№ 162
гр. С., 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20255400500169 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 429/25.11.2024 г. по гр. д. № 122/2024 г. С.ски
районен съд е допуснал съдебна делба между С. Б. Б., А. И. Б. и Л. И. Б., на
следните недвижим имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от
2 959 кв.м. по КККР на гр. С., находящ се в гр. С., местност „К.“, с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване друг
вид нива, номер по предходен план *, при съседи: ****, ****72, **, ***, ***0,
ведно с постройката в имота, представляваща по КК на гр. С. – друг вид
сграда за обитаване с идентификатор ***.1 с площ от 31 кв.м. и 2. Поземлен
имот с идентификатор ** с площ от 865 кв.м. по КККР на гр. С., находящ се в
гр. С., м. „Ш.к.“, с трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване – ливада, с номер по предходен план ****, при съседи:
**4, **3, **, **1, *, ПРИ КВОТИ: ½ идеална част за С. Б. Б., ¼ ид. ч. за А. И.
Б. и ¼ ид. ч. за Л. И. Б..
Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ищецът С. Б.
Б., чрез пълномощник адв. Б.М., в частта, с която съдът не е разгледал
предявения иск за собственост върху постройката в единия от имотите, като
изключителна собственост на съделителят С. Б., като съдът е приел, че
1
съществуващата в имот с идентификатор *** друг вид сграда за обитаване с
идентификатор ***.1. с площ от 31 кв.м. не представлява самостоятелен обект
на право на собственост и не може да се придобие по давност от единия от
съсобствениците.
Твърди се, че изводът на съда, че тази постройка не представлява
самостоятелен обект на собственост е необоснован и неправилен.
Жалбоподателят се позовава на § 5 т. 39 от ДР на ЗУТ и § 1 т. 1 от ДР на ЗКИР,
както и на Приложение № 4 към чл. 16 ал. 3 от Наредб № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г., където с код 190 е посочена „друг вид сграда за обитаване“,
каквато е в случая и същата има идентификатор.
Твърди се, че поради горното постройката отговаря на
изискванията за самостоятелен обект на правото на собственост; тя може да
бъде притежавана отделно от земята.
С въззивната жалба се прави искане в обжалваната част решение
да бъде отменено и делото да се върне за произнасяне по искането за
собственост върху сградата.
В срок са депозирани отговори на въззивната жалба от
ответниците Л. И. Б. и и А. И. Б., в които се прави искане във връзка с жалбата
на ищеца съдът да се произнесе по допустимостта на решението в
обжалваната част.
Твърди се в отговора, че в исковата молба и в отговора липсва
искане от страна в делбеното производство да се допусне делба на процесната
постройка, поради което решението в тази част и недопустимо и следва да
бъде обезсилено. Твърди се, че ищецът е предявил иск за собственост на
жилищната сграда за обитаване, като съдът вместо да се произнесе п този иск,
е допуснал до делба помощна постройка.
В отговора се твърди, че решението в тази част е постановено и
при съществено нарушение на процесуалните правила; съдът е направил
извода си, че се касае за помощна постройка с предназначение да обслужва
терена, без по делото да има такова фактическо твърдение и без съдът да е
събирал доказателство по този въпрос, при това при изрично възражение на
ответниците, че постройката е незаконно построена в земеделска земя при
действието на ЗУТ, защото действащата правна уредба за строителство в
земеделски земи изключва възможността да се строи жилищна постройка в
такава земя, поради което такава постройка не може да бъде годен предмет на
собственост, владение и разпореждане. Твърди се, че съдът е следвало да
изиска ищецът да представи удостоверение по чл. 202 от ЗУТ или
удостоверение за търпимост на строежа.
В отговора се твърди, че решението следва да бъде обезсилено в
обжалваната от ищеца част и делото да бъде върнато за ново разглеждане, но
не на основанията по въззивната жалба, а на основанията, посочени в
отговора.
От ответниците Л. И. Б. и А. И. Б. са депозирани и въззивни жалби
2
срещу първоинстанционното решение в частта, с която е допусната до делба
постройката с идентификатор ***.1., с доводи и искания, идентични с тези в
депозираните от ответниците отговори на въззивната жалба, изложени по-
горе.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. лично и с пълномощника
си адв. Б. М. поддържа въззивната си жалба.
Жалбоподателките А. и Л. Б. поддържат въззивната си жалби.
С.ски окръжен съд, след като взе предвид доводите във въззивните
жалби, становищата на страните и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивните жалби за процесуално
допустими, а по същество съобрази следното:
Установява се и не се спори от страните, че са съсобственици на
двата земеделски имота, допуснати до делба от районния съд; не се спори и
относно идеалните части в съсобствеността.
Спорът се свежда по отношение изградената в имот с
идентификатор *** сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ 31 кв.м.
Неоснователни са доводите на съделителките Б., че ищецът С. Б. е
предявил иск за собственост /на основание давностно владение/ по отношение
тази постройка. Видно от твърденията в исковата молба и петутима, въведени
са твърдения, че ищецът е изградил тази постройка и смята, че е придобил
собствеността си върху нея по силата на давностно владение, поради което е
поискал тази сграда да не се включва в делбата на съсобственика имоти,
евентуално същата да бъде включена в дял от поземлен имот, който да му бъде
възложен. Петитума на исковата молба е да бъде допусната делба на двата
поземлени имоти. Иск за собственост по отношение сградата ищецът С. Б. не
е предявил, в какъвто смисъл е и изявлението на пълномощника на Б. в
съдебно заседание пред настоящата инстанция. Касае се за възражение по чл.
342 от ГПК.
Ищецът Б. твърди, че постройката от 31 кв.м. не следва да се
допуска до делба, като възразява срещу извода на районния съд, че
постройката не представлява самостоятелен обект на собственост, като се
прави позоваване на т. 39 на § 5 от ДР на ЗУТ, § 1 т. 1 от ДР на ЗКИР и
Приложение № 4 към чл. 16 ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г.;
твърди, че постройката отговаря на изискванията за самостоятелен обект на
право на собственост и може да бъде притежавана отделено от земята.
Съделителките Л. И. Б. и А. И. Б. излагат доводи за незаконност на
строителството на постройката; възразяват, че законодателството изключва
възможността жилищна сграда да се построи в земеделски земи, поради което
постройката не може да бъде годен обект на право на собственост; следвало е
да се изпълни процедура по чл. 202 от ЗУТ или да се изиска удостоверение за
търпимост на строежа. Съделителките Б. смятат, че твърдението на С. Б., че е
изградил постройката през 2005 г. цели Б. да има предимство при евентуално
разпределение на дяловете; твърдят, че сградата е неузаконима и подлежи на
3
премахване.
В Скица № 15-1233363-20.11.2023 г. постройката в ПИ с
идентификатор *** е записана с предназначение „друг вид сграда за
обитаване“ с площ 31 кв.м., собственост на А.С.А..
Пред районния съд А.А. е разпитан в качеството на свидетел и
сочи, че е направена замяна на имота с постройката. Свидетелят сочи, че през
2005 г. започнал да прави постройката, а С. Б. трябвало да я довърши.
Свидетелят сочи, че е изградил първия етаж и е започнал втория. Според свид.
А. сградата е селскостопанска постройка, каменна зидария; нямало покрив, Б.
изградил покрив и довършил постройката. Свид. А. сочи, че първия етаж от
постройката е изба за съхранение, а на втори са стаи за отдих; родителите на
ищеца ползвали постройката за „сушина“ – за подслон.
Свид. К. твърди, че познава процесния имот в м. „К.“ от около 20
години, когато сградата била порутена каменна постройка, като С. Б. я
преустроил.
Районният съд е приел, че процесната постройка не представлява
самостоятелен обект на право на собственост и не може да се придобие по
давност от единия от съсобствениците, като същата е предназначена да
обслужва терена, върху който е построена и в случая намира приложение
правилото на чл. 92 от ЗС; позовава се на практика, според която всички
постройки, които не съставляват самостоятелни обекти на право на
собственост /бараки, навеси, летни кухни, външни тоалетни, складови
постройки и пр./, се допускат до делба заедно с имота, в който се намират
/дори и без изрично искане/ - по аргумент от чл. 92 от ЗС.
Настоящата инстанция счита изводите на районния съд за
законосъобразни и обосновани.
Съгласно § 5 т. 39 от ДР на ЗУТ "обект" е самостоятелен строеж
или реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР,
като тази норма с оглед тълкувателния й характер се отнася и за вече
построените сгради. От гледна точка обектите на правото на собственост § 1,
т. 1 от ДР на ЗКИР определя "самостоятелния обект в сграда или в съоръжение
на техническата инфраструктура" като обособена част от тази сграда или
съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално
предназначение. Дали един обект е самостоятелен обаче не може да се
определи само въз основа на тези конкретни, предварително зададени белези и
характеристики, като изводът за статута му зависи и от другите, установени по
делото обстоятелства, които следва да се изследват във връзка с особеностите
на конкретния случай, и с оглед фактическите и юридически критерии за
определяне характера и предназначението на обекта. Заснемането със
самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не
доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост, а е само
индиция, че последният притежава характеристиките на такъв и има
4
посоченото предназначение. Функционалното предназначение на имота във
връзка с преценката за самостоятелния му характер не се определя от
посоченото в кадастралната карта, то подлежи на установяване. Доколкото
процесната постройка със застроена площ от 31 кв.м. е изградена с цел
ползване и обработване на процесния имот – ПИ с идентификатор *, то
сградата обслужва терена, върху който е построена, поради което намират
приложение правилата на чл. 92 от ЗС.
Законът е предвидил различни хипотези на правото на собственост
в зависимост от обектите и тяхното деление по видове по различни критерии,
но във всички случаи обектът трябва да бъде обособен като самостоятелен, т.
е. да е отграничен от другите такива. Без вещта да съществува като
самостоятелен обект на право на собственост не може да съществува и вещно
право на собственост върху нея. Като решаващ критерий за преценка дали
една сграда представлява самостоятелен обект на собственост, следва да се
приеме нейното функционално предназначение, въз основа на което тя е
обособена като отделен обект на собственост, а не наличието на
самостоятелен идентификатор по кадастралната карта.
Поради това настоящата инстанция намира, че сградата със
застроена площ 31 кв.м., обозначена като „друг вид сграда“, правилно е
допусната до делба като част от ПИ с идентификатор ***.
От свидетелските показания се установява, че процесната сграда е
на два етажа, като на първия етаж има изби „за багажи“ – складови
помещения, в които се съхранява и земеделска техника за обработване на
имота, а на втория етаж са изградени стаи, ползвани за отдих. Свидетелят А.
сочи, че сградата се ползва „за сушина“ – за подслон. Така установеното сочи,
че безспорно не се касае за жилищна сграда – не се установява и не се и
твърди сградата да отговаря на изискванията за жилище според разпоредбата
на чл. 40 от ЗУТ. Процесната сграда е с предназначение да подпомага
обслужването на земеделския имот, върху който е построена, поради което
намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС. С оглед установеното
предназначение на процесната постройка – обслужваща земеделския имот,
съдът съобрази и приетото в Тълкувателно решение № 5/18.05.2017 г. по тълк.
дело № 5/2015 г. на ОСГК на ВКС, в което се приема, че постройки, които не
представляват самостоятелен обект на правото на собственост, трайно
прикрепени към земята или принадлежност към основния обект – земя или
сграда, на общо основание следват собствеността на земята, респ. сградата,
към която са прикрепени, респ. която са предназначени да обслужват, като за
тях е приложима разпоредбата на чл. 92 от ЗС, ако са предназначени да
обслужват земята, респективно чл. 98 от ЗС, ако са предназначени да
обслужват сградата, при което преценката се извършва винаги конкретно с
оглед установеното по делото предназначение на постройката.
Тъй като сградата не представлява самостоятелен обект на право
на собственост, като обслужваща постройка, законосъобразно и обосновано е
5
допусната от районния съд до делба като част от земеделския имот, върху
който е изградена – ПИ с идентификатор ***.
Тъй като не се касае за самостоятелен обект, процесната постройка
не е могла да бъде придобита по давност от ищецът Б..
Във връзка с доводите на жалбоподателките Б. следва да се
допълни, че законността на една постройка не е условие за допускане на
постройката до делба заедно с имота, върху който е построена. Към
настоящия момент постройката съществува, не е премахната, поради което
подлежи на делба. Съделителките Б. са направили изявление, че ще
сигнализират съответните органи с искане за премахване на незаконния
строеж, но не се представят доказателства, а и не се твърди наличие на
административно производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на
постройката. Обстоятелството, дали една сграда е „търпима“ по смисъла на §
16 от ПР на ЗУТ е без значение за основателността на иска за делба, доколкото
търпимостта на един незаконен строеж е относима към въпроса дали този
строеж подлежи на събаряне, но не и към правото на собственост върху
сградата. И доколкото не е налице влязла в сила заповед за премахване на
незаконна постройка, въпроса дали сградата подлежи на премахване следва да
бъде отчетен във втората фаза на делбата при оценката на имотите с оглед
евентуалното бъдещо премахване. В този смисъл Решение № 60139/08.11.2021
г. по гр. д. № 1849/2021 г. на І г.о. на ВКС.
Въззивният съд съобрази и съдебната практика според Решение №
1081/21.10.2008 г. по гр. д. № 4658/2007 . на ІІ г.о. на ВКС, в което се застъпва
становище, че искането за делба на основния имот включва в себе си и
искането за делба на сградите с обслужващо предназначение, които са
изградени в него, макар да не са изрично посочени. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 44/18.05.1971 г. на ОСГК на ВС.
Предвид гореизложеното обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
Поради това С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕ № 692/23.10.2024 г. по гр. д. №
122/2024 г. на С.ски районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7