РЕШЕНИЕ
№ 12327
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110152862 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Л. Н. А. и К. И. Г. против
А. Д. А., С. С. А., Й. Д. М., А. Н. Б. и Н. А. М..
Ищецът твърди, че с нотариален акт № **/****г. на нотариус Енч. бил сключен
договор за продажба, по силата на който Й. Д., действаща чрез пълномощника си Н. М., е
продала на ответника Й. М. апартамент, находящ се в (град), (адрес), със застроена площ от
**.** кв. м., за цена от 22339 лв., която била изплатена на пълномощника Н. М., но същата
не превела сумата на Й. Д..
С нотариален акт № **/****г. Й. Д., действаща чрез пълномощника си Н. М., е
продала на ответницата А. А. апартамент, находящ се в (град), (адрес), със застроена площ
от **.** кв. м., за цена от 28860 лв., която била изплатена на пълномощника Н. М., но
същата от своя страна не превела сумата на Й. Д..
Ищците твърдят, че и по двата договора за покупко – продажба липсва основание и
воля за сключване на сделката от страна на купувачите Й. М. и А. А.. Поддържат, че е
налице договаряне във вреда на представлявА.я между пълномощника Н. М. и Й. М. и А. А..
Твърдят, че към момента на изготвяне на пълномощните Й. Д. е страдала от тежко
заболяване, което е довело до невъзможност същата да разбира действията си и да ръководи
постъпките си.
Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
нотариален акт № **/****г. и нотариален акт № **/****г., и двата на нотариус Енч., са
нищожни поради липса на основание и липса на воля – чл. 26 ЗЗД. Молят да бъде
1
установено, че ищците са собственици на имотите при квоти ½ за Л. А. и 1/6 за К. Г., както и
да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху имотите – чл. 108 ЗС.
В условията на евентуалност предявяват следните искове:
1. иск за прогласяване недействителността на договорите за покупко-продажба,
като сключени във вреда на представлявА.я продавач – чл. 40 ЗЗД. Молят да бъде
установено, че ищците са собственици на имотите при квоти ½ за Л. А. и 1/6 за К. Г., както и
да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху имотите
2. иск по чл. 87 ЗЗД за разваляне на договорите за покупко – продажба,
обективирА. в цитирА.те нотариални актове и ревандикация на имотите.
3. Иск за осъждане на ответниците А. А. и С. А. да заплатят на ищците продажната
цена за имотите, както следва: на Л. А. – сумата от 14430 лв. по нотариален акт № **/****г.,
както и законната лихва в размер на 7329 лв. за период 08.04.2015г. до 08.04.2020г., на
ищеца К. Г. сумата от 4810 лв. по нотариален акт № **/****г., както и законната лихва в
размер на 2443 лв. за периода 08.04.2015г. до 08.04.2020г. 2. за осъждане на ответника А. М.
да заплати на ищците продажната цена за имотите, както следва: на Л. А. – сумата от 11069
лв. по нотариален акт № **/****г., както и лихва в размер на 5673 лв. за периода
08.04.2015г. до 08.04.2020г., на ищеца К. Г. сумата от 3723 лв. по нотариален акт №
**/****г, както и лихва в размер на 1891 лв. за периода 08.04.2015г. до 08.04.2020г.
4. Иск за осъждане на ответницата Н. М. да заплати на ищците продажната цена
за имотите, както следва: на Л. А. – сумата от 11069 лв. по нотариален акт № **/****г. и
14430 лв. по нотариален акт № **/****г., както и лихва в общ размер 13003 лв., на ищеца К.
Г. сумата от 3723 лв. по нотариален акт № **/****г. и 4810 лв. по нотариален акт №
**/****г., както и лихва в общ размер 4334 лв.
Освен изброените и предявени в условията на евентуалност по – горе искове,
предявяват и искове за осъждане на ответниците А. А., Й. М. и А. Б. да заплатят на ищците
обезщетение за ползването на процесните недвижими имоти на основание чл. 59 ЗЗД, както
следва:
А. М. да заплати на Л. А. сумата от 12000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г.,
а на К. Г. – сумата от 4000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г.
А. А. и С. А. да заплатят на Л. А. сумата от 12000 лв. за периода 08.04.2015г. до
24.10.2020г., а на К. Г. сумата от 4000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г
Ответникът А. Б., в срока по чл. 131 от ГПК, оспорва предявените искове. Твърди, че
ищците не са собственици на имота. Поддържа, че е придобила имота добросъвестно. Прави
възражение за погасяване по давност по отношение на претенцията за лихва.
Останалите ответници, в срока по чл. 131 ГПК, оспорват предявените искове.
Твърдят, че продажната цена е била изцяло заплатена.
От събрА.те по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
2
По делото е представен нотариален акт № **/****г., с който Й. Н. Д., действаща
чрез пълномощника си Н. А. М., е продала на Й. Д. М. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор (номер), с адрес (град), (адрес), за сумата от 22339.40 лв., която продавачът е
заявил, че ще получи от продавача по банков път в десетдневен срок от подписване на
нотариалния акт.
С нотариален акт № **/****г. на нотариус Ивч., Й. Д. М. от своя страна е продал на
А. Н. Б. закупения имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор (номер), с адрес
(град), (адрес), за сумата от 10300 евро, като продавачът е получил 2800 евро пред
изповядване на сделката, а остатъкът от 7500 евро е предвидено да бъде платен в деня на
сделката и след изповядване на нотариалния акт.
Като доказателство по делото е представена вносна бележка и банково извлечение,
от които се установява, че Й. Д. М. е внесъл по сметка на Н. А. М. сумата от 22339 лв. на
09.04.2015г. с основание „покупка на апартамент”.
На 14.04.2015г. сумата е била изтеглена от Н. М., видно от представените по делото
разписка и банково извлечение – л. 42 от делото.
По делото не е представен нотариален акт № **/****г., но стрА.те не спорят, че със
същия Й. Н. Д., действаща чрез пълномощника си Н. А. М., е продала на А. А.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор (номер), с адрес (град), (адрес), за сумата от
28860 лв.
Като доказателство по делото е представена вносна бележка, от която се
установява, че по сметката на Н. А. М. е постъпила сумата от 28860 лв. на 14.04.2015г. с
основание „покупка на апартамент А. А.”. Сумата е внесена от Д. Д. М.. На 24.04.2015г.
сумата е била изтеглена от Н. М., видно от представеното на л. 42 от делото банково
извлечение.
Представено е пълномощно рег. № ****/****г. на нотариус Енч., с което Й. Н. Д. е
упълномощила Н. А. М. да я представлява пред нотариус и частни лица, с право да сключва
договори за описА.те по – горе недвижими имоти, включително с права да продаде,
ипотекира, дари, при каквито условия намери за добре, включително да договаря сама със
себе си.
Видно от представеното удостоверение за наследници Й. Н. Д. е починала на
31.12.2016г., като е оставила за свои законни наследници двамата ищци по настоящето дело,
ответницата Н. А. М. и Н. Анг. А..
По делото е разпитан св. Д. Й. М.., който твърди, че Й. Н. е леля на съпругата му Н.
М.. Й. помолила Н. и свидетелят да й помогнат, тъй като била останала сама и нямало кой да
се грижи за нея. Водели я в болници, била направена операция на сърцето, гледали я вкъщи
през деня, а вечер я прибирали в ж.к.”ж.к.”, тъй като Й. държала да спи там. Н. казала на
свидетеля, че Й. искала да продаде на нея или на децата им двата апартамента, които има,
тъй като нямала деца или внуци. Й. пожелала имотите да бъдат прехвърлени на данъчната
им оценка. Единият бил на стойност 22000 лв. и нещо, а другият на стойност 28 000 лв. и
нещо. Й. поискала парите да се преведат на съпругата на свидетеля, тъй като тя не можела
да борави с банкова карта и нямала банкова сметка. Помни, че Н. предала парите на Й.. Н. го
помолила да отидат с колата до „банка” в офиса в ж.к.”ж.к.”. С тях бил и племенникът й Д..
От банката изтеглили 22 000 лв. и ги закарал до блока на Й. в ж.к.”ж.к.”. Свидетелят останал
до входа, а Н. и племенникът й се качили горе, за да предадат парите. Другият остатък от
парите Н. предала на Й. заедно с Д. на две части. С парите от продажбата Й. си купила
телевизор, печка и други неща. Водели я до магазин „магазин”, за да си пазарува, платила си
операцията за сърцето. Й. лично си плащала, когато пазарувала. Това положение
продължило около година и половина, докато ищецът Л. сменил ключалката и не ги пускал
да влизат при Й.. Нотариусът обяснил на Й. какво подписва, прочели й го и го потвърдила.
3
Разпитан св. Д. А. поддържа, че познава Й. бегло, тъй като са били роднини.
Последно я видял преди 8 години, когато заедно с леля си Н. отишъл при нея, тъй като Н.
трябвало да й предаде някакви пари. Н. му се обадила да го помоли да ги придружи до
банката и да й занесат парите. Свидетелят присъствал, тъй като леля му се притеснявала, че
сумата е голяма. Другият свидетел Д. ги закарал с колата до ж.к.”ж.к.”, Д. останал в колата, а
свидетелят се качил заедно с Н.. Н. дала парите на Й. и си тръгнали. Сумата била около
22000 и нещо, не помни Й. да ги е броила, тръгнали си веднага. Не е присъствал на
преброяването, но е присъствал на предаването на сумата от Н. на Й.. След това Д. М.,
братовчедка му, му споделяла, че са имали посещения, на които са давали пари на Й.. С Д.
работели заедно, били близки, били заедно почти всеки ден.
Други доказателства от значения за предмета на спора не са ангажирА..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
нотариален акт № **/****г. и нотариален акт № **/****г., и двата на нотариус Енч., са
нищожни поради липса на основание и липса на воля – чл. 26 ЗЗД.
На първо място следва да се отбележи, че липсва правен интерес за ищците от
предявяване на иск за прогласяване нищожността за цялата част от договорите за продажба.
Видно от представеното удостоверение за наследници, наследници по закон на починалата
Й. Д. са освен двамата ищци и Н. А. М. и Н. Анг. А..
Съгласно Решение № 213/25.02.2014г. по дело № 48/2013г. на ВКС, ГК, III г.о. и
решение № 397/03.10.2012 год., постановено по гр. д. № 1604/2011 год., ІV ГО на ВКС/, при
условията на чл. 290 ГПК, “ищецът, предявил установителен иск за прогласяване
нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот, има правен интерес да предяви
този иск, когато твърди и представя доказателства, че е собственик на целия процесен имот,
макар и да не е страна по договора. …Когато обаче самият ищец твърди и представя
доказателства , че не е собственик на целия, а само на идеална част от имота, предмет на
договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК да не се
предявяват пред съда чужди права от свое име /освен случаите на процесуална
субституция/, този ищец е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иска за
нищожност само до размера на своето право на собственост, чиято защита търси и е
процесуално легитимиран“. С решението е прието, че „когато само един от съсобствениците
предяви иск за нищожност на целия договор този иск, като предявен в нарушение на
императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 ГПК, а следователно и поради липса на
признат от закона правен интерес, е недопустим в частта му, с която нищожността се
претендира досежно идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили
иска като обикновени другари в процеса”.
Ето защо, съдът намира, че предявените искове за нищожност на договорите за
продажба са допустими само до размера на притежавА.те от ищците идеални части.
Ищците твърдят, че сделките са недействителни, тъй като купувачите и по двата
4
договора не са заплатили цената и изначално не са имали намерение да направят това.
Поради това считат, че е налице липса на правно основание и липса на воля /съгласие/.
Правните сделки са нищожни при липса на воля на някоя от стрА.те за сключването
им, която липсваща воля при договорите се проявява като липса на съгласие. Основната част
от фактическия състав на договора е волеизявлението на стрА.те. Когато от конкретните
обстоятелства се установява, че страната не е имала воля да създаде определено
правоотношение чрез сключването на договора, следва да се приеме на посоченото законово
основание, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие за сключването му. Липсата
на съгласие на която и да е от стрА.те води до недействителността на договора. От събрА.те
по делото доказателства не може да се приеме, че не е налице съгласие на стрА.те за
сключване на сделката, респективно за постигане визираната цел по разместване на
престациите. Ето защо, съдът приема, че сключените договори за продажба, чрез
пълномощник, отразяват действителната воля на стрА.те и отговарят на действителните
фактически отношения между тях.
По отношение на твърдяната от ищеца невъзможност на Й. Д. да разбира свойството
и значението на постъпката си при изготвяне на пълномощното, съдът намира следното.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2022 г. по тълкувателно дело № 5/2020 по
въпросите „нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр.1, пр. 2 ЗЗД
или унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице,
ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да
ръководи действията си?”, съдът е приел, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то
при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи
действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 31 ЗЗД
унищожението на договор не може да се иска след смъртта на лицето, освен ако преди
смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако доказателството за
недееспособността произлиза от същия договор. Такива доказателства в настоящия случай
не бяха събрА.. Следва да се посочи, че липсва заявен петитум за унищожаване на договора.
Такъв иск би бил и недопустим, поради изложеното по – горе. Независимо от това следва да
се отбележи, че не се събраха и никакви доказателства за твърдяната от ищците
невъзможност на Д. да разбира и ръководи постъпките си. В последното съдебно заседА.е
ищците са се отказали от исканата СМЕ, а въпреки неколкократно предоставената им
възможност ищците не са представили посочената от тях медицинска документация.
Тежестта на доказване в исковото производство лежи върху ищеца, който не
опроверга по някакъв начин, че между стрА.те по тези договори не е налице съгласие за
сключването им и по съществените условия в него, тоест за продажбата на имотите срещу
заплащане на съответната цена, посочена в нотариалните актове. Липсата на съгласие като
основание за нищожност на договорите по чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД е налице в
хипотезите на съзнателна липса на воля за сключването им, което може да се дължи на
проявено насилие и принуда за подписването им, на несъвпадение на насрещните
волеизявления и т. н. Когато липсата на воля не е осъзната, е налице основание за
5
унищожаване на договора. В случая не се установява прехвърлителят да не е бил съгласен
да продаде процесните имоти на ответниците за посочената в нотариалните актове цена. Не
се спори, че пълномощното е подписано от Д., същата е била дееспособна /не е била
поставена под пълно или огрА.чено запрещение/ и е могла лично да извършва валидни
правни действия.
На следващо място ищците твърдят, че договорите за продажба са нищожни поради
липса на основание. За установяване на основаниетото законът е предвидил презумпция
- чл. 26, ал. 2, изр.2 ЗЗД. Последната обръща доказателствената тежест и този, който твърди,
че сделката е сключена без основание, трябва да докаже това свое твърдение. Тази норма е в
общата уредба на сделките и се отнася и за продажбата на недвижим имот, доколкото в
специалната уредба не е изключено приложението й, респективно не е преуреден въпросът.
основанието е обичайната цел на сделката. При продажбата това е да се прехвърли
собствеността върху някаква вещ срещу насрещна престация. В този смисъл реализираното
намерение за продажба е достатъчно основание на тази сделка – така Решение №
385/121.08.2010 г. по гр.д.№ 59/2009г. ВКС. Ищците, които твърдят липсата на основание,
не доказаха в хода на производството липсата на намерение за продажба, респективно, че
ответниците не са имали намерение да заплатят цената.
След като липсват други доводи и твърдения за друг порок на волята /съгласието/ и
основанието, освен посочените от ищците: а именно липса на намерение за плащане на
цената, се налага изводът, че атакувА.те договори не са нищожни на посочените от ищците
основА.я.
Неоснователни са и исковете за прогласяване недействителността на договорите за
покупко-продажба, на другото посочено основание - като сключени във вреда на
представлявА.я продавач - чл. 40 ЗЗД. Самият факт, че покупната цена е заплатена на
пълномощника Н. М. не може да обоснове извод за това.
Правото да бъде заявено правоизключващото процесуално възражение с правна
квалификация по чл. 40 ЗЗД е наследимо и може да бъде упражнено от всеки един от
универсалните правоприемници /по закон или по завещА.е/, съобразно дела му от
наследството. Видно от представеното удостоверение за наследници двамата ищци са
наследници по закон на Й. Д..
Упълномощителната сделка е едностранна, а съгласно чл. 44 ЗЗД при тълкуването на
волята, изразена с извършването й, се прилагат съответно правилата на чл. 20 ЗЗД. Съдът
намира, че е налице пълномощно, сключено в предвидената от закона форма - писмено с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя - чл. 37 от ЗЗД. В него подробно са
индивидуализирА. недвижимите имоти, собственост на упълномощителя, конкретизиран е и
видът на разпореждането - „ да сключва всякакви разпоредителни сделки /продаде, дари,
ипотекира…/…. с когото прецени и при цени и условия, каквито намери за добре,
включително сама със себе си и с други лица..“ т.е. в пълномощното изрично е посочено, че
Д. упълномощава пълномощника Н. М. да извърши продажба на имотите. В пълномощното
не е фиксирана цената, на която пълномощникът следва да осъществи продажбата.
6
Непосочването на цената по размер от упълномощителя обаче не прави упълномощаването
недействително и сделката е валидна, освен ако упълномощеният и лицето, с което
договоря, се споразумеят в ущърб на представлявА.я, тъй като законът не въвежда правила
относно съдържА.ето на пълномощното и упълномощаването не може да се постави в
зависимост от несъществуващи изисквА.я за включване в пълномощното на съществените
елементи на бъдещото разпоредително действие или сделка, каквато например е цената, по
която се извършва продажбата. Нещо повече, в пълномощното изрично е посочено, че Й. Д.
упълномощава Н. М. за получи от нейно име продажната цена в случай, че продаде имотите,
в това число и по банков път на посочена от пълномощника банкова сметка.
С оглед на изложеното, съдът намира, че при сключване на договорите за покупко –
продажба, същите не са сключени от представителя на продавача и купувачите във вреда на
представлявА.я, а Н. М. е изразила воля, която съвпада с волята на упълномощителя Й. Д.,
изразена при издаване на пълномощното от Й..
Едва в първото проведено заседА.е ищците твърдят имотите да са били продадени на
цени по – ниски от пазарната им стойност, което може да доведе до извод, че
пълномощникът на продавачите се е сговорил с купувачите във вреда на упълномощителя
си. Видно от събрА.те по делото доказателства продажбата е извършена по цена, съобразно
данъчната оценка. Както е посочено в мотивите на т.3 ТР №5/2014 г. на ОСГТК на ВКС,
фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД, се състои от два
елемента: обективен - договорът, сключен от /чрез/ представителя и насрещната страна по
него /третото лице/ е във вреда на /уврежда/ представлявА.я, като във всички случаи се има
предвид обективно увреждане на интересите на представлявА.я, което не е незначително,
като не е необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за
нейното настъпване /например: договор, сключен при неизгодни за него условия;
имуществото му е неоправдано обременено с уговорени тежести или договорът поражда
допълнителни бъдещи и/или условни задължения /под модалитет/, нетипични за конкретния
тип договори; предоставените на пълномощника права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната му власт, както и най-различни други хипотези и субективен –
„споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора /третото лице/ за
увреждането на представлявА.я, което се свежда до недобросъвестност на представителя и
насрещната страна по договора /третото лице/ относно увреждането на представлявА.я. Тази
недобросъвестност също не се предполага, а подлежи на доказване от страна на
представлявА.я предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, но във всички
случаи - към момента на сключването на договора.
По въпроса за преценката дали един договор за продажба на недвижим имот е
сключен във вреда на упълномощителя и само разликата между продажната и
действителната цена ли е от значение за това дали увреждането не е незначително, е
формирана практика в решение №1 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. №1471/2017г., III ГО, в
което е посочено, че представляващият винаги трябва да действа в интерес на
представлявА.я, и ако същият е овластен да продаде недвижимо имущество без други
7
указА.я, да действа с грижа на добър стопА.н при договоряне на цената /решение №439/2012
г. по гр.д. №23/2011 г. на ВКС, І ГО/. Прието е още, че противоречи на установената
практика на ВКС увреждането да се свежда единствено до фрапантна разлика между цената,
на която имотът е бил продаден и тази, на която би следвало според пазарните условия, без
да се обсъдят всички относими към преценката на интереса обстоятелства. Посочено е още,
че продажната цена като величина не е единственият критерии за увреждане, в този смисъл
са решение №361/2011г. по гр.д. №1077/2010 г. на ВКС, І ГО, решение №21/2015 г. по гр.д.
№3529/2014 г. на ВКС, І ГО, при това не всяко разминаване в договорената по данъчна
оценка цена и реалната стойност на имотите предпоставя извод за сговаряне във вреда на
представлявА.я. Преценката дали договорът е сключен във вреда на упълномощителя се
извършва при отчитане на всички обстоятелства, свързА. с интереса на представлявА.я и
мотивите на представителя да го сключи. Увреждането на интереса по чл. 40 ЗЗД ще има и
когато предоставените на упълномощителя права са упражнени превратно, макар и в
рамките на представителната власт и от това е произтекла вреда. В чл. 40 ЗЗД не се
предполага недобросъвестност на третото лице, поради което упълномощителят, позоваващ
се на тази недобросъвестност, в случая неговите наследници, следва да я установят по реда
на пълното и главно доказване.
Хипотезата на чл. 40 ЗЗД ще бъде налице само в случай, че между представителя и
насрещната страна по сделката е било постигнато съгласие, насочено към увреждане на
представлявА.я, при което и двете стрА. са имали субективното намерение за постигане
именно на този резултат. По делото не са събрА. каквито и да е доказателства, въз основа на
които може да се направи извод, че при сключване на договора купувачът и пълномощникът
на продавача са действали с общото намерение да увредят последния. Напротив, следва да се
има предвид, че дори в хипотезите, когато представителят е продал имота на цена
значително по-ниска от пазарната, наличието на вреда за представлявА.я зависи от
вътрешните им отношения /съдържА.ето на обвързващия ги договор за мандат или на
другите уговорки между тях/. Когато и във вътрешните им отношения представителят е имал
правомощието да определи продажната цена по своя преценка, какъвто е разглеждА.ят
случай, и третото лице е добросъвестно /данни за обратното не са събрА./ – не се е
споразумяло с него, сключеният договор е действителен, но представителят отговоря пред
доверителя за вредите от неполагането на дължимата грижа при упражняването на
предоставената му представителна власт. Ако при същите условия третото лице е било
недобросъвестно – споразумяло се е във вреда на представлявА.я, договорът е
недействителен, поради което вредите са други и двете стрА. по недействителния договор
отговорят пред представлявА.я за обезщетяването им /решение №65 от 21.03.2017 г. по гр.д.
№639/2016 г. на ВКС, ІV ГО/.
С оглед на изложеното съдът приема, че сключените договори за покупко-продажба,
по силата на които ответниците се легитимират като собственици, са действителни и са
породили присъщите им правни последици, т.е. породили са вещнотранслативен ефект.
Правото на собственост е било придобито от ответниците въз основа на валидно
8
деривативно придобивно основание.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че неоснователни са възраженията
на ответниците за недопустимост на иска срещу Й. М., доколкото липсва изричен петитум
по отношение на него. Този ответник е задължителен другар по иска за нищожност на
договора за продажба, обективиран в НА № **/****г., както и иска по чл. 87 ЗЗД. Макар и
ищците да не са обосновали правен интерес за водене на иска срещу този ответник, същият
е задължителен другар по тези искове. Ответници по иска за нищожност на НА № **/****г.
са А. и С. А., доколкото не се спори, че към датата на покупката на имота същите са имали
сключен граждански брак и са придобили имота в режим на СИО.
Ето защо, договорите да продажба не са недействителни на сочените от ищците
основА.я.
С оглед отхвърлянето на исковете за недействителност на договорите на сочените от
ищците основА.я, съдът следва да разгледа предявените в условията на евентуалност искове
по чл. 87 ЗЗД за разваляне на договорите за покупко – продажба, обективирА. в цитирА.те
нотариални актове.
Съгласно приетото в решение № 11/25.02.2011г. по гр. д. № 1510/2009г. на ВКС, IV
ГО, наследникът на прехвърлителя може да упражни правото да развали договора по
отношение на неизправния длъжник само в обема на притежавА.те от него права. Ето защо,
ищците могат да искат разваляне на договора само до размера на притежавА.те от тях
идеални части, съответно ½ за Л. и 1/6 за К..
В чл. 87, ал. 2 ЗЗД е предвидено, че кредиторът може да заяви на длъжника, че
разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти, ако поради забава на длъжника, то е станало безполезно или ако задължението е
трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Ищците молят договорите да
бъдат развалени поради неизпълнение на задължението на купувачите за заплащане на
продажната цена.
Видно от представените по делото банкови извлечения и платежни нареждА.я цената
е била изцяло заплатена от купувачите на пълномощника на продавача - Н. М. по
посочената банкова сметка така, както е уговорено и в посочените в нотариалния акт
срокове. Ето защо, исковете по чл. 87 ЗЗД са изцяло неоснователени.
Уважаването на иска по чл. 108 от ЗС предполага установяване от страна на ищците
на кумулативното наличие на следните предпоставки: че ищецът е собственик на процесния
имот на сочените от него основА.я, както и че имотът се владее или държи от ответника. В
тежест на ответника е да докаже, че това владение или държане се основава на наличието на
правно основание.
Поради изложеното по – горе и неоснователността на твърденията за нищожност на
договорите, респективно поради отхвърлянето на исковете по чл. 87 от ЗЗД, ищците не
установиха да са собственици на имота, поради което и исковете по чл. 108 ЗС следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
9
Неоснователни са и исковете за осъждане на ответниците А. А. и С. А. да заплатят на
ищците продажната цена за имотите, както следва: на Л. А. – сумата от 14430 лв. по
нотариален акт № **/****г., както и законната лихва в размер на 7329 лв. за период
08.04.2015г. до 08.04.2020г., на ищеца К. Г. сумата от 4810 лв. по нотариален акт №
**/****г., както и законната лихва в размер на 2443 лв. за периода 08.04.2015г. до
08.04.2020г., както и исковете за осъждане на ответника А. М. да заплати на ищците
продажната цена за имотите, както следва: на Л. А. – сумата от 11069 лв. по нотариален акт
№ 5/2015г., както и лихва в размер на 5673 лв. за периода 08.04.2015г. до 08.04.2020г., на
ищеца К. Г. сумата от 3723 лв. по нотариален акт № **/****г, както и лихва в размер на
1891 лв. за периода 08.04.2015г. до 08.04.2020г.
Това е така, защото, както беше посочено по – горе, видно от представените по
делото банкови извлечения и платежни нареждА.я цената е била изцяло заплатена от
купувачите на пълномощника на наследодателя на ищците - Н. М. по посочената банкова
сметка така, както е уговорено.
Частично основателен е предявеният иск за осъждане на ответницата Н. М. да заплати
на ищците продажната цена за имотите, както следва: на Л. А. – сумата от 11069 лв. по
нотариален акт № **/****г. и 14430 лв. по нотариален акт № **/****г., както и лихва в общ
размер 13003 лв., на ищеца К. Г. сумата от 3723 лв. по нотариален акт № **/****г. и 4810
лв. по нотариален акт № **/****г., както и лихва в общ размер 4334 лв.
Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД предвижда, че довереникът е длъжен да даде на
доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. За
да се освободи от задължението си по отчетната сделка, довереникът принципно следва да
предаде на доверителя не само полученото от трети лица, съответно да представи
документите, установяващи плащането по отчетните сделки, но и това, което самият той е
получил от доверителя по силата на изричното пълномощно във връзка с изпълнение на
поръчката. Дали обаче поръчката е изпълнена, съответно има ли суми, които довереникът е
длъжен да отчете, зависи от конкретните уговорки между стрА.те.
В случая се установява, че въз основа на даденото на ответника Н. М. пълномощно,
същата е продала описА.те в нотариалните актове недвижими имоти. Ответникът следва да
докаже, че е изпълнил своето задължение по упълномощаването – действал е от името и за
сметка на упълномощителката, като е продал собствения й имот и е предал продажната
цена. От събрА.те по делото писмени и гласни доказателства се доказва, че ответникът М. е
действала в обема на предоставената й представителна власт, извършвайки разпореждането,
за което е бил упълномощена.
От показА.ята на разпитА.те по делото свидетели се установява, че Н. е предала на
Д. сумата за имота в ж.к. „ж.к.”. Съдебната практика приема, че огрА.чението по чл. 164, ал.
1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелскипоказА.я за установяване на договори на стойност по-
голяма от 5000 лева не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо
договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай, когато
стрА.те спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички
уговорки, свидетелски показА.я са допустими за установяване на обстоятелствата, при които
е сключен, както и каква е била действителната обща воля на стрА.те. /в този смисъл
Решение №546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС /.
Съдът отчита, че Д. М. е съпруг на ответницата Н. М., но неговите показА.я изцяло
кореспондират с показА.ята на другия свидетел – Д. А.. Не са налице никакви
10
противоречия. Нещо повече, същите, преценени в съвкупност със събрА.те писмени
доказателства – бележки за теглене на сумите, водят до извод за достоверност на същите,
поради което съдът изцяло ги кредитира.
Така св. Д. М. посочва, че Й. Д. поискала парите от продажбата да се преведат на
съпругата на свидетеля, тъй като Й. не можела да борави с банкова карта и нямала банкова
сметка. Твърди, че Н. предала парите на Й.. Н. го помолила да отидат с колата до „банка” в
офиса на банката в ж.к.”ж.к.”. С тях бил и племенникът й Д.. От банката изтеглили 22 000
лв. и свидетелят ги закарал до блока на Й. в ж.к.”ж.к.”. Свидетелят останал до входа, а Н. и
племенникът й се качили горе, за да предадат парите. От показА.ята на св. Д. А. се
установява, че заедно с Н. отишли при Й., за да й предаде Н. парите. Другият свидетел Д. ги
закарал с колата до ж.к.”ж.к.”. Д. останал в колата, а свидетелят се качил заедно с Н.. Н.
дала парите на Й. и си тръгнали. Сумата била около 22000 и нещо, не помни Й. да ги е
броила, тръгнали си веднага. Не е присъствал на преброяването, но е присъствал на
предаването на сумата.
Ето защо, съдът намира, че с оглед събрА.те гласни и писмени доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, се установява, че Н. е предала на Й. сумата за имота в ж.к.
„ж.к.”, продаден за 22339.40 лв., поради което за този имот искът е неоснователен.
Предаването на сумата за другия имот в ж.к.”ж.к.”, съдът намира за недоказано.
РазпитА.те по делото свидетели твърдят, че сумата била предадена от Н., заедно с Д., на две
части. И двамата свидетели обаче нямат преки и непосредствени впечатления за това
предаване. Не посочват и конкретен размер на сумата, която твърдят, че са чули Н. и Д. да
са предали на Й.. Ето защо, искът срещу Н. следва да бъде уважен за сумата от 14430 лв. за
Л. и сумата от 4810 лв. за К., съобразно притежавА.те от същите наследствени квоти.
По исковете по чл. 86 ЗЗД: Задължението на довереника по договора за поръчка е
изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да
отчете незабавно и без покана - задължение, следващо от естеството на мандатното
правоотношение, поради което обезщетение за мораторни лихви се дължи от деня на
получаване на сумите в изпълнението на договора за поръчка. /така и Решение № 300 от
23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1366/2011 г., IV г. о./. Вземането за връщане на главницата
е дължимо от 14.04.2015г (датата на получаване на сумата по банковата сметка на М. – л. 32
от делото).
Ответниците не са направили възражение за погасяване по давност в срока за отговор
на исковата молба. Действително периодът на претендираната мораторна лихва е бил
уточнен от ищците с молба от 18.06.2021г., която е била изпратена за становище на
ответниците. Именно във връзка с тази молба, с молба от 13.07.2021г. ответниците сочат, че
заявяват допълнително възражение за погасяване по давност. Съдът намира същото за
преклудирано. Още с исковата молба ищците са посочили, че претендират лихвата за
периода от датата на получаване на сумите по сделката до датата на исковата молба. Ето
защо, още с отговора ответника Н. М. е следвало да заяви възражение за погасяване по
давност, каквото е направено от ответника Б. с подадения от нея отговор по чл. 131 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че искът за лихва е основателен за периода от
14.04.2015г. до 08.04.2020г. Изчислена с интернет калкулатор искът за лихва, начислен
върху главницата от 14430 лв. възлиза на сумата от 7305.70 лв., а начислен върху главницата
от 4810 лв. – на сумата от 2435.24 лв.
РазгледА.те по – горе искове са предявени в условията на евентуалност. С исковата
молба, ищците са предявили и искове за заплащане на обезщетения за ползване на имота,
които не са предявени в условията на евентуалност, поради което съдът дължи произнасяне.
Съдът намира за неоснователни исковете за осъждане на ответниците А. А., Й. М. и
11
А. Б. да заплатят на ищците обезщетение за ползването на недвижимите имоти на основание
чл. 59 ЗЗД, както следва: А. М. да заплати на Л. А. 12000 лв. за периода 08.04.2015г. до
24.10.2020г., а на К. Г. – 4000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г. А. А. и С. А. да
заплатят на Л. А. 12000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г., а на К. Г. – 4000 лв. за
периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г.
Както беше посочено по – горе, от събрА.те по делото доказателства не се установява
ищците да са собственици на имотите, поради което не се установява която и да е от
предпоставките на чл. 59 ЗЗД: обогатяване на ответниците, обедняване на ищците и
причинна връзка между тях. Ето защо, така предявените искове подлежат на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете стрА. по спора. В
представеното на л. 38 от делото пълномощно от ищците към адв. М., не е посочен
конкретен размер на уговорено адвокатско възнаграждение, липсват и доказателства за
неговото изплащане, поради което разноски на ищците не следва да се присъждат.
Тъй като ищците са били освободени от държавна такса, Н. М. следва да бъде
осъдена да заплати в полза на СРС сума в размер на 1159.24 лв., съразмерно на уважената
част на исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците следните суми за адвокатско възнаграждение: на А. Б. – 1000 лв., на А. А. – 625
лв., на С. А. – 625 лв., на Й. М. – 625 лв., а на Н. М. 312.50 лв., съразмерно на отхвърлената
част на исковете.
Водим от гореизложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес (град), (адрес) срещу Й. Д. М., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес)
искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, нот. дело № **/**** год.,
на нотариус Енч. Енч., рег. № *** на НК на РБ, в частта до размера на притежавА.те от Л. Н.
А., ЕГН ********** ½ ид. ч. и до размера на притежавА.те от К. И. Г., ЕГН ********** 1/6
ид. ч., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес (град), (адрес) срещу А. Д. А., ЕГН ********** и С. С. А., ЕГН
**********, и двамата с адрес (град), (адрес) искове с правно основание чл. 26 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ **, том *, рег. № ****, нот. дело № **/**** год., на нотариус Енч. Енч., рег. № *** на НК
на РБ, в частта до размера на притежавА.те от Л. Н. А., ЕГН ********** ½ ид. ч. и до
размера на притежавА.те от К. И. Г., ЕГН ********** 1/6 ид. ч., като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес (град), (адрес) искове с правно на основание чл. 40 ЗЗД да бъдат обявени
12
за относително недействителни сделките, обективирА. в нотариален акт № **, том *, рег. №
****, н.д. № **/(дата)г. на нотариус Енч. и нотариален акт № **, том *, рег. № ****, н.д. №
**/(дата)г. на нотариус Енч., поради сключването им при сговор за увреждане на
представлявА.я, в частта до размера на притежавА.те от Л. Н. А., ЕГН ********** ½ ид. ч. и
до размера на притежавА.те от К. И. Г., ЕГН ********** 1/6 ид. ч., като неоснователни и
недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес (град), (адрес) срещу Й. Д. М., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес)
искове с правно основание чл. 87 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № **, том *, рег. № ****, нот. дело № **/**** год., на
нотариус Енч. Енч., рег. № *** на НК на РБ, в частта до размера на притежавА.те от Л. Н.
А., ЕГН ********** ½ ид. ч. и до размера на притежавА.те от К. И. Г., ЕГН ********** 1/6
ид. ч., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес (град), (адрес) срещу А. Д. А., ЕГН ********** и С. С. А., ЕГН
**********, и двамата с адрес (град), (адрес) искове с правно основание чл. 87 ЗЗД за
разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № **, том *, рег.
№ ****, нот. дело № **/**** год., на нотариус Енч. Енч., рег. № *** на НК на РБ, в частта до
размера на притежавА.те от Л. Н. А., ЕГН ********** ½ ид. ч. и до размера на
притежавА.те от К. И. Г., ЕГН ********** 1/6 ид. ч., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес (град), (адрес) срещу А. Н. Б., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес)
искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено по отношение на
ответницата, че ищците са собственици на ½ ид. ч. за Л. Н. А. и 1/6 ид. ч. за К. И. Г., от
имот, находящ се в (град), (адрес), представляващ самостоятелен обект с идентификатор №
(номер) и за предаване на владението върху описА.я имот, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********,
със съдебен адрес (град), (адрес) срещу А. Д. А., ЕГН ********** и С. С. А., ЕГН
**********, и двамата с адрес (град), (адрес) искове с правно основание чл. 108 ЗС за
признаване на установено по отношение на ответниците, че ищците са собственци на ½ ид.
ч. за Л. Н. А. и 1/6 ид. ч. за К. И. Г. от имот, находящ се в (град), (адрес), представляващ
самостоятелен обект с идентификатор № (номер) и за предаване на владението върху
описА.я имот, като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу А. Н. Б., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) искове за заплащане на
сумата от 11069 лв., представляваща продажната цена по нотариален акт № **/****г., както
и мораторна лихва в размер на 5673 лв. за периода 08.04.2015г. до 08.04.2020г., като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу А. Н. Б., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) искове за заплащане на
сумата от 3723 лв., представляваща продажната цена по нотариален акт № **/****г., както и
мораторна лихва в размер на 1891 лв. за периода 08.04.2015г. до 08.04.2020г., като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу А. Д. А., ЕГН ********** и С. С. А., ЕГН **********, и двамата с адрес
(град), (адрес) искове за заплащане на сумата от 14430 лв., представляваща продажната цена
по нотариален акт № **/****г., както и законната лихва в размер на 7329 лв. за период
08.04.2015г. до 08.04.2020г., като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
13
(адрес) срещу А. Д. А., ЕГН ********** и С. С. А., ЕГН **********, и двамата с адрес
(град), (адрес) искове за заплащане на сумата от 4810 лв., представляваща продажната цена
по нотариален акт № **/****г., както и законната лихва в размер на 2443 лв. за периода
08.04.2015г. до 08.04.2020г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. (град), (адрес) да заплати на Л. Н.
А., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес), сумата от 14430 лв., представляваща
продажната цена за апартамент, находящ се в (град), (адрес), както и на основание чл. 86
ЗЗД сумата от 7305.70 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 14.04.2015г. до
08.04.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 11069 лв., представляваща продажната
цена за апартамент, находящ се в (град), (адрес), както и иска за мораторна лихва за
разликата над 7305.70 лв. до пълния предявен размер, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.”Дружба”, бл. 315, вх.
А, ет. 3, ап. 9 да заплати на К. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес (град), (адрес),
сумата от 4810 лв., представляваща продажната цена за апартамент, находящ се в (град),
(адрес), както и на основание чл. 86 ЗЗД сумата от 2435.24 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 14.04.2015г. до 08.04.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 3723 лв.,
представляваща продажната цена за апартамент, находящ се в (град), (адрес), както и иска за
мораторна лихва за разликата над 2435.24 лв. до пълния предявен размер, като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу А. Н. Б., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) искове за заплащане на
сумата от 12000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г., представляваща обезщетение за
ползване на имота, находящ се в (град), (адрес), като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу А. Н. Б., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) искове за заплащане на
сумата от 4000 лв. за периода 08.04.2015г. до 24.10.2020г., представляваща обезщетение за
ползване на имота, находящ се в (град), (адрес), като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. Н. А., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу А. Д. А., ЕГН ********** и С. С. А., ЕГН **********, и двамата с адрес
(град), (адрес) искове за заплащане на сумата от 12000 лв. за периода 08.04.2015г. до
24.10.2020г., представляваща обезщетение за ползване на имота, находящ се в (град),
(адрес), като неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес (град),
(адрес) срещу А. Д. А., ЕГН ********** и С. С. А., ЕГН **********, и двамата с адрес
(град), (адрес) искове за заплащане на сумата от 4000 лв. за периода 08.04.2015г. до
24.10.2020г., представляваща обезщетение за ползване на имота, находящ се в (град),
(адрес), като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
(град), (адрес) да заплатят на Й. Д. М., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 625 лв., представляваща направените в настоящето производство
разноски.
ОСЪЖДА Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
(град), (адрес) да заплатят на А. Д. А., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 625 лв., представляваща направените в настоящето производство
разноски.
ОСЪЖДА Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
(град), (адрес) да заплатят на С. С. А., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 625 лв., представляваща направените в настоящето производство
разноски.
14
ОСЪЖДА Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
(град), (адрес) да заплатят на А. Н. Б., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес), на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1000 лв., представляваща направените в настоящето
производство разноски.
ОСЪЖДА Л. Н. А., ЕГН ********** и К. И. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес
(град), (адрес) да заплатят на Н. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. (град), (адрес), на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 312.50 лв., представляваща направените в настоящето
производство разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА Н. А. М., ЕГН **********, с адрес гр. (град), (адрес) да заплати в полза
на СРС сумата от 1159.24 лв., представляваща дължимата държавна такса, съразмерно на
уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15