№ 19
гр. Царево , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20212180200133 по описа за 2021 година
Производството по делото е от административно наказателен характер,
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от Д. И. Д., ЕГН **********,
срещу Наказателно постановление № 21-4635-000102 от 05.04.2021 год. на
Началника на РУ- Приморско, с което на Д. И. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за процесуална незаконосъобразност
на наказателното постановление. Изтъкват се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения при провеждане на административно
наказателното производство, в хода на което е издадено обжалваното
наказателно постановление, както и противоречие на същото с материалния
закон. Твърди се, че жалбоподателя не е извършил нарушението за което е
санкциониран. Поради изложените причини, се иска от съда да отмени
атакуваното НП. Алтернативно се иска намаляване на размера на санкцията.
В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен
1
представител- адвокат. Не се спори факта на нарушението. Пледира се за
намаляване на размера на санкцията.
Ответникът по жалбата, не изпраща представител.
По делото бяха събрани множество писмени доказателства. Разпита се
актосъставителят.
Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 14.10.2020 год. служител в БГ ТОЛ направил опит да спре за
проверка автомобил, който се движил по посока от гр. Царево, обл. Бургаска
към гр. Созопол. Водача на автомобила не се подчинил на подадения сигнал,
като не преустановил движението си незабавно, а продължил движението си.
На място бил повикан служител на ПП и водача на МПС бил установен.
Същия не отрекъл да е управлявал МПС на посочената дата. След като приел,
че са налице извършени нарушения, актосъставителя, съставил акт за
установяване на административно нарушение № 410231 от 25.03.2021 год. в
който било описано извършеното нарушение ясно, точно и подробно. АУАН
бил връчен на жалбоподателя лично. Наказващият орган- Началника на РУ-
Приморско, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление, в което административното нарушение е описано, по същия
като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 103 от
ЗДвП и санкционирано по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
актосъставителя, които показания съда кредитира изцяло. Същите са
обективни, безпротиворечиви и кореспондират изцяло със събраните по
делото писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
2
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер,
като същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което
да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и
това деяние извършено ли е виновно от лицето посочено в акта и
наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде
наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо
стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда констатира следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на РУ- Приморско, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Началник РУ- Приморско, т.е. в съответствие с разпоредбите на
чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя, в жалбата си и пред съда не оспорва фактическите
констатации по акта, моли единствено за намаляване на размера на санкцията.
От събраните по делото доказателства се установи, че на водача е било
сигнализирано на обозначено КПП, със стоп палка, от служител с униформа и
опознавателни знаци. В тази връзка, съда намира за безспорно установено
извършването на нарушението от страна на жалбоподателя. Това не се спори
и от жалбоподателя.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя и след внимателен прочит
на събраните по делото доказателства, съда намира, че при съставянето на
акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на ЗАНН и ЗДвП. Актът за установяване на административното
нарушение е съставен съобразно нормите на ЗДвП и ЗАНН и съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, като редовно съставен акт има
доказателствена сила за посочените в него обстоятелства до доказване на
3
противното. По делото не са установени различни факти и обстоятелства,
както и не са ангажирани достоверни доказателства, оборващи констатациите
в акта, поради което съдът приема описаното в него за безспорно установено.
Съдът намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни
и субективни признаци на административно нарушение на ЗДвП, което
нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била
ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно. Както при съставянето на АУАН, така и при издаването на
обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите
са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и
териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и
съдържание. Посочените в него фактически обстоятелства са безспорно
установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и
съотносимите законови разпоредби към установеното административно
нарушение. Наложеното наказание е в законоустановен размер, но според
съда, неправилно е определен размера на наложената санкция. Ето защо,
наказателното постановление, следва да бъде изменено в частта му досежно
размера на наложената санкция, която според настоящия състав следва да е в
минимален размер.
Мотивиран от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-4635-000102 от 05.04.2021
год. на Началника на РУ- Приморско, с което на Д. И. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 100,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, в частта му досежно размерите
на определеното административно наказание, като за извършеното
нарушение, НАЛАГА на Д. И. Д., ЕГН **********, наказание както следва:
административно наказание „глоба” в размер на 50,00 лв. и лишаване от
4
право да управлява МПС за срок от 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
съд- Бургас, в 14- дневен срок от получаване на съобщението за неговото
постановяване.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5