ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 18.11.2020г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа адм.дело №874 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от Т.Ц.
*** против Писмо с изх.№66-00-517/20.08.2020г. на Агенция по вписванията, с
което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за заличаване на
личните му данни, съдържащи се в публикувания дружествен договор по партидата
на ООД Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг /Дружество/, раздел Актуален учредителен
акт в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Твърди се, че подал заявление
№66.00517/04.08.2020г. – Приложение №2, за изтриване на лични данни до
АВписванията – като администратор на лични данни. Посочил, че в публикувания
дружествен договор били достъпни личните данни на всички съдружници – имена,
ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването ѝ, дата на валидност и
постоянен адрес, подпис. Нямало законово основание администраторът да обработва
личните данни чрез публикуването им до неограничен кръг от хора, а това
създавало безпокойство и опасност за личната неприкосновеност на жалбоподателя.
Възможно било трети недобросъвестни лица да използват личните данни за
противозаконни цели. О оспореното писмо жалбоподателят бил информиран, че
обработването на личните му данни чрез публикуването им представлявало законово
задължение, което се прилагало съгласно чл.6, пар.1, б.В от Регламент \ЕС\
2016/679 на ЕП и на Съвета. Посочвало се още, че при вписването на дружеството
не бил представен екземпляр на дружествения договор със заличени данни, както и
че за жалбоподателя не било приложимо право на изтриване, а можел да подаде
заявление Г1, с което да представи екземпляр от дружествения договор със
заличени данни и да заплати държавна такса, за да бъде уважено подаденото
заявление. Като обсъжда приложението на посочения Регламент, жалбоподателят
счита, че в случая се касаело до обработване чрез обявяване на лични данни от
администратора отнасящи се до неговите три имена, ЕГН, номер на лична карта и
дата на издаване, постоянен адрес и подпис. Агенцията неправилно считала, че
жалбоподателят трябва да подаде заявление Г1, да представи екземпляр от
дружествения договор със заличени данни и да плати държавна такса, защото била
задължена да обяви акта както е представен, а заличаването можело да бъде
извършено единствено от заявителя по реда на чл.13, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ. Освен
това още при подаване на заявлението АВ не дала указания за представянето на
съответния екземпляр. Заявителите имали задължение единствено за заявяване и
представяне на съответните обстоятелства и именно АВ имала задължение да обяви
акта без информацията, представляваща лични данни. Недопустимо било
отговорността и тежестта за заличаване на лични данни да бъде прехвърляна на
заявителите, като следвало да се има предвид и че страна в регистърното
производство бил търговецът, а не физическото лице, чийто били личните данни.
Самата агенция била предвидила ред и начин за физическите лица да упражняват
правото си на изтриване, който бил различен от реда по ЗТРРЮЛНЦ, видно от
Политика за защита на лични данни, публикувана в уеб сайта на АВ. Считат, че
обработването на лични данни се основава на съгласие по чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ
във вр. с чл.6, пар.1, б.А от Регламент \ЕС\ 2016/679 и субектът на данни можел
във всеки момент да оттегли съгласието
си и да се приложи чл.7, пар.3 във вр. с чл.17, пар.1, б.Б от регламента. Сочи
се, че било налице противоречие с регламента и администраторът не можел да
обработва лични данни въз основа на съгласие, което било инкорпорирано със
законова норма – чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ. Съгласието на субекта на данни се
състояло от няколко елемента и те следвало да са кумулативно налице – да е
свободно изразено, конкретно, информирано, да е недвусмислено указание за воля.
Незаконосъобразно било в случая искането за заплащане на държавна такса, тъй
като жалбоподателят нямал възможност в лично качество да предприеме действия за
заявяване и вписване. Иска съдът да постанови АВ – ТР, да изтрие/заличи личните данни на жалбоподателя
– в качеството му на съдружник в ООД Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг, съдържащи
се в публикувания дружествен договор по партидата на дружеството, както и
ответната страна да заплати направените по делото разноски.
При извършената проверка на жалбата и
изложените факти съдът установи следното:
С оспореното Писмо с
изх.№66-00-517/20.08.2020г. на Агенция по вписванията Изпълнителен директор на
АВ е уведомил Т.Ц.Ц., че не е налице законово основание за обработване на
отнасящи се до него лични данни в посочен обем, съдържащи се в дружествения
договор на ООД Джи Ди Пи Мениджмънт консултинг, обявен по електронната партида
на дружеството в ТР и РЮЛНЦ. Подробно е разяснено кои актове се обявяват в ТР и
РЮЛНЦ, както и обстоятелствата, необходими за вписването – чл.119 от ТЗ, и
какво следва да бъде съдържанието на дружествения договор – чл.115 от ТЗ, а
също и относими към производството норми на ЗТРРЮЛНЦ – чл.2, ал.3, чл.13, ал.6,
чл.22, ал.5, чл.24 и Общия регламент относно защита на данните – чл.6, пар.1,
б.В, чл.17. Направен е извод, че искането в Заявление
вх.№66-00-517/04.08.2020г. не може да бъде удовлетворено като неоснователно и
са дадени указания, че жалбоподателят има правната възможност да иска да бъде
обявен препис от подлежащия на обявяване акт със заличени лични данни,
независимо, че такъв не е приложен в хода на регистърното производство, като
затова било необходимо да се представи заявление по образец – Г1, както и да се
заплати съответната държавна такса, а също и към заявлението по образец да се
приложи подлежащия на обявяване акт в оригинал и заверен препис от него, в
който личните данни са заличени, респ. може да бъде приложен само заверен
препис на акта, в който личните данни са заличени и кратка обяснителна бележка
в свободен текст.
При
така установеното от фактическа страна, съдът счита, че настоящата жалба е подадена срещу акт, неподлежащ на оспорване,
поради което същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а
производството по делото да се прекрати, по
следните съображения:
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят процесуалната допустимост на съдебното
производство. Една от предпоставките по чл.159 от АПК, за да възникне правото
на оспорване, е по т.1 - наличието на акт /индивидуален, общ или подзаконов
нормативен/, подлежащ на съдебно обжалване по реда на АПК. За преценката дали
един акт носи белезите на индивидуален административен акт от съществено
значение е съдържанието и характера на обективираното в акта волеизявление и на
следващите се от него правни последици, доколкото именно те определят правната
същност на акта.
В случая оспореното
писмо има само уведомителен, информативен и насочващ характер за жалбоподателя и представлява
кореспонденция между него и административния орган. При
безспорно установените обстоятелства по делото – обявен е дружествен договор на
ЮЛ, в което жалбоподателят е съдружник, като към заявлението за вписване не е
бил представен препис от дружествения договор със заличени лични данни, а с
последващо заявление / в свободен текст – вх.№66-00-517/04.08.2020г./
жабоподателят е поискал личните данни в публикувания договор да бъдат
изтрити/заличени, АВ в оспорения акт е заявила, че по така подаденото заявление
не може да се произнесе и са дадени конкретни указания относно необходим
образец на заявление, внасяне на д.т., като представяне на приложение. Въпреки
формулирания израз относно упражняване правото на изтриване, че същото е
неоснователно и не може да бъде удовлетворено, съдът счита, че в писмото не се обективира
разпоредителна част, с която да се отрича или да се засягат права или законни
интереси на жалбоподателя, тъй като в писмото след това изявление се съдържат изрични
указания относно хода на регистърното производство. Писмото не обективира
изричен отказ от заличаване на лични данни, а разяснява процедурата, по която
жалбоподателят следва да изпълни конкретно посочени указания относно искане по
образец, представяне на приложение и внасяне на д.т., за да бъде постигнат
целеният резултат. Изводът за неоснователност на искането при дадените указания
не съставлява отказ да бъдат заличени данните, а е изявление, касаещо
нередовната процедура. Заявлението, в
отговор на което е изпратено оспореното
писмо, е за заличаване на лични данни в дружествен договор и е обвързано от спецификата на процедурата и свързаните с нея законови
разпоредби - чл.13, ал.6, изр.3 от ЗТРРЮЛНЦ и чл.21, ал.2, т.3 от Наредба №1 от
14 февруари 2007г. Съгласно тях за заявителя е налице възможност да представи и
заверени преписи от актовете, подлежащи на обявяване, в които личните данни,
освен тези, които се изискват по закон могат да бъдат заличени. В случай на
представяне на препис от подлежащия на обявяване акт със заличени лични данни,
в регистъра се обявява преписът, а не екземплярът, съдържащ посочените лични
данни. При обявяването на представения дружествен договор, съдържащ личните
данни на жалбоподателя, от страна на АВ е приложен чл.13, ал.9 от ЗТРРЮЛНЦ и
така ако в заявлението или в приложените към него документи са посочени лични
данни, които не се изискват по закон /което се твърди от самия жалбоподател/, то
следва да се счита, че представилите ги лица са дали съгласие за тяхното
обработване от агенцията и за предоставяне на публичен достъп до тях, т.е.
налице е презумирано съгласие от страна на лицето. Това съгласие може да бъде
дерогирано лично от жалбоподателя и тази възможност му е указана в оспореното в
настоящото производство писмо. Ако бъдат изпълнени указанията от Агенция по
вписванията и бъдат представени заявление в съответния образец, внесе се д.т. и
се приложи съответен препис от дружествения договор, и ако при така надлежно
изпълнените указания се стегне до издаване на акт с отрицателен резултат, то едва
към този момент за жалбоподателя ще е налице правната възможност да упражни
правото си на жалба срещу съответно издадения акт. В настоящия случай няма
данни жалбоподателят да е изпълнил указанията, за които следва да се има
предвид и че не е определен срок за изпълнение, както и че жалбоподателят не
твърди да е настъпило прекратяване на производство на основание чл.56, ал.2 във
вр. с чл.30, ал.2 от АПК.
Доколкото в оспореното писмо АВ сочи, че заявеното искане е ненадлежно
упражнено, както и се дават конкретни указания за надлежно упражняване на
правото, то същото не застрашава правната сфера на адресата и не носи белезите
на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК. В този смисъл
съдът счита, че оспореният акт не подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност и жалбата срещу него следва
да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производството - прекратено.
Мотивиран така и на
основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.Ц. *** против
Писмо с изх.№66-00-517/20.08.2020г. на Изпълнителен директор на Агенция по
вписванията и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№874/2020г.
по описа на Административен съд Хасково.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Върховния административен съд в 7-дневен
срок от датата на получаване на съобщението.
Съдия: