№ 176
гр. Варна , 14.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно гражданско
дело № 20213100500031 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Производството е образувано частна жалба, подадена от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД, чрез пълномощник ю.к. Д. срещу
разпореждане №269552/05.11.20г. по ч.гр.д.13465/20г по описа на ВРС 20 с-в,
В ЧАСТТА с която е отхвърлено искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 ГПК за заявено задължение за договорна лихва в размер
на 174.72лв, сборно задължение за просрочени наказателни лихви в размер на
6773.71лв и сума от 180лв платена такса за връчване на покана за
предсрочна изискуемост по договор за потребителски кредит.
Жалбата вх. №283334/20.11.20г. е подадена в срок, считано от
уведомяването на заявителя за постановения частичен отказ. Авансово
дължимата такса е внесена, съответно на обжалваем интерес. Изявлението е
на надлежна страна – заявител срещу подлежащо на обжалване разпореждане,
производството е процесуално допустимо, на осн. чл. 274 ал.1 т. 2 ГПК и
жалбата може да бъде разгледана по същество.
Жалбоподателят твърди, че при преценка на заявени от банка
предсрочно изискуеми вземания, произтичащи от договор за кредит,
1
предоставен на потребители от банка-праводател, съдът необосновано е
приел, че уговорката за наказателна лихва противоречи на законово изискване
по чл.33 ЗПК. Сочи, че при неизпълнение в срок на уговорени вноски по
погасителен план, длъжникът е следвало за заплати наказателна лихва, която
е формирана като сбор от възнаградителна лихва, съответна на договорения
лихвен процент като възнаграждение върху ползваната от кредитополучателя
главница, която обаче не е била включена в следващи вноски по погасителния
план (съставен за размери, намаляващи ежемесечно съобразено фиксираните
по плана падежи) и надбавка, която има типичен характер на обезщетение за
забавено плащане и е съобразена с ограничението в закона, тъй като достига
10 пункта без да надхвърля законната лихва. Счита, че така формираната
сборна наказателна лихва не се основава на неравноправна клауза, тъй като не
води до неравнопоставеност на потребителя и търговеца, а стимулира
срочното изпълнението като действа като санкция при неизпълнение.
Позовава се на критериите за преценка на валидност при договаряне на
мораторни неустойки, като сочи че уговарянето на клаузата не противоречи
нито на императивни норми, нито на справедливостта като основен морален
принцип, нито е резултат от недобросъвестност на страните, съответно
вземането за 6773.71лв следва да се признае за дължимо. Евентуално счита,
че при извод за превишаване на размера на допустимото от чл.33 ЗПК
ограничение, съдът е следвало да приложи правила за частична нищожност и
да уважи претенцията до допустимия размер на законната лихва, която може
да установи служебно при прилагане на чл.162 ГПК. Допълнително
жалбоподателят е представил и справка за законна лихва в размер на сбор от
2977.33лви 505.08лв, начислена за периоди, съвпадащи с претенцията за
наказателната лихва. По отношение на вземането за договорна лихва в размер
на 174.72лв, кредиторът посочва, че произтича от допълнително начислено
възнаграждение за продължаващо ползване на главница, включена в
просрочени вече вноски, но само в периода на въведено извънредно
положение, когато длъжникът е бил освободен от последиците на забавата си
и санкционната надбавка по наказателна лихва не е начислявана.
Жалбоподателя оспорва прилагането на забраните по чл.10аал.2 и чл.33 ал.1
ЗПК към претенцията за възложени на длъжника разходи за връчване на
покана до длъжника в размер на 180лв., като счита, че вземането е основано
на общо правило на чл.78 ЗЗД, а кредиторът има право да събира такси и
2
комисиони за допълнителни услуги, които не се включват в разходите по
събиране на дълга от неизправен длъжник. Като счита, че е установил
претенциите си на законосъобразно договорена клаузи жалбоподателят моли
обжалваната част от разпореждането да бъде отменена и вместо нея
въззивният съд да постанови издаване на заповед за всички заявени от
кредитора суми.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и
представените пред първоинстанционния съд доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Доколкото се касае за обжалване на акт, с който се отговаря по
същество на искане до съда, с което не се решава спор за материално право,
съответното приложение на чл. 270 ГПК възлага на въззивната инстанция и
служебна проверка за действителност, допустимост и редовност на
заявлението, в рамките на правомощията на заповедния съд(т.1 от ТР 1/2014
на ОСГТК на ВКС).
Производството е било образувано по молба на банка-универсален
правоприемник на кредитор по договор за банков потребителски кредит
срещу три физически лица – кредитополучател и негови съдлъжници,
депозирана пред компетентен районен съд по настоящия адрес на
длъжниците. Съответно на това сезиране с формуляр по чл. 417 ГПК
разпореждането на първоинстанционния съд кореспондира на акт по чл. 413
ал.2 ГПК и е действително(ПП1/53г, ПП1/80г).
Обжалваният акт е произнесен по заявление, в което е претендирана
сборна претенция, формирана от седем отделни вземания, начислени като
задължения по договор за потребителски кредит, групирани по
основания,както следва:
главница от 19 389.82лв., предсрочно изискуема от 20.10.20г;
договорна лихва за ползване на кредита,начислена за период 25.02.2014г
-19.10.2020г в размер на 8898.31лв и за период 13.03.2020г – 13.05.2020г.
в размер на 174.72лв
наказателни лихви, уговорени в раздел I т.6 към договора, начислени за
период 25.01.2014 – 12.03.2020г в размер на 5791.32лв и за период
3
14.05.2020г-19.10.20г в размер на 982.39лв,
законна лихва за забава след обявяване на предсрочната изискуемост, в
размер на 10.77лв за периода 20.10.2020г – 21.10.2020г
разходи за връчване на покани за предсрочна изискуемост в размер на
180 лв.
В т.12 от формуляра, допълнена с уточнителна молба с поясненията,
изискани от първоинстанционния съд, заявителят е пояснил, че след като е
заместил като универсален правоприемник банката – кредитор е упражнил
право на предсрочна изискуемост, като се е позовал на
просрочие,продължило 2462 дни (от 25.10.2014г) и е уведомил съдлъжниците
на 27.08.20 с покана, връчена от ЧСИ. Междувременно начислявал
задълженията на кредитополучателя, произтичащи от конкретни клаузи от
сключения договор, с които били уговорени връщането на части от
главницата и уговорени като възнаграждение на кредитора в раздел I т. 4
лихви (Софибор плюс надбавка, но не по-малко от 9.45%), разпределени на
вноски с ежемесечни падежи в погасителен план, а при пропускане на падежи
прилагал уговорена наказателна лихва само върху просрочени части от
главницата, уговорена в раздел I т. 6 в размер на договорения лихвен процент
с надбавка от 1000 базисни точки(равняващи се според уговорката на 10
процентни пункта). В поясненията си относно отразените в извлечението от
сметката на кредитополучателя задължения,заявителят е уточнил, че
длъжниците са просрочили 79 части от вноски за договорна лихва, които
формират претенцията за периода от 25.02.2014г до 19.10.2020г(когато е
обявена предсрочната изискуемост). Посочил е, че тези просрочени части
съответстват на сумата от 8898.31лв и са били предварително пресметнати
при съставяне на плана върху размера на ползваната главница според
намаляването й с всяка вноска с настъпил падеж. Редовните месечни вноски
обаче не включвали и договорената лихва върху частта от главницата, която
кредитополучателя продължавал да ползва след като не бил върнал вноска с
настъпил падеж и това наложило допълнително начисляване на лихва в
договорения размер върху частите от главницата по просрочените вноски.
Тази лихва, както изрично се подчертава и в жалбата, е била начислена като
част от уговорена наказателна лихва, като основа върху която се добавяла
надбавката, но кредиторът признава, че няма обезщетителен характер, а
4
представлява основното възнаграждение за ползване на главница, задържана
от кредитополучателя над планираните по плана остатъци за съответния
месец. Същата лихва е посочена и като единствено начислено вземане за
период, в който специален закон(ЗМДВИП) е изключвал понасяне на
неблагоприятни последици от забава при обосноваване на начисляването на
сумата от 174,72лв. за периода на извънредното положение. Същевременно
именно тази възнаградителна по характер лихва явно се претендира като
елемент от формиране на общ дълг от 5791.32лв, който е изведен при
прилагане на лихвен процент от 19.45% върху просрочени части от
главницата и е заявен от кредитора като наказателна неустойка за забава.
Така твърденията относно основанието за олихвяване на частите от главница
по просрочени вноски взаимно си противоречат, като едновременно се
свързва с възнаградителна лихва и с обезщетение за забава(каквото е
предварително фиксираното по размер обезщетение за забава, наречено
наказателна лихва). Тези основания взаимно се изключват, поради което и
въззивният съд изцяло споделя констатацията на първата инстанция, че
вземанията за сумите 174.72лв и за 6773.71лв(като сбор от двете претенции за
наказателни лихви) не са индивидуализирани по начин, който да позволи
еднозначна квалификация. Доводите за съответствие с изисквания на закона
на начислените от кредитора размери само на компонента от 10пункта,
включен в наказателната лихва, който единствено имал характеристики на
обезщетение за забава, допълнително потвърждават извода, че заявителят не
е разграничил ясно основанията, а е обявил като една своя претенция две
различни по характер вземания, които следва да се индивидуализират и
обосноват поотделно. Останалите съображения на първата инстанция,
изложени като мотивация за отричане на тези претенции имат само
спомагателен характер, тъй като биха могли да се обсъждат само, ако
кредиторът ясно бе основал вземанията си на едно единствено основание и то
можеше да се квалифицира като уговорка за обезщетение за забава, т.е.
мораторна неустойка. Затова и всички изложени от жалбоподателя
оплаквания в тази връзка остават безпредметни.
Що се касае до претенцията за разходите, направени от кредитора в
хода на упражняване на правото му на предсрочна изискуемост като
предпоставка за търсеното принудително изпълнение, въззивният съд намира
5
че въведените в жалбата оплаквания се основават също на взаимно
изключващи се хипотези. От едва страна, кредиторът счита, че тези разходи
се дължат като такса за допълнителна услуга, съпътстваща изпълнението на
договора, но описаните факти за извършването им категорично изключват
дейността, заплатена от кредитора да може да се възприема като
допълнително благо за кредитополучателя. Предупреждението за предсрочна
изискуемост не ползва клиента на банката, а представлява елемент от
реализация на потестативно право на кредитора, поради което въззивният съд
изцяло възприема квалифицирането на действията по подготовка на
принудително събиране на дълга като част от присъщата на кредитора
основна дейност по администриране на вече просрочен кредит, за която
клиентът заплаща основно възнаграждение като договорна лихва.
Евентуално, дори и да се приеме, че престацията на кредитора се изчерпва в
рамките на редовния срок за ползване на кредита и предсрочното му търсене е
част от действията, причинени от забава на длъжника (съответно не са
покрити от договорна лихва), то негативният интерес на кредитора, накърнен
поради нуждата от заплащане на допълнителни средства за извършване на
нужните уведомления се покрива от отговорността за неизпълнен договор, а
специалният закон ограничава размера на това обезщетение до законна лихва.
Затова други разходи не могат да се търсят на общо основание,както
правилно е изтълкувал чл. 33 ЗПК и районния съд. Изцяло необосновано е
оплакването за игнориране на правилото на чл.78 ЗЗД, който с отнася за
разноски, направени от длъжника при изпълнение на неговата престация, а не
за понесени негативи от кредитора поради неизпълнение в срок от длъжника.
Налага се извод за пълна неоснователност на частната жалба, поради
което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Разноски във въззивното производство по неоснователна жалба не се
определят.
По тези съображения и на осн.чл. 278 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №269552/05.11.20г. по ч.гр.д.13465/20г
6
по описа на ВРС 20 с-в, В ЧАСТТА с която е отхвърлено искането на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА”АД за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за заявени задължения по договор за
потребителски кредит за договорна лихва в размер на 174.72лв, сборно
задължение за просрочени наказателни лихви в размер на 6773.71лв и сума
от 180лв платена такса за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
Разноски не се определят.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване(т.8 от
ТР4/2013 на ОСГТК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7