№ 4356
гр. В., 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Весела Гълъбова
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Гражданско дело №
20243110102788 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В. А. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. Ш., ул. „С.“ **, вх.*, ет.*, ап.* срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. В., р-н П., ж.к. В. з., ул. „А. М.
Й.“ **, са която са предявени следните обективно съединени искове:
1) иск по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 809,60 лева, представляваща неплатено трудово
възнаграждение за м. февруари 2023 г., сумата от 809,60 лева, представляваща
неплатено трудово възнаграждение за м.март 2023 г. и сумата от сумата от
44,97 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. април
2023 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на исковата
молба – 06.03.2024г. до окончателното плащане;
2) иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 98,39 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
809,60 лева за незаплатено трудово възнаграждение за м. февруари 2023 г.,
считано от 01.04.2023г. до датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024г.,
сумата от 90,43 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
809,60 лева за незаплатено трудово възнаграждение за м. март 2023 г., считано
от 01.05.2023г. до датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024г. и
сумата от 4,60 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата
44,97 лева за неплатено трудово възнаграждение за м. април 2023 г., считано
от 01.06.2023г. до датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024г.;
3) иск по чл.224, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
1
ищеца сумата от 510 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни за 2022г. и 5 работни дни за
2023г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба – 06.03.2024г. до окончателното плащане;
4) иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 51,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
510 лева за неизползван платен годишен отпуск, считано от 01.06.2023г. до
датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024г.;
5) иск по чл.358 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 919.03 лева, представляваща неизпълнено задължение на
работодателя да заплати на работника съобразно постигната между тях
договорка за заплатено гориво за периода от месец декември 2022 г. до месец
март 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 06.03.2024г. до окончателното плащане;
6) иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 93,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
919.03 лева за незаплатено гориво, считано от 01.06.2023г. до датата на
подаване на исковата молба – 06.03.2024г.
В исковата молба са изложени твърдения, че страните са били в трудово
правоотношение по силата на трудов договор № 24/16.03.2021г., съгласно
който ищецът е изпълнявала длъжността „технолог“, с място на работа ПППЗ
„Р. ф.“, находящ се в гр. Н. П.. Уговорено било основно трудово
възнаграждение в размер на 800 лева и допълнително такова в размер на 0,6 %
за всяка година трудов стаж, което се изплащало по банков път до 30-то число
на следващия месец. Тъй като ищецът живеел в гр. Ш., а мястото му на работа
било в гр. Н. П., с допълнителна устна договорка, сключена във връзка с
трудовото правоотношение, страните уговорили към месечната заплата
работодателят да заплаща и горивото, изразходвано от служителя, за което
последният следвало ежемесечно да представя справка за заредено
количество, фактура с получател „Т.“ ЕООД и пътен лист. Горивото следвало
да се заплаща в брой срещу разписка. Трудовото правоотношение на ищеца
било прекратено със Заповед № 2/03.04.2023г., на основание чл.325, ал.1, т.1
от КТ. Ищецът твърди, че работодателят не му е заплатил дължимото трудово
възнаграждение за м. февруари, март и април, 2023г., както и сумите за гориво
за периода от м. декември 2022 г. до м. март 2023г. Не му било изплатено и
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 14 работни
дни, от които 9 дни за 2022г. и 5 дни за 2023г.
В законоустановения едномесечен срок ответното дружество е
депозирало писмен отговор на исковата молба, с който частично се признава
предявения иск по чл.128, т.2 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение
до нетния размер от 628,24 лева за м. февруари 2023г., 628,24 лева за м. март
2023г. и 38,77 лева за м. април 2023г., както и изцяло искът по чл.224, ал.1 от
КТ. Оспорват се като неоснователни иска за заплащане на сума за гориво,
2
както и всички искове за заплащане на обезщетение за забава. Не се оспорва
съществувалото между страните трудово правоотношение и прекратяването
му. Оспорва се, че между страните е сключена устна договорка за
възстановяване на суми за гориво, както и че такива суми се дължат. Оспорва
се началния момент на дължимост на обезщетение за забава по отношение на
всички претендирани от ищеца вземания. Твърди се, че между страните
предвид финансовите затруднения на ответника е била постигната устна
договорка неизплатените суми за трудови възнаграждения и за неплатен
годишен отпуск да се изплатят до 01.06.2023г. Сочи се, че при изплащане на
трудовите възнаграждения работодателят има императивно вменено
задължение по КТ да прави удръжки
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
исковата молба.
Процесуалният представител на ответното дружество поддържа
отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а е видно и от представения трудов
договор № 24 от 16.03.2021г., че са били в трудово правоотношение, по силата
на което ищецът е заемала при ответника длъжността „технолог” с място на
работа в „Т.“ ЕООД гр. Н. П., ПППЗ „Р. ф.“. Уговорено е основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 800 лева, платимо до 30-то число на
следващия месец. Платеният годишен отпуск е уговорен в размер на 20
работни дни.
Със заповед № 2 от 03.04.2023г. трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, считано от
04.04.2023г. В заповедта е вписано, че на служителя следва да се изплати
обезщетение по чл.224 от КТ за 14 дни.
Представени от ищеца за таблици с отразени количества гориво за .
декември 2022г., м. януари 2023г., м. февруари 2023г. и за м.март 2023г.,
придружени от фактури за заплатено гориво с получател „Т.‘ ЕООД, пътни
листо за пътуване по маршрут Ш.-Н. П.-Ш. и преводни нареждания с
наредител В. А. Д..
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищеца – Г. В.. Съгласно показанията й същата
е работила при ответното дружество на длъжност „специалист продажби“ във
фабриката в гр. Н. П. до м. ноември 2023г. Свидетелката споделя, че знае за
практика на дружеството да заплаща суми за изразходвано гориво на
служителите, които пътуват до работното си място от гр. В. и от гр. Ш.. Сочи,
че е виждала колегите си как си попълват бланки с опис на фактури и пътен
лист, които се подписвали от управител на фабриката, а сумите с е изплащали
3
в брой от касиера в гр. Н. П.. Заявява, че е присъствала на заплащане на суми
за гориво както в полза на ищеца, така и в полза на други нейни колеги.
Съгласно заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице А. К., трудовото възнаграждение на
ищеца за периода м. февруари 2023г., м. март 2023г. и м. април 2023г. е
начислено и изплатено на ищеца на 11.06.2024г. /след завеждане на исковата
молба/ по банков път. Нетният размер на трудовите възнаграждения и лихвата
за забава от датата, следваща падежа /30-то число на следващия месец/ до
деня на завеждане на исковата молба /06.03.2024г./ и до датата на паричния
превод /11.06.2024г./ са както следва: за м. февруари 2023 – 628,24 лева нетно
трудово възнаграждение и 76,34 лева лихва до 06.03.2024г./103.68 лева лихва
до 11.06.2024г.; за м. март 2023 – 628,24 лева нетно трудово възнаграждение и
70,16 лева лихва до 06.03.2024г./93.52 лева лихва до 11.06.2024г.; за м. април
2023 – 34,89 лева нетно трудово възнаграждение и 3,56 лева лихва до
06.03.2024г./4.86 лева лихва до 11.06.2024г. Представените по делото фактури
за закупено гориво през 2022г. на стойност 209.08 лева и за 2023г. на стойност
709.75 лева не са получени, не са осчетоводени и не са изплатени / по
информация на счетоводството на ответното дружество/. Размерът на
главницата по посочените фактури е 919.03 лева, а на лихвата за забава /върху
всяка фактура от датата, следваща падежа на задължението за изплащане на
трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба/ е 116,38
лева. Ищецът не е ползвал платен годишен отпуск за 2222г. в размер на 14
работни дни, като дължимото обезщетение е в размер на 463,68 лева, а
лихвата за забава върху тази главница е 47,37 лева от 31.05.2023г. до
06.03.2024г./64.60 лева от 31.05.2023г. до 11.06.2024г. С платежни нареждания
от 11.06.2024г. и 01.08.2024г. по банков път на ищеца е заплатена сума в
размер на 562.87 лева.
От заключението по допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице П. И., неоспорено от страните, се
установява, че издадените процесни фактури за гориво не са отразени в
справка-декларация за ДДС и дневника за покупките по ДДС на ответното
дружество за данъчен период м.12/2022г. – 09.2024г., не е ползван данъчен
кредит и не са осчетоводени в счетоводството на дружеството. Плащания по
издадените фактури в полза на ищеца не са отразявани в счетоводството на
„Т.“ ЕООД. В счетоводната програма на ответника не е открита персонална
партида по сметка „Подотчетни лица: на ищеца В. А. Д..
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.128, т.2 от КТ, чл.224,
ал.1 от КТ, чл.357 от КТ и чл.86 от ЗЗД и са процесуално допустими.
По иска по чл.128, т.2 от КТ
С оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът следва да докаже наличието на валидно трудово правоотношение с
4
ответника, изпълнение на задълженията си по него, прекратяване на
трудовото правоотношение на соченото основание, както и размера на
претендираните трудови възнаграждения, а ответникът следва да докаже
плащане на дължимите трудови възнаграждения.
Установи се, че ищецът е работил по трудово правоотношение при
ответника за процесния период, което е прекратено на основание чл.325, ал.1,
т.1 от КТ.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че в хода на процеса – на 11.06.2024г. от страна на
работодателя са заплатени трудови възнаграждения на ищеца за процесния
период, които почти съвпадат с дължимия нетен размер след направени
удръжки, а именно по 628,24 лева за месеците февруари и март 2023г. и 38.77
лева /при дължими 34,89 лева/ за м. април 2023г. За същите суми ответникът
изрично е признал иска с отговора на исковата молба. Съгласно чл.277, ал.2 от
КТ работодателят има право да удържа от трудовото възнаграждение
необходимите суми за данъци и осигурителни вноски, дължими от работника.
Нещо повече, работодателят е задължен да направи посочените удръжки
съгласно чл.42 от ЗДДФЛ и чл. 7 от КСО. В този смисъл именно нетният
размер /след приспадане на данък и осигуровки/ е този, който работодателят е
задължен да заплати на работника/служителя. По делото не са наведени
твърдения, нито са събрани доказателства, че работодателят не е изпълнил
задължението си да внесе дължимите от работника/служителя суми за данък и
осигуровки.
Предвид изложеното и с оглед направеното, макар и в хода на процеса,
плащане на дължимите трудови възнаграждения, което на основание чл. 235
от ГПК следва да бъде взето предвид от съда, искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху главниците за
трудови задължения
Установи се по делото, че със сключения между страните трудов договор
е уговорено изплащане на дължимото трудово възнаграждение до 30-то число
на следващия месец.
От ответника е направено възражение, че не е изпаднал в забава,
предвид постигната между страните устна договорка дължимите суми за
трудови възнаграждения да бъдат заплатени до 01.06.2024г., което съдът
намира за неоснователно. Съгласно чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се
сключва в писмена форма, като изискването е относимо и към всички
последващи анекси, доколкото същите стават част от договора. Същевременно
разпоредбата на чл.66, ал.1, т.7 от КТ предвижда, че основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане са част от съдържанието на трудовия
договор. В този смисъл съдът намира, че прилагане на различни срокове за
плащане на трудовото задължение от записаните в трудовия договор могат да
5
бъдат уговорени само с допълнително писмено споразумение между страните,
но не и устно. Предвид изложеното и с оглед установеното плащане на
процесните трудови възнаграждения едва на 11.06.2024г., се налага извода, че
работодателят е изпаднал в забава и дължи обезщетение за същата за периода
от датата следваща падежа на трудово възнаграждение, уговорен с трудовия
договор, до датата на подаване на исковата молба /без включване на същата/.
В случая обезщетение за забава върху главницата от 628,24 лева за м.
февруари 2023г. е дължимо от 31.03.2023г. до 06.03.2024г., но ищецът е заявил
претенцията си с начална дата 01.04.2023г., с оглед на което дължимият размер
за процесния период е в размер на 75,91 лева. Дължимото обезщетение за
забава върху главницата от 628,24 лева за м. март 2023г. е от 01.05.2023г. до
06.03.2024г. /както е заявено/ и е в размер на 69,93 лева. Дължимото
обезщетение за забава върху главницата от 38,77 лева /призната от ответника/
за м. април 2023г. е от 31.05.2023г. до 06.03.2024г, но претенцията е заявена от
01.06.2023г., предвид което е в размер на 3,94 лева.
От ответника не е доказано плащане на дължимото обезщетение на за
забава, с оглед на което искът се явява частично основателен и следва да бъде
уважен до горепосочените размери и да бъде отхвърлен за разликата до
предявения размер.
От ищеца е направено и искане за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024г. до
окончателното плащане, което е основателно до 11.06.2024г. В настоящия
случай като законова последица от уважаване на иска се дължи конкретна
сума върху общия размер на признатата главница от 1295,25 лева
/628,24+628,24+38,77/, а именно 48,62 лева.
По иска по чл.224, ал.1 от КТ
С отговора на исковата молба ответникът изрично е признал предявения
иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 510 лева, от които и 328 лева за 9 дни от 2022г. и 182 лева за 4 дни от
2023г. Съгласно заключението на ССчЕ с платежни нареждания от 11.06.2024г.
и 01.08.2024г. ответникът е заплатил на ищеца сума в общ размер от 562.87
лева. С оглед постъпилото плащане в хода на процеса, което следва да бъде
съобразено на основание чл.235 от ГПК, искът се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за
неплатен годишен отпуск
Парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224,
ал.1 от КТ се дължи при прекратяване на трудовото правоoтношение,
съответно падежът на същото настъпва от датата, считано от която се
прекратява трудовото правоотношение.
Безспорно се установи по делото, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено, считано от 04.04.2023г. Въпреки това доколкото
6
претенцията на ищеца е за периода от 01.06.2023г. до датата на подаване на
исковата молба – 06.03.2024г., дължимото за процесния период обезщетение за
забава е в размер на 51.94 лева. Както се посочи ответникът е платил във
връзка с обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ сума в общ размер от 562.87
лева /при дължими 510 лева за главница/, с оглед на което платено се явява и
обезщетението за забава. Предвид изложеното и този иск следва да бъде
отхвърлен.
Във връзка със забавеното плащане дължима се явява законната лихва за
забава върху главницата от 510 лева за периода от датата на подаване на
исковата молба – 06.03.2024г. до окончателното плащане - 11.06.2024г., а
именно 19,15 лева.
По иска по чл.358 от КТ
Квалификацията на иска е във връзка с изрично наведените от страна на
ищеца твърдения, че между страните във връзка с трудовото правоотношение
е сключена договорка за ежемесечно възстановяване на сумите за заплатено
гориво, изразходвано от ищеца за пътуване от местоживеенето му до
работното му място. Изрично подчертано от ищеца е, че претенцията не е за
командировъчни пари, а и командироването съгласно чл.121 от КТ касае
изпълнение на трудовите задължения на работника/служителя извън мястото
на постоянната му работа, а не от мястото му на живеене до мястото на
работа.
Съгласно чл.294, т. 3 от КТ работодателят може самостоятелно или
съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и
служителите транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и
обратно. Посочената разпоредба регламентира право, а не задължение на
работодателя. За да придобие задължителен характер, осигуряването на
средства за транспорт следва изрично да е уговорено между страните с
трудовия договор. В настоящия случай действително се твърди допълнителна
устна уговорка между страните, но както се посочи по-горе, за анексите към
трудовия договор важи изискването на чл.62 от КТ за писмена форма. В този
смисъл уговорката, дори и да е направена /същата не е и доказана по делото/,
би била недействителна.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че макар и по делото
да са предоставени фактури за гориво, издадени в полза на ответното
дружество, от заключението на ССчЕ се установи, че същите не са
осчетоводени, не са включени в дневниците по ЗДДС и по тях не е ползван
данъчен кредит, следователно липсва и извънсъдебно признание на
задължението. Свидетелските показания на св. Велчева от своя страна не са
конкретни и не касаят процесния период. Предвид изложеното вземането се
явява и недоказано.
С оглед горното искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
7
По иска по чл.86 от ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за
възстановяване на разходи за гориво
Предвид установената липсата на главно задължение, неоснователен се
явява и искът за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото производство разноски
съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е направил разноски за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева, като съобразно
списъка с разноски по чл.80 от ГПК и представения договор за правна защита
и съдействие 500 лева от тях са направени по исковете за трудово
възнаграждение и лихва за забава върху него, 100 лева – по иска за неплатено
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ и лихва за забава върху него и 100 лева по
иска за незаплатено горива и лихва за забава върху него. От посочените
уважен частично се явява единствено искът за обезщетение за забава върху
главницата за неплатено трудово възнаграждение. Въпреки това съдът намира,
че частично дължими се явяват и разноските по иска за неплатено трудово
възнаграждение и обезщетение по чл.224 от КТ до признатия като дължим
размер, както и по иска за обезщетение за забава върху неплатеното такова за
неизползван платен годишен отпуск, по следните съображения:
Съгласно чл.78, ал.2 ГПК ответникът не дължи разноски, ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на иска и признае същия. С
отговора на исковата молба ответникът частично е признал исковете, а в хода
на процеса ответникът е извършил и плащане на признатите суми. Във връзка
с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено
плащането и в този смисъл изследване на въпроса дали направата им е
предизвикана от поведението на ответника. Тъй като ответникът не е погасил
носимото си парично задължение преди процеса, той е станал повод за
завеждане на делото. Съдът приема, че отговорността за разноските за
посочените искове следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като
с поведението си е предизвикал завеждане на исковото производство от
ищеца.
По гореизложените съображения и с оглед частичната дължимост на
заявените от ищеца претенции, в негова полза се следват разноски в размер на
390,21 лева по исковете за неплатено трудово възнаграждение и лихва за
забава върху него и 100 лева по исковете за неплатено обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ и лихва за забава върху него, или общо 490,21 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените в настоящото производство
разноски съобразно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева с ДДС,
от които 480 лева с ДДС по иска за незаплатено горива и лихва за забава върху
8
него и 120 лева с ДДС по иска за неплатено възнаграждение и мораторна
лихва върху него, но само в частта за м. февруари и м. март 2023г. В
настоящия случай следва да се съобрази и гореизложеното за признанието на
иска и да се присъди частта от разноските съответна на признатата за
недължима част от исковете /т.е. над нетния размер на трудовото
възнаграждение и лихвата за забава върху него/. С оглед на изложеното в
полза на ответника се следват разноски в размер на 480 лева по иска за
незаплатено горива и лихва за забава върху него и 26,93 лева по иска за
неплатено възнаграждение и мораторна лихва върху него, или общо 506,93
лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС държавна такса съобразно с дължимата част от
заявените от ищеца претенции /независимо от частичното признание на искове
и направеното в хода на процеса плащане/, както следва: 51,81 лева по иска по
чл.128, т.2 от КТ, 38,72 лева по иска по чл.86 от ЗЗД за лихва върху главницата
за неплатено трудово възнаграждение, 50 лева по иска по чл.224, ал.1 от КТ и
50 лева по иска по 86 от ЗЗД за лихва върху главницата за неплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, или общо 190,53 лева.
Ответникът следва да заплати още разноски за възнаграждение на вещото
лице по първоначалната съдебно-счетоводна експертиза /допълнителната
касае само изцяло отхвърления иск за възстановяване на суми за гориво/ в
размер на 175,73 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш.,
ул. „С.“ **, вх.*, ет.*, ап.* срещу „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. В., р-н П., ж.к. В. з., ул. „А. М. Й.“ ** искове, както следва:
- иск по чл. 128, т. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 809,60 лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение за
м. февруари 2023 г., сумата от 809,60 лева, представляваща неплатено
трудово възнаграждение за м.март 2023 г. и сумата от сумата от 44,97 лева,
представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. април 2023 г.;
- иск по чл.224, ал.1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 510 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 9 работни дни за 2022г. и 5 работни дни за
2023г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата
молба – 06.03.2024г. до окончателното плащане;
- иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 51,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
510 лева за неизползван платен годишен отпуск, считано от 01.06.2023г. до
датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024г.;
9
- иск по чл.358 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 919.03 лева, представляваща неизпълнено задължение на
работодателя да заплати на работника съобразно постигната между тях
договорка за заплатено гориво за периода от месец декември 2022 г. до месец
март 2023 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 06.03.2024г. до окончателното плащане;
- иск по чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 93,61 лева, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
919.03 лева за незаплатено гориво, считано от 01.06.2023г. до датата на
подаване на исковата молба – 06.03.2024г.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
В., р-н П., ж.к. В. з., ул. „А. М. Й.“ ** да заплати на В. А. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. Ш., ул. „С.“ **, вх.*, ет.*, ап.* на основание чл.86 от ЗЗД слените
суми: сумата от 75,91 лева, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 628,24 лева за незаплатено трудово възнаграждение за м. февруари
2023 г., за периода от 01.04.2023г. до 06.03.2024г., сумата от 69,93 лева,
представляваща обезщетение за забава върху сумата от 628,24 лева за
незаплатено трудово възнаграждение за м. март 2023 г., за периода
01.05.2023г. до 06.03.2024г. и сумата от 3,94лева, представляваща
обезщетение за забава върху сумата 38,77 лева за неплатено трудово
възнаграждение за м. април 2023 г., за периода от 01.06.2023г. до 06.03.2024г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за: разликата над сумата от 75,91 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за м. февруари 2023г., до заявения
размер от 98,39 лева; разликата над сумата от 69,93 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за м. март 2023г., до заявения размер
от 90,43 лева; разликата над сумата от 3,94 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата за м. април 2023г., до заявения размер от 4,60 лева.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
В., р-н П., ж.к. В. з., ул. „А. М. Й.“ ** да заплати на В. А. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. Ш., ул. „С.“ **, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 48,62 лева,
представляваща законна лихва върху главницата от 1295.25 лева за неплатено
трудово възнаграждение за м. февруари, март и април, 2023г., считано от
датата на подаване на исковата молба – 06.03.2024г. до окончателното
плащане – 11.06.2024г., както и сумата от 19,15 лева, представляваща законна
лихва върху главницата от 510 лева за неплатено обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, считано от датата на подаване на исковата молба –
06.03.2024г. до окончателното плащане – 11.06.2024г.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
В., р-н П., ж.к. В. з., ул. „А. М. Й.“ ** да заплати на В. А. Д., ЕГН **********,
с адрес: гр. Ш., ул. „С.“ **, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 490,21 лева,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА В. А. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Ш., ул. „С.“ **, вх.*,
10
ет.*, ап.* да заплати на „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. В., р-н П., ж.к. В. з., ул. „А. М. Й.“ ** сумата от 506,93 лева,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.
В., р-н П., ж.к. В. з., ул. „А. М. Й.“ ** да заплати по сметка на ВРС държавна
такса в размер на 190,53 лева, както и разноски за възнаграждение на вещо
лице в размер на 175,73 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
11