Р Е Ш Е Н И Е
№ 309/11.08.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на единадесети юли две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВИЯ САНДЕВА
при
участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 42 по описа за 2022 г. на
Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 77, ал. 3 от Закона за водите (ЗВ).
Образувано
е по жалба на „Д.“ ООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление: град ХХХХХ,
представлявано от управителя В.В.П., срещу решение № 182/23.12.2021 г. на
директора на ***„Черноморски район“, с което е отказано изменение на
разрешително № 02370004/19.08.2009 г., издадено от министъра на околната среда
и водите, изменено и продължено с решение № 1048/08.02.2013 г., изменено с
решение № 1066/28.02.2013 г. и продължено с решение № 156/16.10.2019 г.,
всичките на директора на БДЧР. В жалбата се твърди, че решението е издадено в
противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и несъобразяване с целта на закона. Сочи
се, че дружеството е представило всички изискуеми по чл. 60 от ЗВ и чл. 43 от
НППВ документи, необходими за издаване на исканото изменение, касаещо промяна
на параметрите на разрешеното ползване. В хода на административното
производство по служебен път са изискани съгласувателни становища от
компетентните по закон министерства, които са дали съгласие за реализация на
инвестиционните му намерения, поради което административният орган не е имал
правно основание да постанови обжалвания отказ. Сочи се, че основанията за
отказ за издаване, респективно за изменение на разрешително са изрично и
изчерпателно изброени в чл. 68 от ЗВ. В обжалваното решение няма направена дори
бегла връзка между искането на жалбоподателя и наличието на някоя от хипотезите
по чл. 68 от ЗВ, даващи правомощия на административния орган да откаже исканото
изменение. Нещо повече, като единствено конкретно основание за отказ е вписана
нормата на чл. 96, ал. 1 от ЗУТ, която няма никакво касателство с процедурата
по издаване на разрешително за ползване на воден обект по ЗВ. Излагат се доводи
и за нарушение на общия принцип на административното регулиране съгласно чл.
11, ал. 1, във вр. чл. 24, ал. 3 от ЗОАРАКСД. Сочи се, че ЗВ въвежда ясни изисквания
към процедурите по издаване на разрешителни (чл. 60), конкретни критерии, по
които искането подлежи на преценка (чл. 62), изрични основания за отказ (чл. 68),
като всички тези разпоредби не са спазени и не са приложени в процедурата по
издаване на оспореното решение. По тези съображения се иска неговата отмяна и
присъждане на сторените разноски по делото. В хода на съдебното производство се
излагат допълнителни доводи за нищожност на обжалваното решение. Твърди се, че
директорът на БДЧР е посочил като правно основание за издаване на акта чл. 96,
ал. 1 от ЗУТ, а съгласно чл. 214 от ЗУТ той не е сред органите, имащи право да
издават актове по ЗУТ. Счита се, че противоречието на решението с материалния
закон е толкова съществено, че правните му последици са напълно несъвместими с
установения правов ред. В него липсват каквито и да е мотиви относно наличието
на материалноправните предпоставки за отказ, визирани в ЗВ. По тези съображения
се иска обявяване на нищожността на решението.
Ответникът
– директорът на БДЧР, чрез процесуалния си представител оспорва основателността
на жалбата и иска тя да бъде отхвърлена. Счита, че административният акт е
издаден при липса на процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон.
Твърди, че не е доказано наличието на условията за издаване на исканото
изменение на разрешителното. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото и взе предвид
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е и основателна.
От данните по
делото се установява, че „Д.“ ООД е титуляр на разрешително № 02370004/19.08.2009 г., издадено от
министъра на околната среда и водите, изменено и продължено с решение №
1048/08.02.2013 г., изменено с решение № 1066/28.02.2013 г. и продължено с
решение № 156/16.10.2019 г., всичките на директора на БДЧР, за ползване на повърхностен воден
обект – Черно море, в Каликренския залив, в близост до с. Българево, община
Каварна, с цел на ползването – изграждане на линейна инфраструктура – пасарелка
до мидена ферма с обща площ на пасарелката и уширението 1428 кв.м., в т.ч. площ
на пасарелката – 1188 кв.м. и площ уширението – 240 кв.м. Крайният срок на
действие на разрешителното е 09.05.2027 г.
За изграждането на
мидената ферма е издадено разрешение за строеж № 64/24.06.2003 г. от главния
архитект на община Каварна. Разрешението за строеж е презаверено на 10.02.2015
г. и е с правно действие до 09.05.2027 г.
съгласно писмо изх. № РС-К-486-00-162/07.10.2019 г. на началника
на РДНСК - Добрич и писмо изх. № ЕО-482-001/07.10.2019 г. на главния архитект
на община Каварна. Разрешението за строеж е издадено въз основа на разрешително за ползване
на акваторията на Черно море № 0334/11.02.2002 г. на министъра на ОСВ със следните
етапи на изграждане: Етап І – мидена ферма 780 кв.м., Етап ІІ – мидена ферма
1640 кв.м., Етап ІІІ – Буна № 1 и пасарелка; Етап ІV – мидена ферма 2080 кв.м.,
Етап V – мидена ферма 8800 кв.м., Етап VІ – мидена ферма 20800 кв.м., Етап VІІ
– Буна № 2, Етап VІІІ – Буна № 3.
Със заявление вх. №
РР-5318/26.01.2021 г. до
директора на БДЧР дружеството е поискало изменение
на действащото разрешително за ползване на воден обект в частта на разрешения
за изграждане обект на линейна инфраструктура на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, във вр.
чл. 46, ал. 1, б. „б“ и б. „г“ от ЗВ. Искането касае разширение и изменение на инвестиционното
намерение от: изграждане на линейна инфраструктура – пасарелка до мидена ферма,
на: изграждане на „Ферма за производство на култивирани миди – подводен тип“
със следните етапи : Етап IV с четири подетапа, както следва: Подетап IV.1 - Буна № 1; Подетап IV.2 - Уширение на
фермата; Подетап IV.3 - Пасарелка/връзка на фермата с брега; Подетап IV.4 -
Мостчета; Етап VII - Буна № 2; Етап VIII - Буна № 3.
В мотивите и
обосновката на исканото изменение е посочено, че основната му цел е привеждане
на разрешителното в съответствие с документите за строителство на мидената
ферма. Обектът е разделен на VІІІ етапа, някои от които са реализирани и
пуснати в експлоатация (етапи І, ІІ и ІІІ), а други са в процес на
строителство. Предстои реализация на етапи ІV, VІІ и VІІІ. Инвестиционният
проект за досегашния етап ІV е изменен поради промяна на инвестиционните
намерения след издаване на разрешението за строеж, за което е издадена заповед
за допълване на издадено разрешение за строеж № 9 от 13.08.2020 г. на главния
архитект на община Каварна. Този етап е разделен на четири подетапа по
финансови и технологични причини. В обосновката е описано подробно какво
предвижда строителството на подетапите на етап ІV, както и на етапи VІІ и VІІІ.
Посочено е, че координатите на граничните точки на съоръженията по подетапи
ІV.1 и ІV.4 и етапи VІІ и VІІІ са дадени в приложение № 3-6 към заявлението. Изложени
са съображения, че за изграждането на етапите заявителят притежава необходимите
разрешителни за ползване на акваторията на Черно море, издадени по реда на ЗВ,
като доуточненията на заетата площ следва да бъдат отразени в разрешителното за
ползване. Към този момент в разрешителните не са посочени заетата площ и
координатите на периферията (контура) на следните съоръжения : буна 1 и трите
мостчета от етап ІV, буна 2 от етап VІІ и буна 3 от етап VІІІ.
Към заявлението са
приложени строителните документи относно промяната в инвестиционния проект за
етап ІV. Приложени са също становище изх. № 05-09-290(А1) от 02.10.2019 г. на
БДЧР за допустимост на инвестиционното намерение (л.42-44) и решение №
ВА-6/ПР/2020 г. от 13.01.2020 на РИОСВ – Варна (л.30-39) за преценяване на
необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда,
според които предвиденото разширяване на инвестиционното намерение не е в
противоречие с предвижданията на ПУРБ 2016 – 2021 г. при спазване на
поставените в тях условия и реализацията му няма вероятност да окаже значително
отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания
на видове, предмет на опазване в защитени зони. Приложени са и становище изх. №
26-00-7323(А26) от 06.08.2020 г. на РИОСВ – Варна, според което площта на
пасарелката и уширението са приведени в съответствие с решение №
1048/08.02.2013 г. на БДЧР, както и становище с изх. № 10-116-1/27.12.2019 г.,
според което инвестиционното предложение за изграждане на три буни и три мостчета
няма вероятност да окаже неблагоприятно въздействие върху жизнената среда и
здравето на хората при спазване на определени условия.
С писмо изх. №
РР-5318 (А1) от 12.02.2021 г. директорът на БДЧР е изискал допълнителна
информация и документи от заявителя „Д.“ ООД.
С писмо с вх. №
РР-5318(А3) от 26.03.2021 г. жалбоподателят е представил проекти по част ХТС за
етап ІV.2 – Уширение и етап ІV.3 – Пасарелка и план – график за изпълнение на
строителството.
На 17.06.2021 г. исканото
изменение на разрешителното е публично оповестено в сградата на община Каварна.
В тази насока е писмо с изх. № ЕО-452-001/18.06.2021 г. на кмета на община
Каварна, писмо с изх. № РР-5318/(А17) от 17.06.2021 г. на директора на БДЧР и
съобщение по чл. 75 на директора на БДЧР.
Не са налице данни
за постъпили възражения срещу исканото изменение.
В хода на
производството на основание чл. 52, ал. 2 от ЗВ е изискано съгласие от министъра
на отбраната и министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. С две становища от 16.04.2021 г. и 19.05.2021 г. министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съответно министърът на
отбраната са дали съгласие за издаване на решение за изменение на
разрешителното. В становището на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията е посочено, че проектираните хидротехнически
съоръжения – буни, не може да се третират като пристанищни обекти по смисъла на
чл. 111б, ал. 1 от ЗМПВВППРБ. В случай че заявителят има намерение в бъдеще
комплексът от съоръжения, съставляващ ферма за производство на аквакултури, да
функционира не само като воден обект, но и като пристанищно съоръжение по
смисъла на § 2, т. 19 от ДР на ЗМПВВППРБ, проектирането му следва да се
процедира в съответствие с разпоредбите на чл. 112 д от ЗМПВВППРБ.
С писмо изх. №
РР-5318 (А10) от 26.07.2021 г. директорът на БДЧР е поискал указания и актуално
становище от министъра на околната среда и водите по изменения инвестиционен
проект и заявлението за изменение на разрешителното. В писмото е посочено, че
указанията и становището се искат предвид липсата на обосновка на
необходимостта от изграждане на 2 броя буни и мостчета по отношение на
функционирането на мидената ферма.
В отговор е
постъпило писмо с изх. № 05-08-2551/24.08.2021 г. на директора на дирекция
„Управление на водите“ към МОСВ, в което е посочено, че не са налице
противоречия в получените в хода на процедурата становища от компетентните
органи и нормативната уредба. По отношение на липсата на обосновка на
необходимостта от изграждане на 2 броя буни и мостчета за функционирането на
мидената ферма е указано, че директорът на БДЧР в качеството си на компетентен
орган по чл. 52, ал. 2 от ЗВ има право да изиска от заявителя допълнителна
информация в хода на процедурата по изменение на разрешителното. Изразено е
становище, че въпросът дали „Д.“ ООД има право на възложител за строителство на
хидротехнически съоръжения в Черно море не е предмет на ЗВ и не е от
компетентността на МОСВ.
С писмо с изх.№
РР-5318(А12) от 23.09.2021 г. директорът на БДЧР е поискал от заявителя допълнителна
обосновка на необходимостта от изграждането на буни и мостчета по отношение на
функционирането на мидената ферма.
На 07.10.2021 г. „Д.“
ООД е представило допълнителна обосновка с вх. № РР-5318 (А13) за връзката на
мидената ферма с планираните за изграждане буни и мостчета. В отговора е
посочено, че мидената ферма е комплекс с многофункционално предназначение –
производство, обществен отдих и развлечение. Процесните буни и мостчета са
неразделна част от комплекса и представляват елементи (плътна част) на
пешеходната връзка съгласно плана за застрояване. Те са отразени в приложената
извадка от ОУП на община Каварна и в специализирания подробен устройствен план
и са предназначени да защитават комплекса от вредното вълново въздействие. Тяхното
изграждане е необходимо, за да се гарантира стабилността и целостта на
изградените вече съоръжения. Посочено е, че намаляването на абразионното
въздействие на вълнението върху брега и разположените на него съоръжения ще
спомогне за задържането на естествените наноси и образуването на плажна ивица. Изложени
са съображения, че изпълнението на мостчетата и вълнозащитните буни е
съществена част от оптимизирането на производствената дейност на комплекса и
неизграждането им може да донесе значителни имуществени вреди на дружеството, изразяващи
се в претърпени загуби и пропуснати ползи.
На 23.12.2021 г.
директорът на БДЧР е издал оспореното решение № 182, с което е отказал
изменение на разрешителното на основание чл. 96, ал. 1 от ЗУТ, във вр. чл. 52,
ал. 1, т. 4 и чл. 46, ал. 1, т. 1, б.
„б“ от ЗВ.
Въпреки че е установил,
че титулярят не дължи такси, че всички условия на издаденото разрешително са
изпълнени, че предвиденото разширяване на инвестиционното намерение не е в
противоречие с предвижданията на ПУРБ 2016 – 2021, както и че компетентните
министри на отбраната и на транспорта, информационните технологии и съобщенията
са дали съгласие за издаване на решение за изменение, административният орган е
приел, че не са налице предпоставките за допускане на исканото изменение.
За да постанови
този резултат, директорът на БДЧР е преценил, че допълването на разрешителното
с процесните съоръжения няма отношение към функционирането на мидената ферма,
като е отхвърлил всички доводи на
заявителя относно необходимостта от изграждането на проектираните мостчета и
буни. Счел е, че направените уточнения, че инвестиционното намерение, освен
функциите за отглеждане на аквакултури, има туристическо, кулинарно,
опознавателно, културно – историческо и производствено предназначение, са извън
компетенциите на БДЧР и извън параметрите на издаденото разрешително. Посочил
е, че не е доказано чрез надлежен документ, че районът на мидената ферма е
абразионен, а и съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗУТ геозащитните мерки и дейности за
ограничаване на свлачищата, ерозионните и абразионните процеси са в
компетенцията на МРРБ. По отношение на доводите на заявителя, че изграждането
на буните и мостчетата ще спомогне за образуването на плаж, е цитирал
разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от ЗУЧК, с която е регламентирано образуването на
морски плажове и тяхната собственост. Приел е за необосновани твърдяните в обосновката
положителни и негативни последици. Позовал се е на разпоредбите на чл. 18 от
КРБ и чл. 12, ал.1 и ал. 2 от ЗВ, сочещи, че публична държавна собственост са
морското дъно и неговите недра в границите на вътрешните морски води и
териториалното море. Изложил е съображения, че съгласно представената обосновка
строителството на буните и мостчетата попада в и ще се извърши именно в
териториалното море, на морското дъно, които са публична държавна собственост,
за което заявителят няма издадено надлежно разрешително за строеж в публична
държавна собственост и правно основание. ЗУЧК от своя страна е специален закон,
който урежда статута на брегозащитните и брегоукрепителните съоръжения и
преценката за това далите същите са държавна или публична собственост.
Нормативната уредба по своето същество не допуска хипотеза за частна
собственост над буни. В обосновката за необходимостта от изграждане на мостчета
и буни заявителят навежда твърдения в защита на частноправен интерес, които са
в противоборство с върховенството на закона и суверена. В заключение директорът
на БДЧР е приел, че искането за изменение е необосновано, не е относимо с
изградената мидена ферма и е в разрез с действащата правна уредба.
Решението е
съобщено на жалбоподателя на 30.12.2021 г., видно от приложеното по делото
известие за доставяне (л.20).
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Оспореното решение по своето правно естество
представлява отказ по чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗВ за изменение на разрешително за
ползване на повърхностен воден обект, постановен в производство по чл. 72, ал.
1, т. 2 от ЗВ.
Отказът е издаден
от компетентно длъжностно лице съгласно чл. 76, ал. 1, във вр. чл. 52, ал. 1,
т. 4 и ал. 2 от ЗВ, в кръга на предоставените му по закон правомощия. Обстоятелството,
че административният орган се е позовал на правни норми, които нямат отношение
към процедурата по изменение на разрешителното, не прави решението му нищожно
поради липса на материална компетентност.
Отказът е издаден
в необходимата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и несъответствие с целта на закона.
Производството по
чл. 72 от ЗВ е инициирано по заявление на „Д.“ ООД, в полза на което е
предоставено разрешително за ползване на воден обект за изграждане на линейна
инфраструктура – пасарелка до мидена ферма. Със заявлението е поискано
изменение на разрешителното за ползване, като към линейната инфраструктура
се добавят съоръженията от изменения етап ІV (буна 1 и три мостчета) и
съоръженията от етапи VІІ и VІІІ (буна 2 и буна 3) съгласно одобрените
изменения в инвестиционните проекти за строеж : „Ферма за производство на
култивирани миди – подводен тип“ – по чл. 46, ал. 1, б. „б“ – мостче 1, мостче
2 и мостче 3, и по чл. 46, ал. 1, б. „г“ – буна 1, буна 2 и буна 3.
Законът не въвежда
изисквания, които трябва да са спазени, за да се допусне изменение на издадено
вече разрешително за ползване на воден обект. Това означава, че въпросът се
решава по целесъобразност от компетентния орган, който е обвързан единствено от
изискванията по чл. 52, ал. 2 от ЗВ за наличие на съгласие от компетентните
министри, по чл. 72, ал. 2 от ЗВ за изпълнение на условията на издадено
разрешително и по чл. 43 от НППВ за наличие на необходимите документи за
издаване на решение за изменение.
Предоставената от
закона възможност за свободна преценка не трябва да се упражнява произволно, а
винаги следва да се използва в рамките на закона и в изпълнение на неговата
цел.
За да се извърши
съдебен контрол върху оперативната самостоятелност на административния орган, е
необходимо административният акт да бъде мотивиран.
Именно това
изискване не е спазено в случая. След като е приел, че са представени всички
необходими документи към заявлението и са изпълнени изискванията на чл. 52, ал.
2 от ЗВ, както и условията на издаденото разрешително за ползване съгласно чл.
72, ал. 2 от ЗВ, не става ясно защо административният орган е приел, че
искането за изменение не следва да бъде уважено. От мотивите към процесното
решение не може да се разбере какви са конкретните причини за постановения
отказ. Административният орган е цитирал хаотично разпоредби от Конституцията,
ЗВ и ЗУЧК, свързани с регламентацията на собствеността върху водите на
територията на страната, морските плажове, както и върху брегоукрепителните и
брегозащитните съоръжения, приемайки, че не може да има частна собственост
върху буни. Позовал се е на разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗУТ, за да
обоснове становището си, че геозащитните мерки и дейности са в компетентността
на МРРБ, а в същото време е мотивирал отказа си единствено и само с тази
разпоредба. Приел е, че искането за изменение е в разрез с действащата правна
уредба, но не е посочил нито една конкретна разпоредба, която счита, че е
нарушена. Единственото съображение, което би могло да се изведе от мотивите му,
е в смисъл, че искането е необосновано, тъй като изграждането на планираните буни
и мостчета не е необходимо за функционирането на мидената ферма. За да стигне
до този извод, административният орган е коментирал единствено и само
допълнителната обосновка към искането за изменение, без да обсъди и прецени първоначалната
обосновка и приложените към преписката инвестиционни проекти за отделните етапи
и подетапи от изграждането на мидената ферма. Не е взел предвид, че поисканото
разширение на инвестиционното намерение е свързано с цялостната реализация на
обекта и е част от неговото етапно изпълнение съгласно строителната
документация и специализирания ПУП за водна площ на Черно море. Изрично в
мотивите и обосновката на „Д.“ ООД е посочено, че искането на дружеството е с
цел привеждане на разрешителното за ползване с документите за строителство на обекта,
като досегашният етап IV е променен и разделен на няколко подетапа. Нито едно от тези обстоятелства
в мотивите и обосновката на заявителя не е разгледано и оценено от
административния орган, който се е концентрирал единствено и само върху това
представляват ли буните брегозащитни съоръжения и може ли заявителят да строи
такива съоръжения. В решението не е взето предвид, че дружеството е титуляр на
влязло в сила разрешително за ползване на воден обект – 34 дка водна площ в
акваторията на Черно море с цел добив и възпроизводство на аквакултури – мидена
ферма за култивирана черна мида, където изрично е посочено, че обектът ще се
реализира на етапи, в които първоначално са включени III етап – буна № 1 и пасарелка, VII етап – буна № 2 и VIII етап – буна № 3, т.е. видът,
предназначението и функционалната връзка на буните с мидената ферма са
преценени още при издаването на предходното разрешително и неговите изменения.
Нещо повече, в становище с изх. № 05-09-290/02.10.2019 г., издадено на
основание чл. 155, ал. 1, т. 23 от ЗВ, директорът на БДЧР изрично е посочил, че
инвестиционното предложение за изграждане на три буни и три мостчета в
крайбрежните води на Черно море във връзка с предстоящото реализиране на поредни
етапи от мидената ферма е допустимо спрямо ПУРБ и ПУРН и може да се реализира,
при условие че издаденото разрешително за ползване на повърхностен воден обект
бъде изменено на основание чл. 72 от ЗВ. След като сам административният орган
е указал необходимостта от изменение на разрешителното, не става ясно кое е
наложило промяната в становището му при подаване на искането по чл. 72, ал. 1,
т. 2 от ЗВ. Липсват каквито и да е фактически и правни съображения, от които да
се направи обоснован извод, че с исканото изменение се нарушават нормативни
разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. Липсват каквито и да
е доказателства административният орган да е извършил проверка по чл. 62 от ЗВ
и в резултат на това да е приел, че са налице някои от пречките по чл. 68 от ЗВ
за допускане на исканото изменение. Действително разпоредбите на чл. 62 и чл.
68 от ЗВ касаят процедурата по първоначално издаване на разрешително, но доколкото
в закона няма конкретни правила и изисквания за преценка, те следва да намерят
приложение и в производството по чл. 72 от ЗВ, аргумент за което са и разпоредбите
на чл. 78, ал. 2 от ЗВ и чл. 45 от Наредбата за ползването на повърхностните
води (НППВ). В последната разпоредба изрично е предвидено, че за изменение
и/или продължаване на разрешително за използване на повърхностни води и
повърхностни водни обекти не се изготвя писмена преценка по чл. 62 от ЗВ. Това
значи, че не се изготвя отделен документ, но не и че преценка по чл. 62 от ЗВ
не се прави. Такава преценка се прави и тя следва да е обективирана в мотивите
към акта. Именно преценката по чл. 62 и чл. 68 от ЗВ определя нормативно
установените граници на оперативната самостоятелност на органа в производството
по чл. 72 и сл. от ЗВ и липсата на такава води до опорочаване на акта. И това е
така, защото неизлагането на мотиви препятства съда да провери по реда на чл.
169 от АПК дали органът е упражнил законово предоставеното му правомощие в
съответствие с целите на закона. След като административният орган е направил
веднъж преценката си относно изграждането на мидената ферма и нейните етапи на
реализация, той следва да се съобразява с нея при последващите си произнасяния.
Изпълнението на това условие е гаранция за спазване на регламентираните в АПК
принципи на съразмерност, равенство, последователност и предвидимост при упражняване
на предоставената на органа оперативна самостоятелност.
Невярно в
решението за отказ е посочено, че изискването на допълнителна обосновка на
необходимостта от изграждането на буни и мостчета по отношение на функционирането
на мидената ферма е направено в изпълнение на становище на дирекция „Управление
на водите“ към МОСВ, защото в това становище е указана само възможността, но не
и необходимостта от изискване на допълнителна информация, като изрично е изразено
мнение, че няма противоречие в получените в хода на процедурата становища от
министрите по чл. 52, ал. 2 от ЗВ и нормативната уредба. Такива противоречия с
материалния закон не са открити и от директора на РИОСВ - Варна, директора на
РЗИ – Добрич, министъра на отбраната и министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията, поради което и при липсата на точни и конкретни
мотиви защо искането за изменение е в разрез с действащата нормативна уредба
съдът намира, че обжалваният отказ е постановен в нарушение на процесуалните
правила и материалния закон. Неяснотата и нелогичността в съображенията на
органа на практика се приравнява на липса на мотиви, което води до
необоснованост и неправилност на изводите в акта и нарушава правото на защита
на жалбоподателя.
Оперативната
самостоятелност винаги има определени рамки, извън които административният
орган не може да решава по целесъобразност. В рамките на тази оперативна
самостоятелност изборът, който административният орган може да направи, следва
да бъде подчинен на закона и неговата цел. В случая изборът на административния
орган не е подчинен нито на закона, нито на неговата цел, поради което
процесният отказ се явява незаконосъобразен по същество. Касае се за порок,
който води до унищожаемост, а не до нищожност на обжалваното решение, както
неоснователно се твърди от жалбоподателя. Нищожни са онези административни
актове, които поради радикални недостатъци, засягащи компетентността на автора,
формата или съдържанието, се дисквалифицират като административни актове и се
третират от правото като несъществуващи. В случая необосноваността и
немотивираността на отказа за изменение не го правят нетърпим за правния мир
административен акт, който не може да породи целените с него правни последици.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по
заявлението на „Д.“ ООД съобразно мотивите към настоящото решение.
В съответствие с
изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право
на разноски по делото. В случая страната е претендирала единствено разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева съгласно приложения по делото списък
на разноските по чл. 80 от ГПК. Основателно е възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение. Делото
не се отличава с голяма фактическа и правна сложност, поради което и с оглед на
обема на извършената адвокатска защита съдът намира, че следва да намали
разноските в тази им част до минималноустановения размер от 500 лева съгласно
чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на
основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Д.“ ООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на
управление: град ХХХХХ, представлявано от управителя В.В.П., решение №
182/23.12.2021 г. на директора на ***„Черноморски район“.
ИЗПРАЩА делото като
преписка на директора на ***„Черноморски район“ за ново произнасяне по
заявление с вх. № РР-5318/26.01.2021 г. на „Д.“ ООД, ЕИК ХХХХ, при спазване на
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към
настоящото решение.
ОСЪЖДА ***„Черноморски
район“ да заплати на „Д.“ ООД, ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на
управление: град ХХХХХ, представлявано от управителя В.В.П., сумата от 500 лева, съставляваща
разноски за първата инстанция.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :