Р Е Ш Е
Н И
Е № 262003
гр. Пловдив, 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIII гр. състав, в публичното заседание на 26.04.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 4547 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.341 и сл ГПК – първа
фаза – по допускане на делба.
Образувано е по искова молба от Д.Х.А.
против Е.Я.Ш.,
И.Я.Т. и А.Й.У., с която иска от съда да допусне извършване на съдебна делба на съсобствени
недвижими имоти както следва:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в град П., община П., област Пловдив, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на И. д. на
АГКК, с адрес на поземления имот:***, с площ 374 кв.м., трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до
10 м./, при съседни поземлени имоти с идентификатори:***, ***, ***, *** ***;
ВЕДНО с построените в имота сгради:
1) СГРАДА с идентификатор ***
със застроена площ 32 кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение - жилищна
сграда - еднофамилна:
2) СГРАДА с идентификатор ***
със застроена площ 64 кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение - жилищна
сграда-еднофамилна:
3) СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 15 кв.м. (петнадесет
квадратни метра), брой етажи - 1 (един), предназначение — складова база, склад:
4) СГРАДА с
идентификатор *** със застроена площ 12 кв.м. /дванадесет квадратни
метра/, брой етажи - 1 /един/, предназначение - складова база, склад;
5) СГРАДА с
идентификатор *** със застроена площ 8 кв.м. /осем квадратни метра/,
брой етажи -1 /един/, предназначение - складова база, склад:
6) СГРАДА с
идентификатор ***, със застроена площ 11 кв.м. /единадесет квадратни
метра/, брой етажи - 1 /един/, предназначение складова база, склад:
7) СГРАДА с
идентификатор *** със застроена площ 3 кв.м /три квадратни
КАКТО и
СГРАДА с идентификатор ***, със застроена площ 20 кв.м. /, брой етажи - 1 /един/,
предназначение - хангар, депо, гараж.
Ищцата твърди, че страните по
делото са съсобственици по наследство от общия им наследодател – М. И. Х.,
бивша жителка на гр. П., поч. на ** и съсобственици – съгласно ***, вписан в
Служба по вписванията с *** и ***, вписан в Служба по вписванията с ***.
Твърди, че ответникът Я.Г.Т./п. преди завеждане на ИМ – на 28.02.2016 г./ е
с. и наследник по закон на Г. С. Т., бивша жителка на гр. П., поч. на ***,
която е д. на наследодателката – М. И. Х.. Ответницата Е.Я.Ш. е д. и също
наследник по закон на Г. С. Т., бивша жителка на гр. П., поч.на ***, дъщеря на
наследодателката – М. И. Х.. Ответникът И.Я.Т. е син и също наследник по закон
на покойната Г. С. Т., дъщеря на наследодателката – М. И. Х.. Ответникът А.Й.У.
е с. и наследник по закон на М. Г. П., бивша жителка на гр. П., поч. на ***,
д. на покойната наследодателка М. И. Х.. Ищцата Д.Х.А. е съсобственик съгласно
- ***, вписан в Служба по вписванията с *** , вписан в Служба по вписванията с ***.
Твърди, че страните са съсобственици
на описаните в исковата молба недвижими имоти при посочените квоти за всеки от
имотите. Твърди, че не могли да поделят
доброволно посочените имоти затова моли съда да допусне извършване на делба на
същите.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Е.Ш. и И.Т. са подали отговор на исковата
молба, с който оспорват иска.
Твърдят, че процесният имот бил
закупен от общата наследодателка на страните, без ищцата, М. И. Х. с ***,
приложен към исковата молба, като празно дворно място от 413,70 кв. м,
съставляващо част от нива, и находящо се в землището на ***. Към момента на
покупката купувачката е била в брак със С. П. Х. и в акта била отразена с
имената на с. си – М. С. Н.. Ответницата Е. Ш. ми и И.Я.Т. били брат и сестра
и наследници на едната от дъщерите на
купувачката – Г. С. Т., поч. на ***, омъжена за Я.Г.Т., поч. на ***, видно от
приложените удостоверения за наследници № *** и препис- извлечение от акт за
женитба № ***, издаден от ПГО, Гражданска служба.
Твърдят, че с приложения към
исковата молба *** ***, със съгласието на с. си С. П. Х., продала на наследодателите на двамата
ответници и нейни родители Г. С. Т. и Я.Г.Т. 1/2 ид. ч, от закупеното от нея с
горецитирания *** собствено дворно място, тогава състоящо се от 370 кв. м.
площ, без построените в същото жилищни сгради, съставляващо имот пл. № *** ***,
придобито от купувачите под режим на ИО.
Твърдят, че след покупката на
имота, през 1940 г., С. и М. Х. построили в имота паянтова жилищна сграда с
площ около 13 кв. м. и височина 2 м., разположена в североизточната част на
имота и долепена до нея нежилищна сграда - барака, разположена на северозапад
от жилищната сграда, съответстващи на североизточната част от сградата с
идентификатор *** по. приложената към ИМ Скипа на поземлен имот № *** на СГКК -
Пловдив и полумасивна жилищна сграда, разположена в югозападната част на имота,
съответстваща на сградата с идентификатор ***, и паянтова нежилищна сграда -
навес без стени, разположена в дъното (северозападния ъгъл) на имота,
съответстваща на северозападния край на сградата с идентификатор ***.
В периода от 1954 - 1977 г.
наследодателят на ответниците и техен баща, Я.Г.Т., въз основа на надлежно
учредено му от М. и С. Х. право на строеж, и съгласно подробно описаните и
приложени към настоящия отговор строителни разрешения, построява със собствени
труд и средства в имота следните жилищни и стопански постройки:
1. Със Строително разрешение №
***, издадено му от Пловдивски ГНС, Отдел „Благоустройство“ - Архитектурно
отделение, построява полумасивна жилищна сграда от стая с площ от 16 кв. м. и
антре от 8 кв. м. и навес-козирка, находящи се в североизточната част на имота
и съставляващи северозападната част от сградата с идентификатор ***.
2. Със Строително разрешение ***
на ПГНС, отдел „Архитектура и благоустройство“, построява масивна ограда,
успоредно на ул. „***“, с височина 1.55 и дължина 15 м. и два входа.
3. Със Строително разрешение № *** на ПГНС,
Отдел „АБ“, построява масивна сграда на границата на имота с ул. „***“,
състояща се от преддверие, клозет и баня, разположени в североизточната част на
сградата, и долепена до тях, с обща стоманобетонна плоча, масивна сграда -
втори клозет, разположена в югозападната част на сградата, съответстващи на
сграда с идентификатор ***, разположена в югоизточната част на имота, граничеща
с ул. „***“.
4. Със Строително разрешение ***
построява полумасивна жилищна сграда - лятна кухня с площ от 12 кв. м. и
второстепенна постройка /ж/ с площ от 12 кв. м. в дъното на парцела -
северозападната часг на имота, съответстващи на сгради с иденфикатори *** и ***,
и полумасивна жилищна сграда — кухня, долепена от изток до стая, съобщаваща се
е нея, с баня- тоалетна и преддверие със самостоятелен вход, съответстващи на
сгради с иденфикатор *** и ***.
5. Със Строително разрешение №
*** ремонтира основно паянтовата жилищна сграда, построена през 1940 г. и
съответстваща на източната част на сграда с идентификатор ***, в полумасивна
жилищна сграда с площ от 15 кв. м., като я разширява, повдига тавана, изгражда
нов покрив, нова мазилка, врата, прозорци и др., както и ремонтира долепената
до нея барака и я преустройва в полумасивна кухня с площ от 15 кв. м. с нов
покрив, таван и др., с което променя изцяло вида и предназначението на
построените от сем. М. и С. Х. в имота паянтова сграда от стая и барака и те,
заедно с навеса без стени в северозападния ъгъл на имота, не съществуват
фактически от този момент нататьк.
6. Със Строително разрешение №
*** Я.Т. построява гараж /самостоятелна сграда/ с площ от 22 кв. м. в
североизточния край на имота, съответстваща на сградата с идентификатор ***.
В края на 50-те години на миналия век, заедно
с т. си С. Х., подпомогнат от Г. П., ремонтират тогава съществуващата паянтова
жилищна сграда, построена от С. Х., съответстваща на сграда с иденфикатор ***,
разположена в долната югозападна част на дворното място.
Твърдят, че за построените от Я.Т.
жилищни и стопански сгради същият имал учредено право на строеж от
съсобствениците, а преди 1972 г. - от собствениците на дворното място, и ги
строил със собствени труд и средства по време на брака си с Г. Т..
След смъртта на М. Х., поч. на ***,
съгл. тук приложеното Удостоверение за наследници № ***, и на С. Х., поч. на ***,
съгл. тук приложеното Удостоверение за наследници № ***, с решение №
55/04.02.1981 г., постановено по гр. д. № 8153/1980 г. на X гр. с, ПРС, било
извършено разпределение на реалното ползване на дворното място и жилищните
сгради между П. П., от една страна, и Г. и Я. Т., от друга, като в дял на П. П.,
при квота от 1/4 ид. ч., е предоставено реално ползването на 102,42 кв. м. от
дворното място в южната част от имота и жилищни и стопански сгради в долната
югозападна част на имота, сегашната жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с
клозета, построен от Я.Т., разположен в югоизточната част на сегашна сграда с
идентификатор ***, с излаз за този реален дял към ул. „***“ от югоизточния край
на
М. Ц. Т., съгласно тук приложения
акт за брак № *** на ОНС - Пловдив. Впоследствие И. и М. Т. продали на В. И. Т.
гаража с тук приложения *** *** на СВ - Пловдив и впоследствие той и с. му Д. С.
Т. го продали на д. на отв. И.Т., съгласно тук приложения акт № *** на ОНС -
Пловдив, Д. И. Т. с н. а. *** на АВ - СВ - Пловдив, ведно с права на строеж
върху дворното място. Д. Т. го е декларирала на свое име в Д„МДТ“ на Община -
Пловдив с данъчна декларация Ха *** по партида ***, съгл. тук приложеното
Удостоверение изх. Ха *** на Д“МДТ“ - Пловдив.
С оглед изложеното и съгласно
описаните и коментирани писмени доказателства, заявяват че ОСПОРВАТ твърденията
в исковата молба за делба, както следва:
Че страните са съсобственици по
наследство от М. И. Х. на дворното място и съсобственици с ищцата по силата на
нотариалните й актове за замяна и покупко-продажба. Освен по наследство, 1/2
ид. ч. от дворното място е закупена с *** от наследодателите на доверителката
ми Г. и Я. Т. и е налице за тях съсобственост върху дворното място, по
наследство от М. Х. за Г., и по сделка за двамата съпрузи, посочена по-горе, а
за доверителката ми и отв. И.Т. - по наследство от родителите им, при равни за
всеки от тях права, от общо притежаваните от наследодателите им 3/4 ид.ч. от
дворното място /при условие на изчерпателност на данните по представените до
момента удостоверения за наследници/.
Досежно жилищните и стопански
постройки, находящи се в поземления имот, оспорвали същите да са наследство от
М. и С. Х.. Сградите с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, били
построени от наследодателя на ответниците - Я.Т. - съгласно посочените
строителни разрешения, с негов труд и материали, въз основа на учредено му
право на строеж от съсобствениците по време на брака му с Г. Т..
Сградата - гараж с идентификатор ***
била индивидуална собственост по сделка на трето на съсобствеността лице – Д. И.
Т. - съгласно цитирания й по-горе *** и данъчна декларация и е с право на стоеж
върху дворното място.
Молят съда, при условие на
евентуалност, ако не възприеме твърдението ни за индивидуални собственост на
горецитираните постройки в лицето на Я. и Г. Т., като строени от тях под режим
на СИО по време на брака им въз основа на учредено им право на строеж от
съсобствениците на дворното място, смъртта на Г., присъединявайки владението й
към своето, чрез владение на същите от Я.Т., както за себе си върху негова част
от бившата СИО и по наследство от съпругата си, така и за двамата отв., техни
деца като наследство от майка им. След смъртта на Я.Т. сградите в имота /без
гаража/ били придобити по наследство от родителите им и при равни квоти от
ответниците Е.Ш. и И.Т.. Нотариалните актове за замяна и покупко-продажба, с
които се легитимирала като съсобственик на процесиите сгради ищцата, не били
породили вещно - правно действие досежно сградите в имота, както и по отношение
на гаража.
Ето защо оспорвали нотариалните
актове, на които се позовавала ищцата, в частта досежно идеалните части от
сградите и гаража, и твърдели, че те са: собственост на трето лице – Д. Т. по
сделка /за гаража/ и по наследство на двамата ответници - Е.Ш. и И.Т., досежно
жилищните сгради и стопански постройки, без гаража. Последните не желаели да ги
делят.
Молят съда, да отхвърлите иска за
делба по отношение на всички сгради - жилищни и стопански - находящи се в
имота, с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** като собствени на
доверителката ми и на ответника И.Т. по наследство, и гаража - сграда с идентификатор
*** като собственост на трето лице Д. Т. по сделка с право на строеж върху
дворното място.
Оспорват иска за делба досежно
поземления имот. Считали недопустима делбата на същия, тъй като дворното място
съставлявало хоризонтална етажна собственост и обслужвало сградите в същото,
които били индивидуална собственост на трето лице с права на строеж - гаража, а
всички останали сгради, описани подробно по-горе, били собственост по
наследство при равни права на отв. Е.Ш. и И.Т., които не желаели да ги делят,
но не били съсобствени с ищцата и отв. А.Й.У..
Оспорват удостоверението за данъчна
оценка на ищцата в частта му относно декларираните идеални части от сградите в
имота и евентуално в частта за правата й върху дворното място.
Молят за отхвърляне на иска за делба.
С Влязло в сила Определение от 12.07.2016 г. производството е прекратено
срещу ответника Я.Г.Т., като недопустимо, доколкото същият е п. преди завеждане
на делото.
Пловдивски районен съд, след като взе предвид доводите на
страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.34 ЗС.
Предмет на
конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска от съсобственик
прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. В първата фаза на
делбата се установява съществуването, съдържанието, страните и обектите на
делбата, като в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска, е да
установи наличието на тези условия. В тежест на
ищецът е да установи, че с ответниците са съсобственици на описаните недвижими
имоти, на посоченото за тях придобивно основание – наследствено правоприемство
и покупко-продажба, както и да докажат, че наследодателят им е бил собственик
на делбения имот. В тежест на ответниците е да докажат възраженията по писмения
си отговор, а именно, че са индивидуални собственици на всички процесни имоти,
включително, че са владели в предвидения в закона срок имотите, предмет на
делото по начин, че да придобият собствеността върху тях.
Между страните не е спорно, че с ***
/л.14/ М. С. П., лице идентично с лице с имена М. И. Х., е придобила
собствеността върху една нива от 20 декара в гр. Пловдив, местност „***“.
Между страните не се спори, че
така придобития от М. Х. имот обхваща имот с идентификатор ***, определен
съгласно последно действащата КККР,
находящ се в гр.***.
Безспорно между страните е, че
към датата на придобиване на посочения имот *** М. Х. е била в брак със С. П. Х. /л.360/,
което се установява и от писмо от Община Пловдив, с което е предоставена
информация, че в семейните регистри на Общината лицето М. Х. от 1934 г. е
записана, че е в брак със С. Х. /л.356/
Не е спорно между страните, че с ***
/л.15/ М. Х., със съгласието на своя съпруг С. Х. продават на д. си Г. С. Т. и
на з. си Я.Г.Т. ½ ид.ч. от собственото си дворно място, находящо се в
гр. Пловдив, състоящо се цялото от 370 кв.м., без построените в него жилищни
сгради, съставляващо имот с пл. № *** – юг, към който, като документ
удостоверяващ правата на продавачите, е приложен ***.
Г. С. Т. и Я.Г.Т. са в брак,
считано от ***, видно от препис извлечение от акт за женитба /л.62/
Безспорно между страните е, че
предмет на прехвърлителната сделка са ½ ид.ч. от процесния имот с
идентификатор ***.
Видно от удостоверение за
наследници на С. П. Х. /л.55/ същият е п. на ***, като е оставил като
наследници М. Х. – с. и две дъщери П. П. и Г. Т., като трите наследяват по
равно съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, тоест по 1/3 от наследството му.
Видно от удостоверение за
наследници на М. И. Х. /л.26/, същата е починала на ***, като нейни наследници
са П. П. и Г. Т. – дъщери, които съгласно чл.5, ал.1 ЗН наследяват по равни
части имуществото й, а именно по ½ ид.ч.
С оглед изложеното съдът приема
че процесният недвижим имот с идентификатор *** е придобит, както следва
¾ ид.ч. за Г. Т., от които 2/4 ид.ч. в СИО с Я.Т. /по силата на
покупко-продажба/ и ¼ ид.ч. по наследство и ¼ ид.ч. за П. П.,
придобити по наследство.
Видно от удостоверение за
наследници на М. Х., д. й П. П. е починала на ***, като е оставила за свои
наследници Е. Г. Б. – д. и М. Г. П. – д., наследили процесния имот при квоти
1/8 ид. ч., съгласно чл.5, ал.1 ЗН.
М. Г. П. е починала на ***, като
е оставила за свой наследник А.Й.У.,
който придобива 1/8 ид.ч. от процесния имот /у-е за наследници л.32/
Видно от удостоверение за
наследници на Г. Т. /л.33/, същата е починала на ***, като е оставила за свои
наследници Я.Г.Т. – съпруг, Е.Я.Ш. – дъщеря и И.Я.Т. – син, които наследяват
имуществото й при равни права, съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН, а именно по
1/3 ид.ч., а от процесния имот, както следва 4/8 иди.ч. за Я.Т. /1/8 ид.ч. по
наследство и 3/8 ид.ч., прекратено СИО, поради смърт/ и по 1/8 ид.ч. за Е.Ш. и И.Т..
Видно от удостоверение за
наследници на Я.Г.Т. /л.63/, същият е п. на ***, като е оставил като свои
наследници Е.Я.Ш. – дъщеря и И.Я.Т. – син, при равни права.
С оглед изложеното съдът приема,
че съсобственическите права в процесния имот с идентификатор № *** са както
следва: за Е. Г. Б. – 1/8 ид.ч., за А.Й.У.
– 1/8 ид.ч., за Е.Ш. – 3/8 ид.ч. и за И.Я.Т. – 3/8 ид.ч. и е възникнала
съсобственост по наследство.
С *** /л.10/ и с *** /л.12/. Е. Г.
Б. е прехвърлила на ищцата Д.Х.А. собствените си 1/8 ид.ч. от недвижим имот с
идентификатор № ***, ведно с 1/8 ид.ч. от собствеността върху изградените в
имота сгради с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***.
В тази връзка от ответниците Е.Ш.
и И.Я.Т. са релевирани възражения, в срока за отговор на исковата молба, че
същите са индивидуални собственици на всички изградени в имота сгради,
доколкото от наследодателите им Г. Т. и Я.Т. е учредено право на строеж за изграждане
на същите, а в условията на евентуалност се позоват на изтекла в тяхна полза
придобивна давност за целия поземлен имот и за изградените в него сгради, преди
осъществяване на придобивното основание за ищцата, поради което и представените
от нея нотариални актове не са породили вещно-прехвърлителен ефект, доколкото
продавача не е бил собственик към момента на продажбата.
Между страните е безспорно, че в
процесния поземлен имот с идентификатор *** са изградени сгради с
идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и *** /като последните цифри
съответстват на номерата на сградите съгласно скицата на имота/, които са
отразени в действащата КККР на гр. П., видно и от представената по делото скица
на поземлен имот /л.9/.
Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗЗД, приет 1950 г. договорите за прехвърляне на собственост или учредяване на
други вещни права върху недвижими имоти, каквото е учредяването на правото на
строеж, за да бъдат действителни следва да бъдат извършени под формата на ***
акт.
В случая по делото ответниците И.Т.
и Е.Ш. не доказаха, че в полза на техните наследодатели – Г. Т. и Я.Т., е
учредено право на строеж от М. и С.Х., в предвидената в закона форма за
действителност, за изграждане на която и да било от постройките в процесния
имот, предвид което съдът приема, че същите не са придобили собствеността върху
сградите по силата на реализирано право на строеж.
Обстоятелството, че в полза на Я.Т.
са издавани строителни разрешения за изграждане на процесните сгради не води на
извод, че в негова полза е учредено право на строеж, доколкото последното има
определена в закона императивна форма, която, за да възникна право на строеж,
следва да е спазена. Издаването на
разрешения за строеж в полза на Г. и Я. Т. би могло да е относимо към
възражението за придобивна давност върху процесните сгради.
От заключението на вещо лице Б.Й.
по кредитираната от съда Съдебно-техническа експертиза /л.395/ се установява,
че за квартала в който се намира процесния имот има изготвени Ситуационен план,
одобрен със заповед от 1953 г., Ситуационен план от 1968 г., Ситуационен план
от 1984 г. и действаща Кадастрална карта на гр. Пловдив от 2009 г.
Съгласно Ситуационния план от 1953 г. в
процесния поземлен имот са заснети сгради, които частично попадат в сградите с
номера 1, 3 и 4, посочени в скица № 2 /л.398/, тоест тези сгради са съществували
към 1953 г.
От представеното по делото
Строително разрешение от 1954 г. /л.64/ в полза на Я.Г.Т. вещо лице Й. в
допълнителна СТЕ /л.489/ установява, че дадено разрешение за пристрояване на
западната част на сграда № 3.
Съгласно Ситуационния план от
1968 г. сградите заснети в процесния имот покриват изцяло сгради с номера 1, 3,
5 и 8 и частично сграда № 4 , видно от скица № 2 към СТЕ /л.398/
Сградите по плана от 1984 г.
покриват изцяло сгради с номера 1, 3, 5, 6, 7 и 8 и частично покрива сграда 4.
Вещите лица установяват, че с
разрешението за строеж № 283 от 1968 г. /л.65/ се разрешава строеж на ограда и
не касае сградите. Разрешението за строеж с № 284 от 1968 г. /л.66/, касае
изграждане на клозет, който не е изграден към настоящия момент и не може да се
каже, че съответства на сграда № 6, доколкото не е ситуирана, съобразно
даденото разрешение /л493, т.4 от СТЕ/. С разрешение за строеж от 1972 г.
/л.67/ е разрешено ремонт на навеса и
преустройство в две помещения и да се направи пристройка към тях, което вещите
лица установяват, че касае сгради № 5 и 8, и не касае западната част на сграда
№ 4 /л.493, т. 6 от СТЕ/ С разрешение за
строеж от 1977 г. /л.68/ вещите лица установяват, че се касае за преустройство
на сграда № 3 /л. 494, т.9 от СТЕ/. С разрешение от 1979 /л.69/ е разрешено
изграждане на гаража, който е сграда № 7.
Съгласно заключението по СТЕ
сграда № 9 за първи път е включена в действащата КККР на гр. Пловдив, като по
своята същност не представлява самостоятелна сграда, а част от сграда № 4
/л.426 изслушване на вещо лице Й./
Всички така описани разрешения за строеж са издадени в полза на Я.Г.Т..
По делото не се установява
наличие на строителни книжа за сграда № 9, сграда № 1, сграда № 6 и за сграда №
4.
Липсата на строителни книжа не
води до извод за наличие на незаконен строеж и че посочените сгради са такива.
Това е така, доколкото съгласно пар. 16 от ДР на ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г.,
приложим в случая/ строежите, изградени до 07.04.1987 г., за които няма
строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормите, действали по време на
извършването им или съгласно ЗУТ са търпими строежи и не подлежат на премахване
и забрана за ползване, като могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
От обсъдените планове се
установява, че процесните сгради са построени преди 07.04.1987 г., след като са
били заснети в плановете преди тази дата и са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове, доколкото са заснети в тях, с оглед което
имат характеристики на търпими обекти по смисъла на пар.16 от ДР на ЗУТ,
неподлежат на премахване и са годен обект на право на собственост и могат да са
предмет на прехвърлителни сделки и да се придобиват по давност.
В тази връзка по възражението на
ответниците И.Т. и Е.Ш., че са придобили
имота и сградите в него по давност, съдът намира следното:
По делото на ответниците са
допуснати двама свидетели при режим на довеждане.
От разпита на свидетелката М.Х.В.
/протокол от о.с.з. от 26.04.2021 г. л.505/, се установява, че през 1954 г. Я.
и Г. Т., наследодатели на ответниците И. и Е., построили сграда № 3, съгласно
представената скица по делото на л.9. Я. помогнал на П. П. да си построи през
1955 г. сграда № 1. Установява, че Я. и Г. са построили и сгради №5, № 6, №8, №
9 и гаража, представляващ сграда № 7, както и са правили съответните
пристроявания и ремонти, съгласно обсъдените по-горе разрешения за строеж и
отразеното в ситуационните планове. Установява, че тези сгради са построени и
са се ползвали от Я. и Г. за тяхното семейство, при които са живеели С. и М. Х.
до тяхната смърт. Установява, че в сграда № 1 е живеела П. П. със своето
семейство и тази сграда е била нейна. Установява, че П. П. е била наясно, че
всички сгради, освен сграда № 1 са на Я. и Г., поради което и е постановено
решение за разпределение на ползването на имотите, съответно правата на
наследниците. Свидетелката установява, че след разпределението, двата дяла са
разделени с телена ограда.
Същите обстоятелства се
установяват и от свидетеля С. Д. Ш. /протокол от о.с.з. от 26.04.2021 г.
л.507/.
Преценени по реда на чл.172 ГПК,
с оглед тяхната евентуална заинтересованост, съдът кредитира показанията на
така разпитаните свидетели, като обективни и непротиворечащи си както по между
си така и с писмените доказателства по делото – строителната документация,
ситуационните планове, решението за разпределение.
Съдът приема, че същите
установяват, че Г. Т. и Я.Т. са започнали да владеят процесните сгради с № 3,
4, 5, 6, 7, 8 и 9 от момента в който са построени, респективно 1968, 1972,
1977, 1979, 1984 г. Същото се отнася и за П. П., за която през 1955 г. е
построена сграда № 1 и от тогава същата, със семейството си я ползва и владее.
С решение № 549 от 30.12.2010г. по
гр.д.№217/10г. на ВКС, ІІ ГО, е прието, че сънаследникът, превръщайки се от държател
на частите на останалите съсобственици във владелец на целия имот, следва да
демонстрира тази промяна в намерението си пред останалите съсобственици, така,
че да отблъсне техните претенции върху имота.
Съгласно
ТР № 1/2012г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл.69 ЗС, а именно че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго, не намира приложение, тъй като съсобствеността е
възникнала от юридическия факт на наследяването, поради което наследникът,
който се позовава на придобивна давност следва да докаже, освен че е владял
необходимия период от време и че се е противопоставил на владението на другите
наследници.
В тази връзка видно от Решение от
04.02.1981 г. на Районен съд – Пловдив /л.72/, с него е разпределеното
ползването на процесните имоти, като на П. С. П. е предоставено да ползва
102.42 кв.м от дворното място, ведно с масивна едноетажна жилищна сграда с
долепени до нея стопанска постройка, кокошарник, разположени в северозападния
край на този дял, дворна тоалетна и чешма на двора, което е безспорно сграда №
1, посочена в скицата и дворното място около нея. На Г. Т. и Я.Т. са
предоставени за ползване 307.28 кв.м., ведно с масивно едноетажно жилище с два
входа, две стопански постройки, дворна чешма, масивен гараж, клозет с баня,
които са долепени до тоалетната на другия дял, което безспорно са всички
останали сгради в дворното място.
Съдът приема, че именно от дата
на решението за разпределение 04.02.1982 г. Г. Т. и Я.Т. и П. П. са манифестирали едни към
други намерението си да своят предоставените им за реално ползване постройки, с
ясното съзнание, че те са собственици - Я. и Г. на сградите с № 3, 4, 5, 6, 7,
8 и 9, а П. П. - на сграда № 1.
Ясното намерение за своене е
обективирано и с поставянето, в същата година – 1981 г., на телена ограда между
двата дяла.
С оглед изложеното съдът приема,
че най-късно 1992 г. ответниците И.Т. и Е.Ш., заедно с Я.Т., присъединявайки
владението на Г. Т. – починала ***, съгласно чл.82 ЗС, доколкото след смъртта й
са продължавали да ползват и своят посочените по-горе недвижими имоти – сгради,
са придобили по давност собствеността върху сградите с № 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9.
В тази връзка, доколкото сградите
са придобити по давност много преди сключване на ***, с които ищцата се
легитимира като собственик на 1/8 ид.ч. от имота и всички сгради в него – 2016
г., то същите не са породили вещно прехвърлителен ефект за 1/8 ид.ч. от сгради
№ 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 и в тази част ***
актове не са противопоставими на ответниците И.Т. и Е.Ш..
Ответниците И.Т. и Е.Ш. не успяха да докажат,
че след смъртта на П. П. са започнали да владеят и своят нейния имот, сграда №
1. Свидетелката М. В. установява, че след смъртта на П. П. – Я.Т. е премахнал
телената ограда и е започнал да почиства и обработва целия двор, като не е
ползвал и поддържал сграда № 1.
Така установеното от свидетелката
не води до извод, че ответниците са започнали да владеят и своят цялото дворно
място и сграда № 1. Не се установява, същите да са манифестирали към
наследниците на П. П., че те са собственици на целия двор и на всички сгради в
него, включително сграда № 1, не са отблъснали владението на наследниците на П.
П..
Това не се установява и от
представените по делото Декларации по чл.14 ЗМДТ /л.158 - 189/, от които е
видно, че Я.Т. не се е декларирал като изключителен собственик на сграда № 1.
Обстоятелство, че свидетелите
установяват, че след смъртта на П. П. не са виждали нейни наследници да идват в
имота, не означава, че същите са загубили правата си върху същите. Предмет на
доказване е ответниците да са владели целия двор и сграда № 1 по начин, че да
придобият собствеността, което в случая не се установи.
С оглед всичко изложено съдът
приема, че по отношение на сградите, находящи се в имот с идентификатор *** не
е възникнала съсобственост между ищцата и ответниците, доколкото ответниците И.Т.
и Е.Ш. са придобили по давност сградите с № 3, 4, 5, 6, 7, 8, и 9.
Още повече сграда № 7 вече е
собственост на трети лица, видно от представените по делото три броя *** /л.73,
75, 78/.
Сграда № 1 е собственост на
наследниците на П. П. и ищцата Д.Х.А.. В тази връзка имаше и признание на
ответника И.Т..
Безспорно между страните е че
дворното място е съсобствено при посочените по горе квоти: за Д.А. – 1/8 ид.ч.,
за А.Й.У. – 1/8 ид.ч., за Е.Ш. – 3/8 ид.ч. и за И.Я.Т. – 3/8 ид.ч.
Доколкото съдът приема, че
сградите в имота са собственост на различни собственици, като в това число са и
съсобствениците на земята и в съсобственост между лица, които не искат да се
делят /съсобственост между Е.Ш. и И.Т./, в този случай е налице хоризонтална
етажна собственост и дворното място има предназначението на обща част, съгласно
чл.38, ал.1 ЗС, като е предназначено да обслужва ползването на сградите и е
недопустимо да е предмет на делба. В този изричен смисъл са ППВС
№ 4/1964 г.; ППВС № 2/1982 г., които не са загубили своето действие.
Следва да се посочи, че дворното
място не може да се обособи в два отделни парцела, по начин че всеки един от
собствениците да получи дворно място, в което се намират неговите сгради,
доколкото дворното място не е делимо, съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗУТ, тъй като
двата поземлени имота няма да отговарят на минималните изисквания за площ от
300 кв. м. В случая цялото дворното място е с площ по документи от 374 кв.м.
По
изложените мотиви съдът намира, че между ищецът и ответниците не е възникнала
съсобственост по отношение на процесните сгради, а ответниците Е.Ш. и И.Т.,
между които е налице съсобственост по отношение на сгради № 3,4,5,6, 8 и 9 не
желаят да прекратяват съсобствеността си, то за сградите липсва съсобственост, която
да бъде предмет на прекратяване в настоящото производство, като на това
основание искът се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Макар
по отношение на поземления имот с идентификатор *** да е налице съсобственост
между всички страни по делото, същият не може да е предмет на делба, доколкото
по своите характеристики и предназначение представлява обща част по смисъла на
чл.38, ал.1 ЗС и обслужва ползването на сградите, находящи се в него.
По
отговорността за разноските
С
оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответниците, който
доказаха разноски както следва – И.Т. – 1500 лева – адвокатско възнаграждение, 360
лева – платен депозити за СТЕ. Общо разноски за този ответник в размер на 1860 лева, които ще се присъдят изцяло.
Ищцата
Е.Ш. доказа следните разноски: 2000 лева – адвокатско възнаграждение и 360 лева
– депозити за СТЕ. Общо разноски, които ще се присъдят на този ответник са в
размер на 2360 лева.
Ищецът
следва да бъде осъден да заплатят по сметка Пловдивския районен съд държавна
такса в размер на 80 лева, съгласно чл.9
от тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Х.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, *** против Е.Я.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, И.Я.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** и А.Й.У., ЕГН **********, с адрес: *** искове за делба на
съсобствени недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** в град П., община П., област П., по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009 г. на И. д. на АГКК, с адрес
на поземления имот:***, с площ 374 кв.м., трайно предназначение на територията
- урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, при
съседни поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, *** *** ***;
ВЕДНО с построените
в имота сгради:
1) СГРАДА с идентификатор ***
със застроена площ 32 кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение - жилищна
сграда - еднофамилна:
2) СГРАДА с идентификатор *** със
застроена площ 64 кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение - жилищна
сграда-еднофамилна:
3) СГРАДА с идентификатор ***
със застроена площ 15 кв.м., брой етажи - 1 (един), предназначение — складова
база, склад:
4) СГРАДА с
идентификатор *** със застроена площ 12 кв.м., брой етажи - 1
/един/, предназначение - складова база, склад;
5) СГРАДА с
идентификатор *** със застроена площ 8 кв.м., брой етажи -1 /един/,
предназначение - складова база, склад:
6) СГРАДА с
идентификатор ***, със застроена площ 11 кв.м., брой етажи - 1
/един/, предназначение складова база, склад:
7) СГРАДА с
идентификатор *** със застроена площ 3 кв.м
и
8) СГРАДА с идентификатор *** със застроена площ 20 кв.м., брой етажи - 1 /един/,
предназначение - хангар, депо, гараж.
ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ НА И.Я.Т., ЕГН **********, с адрес: *** разноски в производството в
общ размер на 1860 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, *** ДА ЗАПЛАТИ НА Е.Я.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** разноски в производството в
общ размер на 2360 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес: ***, *** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 80 лева – държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала!ВГ