Определение по дело №4049/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4698
Дата: 27 ноември 2019 г.
Съдия: Емил Иванов Дечев
Дело: 20191100604049
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.София, …...11.2019г.

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XIV въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и седми ноември  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНДРЕЙ АНГЕЛОВ

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:1.ЕМИЛ ДЕЧЕВ

2.ПАВЕЛ ПАНОВ

                                                                   

при участието на секретаря ……….. и прокурора ………, разгледа докладваното от съдия  Дечев в.н.ч. дело № 4049 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.341,   ал.2, вр.чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест от прокурор от СРП против определение от проведено разпоредително заседание на 20.06.2019 г., по НОХД №10906/2017 г. на СРС, НО, 101 състав, с което съдът е  прекратил на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

В частния протест се излагат доводи за неправилност на заключението на СРС за наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че обвинителният акт няма пороци, отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, че изрично в него е посочено на какво правно основание и от кого обвиняемият М.К. е бил овластен да се разпорежда безсрочно с вещни права, кога и на какво правно основание е придобил фактическо владение върху вещта предмет на престъплението обсебване – чл.206, ал.1 от НК и как се  е разпоредил с нея противозаконно. Поради това моли въззивния съд да отмени протестираното определение на СРС.

Частният протест е процесуално допустим, подаден е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество е неоснователен, но на други основания различни от тези посочени в атакуваното определение на СРС.

Производството по делото пред СРС е започнало с внасяне на обвинителен акт срещу  обвиняемия М.Д.К. за извършено от него престъпление по чл. 206, ал.1 от НК за това, че на 11.062014г. в гр.София, на бул.“ Ботевградско шосе“№326 противозаконно присвоил чужда движима вещ - моторно превозно средство, марка „ Хонда“, модел Сивик“ с ДК№ *******, собственост на Ж.С.С.на стойност 9 204.00 лева, която владеел на основание пълномощно от 14.06.2013г., овластяващо го с правото от името и за сметка на „Б.М.“ ЕАД, последното дружество надлежно упълномощено на 31.03.2014г. от собственика Ж.С.С.да прехвърли  чрез продажба, замяна или друг начин правото на собственост върху автомобила, на което и да било лице, както и да договаря сам със себе си и да получава плащания от трети лица и да получи от трети лица и да извършва всякакви плащания с оглед и във връзка с ползването и/ или разпореждането с автомобила.

При внимателно запознаване с обвинителния акт се установява, че в обстоятелствената му част ясно е посочено, че към месец май 2013 г. обв.К. работел на длъжност „ Мениджър покупки и продажби“ в „С.С.“ ЕООД на основание сключен с дружеството трудов договор №3/07.05.2013г. Към онзи момент „С.С.“ ЕООД и „Б.“ АД били дъщерни дружества на „ А.Х.“ ЕАД, като св.Костадин Грозданов бил едноличен собственик и изпълнителен директор на „А.Х.“ ЕАД, изпълнителен директор на „Б.“АД и управител на „С.С.“ ЕООД. Дружеството „А.Х.“ ЕАД било собственик на капитала на „Б.“АД и на капитала на „С.С.“ЕООД.“ „Б.“ АД било официален вносител и автомобилите „ Хонда“ за България, а дружеството „С.С.“ ЕООД имало за предмет на дейност продажбата на употребявани автомобили. По служба обв.К. бил натоварен със задължението да организира и контролира сделките с употребявани автомобили, които се сключвали от името и за сметка на “С.С.“ ЕООД, „Б.“АД и „Б.М.“ АД. С оглед изпълнението на тези си задължения на 14.06.2013 г., бил овластен от св.Костадин Грозданов безсрочно с правото от името и за сметка на „Б.М.“ ЕАД да купува и продава моторни превозни средства, като договаря лица при цени и условия по негова преценка, включително да заплаща и/ или получава продажната цена, да подписва всякакви договори, анекси към тях от името и за сметка на дружеството.

От обстоятелствената част на обвинителния акт се установява още, че на 28.03.2014г. св.Ж.С. закупила от “Б.М.“ ЕАД лек автомобил „Хонда“, модел „ CR-V“ на стойност 62 300.00 лева. Платила по банков път на продавача на 31.03.2014г. сумата от 54 792.64 лева и предала във владение на “Б.М.“ ЕАД стария си лек автомобил „Хонда“, модел „Сивик 4 ДР Хибрид“ с рег.№*******КМ. Последното превозно средство обв.К. оценил на стойност 7 500.00 лева, която сума следвало да се приспадне от продажната цена на новия лек автомобил „Хонда“, на стойност 62 300.00 лева след продажба на стария автомобил „Хонда“. С оглед осъществяване на продажбата от “Б.М.“ ЕАД св.С. на 31.03.2014г. упълномощила дружеството с правото да прехвърли чрез продажба или друг начин правото на собственост върху собственото й превозно средство - лекия автомобил „ Хонда“ , модел „Сивик 4 ДР Хибрид“ с рег.№*******КМ, на което и да било лице, както и да договаря сам със себе си и да получи плащания от трети лица, както и да извършва всякакви плащания с оглед и във връзка с ползването и/ или разпореждането с автомобила. Отделно от упълномощителната сделка, на 31.03.2014г., св.С. сключила с обв.К. в качеството му на представляващ „Б.М.“ ЕАД и договор за поръчка, съгласно който възложила на дружеството да прехвърли на трето лице собствеността върху стария лекия автомобил „Хонда“ за продажна цена не по-малка от 7 500.00 лева, която сума следвало да се приспадне от стойността на закупения от С. нов лек автомобил „ Хонда“, на стойност 62 300.00 лева. Копие от договора за поръчка обв.К. не предал в счетоводния отдел на „Б.М.“ ЕАД, нито копие от приемо-предавателния протокол, удостоверяващ получаването на фактическата власт от дружеството на 31.03.2014г. върху собствения на С. лек автомобил „Хонда“ , модел „ Сивик 4 ДР Хибрид“ с рег.№*******КМ. По този начин дружеството, което обв.К. представлявал в отношенията по продажбата на стария автомобил „Хонда“ на св.С. нямало информация за това, че този автомобил се намирал в  автопарка за употребявани автомобили, нито после ръководството на това дружество било уведомено за извършената от обв.К. впоследствие, на 11.06.2014г., продажба на този автомобил на св.Цветан С.за сумата от 8000 лева, за предаването на последния на ключовете и регистрационните документи на автомобила, както и на пълномощно от 11.06.2014г. с нотариално удостоверен подпис, съгласно което обвиняемият К., в качеството си на пълномощник на „Б.М.“ ЕАД, преупълномощавал св.С.да прехвърли автомобила на когото и да било чрез продажба или по друг начин, както и да договаря сам със себе си и да получи плащания от трети лица. Обв.К. не отчел получените от св.С.8000 лева за покупката на автомобила нито в касата на „Б.М.“ ЕАД, нито ги привел по банкова сметка ***. Според обвинителния акт той разходвал тези средства по неустановен начин.

Предвид така описаната фактическа обстановка в обвинителния акт, от правна страна въззивният съд счита, че е налице противоречие между факти и правна квалификация на престъпния състав. Така описаните факти сочат на друг вид престъпление, различен от този който е възприела СРП – чл.206, ал.1 от НК. Прокуратурата не е отчела, че обвиняемият е извършил разпореждането в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“Б“ от НК и че след сключването на 28.03.2014г. на договор за покупко-продажба на лек автомобил „Хонда“, модел „ CR-V“ между “Б.М.“ ЕАД и св.Ж.С. последната не може да бъде пострадал от престъпление, а “Б.М.“ ЕАД следва да бъде разглеждано като ощетено юридическо лица. Вместо това обаче в диспозитива на обвинителния акт като пострадал е посочена именно св.С..

Допуснатите противоречия без съмнение правят обвинението неясно, което винаги затруднява правото на защита на обвиняемия и това е съществено нарушение на процесуалните правила.

Ето защо, макар и на други основания, въззивният съд споделя крайния извод на първоинстанционния, че съдебното производство е следвало да се прекрати на осн.чл.249, ал.1, вр.чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

В обобщение на изнесените съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде потвърдено. При връщане на делото в досъдебната фаза СРП следва да отстрани допуснатите противоречия и неясноти, посочени в настоящото определение.

Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, вр. чл.249, ал.3 от НПК, Софийски градски съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.06.2019 г., по НОХД №10906/2017 г. на СРС, НО, 101 състав, с което  е  прекратено съдебното производство поради допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия.

Определението не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                     2.