МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  № 266/ 12.10.2010г.

       ПО НОХД №  396/2010г. по описа на СТАРОЗАГОРСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД

 

            Производството е на основание чл. 304а от НК, във връзка с чл. 58а, ал.4, във вр. с ал.1/редакция Д.в. бр.№ 26 /2010г./, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.„б” от НК,  във връзка с чл. 42а, ал.1 и ал.2 т. 1 и т.2  вр. с чл.42б от НК.   

            На 25.06.2010 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- Стара Загора против подсъдимия Х.Н.К., затова че на 28.04.2010г. в гр.Казанлък предложил и дал дар-пари на стойност 50 лева на длъжностни лица, служители в РУ ”Полиция” гр.Казанлък – полицай  Х.В.Т. и младши автоконтрольор И.Ц.Ц., за да не извършат действие по служба – да не съставят актове за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането по отношение на обвиняемия като водач на л.а. м.”Опел Вектра” с рег. № ЕН 9716 ВА, престъпление по чл. 304, ал.1 от НК.   

              В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора на основание чл.287, ал.1 от НПК е повдигнал и е предявил ново обвинение против подсъдимия К. поради установяване в хода на съдебното следствие на основания за прилагане на закон за по-тежко наказуемо престъпление, а именно това по чл.304а от НК.  След допускане на изменението от съда поддържа изцяло новото обвинение, счита същото за изцяло обосновано и доказано, и предлага на съда подсъдимия да бъде признат за виновен изцяло по повдигнатото му обвинение по чл.304а от НК като му се наложи предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”, размерът на което да бъде определен под минимума на предвиденото в закона наказание с оглед реда, по който е протекло съдебното следствие, а именно- съкратено съдебно следствие. Предлага на съда да не прилага разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като едно такова наказание би било несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.2 б. „б” от НК като вместо наказанието лишаване от свобода на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация” в максимален размер, което ще му даде един шанс за поправяне и превъзпитание. Предлага на съда да му бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, т.1. и т.2 от НК, а също така с оглед високата обществена опасност на подсъдимия и предишните му осъждания на основание чл. 55, ал.3 от НК да му бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба”, което да е към минималния размер, предвиден в закона, а именно - в порядъка на 3 000 лв., а вещественото доказателство по делото да бъде отнето в полза на държавата. Счита, че така предложените наказания отговарят напълно на целите на чл.36 от НК.

          Защитникът на подсъдимия Х.Н.К. адв. Р.К., е изразил съгласие с така допуснатото изменение на обвинението, и е заявил, че с оглед обстоятелството, че с него е променена само квалификацията, но не е съществено изменено обвинението досежно изложените обстоятелствената част на обвинителния акт факти и обстоятелства, както и че са съгласни разглеждането на делото и по новото обвинение да продължи по реда, по който е обявено, че ще протече същото с оглед направеното от подзащитния му признание/ съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК/.  Взема мотивирано становище относно вида и размера на наказанието, което според него следва да се наложи на подзащитния му, като счита, че с оглед наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, и бъде наложено наказание „Пробация”като на основание чл. 55, ал.3 от НК да не бъде налагано кумулативно предвиденото по- леко наказание „глоба”, която би била в допълнителна тежест за подсъдимия.

             Подсъдимият Х.Н.К. поддържа казаното от защитника си. Признава се за виновен, изразява съжаление за извършеното и моли за налагане на едно наказание „Пробация” в минимален размер поради затрудненото му материално състояние. Това заявява и в последната си дума към съда.

             По делото не е предявяван и приеман за съвместно разглеждане граждански иск.

 

             ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:

 

    Подсъдимият Х.Н.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, понастоящем безработен, с постоянен адрес в гр. Л. обл.П. Не е женен. Осъждан е.

               Към момента на деянието същият е работел като шофьор към фирма „…” ЕООД гр.Л. / с трудов договор от 10.05.2010г./, собственост на свидетеля Г.Х.Б. ***, с който се познавали от деца. Фирмата на св.Б. *** 2010 година имала бизнес отношения в гр.К. и поради това се налагали пътувания между гр.Л. и гр.К.. Търговското предприятие на св.Б. *** ., и подсъдимия бил ползван от св.Б. за шофьор на автомобила при тези пътувания.

              При проведеното разследване е изяснена следната фактическа обстановка:    

    На 28.04.2010 година в около 16:30 часа свидетелят Г.Х.Г. трябвало да пътува заедно със свои работници от гр.К. за гр.Л. като възложил на подсъдимия К. да  управлява служебния автомобил м.”Опел Вектра”. Автомобила бил  приведен в движение от подсъдимия К. и поел през централната градска част на Казанлък с цел излизане от града. Управлявания от подсъдимия автомобил се движел по бул.”Ал.Батенберг” в посока запад – изток , когато бил спрян за проверка от полицейски екип към РУ ”Полиция” – гр.Казанлък– свидетелите Х.В.Т. –полицай и И.Ц.Ц.-младши автоконтрольор, които се намирали на пост на булеварда , срещу Банка ДСК-Казанлък.

В хода на извършената проверка свидетелите Т. и Ц. установили самоличността на водача-пода.К. и на пътниците , и след като се уверили, че същите не се издирват, поискали от подс.К. документите му като водач на МПС и документите на управлявания автомобил ”Опел Вектра” с рег. № ...... .. 

При проверката била установена техническа неизправност на автомобила- предното панорамно стъкло било пукнато в десния долен край. Свидетелите Т. и Ц. установили също, че автомобилът не е преминал задължителен годишен технически преглед, както и че за същия нямало сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност”. Подсъдимият К. не могъл да представи и контролния си талон,  представляващ неразделна част от свидетелството за управление на МПС. Свидетелите Т. и Ц. наредили на пътниците да останат в автомобила, а на водача –подс.К., да ги придружи до патрулния автомобил м.”Опел Астра” с рег. № ...., намиращ се на около десет метра от спрения за проверка автомобил м.”Опел Вектра”. Свидетелите Т. и Ц. и подсъдимият отишли зад патрулния автомобил. Автомобила бил с отворен багажник, предвид обстоятелството, че кората на багажника била ползвана от свидетелите като подложка на бланките за АУАН и на нея пишели актовете. Там свидетелите  обяснили на подсъдимия К. допуснатите нарушения по ЗДвП и Кодекса за застраховането и че ще му бъдат съставени актове за установяване на административно нарушение, като провели разговор помежду си кой какъв акт ще съставя-св.Т. по Кодекса за застраховането, а св.Ц. по Закона за движението по пътищата. Тогава подсъдимият започнал да ги моли да не съставят актове, защото ще му вземат шофьорската книжка. Свидетелите Т. и Ц. казали на подсъдимия да не им пречи, но подс.К. продължил да ги моли “да бъдат хора” и изваждайки банкнота от 50 лева сер. № АЕ 8251530 започнал да я предлага на свидетелите – за да се почерпят. Свидетелите Т. и Ц. разпоредили на подсъдимия да прибере парите си, но той продължил да ги убеждава, че нищо сериозно не е станало и да не му съставят актове,а да вземат парите, хвърляйки  банкнотата в отворения багажник на патрулния автомобил.

Свидетелите разпоредили на подс.К. да се отдалечи от автомобила и го задържали, като уведомили дежурния в РУ”Полиция”–Казанлък, за предложения им подкуп. След пристигане на място на на оперативната группа подс. К. бил отведен в РУ ”Полиция”– Казанлък, където му били връчени АУАН № 749712 от 28.04.2010 год.- за допуснатите нарушения по ЗДвП и АУАН № 749238 от 28.04.2010 год.- за допуснатото нарушение по Кодекса за застраховането.

В обвинителния акт прокурорът от ОП- Стара Загора е приел, че по описания начин с деянието си на 28.04.2010 година в град Казанлък, подс. Х.Н.К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на чл. 304 ал. І от НК- като предложил и дал дар- пари на стойност 50 лева, на длъжностни лица, служители в РУ ”Полиция” гр.Казанлък – полицай  Х.В.Т. и младши автоконтрольор И.Ц.Ц., за да не извършат действие по служба – да не съставят актове за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането по отношение на обвиняемия като водач на л.а. м.”Опел Вектра” с рег. № ЕН 9716 ВА. Предвид допуснатото в с.з. изменение на обвинението на основание чл.287, ал.1 от НПК, касаещо предимно квалификацията на деянието с оглед качеството на свидетелите, / предвидено в изменението на разпоредбата на чл. 304а от НК като особено качество на адресата на подкупа, придвиждащо  по-тежка наказуемост на деянието/, същото следва да се счита за изменено в горния смисъл. С това същото не се променя съществено, тъй като качеството «лице, заемащо отговорно служебно положение», респ. «полицейски орган», е било известно на подсъдимия, същият е имал съзнание, че предлага подкуп именно на полицейски служители в качеството им на полицейски органи, респ. лица, заемащи отговорно служебно положение. Освен това даването на «подкуп» в случая е равнозначно на даването на «дар», поради което съдът счита, че макар и да е основание за по-тежка квалификация на деянието, обвинението не е съществено изменено. Касае се следователно до втората хипотеза на чл. 287, ал.1 от НПК /в последната му редакция с Д.в. бр. 32/ 2010г./-  прилагане на закон за по- тежко наказуемо престъпление, поради което съдът намери това изменение за допустимо и основателно, и прие да разгледа делото по това изменено обвинение /по чл.304а от НК/.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на досъдебното производство доказателства- протокол за оглед-л.7-8,свидетелски показания – л.12,13; протоколи за очни ставки- л.15-18; копия от АУАН – л. 36-38; свидетелство за съдимост – л. 45-46; декларация за семейно и материално положение – л. 47; веществено доказателство.          

              Разпитан в хода на досъдебното производство обвиняемият не се признава за виновен, поради което първоначално делото е внесено с разпореждане в открито съдебно заседание по общия ред, но в съдебното заседание, е било направено искане от страна на защитника на подсъдимия адв. Р. К., което е потвърдено и от самия него в с.з., в което на делото е бил даден ход. Прието е било искането за предварително изслушване на страните по реда на чл.370, ал.1 от НПК. Съдът с определение и  и поради това, че с оглед разпоредбата на чл.370, ал.2, във връзка с чл.369а от НПК няма право да откаже такова предварително изслушване, когато са налице условията за това, както и с оглед изявленията на подсъдимия, че признава изцяло фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, е  допуснал такова изслушване. След разясняване на правата на подсъдимия по чл.371 от НПК и преценка след служебна проверка на доказателствата, събрани по ДП, че същите подкрепят направеното самопризнание, съдът е дал ход на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие на основание чл.371 т.2 от НПК. Съдът с определение на основание чл.372  ал.4, във вр. с чл.371 т.2 от НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След допускане на изменението и изслушване становищата на страните, съдът е продължил съдебното следствие по този ред без да отлага делото и без да повтаря процедурата за даване ход на делото по реда на съкратеното съдебно следствие с оглед на обстоятелството, че обвинението не е било съществено изменено.

         Предвид гореизложеното както и във връзка с направеното от подсъдимия пълно самопризнание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, и с оглед предварително извършената служебна проверка на събраните по ДП доказателства, съдът счете, че по безспорен начин е установена гореописаната фактическа обстановка.                                                  С оглед на което следва да бъде прието за установено  по безспорен начин, че с деянието си  подсъдимият Х.Н. затова че на 28.04.2010г. в гр.Казанлък предложил и дал дар - парична сума- банкнота на стойност 50 лв. със сериен номер АЕ 8251530, на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение, включително полицейски орган, - полицай Х.В.Т. и младши автоконтрольор И.Ц.Ц., служители при РУ „Полиция”- гр.Казанлък, за да не извършат действия по служба - да не съставят по отношение на него като водач на л.а. „Опел Вектра” с рег. № …. ВА: Акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата за допуснати от него нарушения по този закон и Акт за установяване на административно нарушение за допуснати от него нарушения по Кодекса за застраховането,  престъпление по чл. 304а от НК.

Самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните по ДП доказателства, а именно: показанията на свидетелите Х.В.Т., св.И.Ц.Ц., св.Г.Х.Б.; протоколите за проведените очни ставки Между обвиняемия Х.Н.К. и св.Х.В.Т., и между обвиняемия Х.Н.К. и св. И.Ц.Ц., ежедневната ведомост на личния състав на РУ на МВР-от 28.04.2010г.,административната преписка, типови длъжностни характеристики за длъжността „старши полицай” към ОДП и СДП, както и за длъжността” младши автоконтрольор І-ІІ ст. в ОДП и СДП, справка за съдимост  заедно с бюлетините за съдимост към нея;  справка от унифицираната информационна система на Прокуратурата на РБългария за образувани и незавършени към момента досъдебни производства срещу подсъдимия, декларация за СМПИС; трудов договор  от 10.05.2010 г. и протоколи за предявяване на разследване.

                От показанията на разпитаните по делото свидетели Х.В.Т., св.И.Ц.Ц., св.Г.Х.Б.; както и от протоколите за проведените очни ставки между обвиняемия Х.Н.К. и св. Х.В.Т., и между обвиняемия Х.Н.К. и св.И.Ц.Ц., се установява какво е било поведението на подсъдимия по време на деянието, установяват се всички обективни и субективни признаци от състава на деянието, респ. извършването му от подсъдимия.

                   От всички събрани по делото доказателства съдът намира, че по безспорен начин е установено, че инкриминираното деяние е осъществено на подс.К. от обективна и субективна страна. От показанията на разпитаните свидетели, както и от обясненията на подсъдимия/ който е заявил, че не оспорват обстоятелствата по обвинителния акт и предявеното в с.з. ново обвинение/ се установява подробно времето, мястото и начина на извършване на деянието, като всички те, както и признанията на подсъдимия  кореспондират напълно с приетото за установено от прокурора в обстоятелствената част на  обвинителния акт, както и с предявеното в с.з. ново обвинение.

 

                   ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

 

  При така изяснената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено, че с горепосоченото си поведение подсъдимият К.,  за това, че на 28.04.2010 година в град Казанлък по описания начин с деянието си подс.Х.Н.К. като предложил и дал подкуп - парична сума- банкнота на стойност 50 лв. със сериен номер АЕ 8251530, на длъжностни лица, заемащи отговорно служебно положение - полицай Х.В.Т. и младши автоконтрольор И.Ц.Ц., служители при РУ „Полиция”- гр.Казанлък, за да не извършат действия по служба - да не съставят по отношение на него като водач на л.а. „Опел Вектра” с рег. № ……: Акт за установяване на административно нарушение по Закона за движение по пътищата за допуснати от него нарушения по този закон и Акт за установяване на административно нарушение за допуснати от него нарушения по Кодекса за застраховането, е осъществил от обективна и от субективна страна състава на чл. 304а от НК, и същото е безспорно установено и доказано.

 Касае се до престъпление по чл.304а от НК, представляващ по-тежко наказуемият състав на престъплението по чл.304, ал.1 от НК/основен състав/, деяние с висока степен на обществена опасност, спадащо към така наречените корупционни престъпления, особено разпространени в национален мащаб. Подкупът по смисъла на чл.304, ал.1 от НК е едно от най-тежките престъпления против дейността на държавните органи и обществените организации. В случая поради това че се касае до даване на подкуп, е налице хипотезата на т. нар. активен подкуп, регламентиран в чл.304, ал.1 от НК. Субект на този вид подкуп може да бъде само длъжностно лице. А поради специалното качество на адресата на подкупа в случая- полицейски органи, се касае до по-тежко квалифицирания състав на чл.304а от НК  /нов, ред. Д.в..бр. 26/ 2010 г./. Изпълнителното деяние се изразява в даването на имотна облага на това длъжностно лице заради/ срещу/ негово действие по служба. Не се изисква това деяние/ действие/ да е било или да бъде по-късно наистина извършено. Още по- малко се изисква това деяние да съставлява нарушение. Подкупът представлява имотна облага, която е противозаконна поради това, че с оглед изпълняваните задължения по длъжностна характеристика на длъжностното лице /полицейски орган/ тя не му се полага, т.е. за нейното вземане няма законно основание. Престъплението е резултатно и се заключава в благоприятна промяна за имуществото на дееца- увеличаване на актива или намаляване на пасива му /тук- първото/. Престъплението е такова на просто /формално/ извършване, т.е. подкуп има дори и без насрещно деяние - дори и обещанието или предложението да се откаже от длъжностното лице, както и когато не се е стигнало до приемане на дара /подкупа/ от длъжностното лице. В случая с подхвърлянето на банкнотата в полицейския автомобил, въпреки че не се е стигнало до приемане от длъжностните лица полицейски служители, в съзнанието им е била изградена субективната представа относно мотивирането за нарушенията на служебните им задължения, поради което последното се приема за довършено деяние, а не за опит към такова. В този смисъл е и съдебната практика /вж. напр. Р. № 354/ 30.10.2009г. на ВКС по к.н.д. № 361/ 2009г., І н.о., НК, докл. с.Николай Дърмонски, Р№ 214/ 06.11.2007г. на Вт.АС по ВНОХД № 162/ 2007г., НК, докл.с. Румян Жеков и др/.

 

          ОТНОСНО ФОРМАТА НА ВИНАТА: 

 

   Формата и видът на вината при това престъпление е прекият умисъл. При така изяснената фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият К., е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици, като е искал и е целял настъпването на тези последици, поради което при извършването на деянието е действал умишлено /при наличие на пряк умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК.

           С оглед на което съдът намира, че подсъдимият К. е осъществил състава на престъплението, за което съдът го  призна за виновен, както от обективна така и от субективна страна и то при наличието на при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 във връзка с чл. 304а от НК.   

 

ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

 

С оглед на процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът е длъжен да определи наказанието при условията на чл. с чл.58а от НК. Тъй като обаче съдът прецени, че едновременно с това отделно от начина, по който протече съдебното следствие, са налице и условията на чл. 55 от НК /изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства/, наказанието следва да бъде определено само при тези условия. Поради което при определяне на наказанието на подсъдимия приложи разпоредбата на чл. 58а, ал.4 във вр. с ал.1 /редакция Д.в. бр.№ 26 /2010г./, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.„б” от НК,  вр. с чл. 42а, ал.1 и ал.2 т. 1 и т.2  вр. с чл.42б от НК.   

Разпоредбата на 304а от НК предвижда налагането на наказание лишаване от свобода в размер до десет години и кумулативно глоба до петнадесет хиляди лева./ По основния текст на чл.304, ал.1 от НК наказанието е лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева/.

Предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, а именно младата възраст, трудовата ангажираност в периода на извършване на деянието, обстоятелството, че именно заради работата си и по нареждане на прекия си началник, който е бил в автомобила, е бил принуден да управлява технически неизправен служебен автомобил на фирмата, в която е работел, без извършен технически преглед, без сключена задължителна застраховка „гражданска отговорност”, и без свидетелство за правоуправление,  както и с оглед ниската стойност на дадения подкуп /50 лв./, съдът счете, че в случая не следва да прилага разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК, тъй като едно такова наказание би било несъразмерно тежко за извършеното престъпление. Поради което счете, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55, ал.1 т.2 б. „б” от НК като вместо наказанието лишаване от свобода на подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация”, което да му даде още един шанс за поправяне и превъзпитание. Поради което прие, че на подсъдимия следва да бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки по чл.42а т.1. и т.2 от НК. С оглед справката за съдимост на подсъдимия с приложени към нея бюлетини, и обстоятелството, че се касае до деец с немалка степен на обществена опасност, а и с оглед на самото деяние,/ извършено в изпитателния срок на друго осъждане на подсъдимия - това по НОХД № 413/ 2009г. по описа на РС- гр.Левски/, което също се характеризира с висока степен на обществена опасност с оглед своя характер и степен на засягане на обществените отношения, съдът прецени, че наказанието пробация, изразяващо се в налагане на двете задължителни пробационни мерки, следва да бъде определено в размер на 2 години, но с максимална степен на въздействие, поради което определи периодичност на изпълнение три пъти седмично за двете пробационни мерки.

Предвид високата обществена опасност на деянието и предишните осъждания на подсъдимия, и с оглед липсата на коректив по отношение на налаганите и преди това на подсъдимия наказания пробация, както и с оглед разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК /по арг. за противното/ счете, че наред с  наказанието пробация, следва да му бъде наложено и кумулативно предвиденото в закона наказание „глоба”. Съдът счете, че това наказание следва да бъде определено към  минималния размер, предвиден в закона, предвид данните от декларацията му за СУМС, а именно - в порядъка на 2 000 лв., а вещественото доказателство по делото да бъде отнето в полза на държавата. Съдът намери, че така определените наказания отговарят напълно на целите на чл.36 от НК и са най- подходящи и целесъобразни в настоящия случай предвид гореизложените обстоятелства.

 

                         ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

 

                  Тъй като подсъдимият К. е признат за виновен и му е наложено съответното наказание   по НК, на основание чл.189, ал.3, във връзка с чл.188, ал.1 и чл. 189, ал.1 от НПК същият бе осъден да заплати направените по делото разноски  в полза на Държавата по сметката на Висшия съдебен съвет – гр.София в обслужващата го “Корпоративна търговска банка”АД – клон гр.Стара Загора в размер на сумата от 39.00лв. /тридесет и девет лева/, представляващи направените общо по делото разноски както на ДП, така и в съдебната фаза на процеса.

 

                   ОТНОСНО ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ  НА  ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:

 

               Като такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане нравствените устои и законите на обществото, съществуващите в страната обстановка и условия за извършване на подобен род деяния.

 

          Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: 

 

                                                                           / СП. ДРАГОТИНОВА/