Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 19.07.2019 г.
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав
в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 229 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 168 от 09.11.2018 г.,
постановено по гр. д. № 226/2018 г. на Елинпелински
районен съд, О.Е.П. е осъдена за заплати на З. „Б.В.И.Г.” сумата 243,27 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
4701416171730154, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, сумата 6.03 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 30.11.2017 г. до датата на завеждане на исковата
молба, както и разноските по делото.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство като неправилно поради нарушение на материалния закон с искане
същото да бъде отменено и постановено друго, с което исковете се отхвърлят.
Сочи се в жалбата, че неправилно първоинстанционният
съд е приел за доказано настъпването на процесното
ПТП, което е основание за изплащане на застрахователното обезщетение, и е
отхвърлил възражението за неспазване на разпоредбата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП,
във връзка с чл. 6, т. 4 от Наредба № Із-41/12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
МВР, КФЗ и ГФ. Сочи се, че във връзка с посочените разпоредби по делото не е
установено по безспорен начин настъпването на процесното
ПТП, след като същото не установено и констатирано от органите на МВР и не са
съставени нормативно изискваните документи за това.
Ответникът по жалбата оспорва същата и настоява
обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да де произнесе, въззивният
съд взе предвид следното:
З. „Б.В.И.Г.”*** Пелин иск за заплащане на сумата 243,27
лева, представляваща изплаено застрахователно
обезщетение по щета № 4701416171730154, заедно със законната лихва от завеждане
на исковата молба, сумата 6,03 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 30.11.2017 г. до завеждане на исковата молба.
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2017 г. МПС „Волво” с рег. № СВ****ВН, управлявано от Д. К. С., движейки
се по път с посока от с. Л. към гара Е.П., реализирало пътно-транспортно
произшествие, попадайки в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно, в резултат на което била спукана предна дясна гума и изкривена предната
дясна джанта на автомобила. Между ищеца и собственика на посоченото МПС имало
сключена застраховка „Каско”. По повод завадена на
19.06.2017 г. претенция за изплащане на застрахователно обезщетение при ищеца
била заведена щета № 47014161730154, като след извършен оглед било установено
увредена предна дясна гума с необходимост от подмяна и джанта за ремонт. Ищецът
възложил отремонтирането на МПС на сервиз „Ф. Б.” и изплатил
стойността на ремонта в размер на 243,27 лева. Твърди
се, че ПТП е настъпило поради неизпълнение на задълженията на ответната община,
установени в чл. 3, ал. 1 от ЗДвП и чл. 31 от ЗОС, както и задължението,
установено в чл. 167, ал. 1 от ЗДвП. Въпреки отправената от ищеца покана,
получена от ответника на 29.11.2017 г., дължимата сума не била възстановена.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска.
Сочи, че не са налице надлежни доказателства за настъпване на ПТП и неговия
механизъм, за състоянието на автомобила и на водача към момента на настъпване
на ПТП, както и за причинната връзка между ПТП и повредите на автомобила, за
които застрахователят е платил застрахователно обезщетение – липсва съставен от
компетентен орган констативен протокол за ПТП, няма данни за подаден от водача
сигнал на тел. 112 за претърпяното ПТП. Ответникът оспорва и твърдението на
ищеца, че ПТП е настъпило единствено в следствие на недобро стопанисване на
общинската пътна мрежа от О.Е.П. Твърди, че всеки водач следва да спазва
задълженията, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Възивният съд намира, че
фактическата страна по делото е детайлно и коректно установена в мотивите на
обжалваното решение чрез посочване на относимите към
спора факти и доказателствата, които ги установяват, поради което не е
необходимо да се възпроизвежда повторно в настоящото решение, и препраща към
нея на основание чл. 272 от ГПК.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:
Предявени
са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр.
чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, което отговаря за неговите виновни
противоправни действия, и има право да претендира от
последните платеното застрахователно обезщетение. За да е основателен предявеният регресен иск на застрахователя, е необходимо ищецът да
докаже наличието на елементите на фактическия състав на суброгационното
право: сключен договор за имуществено застраховане, настъпване на застрахователно
събитие, за което ответникът е отговорен, плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя на застрахования.
В случая, с оглед направените от
ответника- жалбоподател възражения, спорът по делото е относно настъпването на
твърдяното от ищеца ПТП по описания в исковата молба начин, съставляващо
застрахователно събитие, за обезщетяване на вредите от което ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение. Съвкупната преценка на ангажираните от ищеца
доказателства обосновава извод за настъпването на посочените в исковата молба
дата и място при движение на застрахован при ищеца лек автомобил
пътно-транспортно произшествие по описания начин, а именно – попадане на
автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Показанията на свидетеля Д. С. - водач на
лекия автомобил, напълно кореспондират с описанието на събитието в отправеното от него до застрахователя непосредствено
след ПТП заявление за изплащане на обезщетение, въз основа на което е заведена
щетата, приложената към заявлението декларация на същия и на свидетел на
събитието /Д. Д./, и съдържанието на съставените от застрахователя протокол за
оглед и опис-заключение по щета относно установените щети по автомобила. Така
описаният механизъм на настъпване на ПТП е установен в приетото като неоспорено
от страните заключение на автотехническата
експертиза, извършено на база съдържащите се в преписката на застрахователя по
образуваната щета документи и дадените пред съда свидетелски показания. Последните
в частта им относно наличието на необезопасена дупка на пътното платно не са
опровергани от други доказателства по делото. Така ангажираните от ищеца доказателства
могат да обосноват извод за настъпване на ПТП по описания от ищеца начин.
Неуведомяването от водача на компетентните служби за контрол за настъпилото
ПТП, респективно липсата на съставен от тези органи констативен протокол за
ПТП, не лишава от доказателствена стойност
свидетелските показания относно механизма на настъпване на ПТП, подкрепени от останалите
писмени доказателства и от експертното заключение. Действително, в хипотезата
на предявена имуществена претенция в резултат на ПТП, за доказване на
настъпването му обикновено се представя констативен протокол за ПТП от органите
на КАТ или други органи. Протоколът за ПТП обаче не е единственото доказателствено средство, необходимо за установяване на ПТП. Механизмът на
произшествието може да бъде установен с други доказателствени
средства / напр. свидетелски показания и автотехническа
експертиза/. В случая, имайки предвид данните за естеството на ПТП, не е било
задължително посещаването на мястото на произшествието от службите за контрол
на МВР. Настъпилото ПТП не попада в нито една от хипотезите на чл. 125, т. 1-8
от ЗДвП, изискващи задължително посещаване на местопроизшествието от
компетентните органи, респ. обусловеното от това задължение на водача да
уведомява тези органи за настъпилото ПТП. С оглед факта, че повредите на МПС, за които е
заплатено застрахователно обезщетение, не са причинени от друго МПС и не е
налице изключението, предвидено в чл. 6, т. 4 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009
г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и
реда за информиране между МВР, КФН и ГФ /а именно МПС да не е в състояние да се
придвижи на собствен ход/, съставянето на документ по чл. 2 - чл. 5 от посочената Наредба не е било
необходимо в процесния случай. Поради това и липсата
на такъв документ в доказателствения материал по
делото не може да бъде преценявано в аспекта на доказателствената
тежест на ищеца. Неоснователно е направеното във въззивната
жалба възражение за наличие на хипотезата на чл. 125, т. 8 от ЗДвП. Няма данни
участвалото в ПТП моторно превозно средство да не е било в състояние да се
придвижи на собствен ход, в каквато хипотеза съгласно посочената разпоредба е
задължително компетентните контролни органи да посетят мястото на ПТП. В случая
установеният от показанията на св. Д. С. факт, че непосредствено след ПТП трето
лице /”гумаджия”/ е закърпил спуканата гума на
автомобила му, не означава, че автомобилът не е бил в състояние да се придвижи
на собствен ход.
По делото не се спори, че пътят,
на който е реализирано процесното ПТП, е общински път,
собственост на О.Е.П. Съгласно разпоредбата
на чл.31
от ЗП,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Общината следва да
предприема мерки за предупреждаване
на участниците в движението за опасности
по пътя, за даване на
различни предписания към тях - относно
предимството, забраните, прилагането на специални правила, действията със задължителен характер, за указване на
направления, посоки, обекти, както и за даване на
различна допълнителна информация за улесняване
на участниците в движението, на пътищата се поставят
необходимите пътни знаци, допълнителни и други средства за сигнализиране, аргумент от чл.
13 ЗДвП. Съгласно § 6, т.
37 ЗДвП "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие,
както и предмети, вещества или други
подобни, които се намират на
пътя и създават опасност за движението.
В настоящия случай не се
установи да е имало сигнализиращи знаци, даващи информация,
че е налице препятствие на пътя, каквото представлява
дупката. Въз основа на този извод, следва
и другия такъв, че е налице бездействие
от страна на служители на
О.Е.П. във
връзка с поддържането на пътя. Това бездействие е противоправно, тъй като не
са изпълнени вменените законови задължения, предвидени в нормите на чл.
19 ЗП, чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. С оглед горното са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за причинените
при процесното ПТП вреди, на основание
чл. 49 ЗЗД.
Не са налице основания за извод за причиняване на причинна връзка на процесното ПТП с поведението на застрахования водач. Както
е посочил първоинстанционният съд в мотивите си,
необозначената и несигнализирана дупка, която е била пълна с вода, не може да
се приеме като предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
нарушаване на която разпоредба от страна на водача е въведено от ответника в
отговора на исковата молба.
От неоспореното заключение на автотехническата експертиза са установени видът и
стойността на причинените в резултат на ПТП повреди на застрахования при ищеца
автомобил, както и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Установено е
безспорно, че ищецът –застраховател е изплатил застрахователно обезщетение. С
оглед на това е налице регресно вземане на ищеца
спрямо ответника в размера на извършеното от него застрахователно плащане, а
именно за сумата 243,27 лева, която е в рамките на установените вреди.
С оглед на горното предявеният
иск по чл. 410 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер от 243,27 лева.
Върху посочената сума,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ответникът дължи лихва за
забава от 30.11.2017 г. – денят, следващ деня на получаването на покана за
изпълнение, до датата на подаване на исковата молба, размерът на която възлиза на
сумата 6,03 лева.
Предвид пълното съвпадане на
изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от
ответника по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да
му заплати разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева съгласно представения списък за разноски
и доказателства за заплащането на такива.
Воден
от горното, Софийски окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 168 от 09.11.2018 г., постановено по гр. д. № 226/2018 г.
на Елинпелински районен съд, с което О.Е.П. е осъдена
да заплати на „Б. В. И. Г.“ на основание
чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ сумата 2473,27 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по сключен с Д. К. С. договор за имуществено
застраховане „Каско”, застрахователна полица №
4704160240001379, за ПТП, настъпило на 18.06.2017 г. по пътя от с. Л. към
Гара Е.П. поради попадане на л.а. „Волво“ с рег. № СВ****ВН
в необезопасена дупка на пътното платно, за което е образувана щета №
4701416171730154, ведно със законната
лихва от предявяването на иска до окончателното
изплащане, както и сумата
6,03 лева мораторна лихва върху главницата от
30.11.2017 г. до завеждане на исковата молба.
ОСЪЖДА О.Е.П. за заплати на З. „Б.В.И.Г.”
сумата 360 лева за разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.