Р Е Ш Е Н И Е
№ 1883 17.11.2016г. гр.
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети
състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди
и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ
при секретаря И.Л., като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 1372 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Административното
дело е образувано по жалба от Р.Е.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 15-0282-000249/01.11.2015г., издадена от И.П.И., на
длъжност началник група при РУ Карнобат към ОДМВР
Бургас, с която по отношение на Р.Е.А., ЕГН**********, с адрес: *** е наложена
принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА
ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 6 МЕСЕЦА ОТ ДАТАТА НА ИЗЗЕМВАНЕ НА ДОКУМЕНТА.
С жалбата се иска отмяна на
оспорената заповед като незаконосъобразна и присъждане на разноските по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят Р.Е.А., редовно и своевременно призован, се явява лично и с процесуален
представител, адвокат Е.М., като поддържа изцяло депозираната жалба, съобразно
изложените в нея основания и аргументи.
Ответната страна – Началник група
РУ Карнобат при ОД МВР гр.Бургас, редовно и своевременно призован, не се явява
и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл.168
от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и изразените становища прие за установено
следното:
На 01.11.2015г.
около 01.15 часа в гр.Карнобат, жалбоподателят Р.А. управлявал лек автомобил “БМВ
316И” с рег.№ *** на паркинга на комплекс „Мираж” в посока от входа на шивашка
фирма „Маркели” към ул.”Индустриална”. При извършена проверка от полицейски
служители на РУ Карнобат А. отказал да бъде тестван с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510+ за установяване на употреба на алкохол и не изпълнил
издадения му талон за медицинско изследване с № 0129711 за установяване на
алкохол в кръвта. По време на извършената проверка било установено, че същият
не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към него, както и свидетелство за регистрация на МПС.
За извършеното административно
нарушение на Р.Е.А. бил съставен АУАН № Г109493/01.11.2015г.
от И.Х.Д., на длъжност мл.автоконтрольор при РУ МВР гр.Карнобат. На основание съставения
АУАН № Г109493/01.11.2015г. и в съответствие със заповед № з-4982/01.12.2014г.
на директора на ОД на МВР, началникът на група РУ МВР гр.Карнобат при ОД МВР Бургас И.П.И., издал
оспорената Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 15-0282-000249/01.11.2015г., с която по отношение на Р.Е.А., ЕГН **********, с
адрес: *** е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС на водач ДО
РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 6 МЕСЕЦА ОТ ДАТАТА НА
ИЗЗЕМВАНЕ НА ДОКУМЕНТА.
Заповедта била връчена лично на Р.А.
на 21.06.2016г.
Недоволен от наложената
принудителна административна мярка жалбоподателят оспорил издадената заповед
пред Административен съд Бургас чрез РУ МВР гр.Карнобат с жалба вх.№ 282000 –
3096/30.06.2016г., във връзка с която е
образувано настоящото съдебно производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл.149, ал.1 от
АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се
явява основателна поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща установяване компетентността на издалия го орган, спазена
ли е изискваната от закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби
при издаването му, както и дали е в съответствие с целта на закона.
Според
чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4,
т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № Iз-1741/28.08.2012г. на
министъра на вътрешните работи, на основание чл.21, т.11а от ЗМВР и чл.165,
ал.1 от ЗДвП са делегирани правомощия на ръководителите на службите за контрол по
ЗДвП и оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат принудителни
административни мерки. Със заповед № з-4982 от 01.12.2014г. на директора на ОД
на МВР гр.Бургас са определени
длъжностните лица, в т.ч.
началниците на групи
„Охранителна полиция” в РУП, които могат да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки. По делото е представена справка рег.№ 251000-17502/29.07.2016г., подписана от
началник сектор „Човешки ресурси” при ОДМВР Бургас, от която се установява, че
към момента на издаване на оспорената заповед И.П.И. е заемал длъжността началник група „Охранителна полиция” при РУ Карнобат към ОДМВР Бургас.
С оглед изложеното съдът приема,
че процесната заповед е издадена от компетентен орган в рамките на неговата
правомощия.
С оглед съдържанието на акта съдът счита, че е спазена установената от закона форма – чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59,
ал.2 от АПК и в производството
по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Административният орган е изложил фактическите и правните основания
за издаване на заповедта.
Съгласно чл.171, ал.1, бук. “б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
спрямо водач на
моторно превозно средство,
който откаже да бъде
проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна административна
мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече
от шест месеца. При тази законова регламентация, необходимата материално правна
предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на
МПС от водач, който
при проверка от страна на полицейските органи откаже да
бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение,
който АУАН, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.
Същевременно в конкретния случай съдът намира, че констатациите в акта за установяване на
нарушението не са доказани
по категоричен и безспорен начин от страна на административния орган, съобразно
разпределението на доказателствената тежест в настоящето съдебно производство,
с оглед нормата на чл.170, ал.1 от АПК.
Въпреки дадените му от съда
указания ответникът по делото не представи доказателства, които да удостоверят
наличието на факти и обстоятелства в подкрепа на изложената в АУАН фактическа
обстановка. Обратно жалбоподателят в настоящото съдебно производство, чрез процесуалния
си представител, представи по делото доказателства, които опровергават факта на
извършване на административното нарушение така както е посочено в АУАН. От
показанията на разпитания по делото свидетел Р.Ф. Х. се установява, че
жалбоподателят не е управлявал лек автомобил “БМВ 316И” с рег.№ ***. В подкрепа на
неговото твърдение е и обстоятелството, че в съставения АУАН не е отбелязано,
че жалбоподателят Р.Е.А. е бил спрян докато е управлявал
процесния автомобил, а е посочено, че докато го е управлявал на паркинг е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на
алкохол. Следва да се има предвид също така, че още при съставяне на АУАН
жалбоподателят е заявил както възражение, че е бил задържан от двама полицаи в
гората, а не докато управлява автомобил, което напълно кореспондира с
показанията на разпитания по делото свидетел.
Предвид горното настоящия съдебен
състав приема, че с оглед
установеното от фактическа страна, не са били налице основанията
за издаване на обжалваната заповед, поради което налагането на принудителна административна мярка "временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС" е незаконосъобразно.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган и при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, но в несъответствие с установените по
делото факти, и в противоречие с материално-правните разпоредби и целта на
закона, поради което жалбата против него е основателна и следва да бъде
уважена.
При този изход на делото и на
основание разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК съдът намира искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена
държавна такса в размер на 10.00лв за основателно.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №
15-0282-000249/01.11.2015г., издадена от И.П.И., на длъжност началник група при РУ Карнобат към ОДМВР Бургас, с която по отношение на Р.Е.А.,
ЕГН**********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мярка
„Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач ДО РЕШАВАНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ОТГОВОРНОСТТА, НО НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 6 МЕСЕЦА ОТ
ДАТАТА НА ИЗЗЕМВАНЕ НА ДОКУМЕНТА.
ОСЪЖДА РУ Карнобат
при ОД МВР Бургас да заплати на Р.Е.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10.00
/десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: