№ 71
гр. София, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000996 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 932/27.07.2022 г. по т.д№ 2850/2021 г. СГС, VI-21 състав е
осъдил
Министерство на отбраната на Република България, с адрес: гр.София, ул.Дякон Игнатий,
№ 3 да заплати на „Декуманос“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр. Варна, ул.Дръзки 12 на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 35 429.76 лв. - платена от ищеца цена за покупка на държавен имот въз основа
на Заповед № ЗС-8/12.01.2017 г. на министъра на отбраната, която сделка не може да се
осъществи поради несъответствие на обявените характеристики на имота с фактическото
положение, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 29.12.2021 г. до
окончателното й заплащане, сумата от 9 940.81 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане върху главницата за период на забава 25.03.2019 г. – 28.12.2021 г. и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4 264.82 лв., представляваща разноски по делото.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от Министерство на
отбраната на Република България, което моли то да бъде отменено и исковете срещу него да
бъдат отхвърлени. Въззивникът поддържа, че съдът не бил обсъдил възражението за
наличие на висящи правоотношения между Министерство на отбраната и „Декуманос“ ООД
във връзка с проведен търг с тайно наддаване за продажба на недвижим имот, което било
направено както с отговора на исковата молба, така и с отговора на допълнителната искова
молба. Продажбата на имот – частна държавна собственост представлявал фактически
състав, съдържащ административен и граждански елемент – заповед и договор за покупко-
продажба. Константната съдебна практика приравнявала последиците на издадената заповед
на последиците на сключен предварителен договор за покупко-продажба доколкото в нея се
1
съдържали елементите на гражданско правната сделка – постигнато съгласие, имот, цена,
срокове за плащане и др. Извършените от страна на „Декуманос“ ООД плащания по
издадената заповед били с оглед бъдещото прехвърляне на имота, което представлявало
основание, което предстояло да бъде осъществено. В случай, че основанието не може да
бъде осъществено, получилият сумата следвало да я върне от момента, в който настъпи
невъзможността да се осъществи това основание. Наличието на несъответствие между
документалното и фактическото състояние на имота, изразяващо се в наличие на изградена
в него сграда, която не е държавна собственост само по себе си не представлявало
невъзможност да се осъществи основанието, за което са платени сумите /прехвърлянето на
имота/. Това налагало подписване на изрично писмено споразумение за прекратяване на
правоотношенията между страните, възникнали по повод проведения търг. Основанието е
било налице към момента на извършване на плащането, поради което сумата не можело да
се иска обратно докато то съществувало. Това е причината Министерство на отбраната да
инициира сключването на споразумение, проект на което бил получен от ищеца на
08.07.2019 г. като същият не бил заявил изричен отказ, но от негова страна било налице
пълно бездействие и неоказване на съдействие.
Въззиваемият „Декуманос“ ООД оспорва въззивната жалба и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Без значение били причините за невъзможност за
извънсъдебно уреждане на отношенията. Неоснователно било възражението, че ищецът е
бездействал и с това е поставил длъжникът в забава.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
„Декуманос“ ООД срещу Министерство на отбраната осъдителни искове с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата от
35 429.76 лв., представляваща платена от ищеца цена за покупка на държавен имот, поради
невъзможност за осъществяване на сделката, дължаща се на несъответствие на обявените
характеристики на имота с фактическото положение и за сумата от 9 940.81 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за период на забава 25.03.2019 г. –
28.12.2021 г. Твърденията са, че ищецът е участвал в обявен от ответника търг с тайно
наддаване за продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, представляваща
поземлен имот с идентификатор 10135.2552.2325, като със Заповед № ЗС-8/12.01.2017 г. на
министъра на отбраната е обявен за купувач и съгласно определените от заповедта условия
платил на ответника сумата 35 429.76 лв., включваща депозит за участие в търга, разликата
между внесения задатък и достигнатата продажна цена, ДДС, режийни разноски с ДДС,
такси за вписване. Договор за продажба не бил сключен, тъй като ответникът установил
съществуването на сграда върху поземления имот, която не била държавна собственост.
Ищецът направил предложения до ответника за уреждане на отношенията по повод
неприключила процедура за продажба на 25.03.2019 г., в отговор на което ответникът
отправил насрещно предложение. До подписване на споразумение не се стигнало, поради
което ищецът претендира връщане на платените суми и обезщетение за забавеното им
връщане от датата на поканата.
Ответникът Министерство на отбраната не оспорва твърденията на ищеца
относно участие в търга, издаването на заповед за обявяването му за купувач, заплащане на
посочените в исковата молба суми, както и относно наличието на пречки за сключване на
договор за продажба на имота. В отговора на исковата молба прави изявление, че дължи
заплащане на претендираната от ищеца сума в размер 35 429.76 лв., представляваща
главница по предявените искове. Оспорва периода на претенцията за лихва за забава, като
2
сочи, че дължи такава само за периода от 25.03.2019 г. до 22.07.2019 г., когато е изтекъл 14-
дневния срок, предоставен на ищеца за сключване на споразумение. Счита, че уреждането
на отношенията може да стане само с подписване на споразумение, а преди да получи
поканата на ищеца на 25.03.2019 г. ответникът инициирал работна среща с писмо от
19.03.2018 г., предложил проект на споразумение с писмо от 19.03.2018 г., с писмо от
26.02.2019 г. Счита, че ищецът е изпаднал в забава на кредитора, която освобождава
ответника от отговорност за забава, като не дължи лихви след 22.07.2019 г., когато е изтекъл
срока за сключване на споразумение по последното му предложение към ищеца с писмо от
03.07.2019 г.
С допълнителната искова молба ищецът възразява в случая да е налице забава
на кредитора.
С доклада, направен по делото първоинстанционният съд е посочил, че в
отношенията между страните са безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата
относно участие на ищеца в обявения от ответника търг, обявяването му за купувач със
заповед на министъра на отбраната, заплащане на посочените в исковата молба суми,
неосъществяване на продажбата поради фактически пречки, получаването от ответника на
25.03.2019 г. на писмото на ищеца, както и получаването от ищеца на писмата на ответника,
включително писмото от 03.07.2019 г., както и че ответникът не е възстановил на ищеца
платените суми във връзка с участието в търга и обявяването му за купувач.
Спорният въпрос по делото е дали е налице забава на кредитора-ищец, която
да освобождава ответника от отговорност за забавено плащане. Твърденията на ответника са
че след като е предложил на ищеца да сключат споразумение относно уреждане на
отношенията си, то и не носи отговорност за забава.
Едва с въззивната жалба ответникът заявява, че оспорва и главния иск и прави
възражение за това, че наличието на несъответствие между документалното и фактическото
състояние на имота, изразяващо се в наличие на изградена в него сграда, която не е
държавна собственост, само по себе си не представлявало невъзможност да се осъществи
основанието, за което са платени сумите /прехвърлянето на имота/. Това налагало
подписване на изрично писмено споразумение за прекратяване на правоотношенията между
страните, възникнали по повод проведения търг. Основанието е било налице към момента на
извършване на плащането, поради което сумата не можело да се иска обратно докато то
съществувало. Това възражение е направено след определения в ГПК срок за възражения
срещу иска /чл.367, ал.2, т.5 ат ГПК във вр. чл.270 от ГПК/ поради което съдът не следва да
го разглежда. Напротив в отговора на исковата молба ответникът е признал задължението си
по главницата, което признание следва да бъде ценено наред с останалите факти по делото.
Относно забавата на кредитора съдът изхожда от следните принципни
постановки:
Принципът на сътрудничество на страните в облигационното отношение
изисква те да полагат общи усилия за неговото изпълнение. Кредиторът трябва да приеме
изпълнението, предоставено от длъжника, в случай, че изпълнението е точно /съобразено с
изискванията на клаузите на договорната връзка/. Забавата на кредитора е свързана с
неупражняване от негова страна на негово субективно право и по правило не цели
увреждане на длъжника.
Съгласно чл.95 ЗЗД забава на кредитора е налице, когато той неоправдано на
приеме предложеното му изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което
длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Забавата на кредитора има две форми
/два фактически състава/. Първата форма е неоказване на необходимото съдействие, което
се свързва с процеса на подготовка на самото изпълнение, за да бъде предложено от страна
на длъжника на кредитора. Втората форма е неоправдано неприемане на предложено
3
изпълнение – при отправена покана до кредитора от страна на длъжника за приемане на
изпълнението, която е неформална и обикновено се извършва с конклудентни действия,
както и чрез реално/фактическо предлагане на изпълнението. Предложеното изпълнение
трябва да е точно, съобразно договора, да съответства напълно на дължимото.
С вещите, включени в частната държавна собственост, държавата се явява с
качеството на обикновен участник в гражданския оборот. По отношение на тези вещи
държавата има и си запазва трите правомощия, съдържащи се в абсолютното право на
собственост. По отношение на тях се прилагат общите правила на правото на собственост и
ограничените вещни права. Тези вещи могат да бъдат придобивани от другите правни
субекти.
Съгласно чл.77 от Закона за собствеността, правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Законът за държавната собственост и правилникът за неговото прилагане са предвидили
изрично специален ред за сключване на сделка за продажба на държавен имот – частна
собственост. Съгласно регламентацията, продажбата на недвижимите имоти се извършва от
съответния областен управител, министърът на отбраната или министърът, който упражнява
правата на държавата в държавното предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон въз
основа на проведен търг. Провеждането на търг се извършва при условия и ред, определени
от Министерския съвет, след което се издава заповед на областния управител/съответния
министър, последвана от договор за покупко-продажба като се плаща дължимата сума.
В процесният случай няма спор и видно от изявленията на ответника преди
сключването на договора за покупко-продажба е узнал, че има несъответствие между
документалното и фактическото състояние на имота. От признанията на ответника в
представените от него писма до управителя на ищцовото дружество се установява, че
обявеният за продажба на търг държавен имот, частна собственост, е поземлен имот -
незастроен терен, а впоследствие след обявяването на търга е установено, че имотът е бил
застроен. Уведомлението за невъзможност да бъде сключен договор за продажба е
изпратено именно от ответника до ищеца. Това означава, че основанието /сделката/, за
сключването на която е била заплатена процесната сума, не е могла да бъде осъществена.
Като източник на облигационни задължения, институтът на неоснователното
обогатяване има за цел защита правата и интересите на правните субекти при получаване,
придобиване или спестяване на имущество за чужда сметка, когато такива фактически
действия са лишени от правно основание. В основата на неоснователното обогатяване стои
принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание. В разпоредбите на чл. 55-58 ЗЗД са уредени т.н. "специални"
фактически състави на неоснователното обогатяване. Основание е онази типична,
традиционна, многократно повтаряща се цел, заради която едно лице се задължава към
друго, която е общоприета за сключването на даден вид сделка. Основанието
представлява типичната цел, която се преследва при придобиването на едно имуществено
право. Под "основание" в областта на неоснователното обогатяване се разбира
съществуването на валидно правоотношение, което оправдава разместването на
имуществени блага. Липсата на основание за престирането представлява основание на
престиралия да търси обратно предмета на престацията.
Хипотезата, уредена в чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД е налице, когато в момента на
получаването не съществува валидно правно отношение, което да оправдае даването и
получаването, но страните очакват такова да възникне и именно с оглед на това очакване
предприемат съответните действия, водещи до имуществено разместване. За процеса не е
спорно, че купувачът е заплатил сумата от 35 429.76 лв., която му е определено да заплати
със заповедта, с която е определен за купувач на имота – частна държавна собственост.
Предвид специфичния характер на продажба в условията на обявена тръжна процедура
плащането на цената има доказателствена функция, тъй като потвърждава постигането на
съгласието между страните, тоест сключването на договора, без това да отменя изискуемата
4
от закона форма за действителност и за доказване на определени сделки. В конкретния
случай, няма спор, че окончателен договор за покупко-продажба на имота, между страните
не е сключен и от изпратените от страна на ответника писма до ищеца се установява
невъзможност на ответника да осигури имота, предмет на търга във вида, в който е обявен
за продажба /незастроен/. Това означава, че процесната сума се явява платена за основание,
което не може да се осъществи.
Въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния, че
предложението на ответника за сключване на споразумение за уреждане на последиците от
невъзможността да бъде сключен договор за продажба на държавен имот частна
собственост не представлява действие по изпълнение на този договор, не представлява
„предложено изпълнение“ по смисъла на чл.95 ЗЗД. В случая не сме изправени пред нито
една от разгледаните по-горе форми на забава на кредитора. Предложеното сключване на
споразумение за уреждане на последиците от невъзможността да се осъществи сделката
между страните не обосновава забава на кредитора. За връщане на процесната сума е
необходимо единствено извършване от ответника на превод по банковата сметка на ищеца,
която му е била известна към 19.12.2017 г., когато той е изпратил на ищеца предложение за
споразумение с изх. Рег. № 21-37-838/19.12.2017 г., като в приложения текст на
споразумението е отразена банкова сметка на ищеца с нейния номер.
Неоснователно е възражението на въззивника, че Заповед № ЗС-8/12.01.2017 г.
на министъра на отбраната, с която ищецът е обявен за купувач и на основание на която е
платил на ответника сумата 35 429.76 лв., е все още в сила. Тази заповед е част от
процедурата, предвидена в закона за закупуване на недвижим имот – частна държавна
собственост, за която по изложените по горе съображения съдът приема, че не може да бъде
приключена. Наличието на тази заповед и липсата на възможност за приключване на
процедурата по закупуване на имота не налагат по никакъв начин сключването на
споразумение за уреждане на отношенията между страните, каквото споразумение не се
изисква и от закона.
Задължението за връщане на даденото при неосъществено основание, в
хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с
извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните
субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение. Такъв
няма определен и в закона. При неизпълнение на парични задължения законът свързва
забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма
уговорен срок за изпълнение. Задължението за връщане на дадено при неосъществено
основание е безсрочно и може да се иска от кредитора веднага. За забава на длъжника по
безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни
задължението съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
С предложение изх.№ 20-40-14/25.03.2019 г. ищецът е посочил, че желае
връщане на всички заплатени от него суми, ведно със законната лихва върху тях като съдът
приема, че писмото представлява покана за тяхното заплащане. Считано от 25.03.2019 г
ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение.
По изложените съображения въззивният съд намира предявените искове
основателни и доказани. Обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като
законосъобразно и правилно постановено, но при правна квалификация на главния иск по
чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД.
При този изход на делото отговорността за направените в него разноски е на
въззивника – ответник, който следва да заплати на въззиваемия - ищец направените от него
разноски и във въззивното производство – 4780 лв.
Съдът намира неоснователно възражението на въззивника за прекомерност на
заплатеното от въззиваемия адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с
минималните размери на адвокатските възнаграждения по граждански дела, предвидени с
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 и т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
5
на адвокатските възнаграждения
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 932/27.07.2022 г. по т.д№ 2850/2021 г., с което
СГС, VI-21 състав е осъдил Министерство на отбраната на Република България, с адрес:
гр.София, ул.Дякон Игнатий, № 3 да заплати на „Декуманос“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр. Варна, ул.Дръзки 12 на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 35 429.76 лв. - платена от ищеца цена за покупка на
държавен имот въз основа на Заповед № ЗС-8/12.01.2017 г. на министъра на отбраната,
която сделка не може да се осъществи поради несъответствие на обявените характеристики
на имота с фактическото положение, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
29.12.2021 г. до окончателното й заплащане, сумата от 9 940.81 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главницата за период на забава 25.03.2019 г. –
28.12.2021 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 4 264.82 лв., представляваща
разноски по делото.
.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България, с адрес:
гр.София, ул.Дякон Игнатий, № 3 да заплати на Декуманос ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр. Варна, ул.Дръзки 12 на основание чл.78, ал.3 от ГПК
сумата 4780 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6