Решение по дело №1120/2010 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 април 2011 г.
Съдия: Катя Бельова
Дело: 20101200501120
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 декември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер

304

11.04.2012 г.

година

Град

Кърджали

Окръжен Съд - Кърджали

На

04.11

Година

2012

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Веселина Атанасова Кашикова

Пламен Александров Александров

Васка Динкова Халачева

Съд. заседатели:

като разгледа докладвано от

Пламен Александров Александров

Въззивно гражданско дело

номер

20125100500129

по описа за

2012

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.267 от ГПК.

Постъпила е жалба от „Банка ДСК” ЕАД гр.София, чрез представител по пълномощие, против решение № 161 от 31.01.2012 г., постановено по гр.д. № 946/ 2011 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК. С жалбата се прави искане за изискване и прилагане като доказателство на преписките по нотариален акт № 65, том ІІ, рег.№ 2111, дело № 256/2007 г. на нотариус № 020 – Калин Димитров, нотариален акт № 94, т.ІХ, дело № 1629/2007 г. на нотариус № 020 – Калин Димитров и нотариален акт № 95, т.ІХ, дело № 1630/2007 г. на нотариус № 020 – Калин Димитров. В тази връзка жалбата се твърди, че такова доказателствено искане е било направено въззивника пред първоинстанционния съд и същият го приел за основателно, но делото било решено без тези доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на жалбата от въззиваемите Кольо Костадинов Шопов, Румяна Асенова Хубчева и Петър Стоев Хубчев.

Съдът намира искането за изискване и прилагане като доказателство на преписките по нотариален акт № 65, том ІІ, рег.№ 2111, дело № 256/2007 г., нотариален акт № 94, т.ІХ, дело № 1629/2007 г. и нотариален акт № 95, т.ІХ, дело № 1630/2007 г., и трите по описа на нотариус № 020 – Калин Димитров, за неоснователно. Разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК установява забрана за посочване на доказателства, които са могли да бъдат посочени и представени в срок в първоинстанционното производство. В тази връзка, не се подкрепя от данните по делото довода във въззивната жалба, че още пред първоинстанционния съд било направено искане за изискване и прилагане като доказателство преписките по нотариален акт № 94, т.ІХ, дело № 1629/2007 г. и нотариален акт № 95, т.ІХ, дело № 1630/2007 г., и двата по описа на нотариус № 020 – Калин Димитров. Видно от отговора на исковата молба, въззивникът /ответник по предявения иск/ е поискал да се изискат и приложат като доказателства по делото преписките по нотариален акт № 65, том ІІ, рег.№ 2111, дело № 256/2007 г. и нотариален акт за договорна ипотека № 29, т.Х, рег.№ 14753, дело № 1754/2007 г., и двете по описа на нотариус № 020 – Калин Димитров, които са били изискани от съда и приложени като доказателства по делото. От изложеното се установява по един несъмнен начин, че въззивникът /ответник по иска/ не е направил искане пред първоинстанционния съд за изискване и прилагане като доказателства на преписките по нотариален акт № 94, т.ІХ, дело № 1629/2007 г. и нотариален акт № 95, т.ІХ, дело № 1630/2007 г., и двата по описа на нотариус № 020 – Калин Димитров. Установява се също, че се касае до доказателства – преписки по нотариални актове от 2007 г., които въззивникът е могъл да посочи в срок в първоинстанционното производство, още повече, че самите нотариални актове - № 94 и № 95, са били представени от ищеца още с исковата молба.

При това положение, следва да се приеме, че в случая не се касае до новооткрито доказателство по смисъла на чл.266, ал.2, т.1 от ГПК или новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.266, ал.2, т.2 от ГПК, за което да се сочат доказателства, нито до такива доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения, в който случай може да се иска събирането им във въззивното производство, на основание чл.266, ал.3 от ГПК.

Що се касае до искането за изискване и прилагане като доказателства на преписката по нотариален акт № 65, том ІІ, рег.№ 2111, дело № 256/2007 г. на нотариус № 020 – Калин Димитров, както се посочи по – горе, същата е изискана от първоинстанционния съд и приложена като доказателство по делото.

Ето защо искането за изискване и прилагане като доказателства на преписките по цитираните нотариални актове е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.

С оглед изложеното, следва делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

Водим от изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Банка ДСК” ЕАД гр.София за изискване и прилагане като доказателства на преписките по нотариален акт № 65, том ІІ, рег.№ 2111, дело № 256/2007 г. на нотариус № 020 – Калин Димитров, нотариален акт № 94, т.ІХ, дело № 1629/2007 г. на нотариус № 020 – Калин Димитров и нотариален акт № 95, т.ІХ, дело № 1630/2007 г. на нотариус № 020 – Калин Димитров.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.05.2012 г. от 10.00 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от определението.

Председател: Членове: 1.

2.