Р Е Ш Е Н И Е
№ 150 18.07.2023г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
двадесет и седми юни две
хиляди двадесет и трета година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
С участието на секретаря Светла
Кърлова
като разгледа докладваното
от съдия Демиревски
административно
дело № 150 по описа на съда за 2023 г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 186 ал. 1 т. 1, б. ”а”, във вр.
с ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба от „О.П. - ЕЛОС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, със законен представител О.К. Петков,
чрез адв. Б.П., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка
/ПАМ/ №ФК-С2162-0131891/05.05.2023 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ -
София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Релевират се основанията за
оспорване по чл. 146 т. 2 т. 4 и т. 5 от АПК. Нарушението на формата е по
отношение реквизита по чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК досежно липсата на конкретни
мотиви относно срока за налагане на ПАМ. Противоречието с материалния закон се свързва
с лишаване на възможността за заплащане на санкцията по чл. 187 ал. 4 от ЗДДС и
за прекратяване на ПАМ. Противоречието с целта на закона се свързва с
нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, тъй като наложената ПАМ
води до причиняване на вреди за търговеца, които не съответстват с тежестта на
нарушението предвид ниската стойност на контролната покупка, липса на други
нарушения и създадените в обекта условия за контрол и проследяване на работния
процес. Моли се за отмяна на заповедта. Представено е и платежно нареждане в
размер на 2000 лева от 11.05.2023 г.
В о.с.з. жалбоподателят не се представлява. Представена е
писмена молба, в която адв. П. поддържа жалбата си.
В с.з. главен юрисконсулт Г. М. като пълномощник на ответният
началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ
на НАП оспорва жалбата като неоснователна.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установена следната фактическата обстановка по спора:
Оспорената заповед за налагане на ПАМ № ФК-С2162-0131891/05.05.2023
г. е издадена от С. Е.
С. като
началник отдел „Оперативни дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП.
С оспорената заповед на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, б.“а“ от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена ПАМ „запечатване на търговски обект“ – ресторант „103
ВЮ ПАРК ХОТЕЛ“, находящ се в к.с. „Паничище“, община Сапарева баня, стопанисван
от „О.П. – ЕЛОС“ ЕООД и е забранен достъпа до обекта за срок от 14 дни.
Фактическите обстоятелства за нарушението се свързват с това, че на 24.04.2023 г.
в 11.01 часа е извършена проверка, при която е констатирано, че търговецът, в
качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства /Наредба № Н-18/, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба
на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискална касова бележка
от въведеното в експлоатация на обекта фискално устройство /ФУ/, с което е
допуснато нарушение на разпоредбите на наредбата и ЗДДС.
В хода на проверката е установено, че е извършено плащане
през монтираното POS устройство на 24.04.2023 г. в 00.09.03 часа на стойност 187.60
лв., видно от подробен отчет от POS
терминала. Това плащане не фигурира в ДФО /Х/ СБ 0013406/24.04.2023 г.,
изведен в 11.17.57 часа. От изведена справка КЛЕН от ФУ в ТО
за периода от 23.04.2023 г. – 23.53.00 часа до 24.04.2023 г. – 00.17.59 часа е
видно, че сумата 187.60 лв. е маркирана само като СБ /поръчка ORDER/ без да е закрит през
сметката и издаден ФБ за извършено картово плащане POS терминала. Сметката е закрита и фискализирана на 24.04.2023
г. в 13.46.15 часа с ФБ 0013429 в присъствието на органите по приходите,
извършващи проверката.
За установеното е съставен Протокол за извършена проверка № 0131891/24.04.2023
г. на основание чл. 110 ал. 4, във вр. с чл. 50 ал. 1 от ДОПК.
С оглед на изложеното, органът е приел извършено от
дружеството нарушение на чл. 118 ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 25 ал. 6 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 186 ал. 1 т. 1, б.“а“ от ЗДДС. Мотивите
на органа относно продължителността на срока за запечатване са свързани със
значимостта на охраняваните обществени отношения по чл. 186 и чл. 187 от ЗДДС,
санкционния и превантивен характер на правните норми, негативните последици за
фиска от неиздаване на фискална касова бележка за извършената продажба поради
неотчитане на приходите, отклонение от данъчно облагане, начина и вида на
организиране на отчетността на търговеца, като може да се направи извод, че са
предприети действия по укриване на доходи с цел отклонение от данъчно облагане.
Като мотиви е посочено, че се засяга интереса на потребителите поради
невъзможността за връщане на стоката или при дефекти да се претендират вреди от
употребата й. Сочи се, че дружеството извършва търговска дейност по занятие
поради което е наясно с нейната организация и с конкретните изисквания, от
където се формира извод, че създадената в обекта организация няма за цел и не
води до изпълнение на законовите изисквания. Срокът на ПАМ е свързан и с
необходимото време за създаване на организация за отчитане на дейността.
В съдържанието на оспорената заповед органът е обективирал
разпореждане по чл.188 от ЗДДС във вр. с чл. 60 ал. 1 от АПК за предварителното
й изпълнение. Това разпореждане е предмет на отделно оспорване в материалите по
адм.д. № 146/2023 г. по описа на КнАС.
С Определение от 11.05.2023
г. по делото съдът е отменил обективираното в заповедта разпореждане за
допускане на предварителното й изпълнение. Определението на съда е окончателно.
Заповедта е връчена на законния представител на адресата на 09.05.2023
г., а жалбата е подадена в съда на 15.05.2023г.
Резултатите от проверката в търговския обект са обективирани
в посочения ПИП серия АА № 0131891/24.04.2023 г. Протоколът е изготвен от Т. В. и Й. А.
- инспектори по приходите от ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП в присъствие на Д.
В. К. на
длъжност „барман“ в обекта. В съдържанието на протокола е описана извършената проверка,
КЛЕН и ДФО за 24.04.2023 г., подробен отчет от POS и
фискален бон, липса на фискална касова бележка за осъщественото и прието от търговеца
картово плащане. От изведена справка КЛЕН от ФУ в ТО за периода от 23.04.2023
г. – 23.53.00 часа до 24.04.2023 г. – 00.17.59 часа е видно, че сумата от
187.60 лв. е маркирана само като СБ /поръчка/ORDER/
без да е закрита сметката и издаден фискален бон за извършеното картово плащане
през POS терминала.
Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП на основание чл. 10 ал. 1 т. 1 от ЗНАП, чл. 186 ал. 3 и ал. 4
от ЗДДС, чл. 28 от ЗАРИДСНПНП и чл. 81 ал. 1 от АПК органът е определил
директорите на дирекции „Контрол“ в ТД на НАП и началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ и ГД „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателствени средства.
С оглед установената фактическа
обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от
представител на надлежен правен субект по см. на чл. 147 ал. 1 от АПК, във вр.
с чл. 186 ал. 4 от ЗДДС. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което
обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Заповедта
е с утежняващ за адресата характер. Оспорването е осъществено в срока по чл. 149
ал. 1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл. 133 ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, при условията на чл. 168 и чл. 169 от АПК, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Заповедта е издадена от компетентен
орган. Нормата на чл. 186 ал. 3 от ЗДДС възлага компетентността на орган по
приходите или на оправомощено от него длъжностно лице. Правилото на чл. 7 ал. 1
от ЗНАП дава легална дефиниция на понятието „органи по приходите“. В чл. 7 ал. 1
т. 1 от ЗНАП орган по приходите е изпълнителния директор на НАП. По силата на
заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. този орган е осъществил делегацията по чл. 186
ал. 3 от ЗДДС, определяйки началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП като органи
по издаване на заповеди за налагане на ПАМ от вида на процесната. Издателят на
заповедта е орган по осъществената делегация. Оспорената заповед е подписана от
органа с отбелязване на неговите имена, длъжност и заповед за оправомощаване.
Изложеното обосновава извод за компетентност на органа, произтичаща от надлежно
осъществена делегация. Страните не спорят относно компетентността.
По формата на акта:
Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана
писмена форма по чл. 186 ал. 3 от ЗДДС. Актът съдържа реквизитите по чл. 59 ал.
2 от АПК относно наименованието на органа – издател, неговият адресат,
фактически и правни основания, ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявлението на органа е в корелация с
фактическите основания за неговото формиране. Описанието на извършеното
нарушение е пълно и ясно, относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186
ал. 1 т. 1, б.“а“ от ЗДДС. Заповедта съдържа мотиви относно срока за налагане
на ПАМ. Въпрос по съществото на спора е дали тези мотиви обосновават
разпоредената от органа времева продължителност на мярката.
По процедурата:
Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални
правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на релевантните факти и
обстоятелства от значение за случая посредством събиране на всички относими,
допустими и достатъчни доказателствени средства. С изготвяне на ПИП серия АА № 0131891/24.04.2023
г. е започнало административното производство по издаване на заповедта. ПИП е
връчен на представител на търговеца /служител в обекта/ и е подписан без
възражения.
По материалния закон:
Заповедта обаче е издадена в нарушение на материалния закон.
Трайно установената практика на ВАС по прилагане на чл. 186
ал. 1 т. 1, б.“а“ от ЗДДС формира становището, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на
съответен документ, органът действа в условията на обвързана компетентност и е
длъжен да наложи на търговеца посочената в нормата ПАМ, но при определяне
продължителността на срока за запечатване на обекта, органът действа при
условията на оперативна самостоятелност, поради което следва да съобрази
продължителността на срока с фактите и обстоятелствата за конкретния случай
/вж. Решение № 5371/03.06.2022 г. по адм.д. № 92/2022 г., Решение № 5808/17.04.2019
г. по адм.д. №12861/2018 г., Решение № 802/21.01.2019 г. по адм.д. №9056/2018 г.,
VIII о./.
В казуса по делото, с оглед доказателствената тежест по чл. 170
ал. 1 от АПК, органът доказа фактическите и правни основания за налагане на
мярката.
Безспорно е установено, че в деня и часа на проверката
дружеството е нарушило задължението по чл. 118 ал. 1 от ЗДДС да регистрира и
отчете извършената контролна покупка, за която е заплатено с банкова карта през
POS устройство в обекта, без да е издаден фискален бон от
монтираното и въведено в експлоатация ФУ, съответно без официално отчитане на
реалния оборот, от който да се определят публичните задължения на лицето.
Обектът е с характеристиките на търговски по дефиницията на § 1, т. 41 от ДР на
ЗДДС. Продажбата е обективирана в извършено от контролния орган плащане на
цената на стоката чрез POS устройство,
което плащане е прието от служител на търговеца в обекта от името на търговеца.
ПИП, обективиращ нарушеното правило за поведение, по см. на чл. 50 ал. 1 от ДОПК е официален писмен документ с необорена в рамките на съдебното
производство материална доказателствена сила.
Плащането задължава търговеца като лице по чл. 3 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. да издаде фискална касова бележка от ФУ по реда на
чл. 25 ал. 1 т. 1 от Наредбата. Наредбата е издадена по делегация от чл. 118
ал. 4 от ЗДДС. Моментът на издаване на бележката съвпада с извършване на
плащането, съгласно правилото на чл. 25 ал. 6 от Наредбата. Това означава, че след
като плащането е прието от името на търговеца, последният е бил длъжен да
издаде касовата бележка. В отговорност на търговеца е да организира дейността
така, че във всеки момент да може да изпълни законовите изисквания за
фискалната отчетност. В ЗДДС липсват хипотези за освобождаване от отговорност
при форсмажор или маловажност на деянието. Извършената продажба без издаден
документ по реда на ЗДДС и Наредбата осъществява материалноправното основание
за налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 т. 1, б.“а“ от ЗДДС.
Основанието за освобождаване от налагане на ПАМ по чл. 186а
от ЗДДС е неприложимо. Съгласно данните в оспорената заповед, извлечени от
съдържанието на ПИП, търговецът не е лице по чл. 118 ал. 18 от ЗДДС – в обекта
няма въведен софтуер за управление на продажбите в търговския обект /СУПТО/,
който да е свързан с ФУ.
Противно на възражението на търговеца, нормата на чл. 187 ал.
4 от ЗДДС е неприложима. Тази норма е правна възможност, която се реализира от
органа след издаване на процесната заповед и не оказва влияние върху нейната
законосъобразност.
При определяне на срока за запечатване на обекта обаче
органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност, тъй като липсва
мотивиране за продължителността на срока, съобразено с конкретните обстоятелства
по случая. Безспорно, неиздаването на фискална касова бележка за продажбата в
обекта, след заплащане с банкова карта през POS
устройство, е свързано с отклонение от данъчно облагане. Липсват обаче надлежни
мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според характеристиките
на търговеца и от тук за необходимостта от продължителност на мярката в рамките
на разпоредените 14 дни. Органът не е посочил как стойността на покупката се
отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от
предходните дни. Разликата между фактическата и регистрираната касова наличност
е 0.50 лева. При това положение липсват обективни критерии, от които може да се
изведе извод за трайно отклоняване на търговеца от данъчно облагане. Липсва и
описание от органа за това какъв е установеният от него начин на организиране
на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно
защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Не се
мотивира и необходимостта от осъществяване на посочената превантивна цел на
мярката – за преустановяване на лошата практика в обекта, тъй като няма изложени
обстоятелства за подобна практика. Неотразеното плащане в деня на продажбата е единствен,
изолиран случай без описани други подобни предходни нарушения. Презумпцията, че
това може да се превърне в системно нарушение е само едно предположение, без за
това да се представят доказателства. Следователно, липсват основания, които да
могат да обосноват по - високата степен на обществена опасност на нарушението,
да сочат на вероятно поведение или нагласа на дружеството, което да е насочено
към нарушаване на фискалната дисциплина и от там да се обоснове по-дълъг срок
на ПАМ. Съображенията за възможността от извършване на ново нарушение и
целената превенция са принципни такива, осносими за всяка ПАМ, поради което не
могат са се обвържат със срока, за който мярката се прилага.
Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо
от наличието на материално - правните предпоставки на мярката, опорочава
заповедта, като препятства преценката за съразмерност по чл. 6 от АПК, включена
в рамките на съдебната проверка по чл. 169 от АПК /вж. Решение № 7288/16.05.2019
г. по адм.д. № 1408/2019 г., Решение № 6302/24.04.2019 г. по адм.д. №14235/2018
г., Решение № 2527/20.02.2019 г. по адм.д. №11270/2018 г., Решение № 7228/31.05.2018
г. по адм.д. №12287/2017г., Решение №13650/08.11.2018 г. по адм.д. №9808/2018 г.,
всички на ВАС/.
Отделно от горното, по делото се установи, че при
продължителност на срока на ПАМ от 14 дни, се засяга съществено правната сфера
на адресата на мярката и се игнорира целта на закона за защита на обществения
интерес чрез налагане на адекватни на нарушението мерки. Нарушението е
извършено за първи път, липсват констатирани от органите по приходите други
нарушения преди и по време на проверката, липсва на практика разминаване между
отчетената касова наличност и фактическата такава извън контролната покупка на
органите по приходите, а обектът представлява ресторант в хотел в оживен курортен
комплекс със сравнително голяма площ и
места. Посочените обстоятелства по нарушението не обосновават срока на наложената
ПАМ. Този срок се явява прекомерно дълъг поради ниската степен на обществената
опасност на дееца и на извършеното деяние. Съдът обаче няма правна възможност
да намали срока на мярката, тъй като този срок е определен от органа при
условията на оперативна самостоятелност. Това означава, че съдът няма
правомощие да се произнесе вместо органа, когато прецени, че срокът е
прекомерно дълъг /вж. Решение №5371/03.06.2022 г. на ВАС по адм.д. №92/2022г., VIII о./.
Изложеното налага извод за отмяна на оспорената заповед.
Мотивиран от горното, Кюстендилският административен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С2162-0131891/05.05.2023
г., издадена от С. Е.
С. -
началник отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, с която на основание чл. 186 ал. 1 т. 1, б.“а“ и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС
на „О.П. - ЕЛОС“ ЕООД /с посочени по – горе данни/ е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ – ресторант „103 ВЮ ПАРК
ХОТЕЛ“, находящ се в к.с. „Паничище“ община Сапарева баня и забрана за достъп
до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14 -дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: