РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1710
12.10.2020 г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив,
петнадесети състав, в публично заседание на двадесет и трети септември, две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 1086 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на „ХЕБРОС
БУС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
от изпълнителния директор В.Д., депозирано чрез пълномощника - адвокат М., против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-0239-000060 от
28.02.2020 г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ-Асеновград, с която на
„ХЕБРОС БУС" АД, с ЕИК *********, е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т.2А, б."а" от ЗДвП-прекратяване на регистрацията
на ППС за срок от шест месеца. Отнети са документи: СУМПС № *********, два броя
регистрационни табели № ***.
Жалбоподателят намира оспорения акт
за неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че не са налице елементите от
фактическия състав на нормите на чл. 101, ал.1, т.1 и чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, защото „ХЕБРОС БУС" АД не е предоставило автобуса за управление на
лицето А.П.П.. „ХЕБРОС БУС" АД е предало автобуса в
автосервиз на „В.кар 2020“ ЕООД за извършване на
ремонт в средата на м.02.2020г. Автобусът е бил управляван до сервиза от
правоспособен водач. Предаден е на автосервиза, за което е съставен протокол.
След ремонта му е следвало отново правоспособен водач от „ХЕБРОС БУС" АД
да дойде да го вземе. На 27.02.2020г. , след извършване на ремонт на автобуса,
но преди неговото връщане, лицето А.П.П., служител в
автосервиза, е решил да изпробва автобуса, за да провери дали ремонтът е
успешен. Именно при осъществяването на този пробен курс, той извършва описаното
в оспорената заповед нарушение. Твърди
се, че „ХЕБРОС БУС" АД не е допуснало или предоставило управлението на А.П.П., поради което не е нарушило нормата на чл. 101, ал.1,
т.1 от ЗДвП.
Претендира се отмяната на
оспорената заповед и разноските по делото.
Ответникът,
в молба–становище, намира жалбата за неоснователна. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Не се претендират
разноски по делото.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намира, че жалбата е подадена в срок и
е подадена от активно легитимирана
страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно мотивите на оспорената
заповед на 27.02.2020г. около 16.00 часа, в община Асеновград, на път втори
клас № II-86 в зоната на км.22.957 /кръгово кръстовище/, в качеството си на
собственик и законен представител на от „ХЕБРОС БУС" АД, с ЕИК *********,
дружеството, явяващо се собственика на автобус „МАН СУ 313" с peг. № ***,
допуска или предоставя управлението на посоченото "МПС" от лицето А.П.П., с адрес: ***, който от своя страна извършва следното
нарушение: водачът управлява Горепосоченото МПС без да притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада моторното превозно средство, а именно категория
„D". Нарушението е обективирано в АУАН серия „АА" № 628776 от
27.02.2020г. Посочено е, че е извършено нарушение на чл. 102, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз
основа на установеното административно нарушение, подробно описани по-горе Началник
РУ Асеновград към ОДМВР-Пловдив, е издал оспорената заповед - предмет на
настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство, предвид
изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на
административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № 317з-391
от 06.02.2017г., с която са оправомощени длъжностни лица, сред които и началниците
на РУ на МВР да налагат принудителни административни мерки (ПАМ), включително
по чл.171 от ЗДвП.
В хода на съдебното производство са приети
следните писмени доказателства: писмо с изх. № 70-00-6857#1 от 24.07.2020г. от ТД на
НАП-Пловдив, ведно със справка за актуалното състояние на действащи трудови
договори за периода от 01.02.2020г. до 29.02.2020г., от която се установи, че А.П.П. има сключен трудов договор с „В.кар
2020“ ЕООД за периода от 17.12.2029г. до 13.04.2020г.; работна карта от с „В.кар 2020“ ЕООД, от която се установи, че на МПС, модел Ман,
рег. № ***, със собственик-„ХЕБРОС
БУС" АД, е установена повреда: проблем в охладителната система и скорости.
За монтьор е посочен А.П..
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото
оправомощителна Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г.на Директора на ОД на
МВР-Пловдив. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни
основания.
Административният
орган изчерпателно е описал допуснатото от жалбоподателя нарушение. В титулната
част на заповедта е посочена, че същата се издава по реда на чл. 171 т.2а, б.
„а“ от ЗДвП.
При издаването на заповедта не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Издадена
е оспорената заповед въз основа на акт
за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган,
при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му.
Процесната
заповед е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59
от АПК. Пълно и точно са изложени фактическите основания, обосноваващи
налагането на принудителната административна мярка и са посочени съответните
правни норми, представляващи основание за издаването на заповедта.
В
хода на проверката, обективирана в АУАН,
е установено, че А.П.П., от своя страна
извършва следното нарушение:
управлява МПС - автобус „МАН СУ
313", с peг. № ***, собственост на ХЕБРОС БУС" АД, без да притежава СУМПС,
валидно за категорията, към която спада моторното превозно средство, а именно
категория „D".
В
случая АУАН е редовно съставен официален документ и съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП има обвързваща съда доказателствена сила - до доказване на противното с
надлежни доказателствени средства.
В
хода на съдебното производство се ангажираха доказателства относно
обстоятелството, че А.П.П. не е служител на „ХЕБРОС
БУС" АД, а има сключен трудов договор с „В.кар
2020“ ЕООД за периода от 17.12.2029г. до 13.04.2020г.,т.е. към момента, когато
е установено нарушението А.П.П. е упражнявал трудова
дейност като монтьор при „В.кар 2020“ ЕООД. Същият е извършил работни дейности по
автобус „МАН СУ 313" с peг. № ***, което се установи от приетата по делото
работна карта /л. 85/.
Съгласно чл. 171, т.2а, б.а от ЗДвП се
прекратява регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
Следва да се посочи, че в конкретния казус
основанието на чл.146 т.5 от АПК - противоречие с целта на закона, е изключено
като отменително основание на оспорената заповед, поради факта, че тя е
издадена от административния орган в условията на обвързана компетентност.
При
наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана компетентност.
В случая безспорно се доказа по делото, че А.П.П. управлява МПС, като не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, а това е основание за прилагане на ПАМ по чл. 171,
т. 2а ЗДвП.
Така формулирана законовата разпоредба
задължава административния орган при установяването на посочените обстоятелства
да приложи принудителната мярка, като определи нейния срок в рамките на
дадената му от закона оперативна самостоятелност и след мотивирана преценка на
всеки отделен случай.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя, че не може да му бъде наложена принудителна административна
мярка, тъй като друго лице е предоставило МПС на нередовен водач / в случая, както се коментира вече, А.П.П. на датата на установяване на нарушението е в трудово провоотношение с с „В.кар 2020“ ЕООД/. Нормата на чл. 171,т.2а,б. „а“ предвижда
налагане на ПАМ спрямо собственика на моторното превозно средство, като няма
изискване нарушението да е извършено от него или собственикът да е знаел, че
лицето, управляващо автомобила му, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство. В конкретния случай отношенията между жалбоподателя – от една страна,
и останалите две лица – от друга, могат да бъдат уредени на плоскостта на
гражданското право, но не могат да изключат прилагането на административната
мярка, щом са налице предпоставките за това. В този смисъл е Решение № 2235 от
15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г.; Решение № 9667 от 24.06.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 12939/2018 г.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че законосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба,
като неоснователна, ще следва да бъде отхвърлена.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ХЕБРОС БУС" АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
изпълнителния директор В.Д., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 20-0239-000060 от 28.02.2020 г. на Началник РУ към
ОДМВР Пловдив, РУ-Асеновград.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /п/