РЕШЕНИЕ
№ 1390
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариела Ан. Иванова
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Мариела Ан. Иванова Гражданско дело №
20212120103070 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път" №
260 против Н. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Б.***. В молбата се твърди, че 21.07.2016
г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № FL923822. По силата
на чл. 1 от този договор банката предоставя на кредитополучателя потребителски
кредит в размер на 7 403,20 лв. за пълно предсрочно погасяване на задълженията по
договор за потребитекски кредит № FL923822 от 05.07.2018г., срещу което
кредитополучателят се задължи да върне отпуснатия му кредит, заедно с дължимите
лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Поради неплащане на дължими
по договора погасителни вноски на 17.12.2019г. банката обявява кредита за изцяло
предсрочно изискуем, за което ответникцата бива уведомена чрез уведомление за
предсрочна изискуемост, връчено чрез нотариус.
Освен неиздължената главница в размер на 7055.14 лв. ответникът дължи на
банката и възнаградителна лихва в размер на 769.89 лв. за периода от 05.11.2018г. до
17.12.2019 г. вкл. на основание чл. 3, ал.1 от процесния договор за банков кредит, както
и мораторна лихва в размер на 1 231.56 лв. за периода от 05.11.2018 г. до 10.09.2020 г.
вкл. на основание чл. 9 от процесния договор за банков кредит, както и такси в размер
на 140.80 лв. за периода от 08.10.2018г. до 10.09.2020г. вкл., и 205.20лв. - нотариални
такси, и законна лихва върху главницата от 24.09.2020г. до окончателното и
1
изплащане.
Общо дължимите такси са в размер на 140,80 лв., като тази сума е сбор от
таксите за обслужване на разплащателната сметка и такса за действия по ограничаване
на негативни последици при просрочие, както следва:
- такси за обслужване на разплащателната сметка са в общ размер на 49,00 лв. и
са дължими на основание чл. 5, т. 2 от договора за потребителски кредит и същите
представляват такси за обслужване на разплащателната сметка по чл.2, ал.1 от
договора в размер на 3.50лв. за периода 05.11.2018г. -05.12.2019 г.
- такси в общ размер на 91,80 лв., за действия по ограничаване на негативни
последици при просрочие, дължими на основание чл.2, ал.2 от Договора за
потребителски кредит във вр. с раздел XV, буква „В" т.10 от Тарифата за таксите и
комисионите, които Юробанк България АД.
За събиране на вземането по договора банката се е снабдила със Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 5834/2020г. по описа на БРС, но
заповедта и поканата за доброволно изпълнение са връчени по реда на чл. 47,ал.5 ГПК.
Предвид изложеното е направено искане да се приеме за установено спрямо
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, че ответникът Н. П. Ш., ЕГН
********** дължи на банката следните суми по Договор за потребителски кредит №
FL923822 от 05.07.2018г., а именно неиздължена главница в размер на 7055.14 лв,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.09.2020 г до окончателното
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 769.89 лв. за периода от
05.11.2018г. до 17.12.2019 г.вкл., мораторна лихва в размер на 1231.56 лв. за периода от
05.11.2018г. до 10.09.2020г. вкл., такси в размер на 140.80 лв за периода от 08.10.2018г.
до 10.09.2020г. вкл. и 205.20 лв. - нотариални такси. Заявена е претенция за разноски.
В с.з. исковата молба се поддържа, като е направено уточнение относно
допусната техническа грешка при посочване сключените договори.
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения от съда особен представител, който не оспорва иска.
В с.з. се поддържа подаденият отговор.
Бургаски районен съд, като взе предвид искането на молителя, събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
На от 05.07.2018г. между „Юробанк България“ АД /за краткост Банката/-в
качеството й на кредитодател, и отв. Н.Ш.- в качеството й на кредитополучател, е
сключен Договор за потребителски кредит № FL923822. По силата на чл. 1 от този
договор банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 7
403,20 лв., срещу което кредитополучателят се задължи да върне отпуснатия му кредит,
2
заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с договора. Срокът на
договора е до 05.07.2022г. Към договора страните са подписали и погасителен план.
По делото е представено банково бордеро от 05.07.2018г., съгласно което сумата
по кредита е усвоена от ответницата.
Поради неплащане на дължими по договора погасителни вноски на 30.10.2019
г. банката обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем, за което ответницата бива
уведомена чрез уведомление за предсрочна изискуемост, връчено чрез нотариус на
17.12.2019г. Уведомлението е било връчено в хипотезата на чл. 47,ал.5 ГПК, като е
било залепено уведомление по настоящия и постоянния адрес на длъжника, след три
посещения по различно време в период от един месец. Представени са и доказателства,
че в периода на връчване на уведомлението ответницата не е имала сключен трудов
договор, т.е. уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено редовно.
По делото са представени доказателства за заплатени към нотариус такси във
връзка с извършеното връчване в размер на 205.20лв.
От представеното извлечение от сметката на ответницата, неоспорено от
ответната страна, се установява, че задължението й към банката е в размер на 7055.14
лв- главница, 769.89 лв.- възнаградителна лихва за периода от 05.11.2018г. до
17.12.2019 г.вкл., 1 231.56 лв. - мораторна лихва за периода от 05.11.2018г. до
10.09.2020г. вкл.
Съгласно раздел XV, буква „В" т.10 от Тарифата за таксите и комисионите,
които Юробанк България АД прилага по извършвани услуги на клиенти - физически
лица, в случай на неплащане в срок по договора за кредит и при заявено от клиента
ползване на допълнителната услуга за извършване на действия по ограничаване на
негативните последици при просрочие, банката начислява такса за предоставената
услуга ( в това число, но не само, за телефонни обаждания, изпращане на писма,
покани и др.). Предвид допуснатото просрочие е начислена на дата 08.10.2018г. такса
за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие от 2 до 30 дни, в
размер на 1,80лв. На дата 06.11.2018г е начислена такса за действия по ограничаване
на негативни последици при просрочие от 31 до 60 дни, в размер на 5,00лв. На дата
06.12.2018г. е начислена такса за действия по ограничаване на негативни последици
при просрочие от 61 до 90 дни в размер на 7,00лв. На 08.01.2019г. е начислена такса за
действия по ограничаване на негативни последици при просрочие от 91 до 120 дни в
размер на 9,00лв. На 06.02.2019г е начислена такса за действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие от 121 до 150 дни в размер на 11,00лв. на
08.04.2019г. е начислена такса за действия по ограничаване на негативни последици
при просрочие от 151 до 180 дни, в размер на 13,00лв. На 08.05.2019г. е начислена
такса за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие над 181 дни
в размер на 15,00лв. На 21.10.2019г. е начислена такса за действия по ограничаване на
3
негативни последици при просрочие над 181 дни в размер на 15,00лв. На 24.02.2021г. е
начислена такса за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие
над 181 дни в размер на 15,00лв. или общо в размер на 91.80лв.
Начислени са и такси за обслужване на разплащателната сметка в размер на
3,50лв. месечно за периода от 08.11.2018г. до 05.12.2020г. вкл. сума в размер на 49лв.
така общия размер на начислените такси възлиза на сума от 140.80лв.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
В конкретния случай, с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира,
че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, за ищеца е възникнало право да
претендира незаплатената главница по кредита, както и възнаградителна лихва, за
периода до обявяване на предсрочната изискуемост. По отношение размера на
вземанията съдът кредитира изцяло представено извлечение от сметката на
ответницата.
Основателна се явява и претенция за установяване дължимост на претендираната
лихва за забава в размер на 1 231.56 лв. за периода от 05.11.2018г. до 10.09.2020г. вкл.
Съгласно чл. 9 от процесния договор за кредит, при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените
суми в размер на законната лихва за забава. В конкретния случай, поради
преустановяване плащането на погасителните вноски ответницата е изпаднала в забава
и за ищецът е налице основание да претендира обезщетение на забава.
С оглед основателност на иска за главница, основателна е и акцесорната
претенция за лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК /24.09.2020г. / до изплащането на вземането.
Дължими са и претендираните нотариални такси за заверка на подпис и за
връчване на нотариална покана в общ размер на 205.20 лв., тъй като направените
разходи са във връзка с процесния договор да кредит и обявяването на предсрочната
изискуемост. По делото са ангажирани доказателства за извършване на тези разходи от
страна на банката, поради което ответникът дължи заплащането им.
По отношение на исковите претенции за такси, претендирани в общ размер
140.80 лв., включващи такси за обслужване на кредита и такса за ограничаване на
негативните последици, съдът намира следното: В чл. 5 от договора е включена
месечна такса за обслужване на разплащателната сметка по потребителския кредит в
размер на 3,50 лв., като същата е дължима за претендирания период в общ размер на 49
лв. В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира от
кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, каквато е и таксата за
обслужване на разплащателна сметка. Таксата за обслужване на сметка се дължи на
4
посоченото в договора основание и при редовно изплащане на дълга.
Досежно претенцията на заявителя за сумата от 91.80 лв. -такса дължима на
основание чл. 2, ал. 2 от договора и тарифата раздел ХІV, б. "В" т. 10, съдът намира
същата за неоснователна: Действително сочената такса не се явява такава по усвояване
и управление на кредита, а за предоставяне на допълнителна услуга. Т. е предвидена е
за услуги, които са свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на
страните по договора за кредит /предоставяне на парична сума и връщане на същата,
заедно с уговорената възнаградителна лихва на определения падеж/, нито са
задължително присъщи на договора за кредит, поради което и съгласно разпоредбата
на чл. 10а ЗПК е предвидена възможност кредиторът да събира такси за тях.
В случая обаче, начина на уговаряне на таксата-чрез нарастване на дължимата
сума съгласно периодите на просрочие и описаното естество на услугата, за която се
събира-действия по отстраняване на негативните последици при просрочие /в това
число, но не само, за телефонни покани, изпращане на покани, писма и др. /, налага
извод за наличие на неравноправие на клаузата, на която се основава искането, тъй
като същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя – чл. 143, т. 20 от ЗЗП. Целта на таксите е да се покрият
административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга. Не е
ясно защо разходът на банката за телефонно обаждане или изпращане на писмо, би бил
по-голям през различните периоди. Освен това, съгласно чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът,
размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат
ясно и точно определени в договора за потребителски кредит, а в случая е налице
неяснота относно пълния обем на представената услуга и в този смисъл по какъв начин
тези мерки ще доведат до отстраняване на негативните последици при просрочие, до
някаква икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на уговорената
цена. Ето защо заявлението в тази част не следва да бъде уважено.
При този изход от спора ответницата дължи разноски за заповедното
производство в размер на 850.57лв. съобразно уважената част, а за исковото
производство в размер на 1836.22лв. Съдът намира възражението на процесуалния
представител на ответника за недължимост на разноските за неоснователно, тъй като с
поведението си ответницата е дала повод за завеждане на иска.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. П. Ш., ЕГН ********** от
гр. Б.***, че съществува вземане в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
5
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Околовръстен път" № 260 по
Договор за потребителски кредит № FL923822 от 05.07.2018г. за следните суми:
7055.14лв-гланица, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 24.09.2020г
до окончателното изплащане на вземането, 769.89 лв. - възнаградителна лихва за
периода от 05.11.2018г. до 17.12.2019 г.вкл., 1231.56 лв. - мораторна лихва в за периода
от 05.11.2018г. до 10.09.2020г. вкл., 205.20 лв. - нотариални такси, 49лв.- такси за
периода от 08.10.2018г. до 10.09.2020г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 49лв. до пълния предявен размер от 140.80лв., която разлика представлява
начислени такси за действия по ограничаване на негативни последици.
ОСЪЖДА Н. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Б.*** да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Околовръстен път" № 260 сумата от 850.57лв.-съдебно деловодни разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА Н. П. Ш., ЕГН ********** от гр. Б.*** да заплати на „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„Околовръстен път" № 260 сумата от 1836.22лв.-съдебно деловодни разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Вярно с оригинала:
ММ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
6