№ 925
гр. Перник, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720106244 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу И. С. Й. и Л.
И. Й., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени установителни
искове, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат при условията на разделна
отговорност, съответно И. С. Й. - 3/4 ид.ч., а Л. И. Й. - 1/4 ид.ч., от следните суми: сумата
495,59 лв., представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. ******, сумата
88,16 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата 495.59 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
17.08.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4535/2021 г. на РС-Перник.
Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител-клиент за
битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет покупко-продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало по силата на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния период е
изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна енергия, отчетена и
разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че от своя страна купувачът не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната
енергия за исковия период и на падежа, нито към момента на депозиране на заявлението.
Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради
неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като
потребител дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на
заявената сума. С оглед на изложеното моли съда да уважи така предявените искове.
1
Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от назначения на
ответниците особен представител, с който предявените искове се оспорват изцяло по
основание и размер. Оспорени са всички материални предпоставки, пораждащи спорното
субективно право, заявено от ищеца – качеството „клиент“ на топлинна енергия, в частност
– обстоятелството ответниците да са приели наследството на З. В. Й., реалната доставка на
топлинна енергия, начина на нейното отчитане и изчисление и изпадането на ответниците в
забава, поради което се иска предявените искове да бъдат отхвърлени като недоказани и
неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно и субективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е
предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в
хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само
вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане
следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е
възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.
В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат,
поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил
топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в
исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това
обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно
наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по
взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия
при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди,
2
какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния
период. С доклада по делото съдът е обявил, че служебно известен фактът, че са влезли в
сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в
гр. П., одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г. и в-к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г., поради което
посоченият правно релевантен факт – служебно известен на съда, е отделен като ненуждаещ
се от доказване по смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК.
Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на
топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на
топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В
конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от
специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при
определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде
присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от
същата.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот от
11.03.1988 г., купувачи по който са З. В. Й. и отв. И. С. Й.. Видно от представения препис от
акт за граждански брак, по време на придобивната сделка ответникът и З. Й. са се намирали
в брачно правоотношение, считано от 28.03.1971 г., поради което и с оглед приложимия
материален закон, имотът е придобит в режим на бездялова СИО. Съпружеската
имуществена общност е прекратена със смъртта на З. Й. на 30.06.2009 г., СИО се е
трансформирала в обикновена съсобственост, като отв. И. Й. притежава ½ от правото на
собственост върху процесния имот.
Съгласно представеното удостоверение за наследници на З. Й., нейни наследници по
закон са двамата ответници – Л. Й. – син, и И. Й. – преживял съпруг.
Наследникът по закон на починало лице е призован към наследяване – в
патримониума му е възникнало самостоятелно непритезателно субективно право на
наследяване. Съдържанието на това право се състои във възможността титулярът му да
приеме наследството на починалото лице или да се откаже от него. Съгласно чл. 48 ЗН
придобИ.ето на наследство става с приемането му и има обратно действие, т. е. от датата на
открИ.е на наследството. От момента на приемането наследникът отговаря за задълженията
на наследодателя било изцяло, ако приемането е направо, било ограничено – до размера на
полученото наследство – ако е приел по опис (чл. 60, ал.1 и ал. 2 ЗН). Приемането може да
бъде изрично – с писмено заявление до районния съд, или мълчаливо – с конклудентни, но
недвусмислени действия, като при бездействие на наследника кредиторът може да поиска по
реда на чл. 51 ЗН – включително в рамките на висящия процес, да бъде определен срок на
призования към наследяване да заяви дали приема, или се отказва от наследството.
В отговора на исковата молба своевременно е релевирано възражение за липса на
доказателства ответниците да са приели наследството на З. В. Й.. С оглед изричното
3
оспорване от ответната страна, същото е въведено като предмет на спора, като с доклада по
делото на ищеца е разпределена доказателствена тежест да установи, че ответниците са
приели наследството на З. Й. по някой от предвидените в ЗН начини, който е от значение за
съществуващо в тяхната правна сфера право на собственост върху процесния апартамент по
силата на наследственото правоприемство. За този факт съдът е указал на ищеца при
условията на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи никакви доказателства. Въпреки дадената
възможност по реда на чл. 146, ал. 3 ГПК за страната да предприеме съответните
процесуални действия във връзка с приетия в о.с.з. за окончателен доклад по делото, и да
ангажира доказателства, указвайки й уредената в закона преклузия, ищецът не е ангажирал
никакви доказателства за приемане от страна на двамата ответници на наследството на
съсобственика З. Й., съгласно разпределената му доказателствена тежест, включително не е
предприел и действия по реда на чл. 51 ЗН.
Ето защо в настоящия случай при условията на пълно и главно доказване е
установено съществуващо в полза на ответника И. Й. право на собственост върху ½ ид.ч.
/2/4 ид.ч./ от процесния имот след прекратяване на СИО със смъртта на З. И.а, поради което
същият е легитимиран да отговаря за ½ ид.ч. от размера на вземането за топлинна енергия,
доставена през процесния период. При прилагане на неблагоприятните последици от
неизпълнението на доказателствената тежест и приемане на недоказания факт за
неосъществил се в обективната действителност – чл. 154, ал. 1 ГПК, с оглед изричното
оспорване на ответната страна, не е установена материалната легитимация на И. Й. за ¼
ид.ч. от собствеността върху имота, нито за ¼ ид.ч. за Л. Й. – като наследници на З. Й..
При тези обективни данни, по делото съдът намира за установено по делото
наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при
предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза
на ищеца спрямо ответника И. Й. като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, поради
което и същият е материално легитимиран за ½ ид.ч. от общия размер на задълженията за
периода.
По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо
на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ
на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от
фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС, а
между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази услуга,
обективирано в Договор № 99/08.12.2011 г. От заключението се установява, че монтираните
в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през
задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като
съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и
показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през
релевантния период технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от
брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната
топлоенергия. След провеждане на годишния отчет разходът на топлоенергия е
преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е
съобразена при индивидуалните изравнителни сметки. Изяснено е, че е начислен прогнозен
разход за битова гореща вода, който в последствие е сторниран, понеже топлата вода е
4
„запечатана“ от потребителя през м. юли 2019 г., което обстоятелство е отразено в
индивидуалните изравнителни сметки. Изяснено е, че в имота има три работещи
отоплителни тела с индивидуални разпределители, които обаче не са ползвани за отопление,
поради което отчетеният разход е нулев, като по изчислителен път е начислен разход за
отоплителното тяло в банята – щранг-лира, като за тяло, работило непрекъснато, доколкото
същото е без ИРУ и е общо за всички имоти по вертикала. През периода е начисляван
разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на
отопляемия обем на имота по проект (159 куб.м.) и само през зимния отоплителен период –
времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна
топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС,
доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми
на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата
нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ
експертизата достига до извод, че общата дължима сума за топлоенергия за процесния
период е на стойност от 495,59 лева.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице по приетата СИЕ е констатирало, че
размерът на претендираната главница помесечно за исковия период е формирана от
дължимата ТЕ по компоненти (отопление 413,96 лв. и БГВ в размер на 508,64 лв.), както и
вноска за услугата „дялово разпределение“ в размер на 13,24 лв. Вещото лице е достигнало
до извод, че за исковия период на ищеца е равностойността на предоставяните от ищеца
услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение, след
корекциите, съгласно изравнителните сметки (минус 440,25 лв.) възлиза на посочената в
исковата молба стойност – 495,59 лв. Падежите на всяко месечно задължение са определени,
при съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството, като няма данни за
извършвани плащания. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е изготвена
компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени задачи.
В случая не се твърди осъществено плащане от страна на ответника, нито се
представят доказателства в този смисъл. Предвид изложеното и установеното в процеса за
притежаваните от него права върху ½ ид.ч. от имота, И. Й. е материално легитимиран за ½
ид.ч. от размера на задължението на обща стойност от 495,59 лв., т.е. за предявеният иск за
главницата се явява основателен и следва да бъде уважен размера 247,80 лева и отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 371,69 лева. Искът за главница срещу Л. Й.
следва да бъде отхвърлен в цялост.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на задължението за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, съдът намира, че предвид акцесорния му характер,
възникването на последното е обусловено от дължимостта на главното вземане и
неизпълнението му в срок. Доколкото потребителят не е изпълнил точно в темпорално
отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Съгласно клаузата на чл. 34, ал. 1 от
приложимите към процесното правоотношение Общи условия (приети като писмено
доказателство), купувачите дължат заплащане на доставената топлинна енергия в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на
основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД ответникът, в качеството си на длъжник, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен лихвен процент за съответния
период, увеличен с 10 пункта, намира, че законната мораторна лихва върху главницата от
5
495,59 лева за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., възлиза на 88,16 лева, поради което,
с оглед правата на И. Й., същият следва да бъде уважен за ½ от тази сума – 43,08 лева и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 66,12 лв., а по отношение на отв.
Л. Й. – да бъде отхвърлен в цялост.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да
заплати пропорционално сторените от ищцовото дружество разноски в размер на 462,50
лева в рамките на исковото производство, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, които
следва да му бъдат присъдени.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в
заповедното производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните
в заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 37,50 лева, които също следва да
му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“
СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу И. С. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
*****, представляван от особен представител адв. В. П., за сумата в размер на 247,80 лева,
представляваща ½ /една втора/ от общата стойност от 495,59 лева на доставена, незаплатена
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. *****, за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на 17.08.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 43,08 лева, представляваща ½ /една втора/ от
законна лихва за забава на обща стойност 88,16 лева върху месечните задължения за периода
от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 4535/2021 г. по описа на Районен съд Перник, като ОТХВЪРЛЯ
иска срещу И. С. Й. за разликата над 2/4 от размера на главницата за сумата над 247,80 лева
до пълния претендиран размер от 371,69 лева, представляваща ¾ от общия размер на
задължението, като недоказан.
ОТХВЪРЛЯ като недоказан иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, предявен от „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********
срещу Л. И. Й., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. *****, представляван от особен
представител адв. В. П., за признаване за установено в отношенията между страните, че Л.
И. Й. дължи на „Топлофикация-Перник“ АД ¼ /една четвърт/ от сумата 495,59 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. ******, както и ¼ /една
четвърт/ от сумата 88,16 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата 495,59 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4535/2021 г. на
РС-Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. Й., ЕГН ********** да заплати на
6
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 462,50 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. Й., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 37,50 лева – разноски пред
Районен съд Перник в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7