№ 118
гр. гр. Червен бряг, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секретаря Ваня Б. Дакова
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20234440101317 по описа за 2023 година
Постъпила е молба от Й. Т. Й. с ЕГН ********** от гр. Ч***** чрез пълномощника си
адвокат В. К. от АК-Плевен със съдебен адрес гр. П*****, по която е образувано гр.д. №
1317/2023г. по описа на ЧРСъд за обявяване на решение № 3Д от 03.04.1996г. и решение №
3В от 17.06.1997г. на поземлена комисия гр. Червен бряг за нищожни.
С молбата се иска налагане на възбрана на следните земеделски земи:
1. Нива от 21,008дка /двадесет и един декар и осем квадратни метра, трета категория, м.
„Мекишова локва“, имот № 0040036 по плана за земеразделяне, при граници и съседи имоти
№ 004030 нива на П****, № 004031 нива на наследници на Л*** К., № 004032 нива на Й.ка
Д***, № 004033 нива на Д****, № 004034 нива на наследници на С***, № 000252 полски
път, № 004037 нива на наследници на И***, № 004038 нива на наследници на Г***, №
004027 нива на М***, № 004028 нива на наследници на С***, № 004029 нива на П***.
2. Нива от 6,012дка / шест декара и дванадесет квадратни метра/, трета категория в
местността „Въшкова могила“, съставляваща имот № 006023 по плана за земеразделяне, при
граници и съседи имоти № 006024 нива на Г***, № 006041 нива на наследници на Х****, №
006022 нива на наследници на Ц. П*, № 000206 полски път на община Червен бряг.
3. Пасище/мера от 9,234дка /девет декара двеста тридесет и четири кв.м./, трета категория в
м. „Ливадето“, съставляваща имот № 075010 по плана за земеразделяне, при граници и
съседи имоти № 000363 полски път на община Червен бряг, № 000356 полски път на
община Червен бряг,№ 075011 нива на Т***, № 000362 полски път на община Червен бряг.
4. Нива от 9,054дка / девет декара и петдесет и четири кв.м./, трета категория в местността
„Ливадето“, съставляваща имот № 075011 по плана за земеразделяне, при граници и съседи
1
имоти № 000356 полски път на община Червен бряг, № 075012 нива на наследници на С***,
№ 075010 пасище/мера на Т***.
5. Нива от 7,012дка. /седем декара и дванадесет квадратни метра/, трета категория в
местността „Косово поле“ съставляваща имот № 115004 по плана за земеразделяне, при
граници и съседи, имоти № 115003 нива на Ц***, № 000424 полски път на община Червен
бряг, № 115005 нива на наследниците на Б***, № 115018 нива на наследници на В*** и №
115019 нива на П***.
6. Лозе от 0,432 дка. /четиристотин тридесет и два квадратни метра/, трета категория в
местността „Косово поле“ съставляващо имот № 124005 по плана за земеразделяне, при
граници и съседи № 124006 лозе на остатъчен фонд, № 000419 полски път на община
Червен бряг, № 124004 лозе на остатъчен фонд, № 000417 полски път на община Червен
бряг.
За същите земи е подадено Заявление за възстановяване с вх. № 8453 от 01.06.1992г. от Т***
с ЕГН: 2707IO4080 .
С РЕШЕНИЕ № 8453 от 15.07.1992г. са възстановени същите земи на наследниците на М***
К. на основание на чл. 14 ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 18 б. „ж“ ал. 2 от ППЗСЗЗ .
Т*** е подал Заявление с вх.№ 4694 на наследниците К*** К. № 3 ОТ 07.07.1992г. за
възстановяване на наследствените земеделски земи останали в наследство от техния баща
Л***, който е баща и на М*** К. и на К*** К., на който ищеца също се явява наследник на
земеделските земи.
Твърди се, че с Решение №3Д/03.04.1996 г. на Поземлена комисия гр. Червен бряг е
постановено възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне в землището на село Чомаковци на името на Т***.
На основание Решение № ЗД от 03.04.1996г е издадено Решение №ЗВ от 17.06.1997г. за
възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за
земеразделяне в землището на село Чомаковци на името на Т***.
В решението е посочено че са приложени договори за доброволна делба от 06.11.1995г. с
нотариално заверени подписи, но ищеца твърди, че такива договори за доброволна делба не
са представени при подаване на заявлението. Т*** е подал молба да се прехвърлят на негова
партида всичките имоти в качеството му на единствен наследник.
Твърди, че представеното удостоверение за наследници № 583 от 16.08. е с невярно
съдържание тъй като М*** К. е имал и други наследници - неговата съпруга Ц**** К.А с
ЕГН:**********, починала след съпруга си на 15.01.1981 г., която би трябвало да получи
съгласно закона за наследството 2/3 и.ч. от собствените му земи и са представили
удостоверения за наследници, от които е видно че същата има и други наследници.
Предвид гореизложеното ищеца смята, че като наследник по наследство и завещание на
Ц**** К.А с ЕГН:**********, починала на 15.01.1981г., като същата е съпруга на М*** К. е
лишен от наследствени права върху наследствения му дял от поземлените му имоти, които са
2
придобити от ответниците на базата на неистински документи, както и на Решение на
Поземлената комисия основани на неистински документи.
Ответникът по жабата, Общинска служба земеделие – гр. Червен бряг, чрез процесуалния си
представител, в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на
жалбата. Поддържа, че не са налице основанията за обявяване на нищожност на оспореното
решение.
Заинтересованите страни K*** Т. К., ЕГН ********** и Р. Т. К. с ЕГН:**********, чрез
процесуалния си представител – адвокат Т. В. изразяват становище за неоснователност на
жалбата.
На първо място, считат така подадената жалба за недопустима поради липса на правен
интерес. На основание Чл. 147. (1) АПК право да оспорват административния акт имат
гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или
застрашени от него или, за които той поражда задължения. В случая жалбоподателя не е
доказал наличие на правен интерес. Същият не е адресат на обжалвания административен
акт и с него не се създават, изменят или прекратяват права и задължения. С Решение
№ЗВ/17.06.1997г. и влязъл в сила Протокол №ЗД/03.04.1996г. Поземлена комисия -
гр.Червен бряг е възстановила правото на собственост на Т*** на 52,752 дка земеделски
земи в землището на с.Чомаковци. Твърдят, че съгласно разпоредбата на чл.159, т.4 от АПК
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство прекратено,
когато оспорващия няма правен интерес от оспорването. Липсата на правен интерес е
абсолютна процесуална пречка за съществуването на правото на оспорване и за нея съдът
следи служебно. Този правен интерес може да липсва още при подаване на жалбата, но може
да отпадне и в един по-късен момент, като във всички случаи считат, че съдът трябва да
прекрати съдебното производство като недопустимо. Процесуалноправният интерес е
инструментът за защита на засегнатите права и интереси, представляващи същността на
материалноправния интерес, и съотношението е като средство към цел. Това е причината за
изискването той да е налице към момента на оспорването - подаване на жалбата или
искането за обявяване на нищожност. Процесуалноправният интерес е положителна
процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните. Той трябва да е личен - никой не
може от свое име да търси съдебна защита на чужди права. Трябва да е и пряк и
непосредствен.
Алтернативно считат така подадената жалба за НЕОСНОВАТЕЛЕНА. Претендират
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Приети като писмени доказателства по делото са: 1/ Удостоверение за наследници изх. №90
от 09.08.2023г. на кметство с. Чомаковци. 2/Удостоверение за наследници изх. №91 от
09.08.2023г. на кметство с. Чомаковци. 3/ Саморъчно завещание на Ц**** К.а. 4/ Саморъчно
завещание на В***. 5/ Заявление за възстановяване с вх. № 8453 от 01.06.1992г. до
3
Поземлена комисия- Червен бряг. 6/Решение №8453 от 15.07.1992г. на Общинска Поземлена
комисия-Червен бряг. 7/Молба до председателя на Общинска поземлена комисия-Червен
бряг от 18.08.1995г. 8/ Удостоверение за наследници № 583 от 16.08. за наследници на М***
К.. 9/ Решение №ЗД от 03.04.1996г. на ПК-Червен бряг. 10/ Решение № ЗВ от 17.06.1997г. на
ПК-Червен бряг 11 / Разпечатка от Държавен вестник бр. 45 , стр.З от 1995г.
Приети като доказателство са и Преписка вх. 8453 от 01.06.1992г. на наследниците на М***
К., Преписка с вх. №4694 на наследниците на К*** К. и Преписка № 13 517 от 06.11.1995 г.
от Т***.
С исковата молба ищецът е поискали на основание чл. 397, ал.1, т.1, вр. чл.389, ал.1, вр .391,
ал. 1, т. 1 от ГПК съдът да допусне обезпечение на иска, като наложи обезпечителна
мярка: налагане на възбрана върху процесните поземлени имоти.
С определение постановено в з.з. на 28.11.2023г. съдът е допуснал обезпечение по
настоящето дело и определил обезпечителна мярка “ВЪЗБРАНА” върху процесните
недвижими имоти, находящи се в землището на с.Чомаковци., обл. Плевен, като е издал
обезпечителна заповед.
От събраните писмени доказателства се установява, че със Заявление за възстановяване с вх.
№ 8453 от 01.06.1992г. от Т*** и Заявление с вх.№ 4694 на наследниците К*** К. от
07.07.1992г. са възстановени наследствените земеделски земи останали в наследство от
техния баща Л*** , който е баща и на М*** К. и на К*** К..
Въз основа на подадените заявления и по образуваните Преписка вх. 8453 от 01.06.1992г. на
наследниците на М*** К., Преписка с вх. №4694 на наследниците на К*** К. и Преписка №
13 517 от 06.11.1995 г. от Т*** ПК – Червен бряг и на основание Решение № ЗД от
03.04.1996г. е издадено Решение №ЗВ от 17.06.1997г. за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на село
Чомаковци на името на Т***.
В случая видно от приложените Преписка вх. 8453 от 01.06.1992г. на наследниците на М***
К., Преписка с вх. №4694 на наследниците на К*** К. и Преписка № 13 517 от 06.11.1995 г.
на ПК-Червен бряг в оригинал, само Т***, който е наследник на М*** К. е заявил
възстановяване на процесните земи по декларация. Следва да се има в предвид разпоредбата
на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, действаща към датата на постановяване на Решение № ЗД от
03.04.1996г., а именно, че подаденото заявление от един наследник ползва всички останали
наследници, като собствеността се възстановява общо в полза на всички наследници,
независимо кой е подал заявлението./В този смисъл Определение № 45 от 14.03.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 876/2018 г., II г. о., ГК, Определение № 117 от 02.07.2010 г. по гр. д. №
772/2010 г. на II г. о. и Решение № 449 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 982/2010 г. на II г. о./.
Предвид горното е неснователен довода наведен от ищеца в исковата молба, че земята не е
възстановена на останалите наследници, тъй като нямат волеизявления в преписката за
възстановяване на процесните земеделски имоти и в предоставеното Удостоверение за
наследници на М*** К. е посочен само Т***, като предмет на делото не се явява
4
установяване на документа дали е истински или не.
В цитираните преписки изпратени в оригинал от ОбС“З“-Червен бряг е видно, че
действително няма такива документи за собственост на земеделски земи, но е посочено, че
се представя декларация с нотариална заверка на подписите.
Съгласно разпоредбата на чл.12,ал.3 от ЗСПЗЗ действала към датата на заявлението, респ.
Решение № ЗД от 03.04.1996г е посочено, че при липса на писмени доказателства,
заявителят може да приложи към заявлението си декларация с нотариално заверен подпис, с
която декларира правото си на собственост. За неверни данни деклараторът носи
наказателна отговорност по чл.313 от НК.
На основание чл.17, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, съдът при преценката
валидността на Решение № ЗД от 03.04.1996г. и Решение №ЗВ от 17.06.1997г. на ПК-Червен
бряг вр. с чл.179 от ГПК, намира, че същото е съставено от компетентният орган, в чиито
правомощия е било да възстанови процесиите имоти, предвид разпоредбите на ЗСПЗЗ.
Допусната е СГЕ, което вещо лице да извърши почеркова експертиза и да отговори на
въпросите: В саморъчните завещания от В*** и Ц**** К.а текста и подписите дали са
изписани от лицата, които са ги съставили.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана СГЕ, което не е оспорено от
страните и възприето от съда като вярно, пълно и обективно се установява, че ръкописният
текст и подписа за „Завещателка“ в Саморъчно завещание от името на Ц**** К.а от
20.10.1970г. са изписани от Ц**** К.а и, че ръкописният текст и подписа за „Завещателка“ в
Саморъчно завещание от името на В*** с дата 20.IV.2004г. са изписани от В***.
Като сравнителен материал експерта използвал свободни образци от подписи на лицата
изписани в предоставени в оригинал документи.
Ищецът Й. Т. Й. - редовно призован, се явява лично и с адв. В. К. от АК - Плевен, с
пълномощно по делото. Поддържа депозираната молба.
Ответникът Общинска Служба „Земеделие“ гр. Червен бряг – редовно призован, се
представлява от И*** - главен юрисконсулт, с пълномощно по делото.
Заинтересована Страна К. Т. К. – редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т. В.
от АК- Плевен, с представено по делото пълномощно.
Заинтересована Страна Р. Т. К. - редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Т. В.
от АК - Плевен.
Юрк. Великова счита жалбата за неоснователна и недопустима, тъй като липсва правен
интерес и моли същата да бъде оставена без уважение, а образуваното производство да бъде
прекратено.
Адв. В. също счита жалбата за недопустима, неоснователна и необоснована, поради което
моли да се постанови решение и да бъде оставена без разглеждане, като недопустима на
основание чл. 159, т. 4 от АПК, а съдебното производство да бъде прекратено. Твърди, че
жалбата е недопустима, поради липсата на правен интерес. В случая жалбоподателят не е
5
доказал наличие на правен интерес.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните,
съдът достигна до следните правни изводи:
С подадената жалба е сезиран родово и местно компетентен съд, от процесуално
легитимирано лице, предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален
административен акт.
На основание чл. 149, ал. 5 АПК, административните актове могат да се оспорят с искане да
бъдат обявени за нищожни без ограничение във времето.
В процесния случай съдът следва да обсъдят само оплакванията за нищожност на акта
доколкото жалбата е подадена извън срока, в който може да бъде преценявана неговата
унищожаемост.
Съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, предмет на съдебната проверка е
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания, предвидени в
чл. 146 АПК, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Административният акт е недействителен, когато са засегнати, неспазени условията за
неговата действителност, когато е засегнат особено съществено от някой от гореизброените
пет порока. Преценката за нищожност на административния акт е конкретна във всеки
отделен случай според степента на допусната незаконосъобразност, с която се засягат
правата на адресатите на акта.
Съобразно чл. 173, ал. 1 АПК, когато въпросът не е предоставен на преценката на
административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт,
съдът решава делото по същество. Ал. 2 на същия текст гласи, че извън случаите по ал. 1,
както и когато актът е нищожен, поради некомпетентност или естеството му не позволява
решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен
административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
Предвид гореизложеното, решението е издадено от оправомощен орган, в рамките на
неговата материална и териториална компетентност, в писмена форма, при наличие на
волеизявление на автора й, и на материалноправна норма която е предпоставка за нейното
издаване, поради което същото представлява валиден административен акт.
Що се касае до исканията на жалбоподателя, документът за наследници на М*** К. да бъде
обявен за нищожен, следва да се отбележи, че същите освен че са несвоевременно
направени, то те не могат да бъдат предмет на настоящото производство.
Горното налага извод за неоснователност на жалбата, поради което същата следва да бъде
отхвърлена.
По разноските:
Съгласно чл. 143, ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
6
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 37 от Закона за правната помощ. Доколкото ответникът е представляван от юрисконсулт,
съдът намира, че оспорващият следва да заплати на ответника разноски за процесуално
представителство съобразно чл. 78, ал.8 ГПК. Тази разпоредба предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според ал.1 на този текст
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая съдът
счита, че следва да определи 200 лева. Следователно жалбоподателя следва да бъде осъден
да заплатят на Общинска служба по земеделие – гр. Червен бряг деловодни разноски за
процесуалното му представителство от И*** в размер на 200.00 лева.
Съгласно чл. 143, ал.4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е
благоприятен. Заинтересованите страни K*** Т. К., ЕГН ********** и Р. Т. К. с
ЕГН:********** са доказали разноски по 1 500.00 лева всеки, за заплатено адвокатско
възнаграждение и 300,00 лева, депозит за вещо лице, което жалбоподателя следва да бъде
осъден да им заплати.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 5045/14.11.2023 г. на Й. Т. Й. с ЕГН ********** от гр. Ч*****,
срещу Решение № ЗД от 03.04.1996г и Решение №ЗВ от 17.06.1997г. на Поземлената
комисия – гр. Червен бряг, с искане да бъде прогласена нищожността му.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК Й. Т. Й. с ЕГН ********** от гр. Ч***** да
заплати по сметка на РС - Червен бряг сумата от 256 /двеста петдесет и шест/лева, държавна
такса за образуване и разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Й. Т. Й. с ЕГН ********** от гр. Ч***** да заплати на Общинска служба по
земеделие – гр. Червен бряг сумата от 200.00 лв. /двеста лева/, представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 143, ал. 3 АПК.
ОСЪЖДА Й. Т. Й. с ЕГН ********** от гр. Ч***** да заплати на K*** Т. К., ЕГН
********** сумата от 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща сторени по
делото разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и 300,00 /триста лева/, представляваща
депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Й. Т. Й. с ЕГН ********** от гр. Ч***** да заплати на Р. Т. К. с ЕГН:**********
7
сумата от 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща сторени по делото
разноски, на основание чл. 143, ал. 4 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен в 14-дневен
срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
8