъзнание
след удара, доколкото макар и св.Ш. да е дал показания за това, че когато
сливата ударила Й., той паднал на земята и не показвал никакви признаци, че е в
съзнание, св.Р. е дал противни на тези показания, като е заявил, че Й., още
като го уцелили в окото, изкрещял, че не иска да стои повече в този гаден
квартал- т.е. не е бил безсъзнателен, а е реагирал и е говорел. Данни за
изпадане на ищеца в безсъзнание не се съдържат и в анамнезата, снета при постъпването
му в болница веднага след инцидента, като видно от същата, е съобщено само
усещане за силна болка в окото, главоболие и замайване, както и еднократно
повръщане /вж. л.12- анамнеза/.
Снетите с анамнезата при постъпване на ищеца в
болница на 03.07.11г. данни за усещане
за болка са потвърдени от изготвеното по делото заключение на медицинската
експертиза, съгласно която, понесеното от него травматично увреждане на окото е
свързано по естеството си с усещане за умерена до значителна по сила и
интензитет болка, затихваща и изчезваща след приключване на оздравителния
процес. При липса на конкретни данни в приетото заключение кога е приключил за
ищеца оздравителния процес, визиран със заключението, както и доколкото вещите
лица съгласно констативната част на заключението са основали същото на
описаните там медицински данни, съдът прие, че може да се смята, щото под
оздравителен процес в случая следва да се приеме времето на престой на ищеца в
очна клиника на УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД от 03.07.11г.-12.07.11г., както и
предвиденото съгласно епикризата от това болнично заведение време за необходимо
контролно проследяване- до 30.07.11г. За да приеме горното съдът съобрази, че
вещите лица сами са отделили извършената на 28.07.11г. оперативна интервенция
като нов момент, свързан с изживяването за болка, преди тази операция, други
събития, свързани с оздравителен процес, освен проведеното болнично лечение в
УМБАЛ „Св.Георги” ЕАД не са налични, а останалите взети предвид от вещите лица
медицински данни касаят прегледи и освидетелствания, извършени по време
отдалечено от датите на инцидента и на операцията- съответно на 11.11.11г. и
10.05.12г., и са закрепени данни за едно вече установено трайно състояние,
несвързано с провеждане на нови лечебни мероприятия и търпян във връзка със
същите оздравителен процес. Изпитване на умерена по сила и интензитет болка е
признато от заключението като присъщо и за проведената при ищеца оперативна
интервенция, при много бързо следващо същата намаляване и изчезване на болката.
Разбирането на вещите лица за смисъла, вложен от тях в израза „много бързо”,
също не е било изследвано по пътя на задаване на пояснителни въпроси, но
доколкото са налични обективни данни в епикризата на Медицински център „А. и
ко”- София, че още в деня на извършване на операцията пациентът е бил и
изписан, а контролен преглед за проследяване на следоперативното
възстановяване, извън извършения непосредствено след интервенцията е насрочен
на тридесетия ден след нея, може да се смята във всички случаи, че в този нормално
предвиден за проследяване срок отзвучават и възможните след тази интервенция
неразположения, свързани с нея, включително това за болка.
Установиха се и промени в поведението на ищеца, свързани с претърпяното от него
събитие и последиците му, като всеки от разпитаните свидетели, с изключение на
св.В., е посочил аспекти на такава, както и видима промяна в начина, по
който изглежда пострадалото око, а именно:
Очите на ищеца били преди понасяне на удара
небесно сини /св.Ш./, ярко сини, които не можеш да не забележиш /св.Ч./, сини
/св.Р./, докато след претърпяване на инцидента пострадалото око има друг цвят и
разликата между двете очи е ясно
забележима, макар и да е възприета различно от свидетелите, като удареното
око сега е според св.Ш. и св.Ч. черно, според св.Р. сиво, по-побеляло от
другото, с разкъсана зеница, а според св.Ш.- с по-голяма зеница от тази на
другото око, като св.Ш. е чувал да са разпитвали ищеца каква е тази разлика в
окото му и от какво е. Че наличната видима разлика се изживява от ищеца мъчително,
може да се съди от това, че след инцидента той избягва да гледа хората, с които
разговаря, и гледа настрани или надолу /св.Ш., св.Ч., св.Ш./.
След инцидента ищецът се затворил в себе си. Преди бил весел и се закачал /св.Ш./
и бил жив и засмян /св.Ч./, а сега се криел, странял, не може да се познае,
просто се смачкал и се стопил /св.Ш./, бил много притеснен, чувствал се
комплексиран от това, че е увреден /св.Ч./, не слизал вече да играе пред блока
/св.Р./ и излизал пред блока само със св.Ш. /св.Ш./, станал по-отчаян и
започнал да мисли по-негативно /св.Ш./. Изцяло в унисон с казаното за тази
промяна и създало се у ищеца чувство на
непълноценност от увреденото му зрение е онова, което майката на ищеца
разказала на св.Ч., че синът и често застава пред огледалото, затваря здравото
си око и се опитва да гледа само с пострадалото, а когато не може да види- плаче, поради което тези показания на
св.Ч. се кредитират изцяло, ако и да не
са преки.
Действително, св.Р. и св.Ш. са дали показания за
това, че им е известно, щото ищецът има приятели в близост до мястото, на което
живее баба му, но съвсем не са установили това, което се твърди в писмената
защита на отв.Ш., че с тези показания опровергавали твърденията в исковата
молба, че след инцидента Й. се затворил в себе си и у него липсвало желание да
играе с връстници и да излиза навън. И това е така, както поради вече коментираните
по-горе преки впечатления, съобщени от същите свидетели, както и от св.Ш. и св.Ч.,
и защото св.Р. и св.Ш. нито са съобщили, нито им е известно среща ли и излиза
ли след инцидента ищецът с тези живущи в близост до баба му приятели и какви
контакти поддържа с тях след случилото се, св.Р. и изрично е заявил, че не знае
къде живее бабата на Й., нито е известно някога да са били заедно с него там и
да имат впечатления за начина, по който прекарва времето си, докато и гостува,
ако и според св.Ш. ищецът да прекарва повечето време у баба му.
Станалото влияе на възможностите на ищеца за реализация в живота, макар и да не съставлява
само по себе си пречка за сбъдване на настоящата негова детска мечта да стане
компютърен специалист.
Според обясненията на вещите лица по приетото по
делото заключение на комплексната медицинска експертиза, дадени по повод
изводите, закрепени с коментираните медицински данни от извършеното на
11.11.11г. освидетелстване на ищеца, той
не би могъл поради характера и степента на увредата на лявото си око,
нарушаваща способността му да възприема дълбочината на детайла при
осъществяване на зрителната функция, да практикува както професии, за които
законодателят е закрепил нормативно изисквания за нормално зрение и на двете
очи /например летец, професионален водач на мпс, професионален войник, машинист/,
така и такива, изискващи развито бинокулярно стереоскопично зрение, каквато е
например професията очен хирург, както и всяка друга, при която е необходима
работа с финия детайл, с определяне на обема и дълбочината на възприемания
зрително обект, но няма пречка да изпълнява професията компютърен специалист.
Че инцидентът и установената увреда на зрението при ищеца не са довели до
практическа негова неспособност за занимания и работа с компютър, е установено
и с показанията на св.Ш., който е потвърдил, че и той и ищецът имат сериозен
интерес в сферата на компютрите, че ищецът е на много високо ниво и че макар да
му се е оплаквал, че вижда замъглено, не е споделял това да му пречи специално
за компютрите, както и с показанията на св.Ч., на която майката на ищеца
споделила, че ищецът след инцидента предпочита да стои повече на компютъра.
Че ищецът е имал като малък мечти, реализацията на
които сега поради увредата е невъзможна, показания е дала св.Ч.- мечтаел като
малък да стане летец, а св.Ш. е дал показания за увлечения на ищеца преди
инцидента по автомобили и мотоциклети, за които няма данни претърпели ли са
промяна след това.
Мечтите на ищеца и заниманията, към които в
момента проявява интерес, включително поддържането им в областта на компютрите,
на което се набляга в писмената защити на отв.Ш., за да се омаловажат вредните
последици от инцидента, които ищецът понася, правилно според съда са отчетени с
писмената защита на ищеца като неща, които с оглед ниската му възраст могат да
претърпят промяна, тъй че превес в случая следва да се отдаде на установената
за него обективната невъзможност в бъдеще да практикува голям брой професии,
без оглед какви са точно в момента неговите интереси.
Не се установи ищецът да търпи от съученици или
други деца на неговата възраст подигравки заради състоянието на зрението си с
увреденото око, като св.Р. и св.Ш. не са
чували някой да се е подигравал за окото, а показанията на св.Ч. за това, че
съучениците му са се подигравали с него и му казвали „кьоравия” не могат да се
ценят, защото не са преки, а възпроизвеждат онова, което и е разказала майката
на ищеца, без да са налице и данни последната лично ли е възприела описаното
към сина и поведение.
1.2. По
иска срещу ответницата М.Ж., извън
коментираните вече по-горе релевантни факти, обуславящи отговорността за вреди
на отв.Ш., които са изцяло релевантни и за иска по чл.48,ал.1 от ЗЗД, по специалните предпоставки за нейната
самостоятелна отговорност се установи, че отв.Ж. е родител на отв.Ш., на когото към датата на деянието е
възложено упражняване на родителските права и че по същото време е живяла
заедно с него.
Тези поставени в доказателствена тежест на ищеца
обстоятелства са били изрично признати от пълномощника на отв.Ж. в с.з. от
21.01.14г., поради което са приети от съда с доклада по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване. Същите, в частта им, че отв.Ж. е майка на отв.Ш.,
както и че по време на инцидента отв.Ш. и майката живеят заедно, са потвърдени
и от показанията на св.В..
2. Недоказани останаха в процеса
възраженията на ответниците, като:
2.1. Дадените от призованите от отв.Ш. свидетели Р.
и Ш. показания не установиха, а
опровергаха твърдението на отв.Ш., че
ищецът е съпричинил увреждането си,
чрез участие в играта с прашки, при която е пострадал.
Св.Р. е заявил, че само той и ответникът Ш. са
играли с прашки, когато ищецът е пострадал, като отв.Ш. целел него, но той
успял да се наведе, при което изстрелът, насочен към него, уцелил Й.Д.. Св.Ш.
също е заявил, че макар и да са били с Й.Д. в близост до играещите с прашки Ш.
и Р., те просто стояли и си говорели пред входа, когато Й. бил уцелен от отв.Ш..
Поради това не може да се смята, че ищецът е
съпричинил вредите, които установи да търпи от инцидента, само защото по
нещастно стечение на обстоятелствата се е оказал на мястото на играта на отв.Ш.
и на св.Р., в неподходящия за това момент.
Не може да се приеме и наличие на съпричиняване на
вредите от ищеца заради това, че той отказал предлаганото му от отв.Ш. след
инцидента съдействие.
Св.В. действително е дала показания за това, че
майката на отв.Ш., отв.Ж., а не самият той, и е казвала, че е търсила след
инцидента контакт с родителите и искала да помогне с каквото е нужно, защото е
медицинска сестра, но не успяла да осъществи такъв, но не и че такъв и е бил
отказан.
Дори и да беше установено предлаганата от
ответника помощ да е отказана, това само по себе си не може да доведе до извод
за съпричиняване на вредите от ищеца. По делото се установи, че незабавно след
инцидента родителите му са потърсили квалифицирана медицинска помощ и по този
повод е бил настанен в болнично заведение, под адекватна лекарска грижа, както
и че в най- кратък срок след изписването му от болничното заведение е бил
подложен на оперативна интервенция, която е била необходима- т.е. не е проявена
небрежност и състоянието му не е плод на лоша грижа след инцидента, а на тежестта
на самото понесено увреждане.
2.2. Не се
установиха от отв.Ж. обстоятелства, които биха могли да доведат до
освобождаването и от отговорност в хипотезата на чл.48,ал.3 от ЗЗД.
В тази насока следва на първо място да се
съобрази, че отв.Ж. нито се е позовала с отговора си на основанието на
чл.48,ал.3 от ЗЗД при оспорване на иска, нито е навела конкретни обстоятелства,
по силата на които тази норма би могла да се счита за приложима във връзка с
предявения срещу нея иск, а е повдигнала искане да и се допусне свидетел за
оборване на презумптивната нейна отговорност едва по повод дадените и от съда
по чл.146,ал.2 от ГПК указания, че върху нея тежи оборването и, без отново да
наведе твърдения, които този свидетел ще установява.
Доведената от отв.Ж. св.В. е дала показания, че М.Ж.
винаги е полагала грижи за доброто възпитание на сина си, строг родител е,
непрекъснато му дава съвети да следва в училище примера на онези, които се учат
добре, следи да е учтив, прави му забележки във връзка с игрите, които играят,
като включително му е отнемала прашка за игра, както и самата свидетелка е
правила, но децата дори да спирали да играят в момента на забележката, след
това какво правели никой не знаел.
Дадените от св.В. показания, ако и да установяват
усилия и грижа на отв.Ж. за осигуряване добро възпитание на сина и, също така
установяват и факта, че тези нейни грижи очевидно не са давали резултат,
доколкото въпреки забележките на майката и съседите, отв.Ш. е играл с прашка не
само в случая с инцидента, при който е пострадал ищеца, а и в други случаи,
като не се е съобразявал с даваните му съвети. А това вече би следвало да е
знак за отв.Ж., че трябва да промени подхода или да потърси специализирана
помощ за решаване на проблемите с възпитанието на детето.
При това, нейната отговорност следва да се
ангажира не просто заради факта, че макар и да е забранявала на детето си да
играе с прашка, то е играло с такава, а най-вече заради обстоятелството, че
очевидно не е успяла в грижата си за детето да възпита у него съзнание и
отговорност към ценности, каквито са здравето и живота на хората и
необходимостта от тяхното съхранение, а също и чувство на самоконтрол, защото
не само нейният син е играл с прашка, а много други деца, но в случая, както
св.Р. категорично е заявил, отв.Ш., като се ядосал нещо, насочил жилката срещу
него и макар той да си мислел, че отв.Ш. няма да стреля, отв.Ш. не само
стрелял, но се засмял и казал „право в целта”.
Освен горните конкретни факти, съдът съобрази за
извода си, че основание за освобождаване на отв.Ж. в хипотезата на чл.48,ал.3
от ЗЗД не е установено по делото, и трайното и безпротиворечиво наложено в
съдебната практика схващане, датиращо от времето на влизане на ЗЗД в сила и до
момента, съгласно което от основаната на чл.48,ал.1 от ЗЗД презумптивна
отговорност родителят може да бъде освободен само ако докаже, че въпреки
положените грижи обективно не е бил
в състояние да осуети извършването на вредоносното деяние от детето, с което
живее и върху което упражнява родителска грижа. То идва да покаже, че
установяването на факта, че родителят не се е дезинтересирал по принцип от
задълженията си да възпитава детето, което отв.Ж. е доказало по делото, не е
само по себе си достатъчно, за да се намери налична хипотезата на чл.48,ал.3 от ЗЗД за освобождаването му от отговорността, която законът му е вменил за това,
че не е успял да осъществи успешно своя родителски дълг.
2.3. При оспорване на иска на ищеца за сумата от
700лв.- заплатен на адв.Г. в досъдебното производство хонорар, отв.Ш. не е
навел конкретни доводи, нито такива са наведени при оспорване на всички искове
от отв.Ж., но във връзка с основателността на този иск, извън установените вече
по-горе факти, съдът взе предвид спецификата на производството по приключилото
нахд №2939/13г., което се е развило по реда на част пета- Особени правила, глава
двадесет и осма- Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание от НПК, съгласно който ред, делото се разглежда с
призоваване единствено на прокурора и обвиняемия /чл.378,ал.1 от НПК/ и не се
допуска участие на граждански ищец и частен обвинител /чл.376,ал.3 и ал.4 от НПК/, тъй че направените от пострадалия в ДП разноски не биха могли да бъдат на
основание чл.189 от НПК предмет на присъждане с решението на наказателния съд,
видно от което, те не са били обсъждани- т.е. единственият открит за тяхното
претендиране ред, остава общия ред по чл.45,ал.1 от ЗЗД- под формата на
имуществени вреди, стоящи в пряка причинна връзка с вредоносното поведение на
отв.Ш..
При
горните мотиви, като счете за установени предпоставките, ангажиращи
отговорността и на двамата ответници към ищеца, съответно на основание
чл.45,ал.1 от ЗЗД и чл.48,ал.1 от ЗЗД, и не установи наличие на предпоставки,
при които отв.Ж. може да бъде освободена от отговорност за вредоносното деяние
на сина и, съгласно чл.48,ал.3 от ЗЗД, съдът намери предявените искове и срещу
двамата ответници за основателни, а исковете за имуществени вреди- и за изцяло
доказани по размер.
ІІІ. По
размера на иска за неимуществени вреди.
1. Претендираното
от ищеца обезщетение от 50000лв. за неимуществените вреди, които се установи да е претърпял от удара в
окото, причинен му от отв.Ш., се намира
от съда за изцяло съответно на принципа на справедливост, а възражението на отв.Ш. за неговата прекомерност, за каквато
пледира и отв.Ж., са неоснователни,
тъй че и този иск следва като основателен да се уважи в пълния му размер.
За горния извод съдът бе воден от следните мотиви:
Зрението е едно от основните сетива и като такова е предназначено
за създаване на представа за околния свят и възможност чрез същата за
нормалното функциониране в него, което
прави загубването или намалението му изключително тежко само по себе си жизнено
събитие.
В конкретния случай, макар и при ищеца увредата да
е засегнала самото едното око и да не е
налице пълна негова слепота, травмата е довела до тежка степен на загуба на зрителната острота, вследствие увреда на централното зрение над 90%, а
запазеното периферно зрение, доколкото формира един много нисък процент от
способността за изграждане на образа - има стойност от едва 0.08 в цялостната
зрителна функция, не може да компенсира способността за възприемане на детайла
и дълбочината на обектите.
Настъпилите
увреждания и степен на засягане на способността за виждане с удареното око са невъзвратими и липсва каквато и да е перспектива за подобрение в състоянието
на това око при ищеца, независимо от предприетите след инцидента медицински
намеси.
Увреда с такава степен и перспектива би била
трудно понесена дори от възрастен, с натрупан опит, а в случая се касае до дете, което по време на събитието е било
само на 12 години. За тази ниска
възраст, житейско изпитание от описаното естество се явява твърде тежко и е
в състояние да доведе до сериозни
психологически проблеми и травми, както в случая е и станало с ищеца, ако
се съди от доста сполучливо описаното с една дума от св.Ш.-„сега се смачка
направо”.
Случилото се очевидно кара ищеца да се чувства
различен и непълноценен, което не е плод просто на вътрешно създадено усещане
за комплекс, а е и обективно провокирано от видимото различие във вида на едното око, сравнено с другото, който
естетичен
дефект винаги ще провокира въпроси у околните и ще изисква от ищеца
отговор, карайки го да преживява всеки път отново спомена за травматичното
събитие.
Дори да не съставлява за ищеца в момента пречка
при заниманията му с компютри, към които има склонност, установи се, че наличната
зрителна увреда съставлява сериозна
обективна пречка за практикуване на редица професии, за които се изисква
нормално зрение с двете очи и/или нормално развито бинокулярно стереоскопично
зрение, каквото ищецът вследствие на травмата е загубил.
На фона на всичко казано по-горе, отнасящо се до последици, които ще се търпят до края на
живота, почти без значение като тежест в преценката, обуславяща определяне
на справедливия размер на обезщетението, остават обстоятелствата за претърпян стрес, изненада и гняв при състояване на
инцидента, както и на претърпяна в момента на удара, при оперативната намеса и в
краткия оздравителен период, който ги следва, болка.
Всичко казано по-горе кара съда да смята, че
обезщетението от 50000лв., което ищецът претендира за претърпените от него
неимуществени вреди, в никой случай не е прекомерно, а изцяло отговаря на
виждането на този състав като съответно на принципа на справедливост.
2. Както съдът вече се
произнесе с това решение в частта по възраженията на ответниците /р.ІІ, т.2.1/,
твърдяното от тях съпричиняване на вредите от ищеца не бе доказано, поради
което не е налице и основание по чл.51,ал.2 от ЗЗД за намаляване на търсеното
от ищеца обезщетение за неимуществени вреди.
Ето защо искът за неговото присъждане следва да се
уважи също в пълен размер.
Законна лихва върху обезщетението от 50000лв. се
търси от ищеца от датата на увреждането-03.07.11г., както му се и следва с
оглед нормата на чл.84,ал.3 от ЗЗД, а върху обезщетенията за имуществени вреди-
от датата на исковата молба, поради което, независимо от нормата на чл.84,ал.3
от ЗЗД, върху сумата от 2600лв. лихва следва да се присъди именно от последната
дата-09.09.13г.
В частта
за разноските.
Само ищецът по делото претендира присъждане на
разноски и такива, с уважаване на исковете му изцяло, му се следват на
основание чл.78,ал.1 от ГПК в размера, в който са направени.
Ищецът претендира по
списък разноски от 200лв.- заплатен хонорар за вещи лица и от 4400лв.- заплатен
адвокатски хонорар /вж. списък на л.83 /.
Направата на разноските по списъка е установена от
него в процеса /вж. л.44, л.62, л.84/.
Ответниците са възразили за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Съдът намери тяхното възражение за основателно,
доколкото делото не е с правна или фактическа сложност.
Касае се до провеждане на иск в материята на
непозволеното увреждане, който е един от най- често водените, като нормативната
уредба и съдебна практика по приложението на този институт, включително по
отношение отговорността на родителя, не са търпели промени от влизане на ЗЗД в
сила. Затова не може да се смята, че провеждането му съставлява правна сложност
и изисква специална подготовка и проверки на приложимото право и на актуалната
практика по прилагането му.
От фактическа страна делото няма сложност,
доколкото част от релевантните за отговорността на отв.Ш. предпоставки, които
са еднакво приложими и по отношение отговорността на отв.Ж., са били вече
установени в проведеното нахд, тъй че в тежест на ищеца е било да установи
единствено претърпяването на вредите и причинната връзка на онези, които не са
част от състава на престъплението, с деянието на отв.Ш.. Част от правно
релевантните за отговорността на ответниците факти са били признати от тях, а
отв.Ш. е признал изцяло и иска за имуществени вреди за сумата от 1900лв.
Производството по делото е приключило при две
проведени съдебни заседания, в които са били събрани всички допуснати на
страните доказателства.
При цена на предявените от ищеца искове от общо
52600лв., минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен на
основание чл.7,ал.2,т.4 от Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатското
възнаграждение, възлиза на 1502лв.
При тези данни, и доколкото ответниците са
поискали намаление на разноските, както и при уговорен и заплатен хонорар за
адвокат от 4400лв., съдът намира, че същият се явява прекомерен и следва да се
намали до размер от 2000лв.
С оглед на горното, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски от 2200лв.
В хода на процеса ищецът е
бил освободен от внос на държавна такса на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК,
поради което и с уважаване на исковете му, на основание чл.78,ал.6 от ГПК в
тежест на ответниците следва да се вмени и внос на ДТ в размер от 2104лв.
Воден от изложените мотиви,
съдът
Р Е Ш
И:
Осъжда Ф.Ф.Ш., ЕГН **********, като пряк причинител, и М.Д.Ж.,
ЕГН **********, като родител, упражнявал родителските права и живял с
непълнолетния по време на непозволеното увреждане причинител- и двамата с адрес
в гр.***, да заплатят солидарно на Й.В.Д., ЕГН **********, непълнолетен,
действащ със съгласието на родителите си В.Й.Д. и А.Г.Д.,***, адв.Н.Г., сумите
от:
50000- петдесет хиляди лева, като обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени
вреди, в резултат на причинената му по непредпазливост от отв.Ш. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в контузия на лявата очна ябълка, травматична
хифема на лявото око, травматична катаракта на лявото око, травматична
ретинопатия /травматична макулопатия/ на лявото око, с което е причинил трайно
отслабване на зрението и постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, ведно със законната лихва от 03.07.2011г. до окончателното плащане;
2600- две хиляди и шестстотин лева, обезщетение за
претърпените от ищеца във връзка със същото събитие имуществени вреди, изразили
се в стойността на мека вътреочна леща и на операцията по поставянето и от
1900лв. и заплатен хонорар на адвокат по ДП №539/12г. на V- то РПУ- Пловдив от
700лв., ведно със законната лихва от 09.09.2013г. до окончателното плащане;
2200- две хиляди и двеста лева – разноски в
производството, след намаление на адвокатския хонорар по реда на чл.78,ал.5 от ГПК от 4400лв. на 2000лв.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК Ф.Ф.Ш., ЕГН **********, и М.Д.Ж., ЕГН **********- и двамата с
адрес в гр.*** да заплатят солидарно на Пловдивски окръжен съд сумата от 2104-
две хиляди сто и четири лева- държавна такса за производството по гр.дело
№2783/13г. на ПОС, от внос на която ищецът е бил освободен на основание
чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: