Определение по дело №4814/2020 на Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260043

Гр.Пловдив, 27.08.2020г                 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                              ХХІІ наказателен състав

На двадесет и седми август                                                 Година 2020

В закрито заседание в следния състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

ЧН дело номер 4814 по описа за 2020 година

 

За да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.

С постановление от 15.07.2020г. Районна прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 39/2020г. по описа на РУ гр.Хисаря, образувано и водено срещу за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

Недоволен от постановлението е останал пострадалият И.Т.Х., ЕГН **********, който го обжалват с доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като моли съда да го отмени и върне делото на Районна прокуратура - Пловдив със задължителни указания за прилагане на закона по съображения, подробно изложени в жалбата.

Съдът, след като се запозна със събраните в хода на досъдебното производство материали, изводите в прокурорския акт и съображенията на жалбоподателите, намира за установено следното:

         ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е образувано на 06.02.2020г. за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата преди 24.08.2019г. в землището на с.Старосел, общ.Хисаря, обл.Пловдив, самоволно, не по установения ред е осъществено едно оспорвано от другиго право – ползване върху поземлен имот № **в землището на с.С..

С постановление от 15.07.2020г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство, като е направил извод, че липсва състав на престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

В хода на наказателно производство, с оглед изясняване на обективната истина, са извършени действия по разследването: разпитани са свидетели, извършен е оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбум, приложени са били множество справки и документи, както и веществени доказателства.

От събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства прокурорът е приел за установена следната фактическа обстановка:

Св.И.Т.Х. бил един от сънаследниците на покойния В.С.П., на които било възстановено правото на собственост на земеделски имот - овощна градина от 12, 004 дка , в местността" Н.Л.", масив **в землището на с. С., Пловдивска област, която овощна градина съставлявала поземлен имот № **по плана за земеразделяне. Това станало съгласно решение № 0**.06.1999 г. на Поземлената комисия в гр. Хисаря. В този имот имало сливови насаждения, чиито плодове били събирани от св. И.Х., сестра му Н.Х.и баба му Н.П.. След 2010г. наследниците на този имот занемарили неговото стопанисване и ползване. Същият имот се намирал в масив **по плана на с. Старосел, в който масив голяма част от имотите в него станали собственост или били наети с договори за наем на и от св. Н.Т.и от синовете му Н.Н.Т., брат му В.Н.Т.. В този масив и в близките до него св. Н.Т.създал като земеделски производител два животновъдни обекти, тъй като се занимавал с животновъдство, главно с отглеждане на крави. За целта от няколко години насам св. Т.сключвал договори с Община Хисаря, за наемане на общински пасища, мери и ливади, както и на други земеделски земи от частни лица, а също наел земеделски имоти и от Кооперация „20-ти април" с. Старосел. Същият бил собственик на земеделски имоти с обща площ 19,048 дка, като освен това бил ползвател и в доброволни споразумения за създаване на масиви за ползване по чл. 37в, ал. 2 и чл. 37ж, ал. 6 от ЗСПЗЗ на имоти с обща площ 137,440 дка. В масив **се намирал и частният имот № **на св. И.Х., който имот бил даден за ползване на ЗК „20-ти април"с. Старосел. Земеделската кооперация отдала под наем с договор за наем от 08.02.2017г. на Кооперация „Агрокомерс 98" гр. Хисаря земеделска кооперация този имот **същата, заедно с много други имоти.

За да ограничи движението на отглежданите от него животни и с цел да не се нанасят щети на околни имоти, св. Н.Т., с помощта на сина си, изградил т. н. електропастир на наетите и ползваните от него имоти за паша. За същото съоръжение не се изисквало разрешение от общинските органи съгласно действащата към момента на изграждането му наредба, третираща тази материя, както и предвид липсата на забранителни клаузи в договорите за отдаване под наем за паша на общинските имоти. Това монтиране на електропастира станало на неустановена дата в края на 2018г и през първата половина на 2019г. За да не пречи на ползването на имот № **.**от страна на св. И.Х. /който през 2018г. решил да си възстанови владението на посочения имот и заедно с неговия приятел Р.У.да почистят трайните насаждения в него/ св. Н.Т.оставил место за достъп до врата към имота, ситуирана на границата на неговия имот **.**и съседния имот **.**. До тази врата можело да се стигне чрез образувал се път в частния имот **.**. Освен това достъп до имота на св. И.Х. имало и от към общински път, съставляващ съседен имот № **.**. Св. Х. имал намерение да ползва в бъдеще заедно с неговия приятел Р.У.имот № **и да подновят трайните насаждения в него с нови такива, макар и У.да не притежавал нито право на собственост, нито имал право на ползване, на какъвто и да е земеделски имот в масив **в землището на с. Старосел.

Изграждането на този електропастир от семейство Т.влошило отношенията между И.Х. и Р.У.от една страна и св. Н.Т.от друга. Повод за охлаждане на отношенията им, както и за подаване на насрещни жалби от едната и от другата страна до различни органи, както и за пораждане на заформящия се конфликт, били и обстоятелствата, че понякога на електропастира били нанасяни от неизвестни лица повреди, а макар и рядко и епизодично, имало и следи от навлизане на животни в имот № **.**. Свидетелите Х. и Т.при засичанията си край ползваните от тях имоти в този масив, взаимно се упреквали в нелоялни действия. Т.настоятелно съветвал Х. да си огради имота, а Х. пък настоявал да се премахне изградения електропастир, макар и същият да не бил в непосредствена близост до имота му. През лятото на 2019г. /на неустановена дата през месец юли или началото на август 2019г. / св. Х. и приятелят му У.изорали и дисковали част от имот № **.**. На 24.08.2019г. св. Х. решил да наобиколи имота си и забелязал, че в дискованата част от имота има следи от стъпки на крави и говежди фекалии. Докато снимал намиращия се в другия имот № **.** електропастир на место пристигнал с джип св. Н.Т.. Същият попитал Х. какво снима. Между двамата възникнало устно пререкание като св. Х. го попитал, кога ще махне електропастира на ползваните от него за паша имоти и защо се допуска негови животни да навлизат в неговия имот. Т.отрекъл животните му да са тъпкали имота на Х., а по отношение на съоръжението казал, че той не е човекът, който ще му разпорежда тези неща и попитал присмехулно дали Х. не го заплашва. Посъветвал настоятелно Х. да си огради имота и след това да го насажда с нови дръвчета. След това си тръгнал с джипа. С това случаят приключил, но Х., останал недоволен от отношението на Н.Т.и на 27.08.2019г. подал жалба до РП гр. Пловдив.

На 19.10.2019г. св. Н.Т.обхождал с личното си МПС стопанисваните и арендовани от него земи в землището на с. Старосел. Установил, че през негов имот минавали св. И.Х. и наетия от него да му помага във връзка с планираното за този ден оране на имот **.**негов познат А.У.. Между Н.Т.от една страна и И.Х. и А.У. от друга страна възникнал спор, тъй като Т.ги предупредил, че нямат право да минават през неговия имот, а ако искат да си отидат до имот **.**има общински полски път, по който може да се стигне до този имот. Били разменени кратки словесни реплики, относно това кой откъде има право да минава, както и че кравите на Т.са минавали през имота на Х. /без да се конкретизира да има нанесени от животните щети по насажденията/, след което спорещите се разделили. След около час Н.Т.се върнал и забелязал, че на няколко места електропастирът на неговите имоти бил скъсан. Обадил се на синовете си Н.Т.и В.Т.да му помогнат да поправи частичните повреди по електропастира. Докато тримата вършели тази работа Н.Т.видял, че в имота на Х. има трактор и с него работи Р.У.. Предупредил последния да внимава да не къса електропастира, макар и да не бил сигурен, че тези повреди са нанесени било от У., било от Х.. Изказал и съмнения относно авторството на деяние, при което били отровени телета от стадото му. В това време по телефона на У.се обадил св. Х. и последният го уведомил, че имат спор с Н.Х. и синовете му и след това се качил на трактора и си заминал. С това инцидентът приключил, но У.разказал за случилото се на Х., а той пък го преразказал на неговия познат А.У.. Във връзка с този случай била подадена на 21.10.2019г. жалба от Р.У.и И.Х. по началника на РУ на МВР гр. Хисаря и била образувана прок. преписка № 10219/2019г. на РП Пловдив. По същата преписка са били събирани материали в хода на извършваната предварителна проверка. Тези материали са присъединени към настоящата прок. преписка № 7229/2019 год. пак по описа на РП Пловдив.

След тези два инцидента - на 26.08 и на 19.10.2019г. св. Н.Т.преместил електропастира, който минавал в негови имоти, находящи се в близост до имота на св. Х. - пл. № **.**, така, че до имота на тъжителя можело вече да се преминава и от към всички негови страни, а не само от към два подхода, както било по-рано. Самият Х., подпомогнат от приятеля си Р.У.пък оградил имота си с циментови колове и телена ограда. Тези две обстоятелства напълно ограничили дори и случайния достъп до този имот на животни. С превантивна цел бил съставен предупредителен протокол по ЗМВР на Н.Т.на 9.10.2019г.

При така установената фактическа обстановка, която и настоящия съдебен състав намира за безспорно установена, прокурорът е направил извод за липса на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, поради несъставомерност на деянието от обективна страна. Правилно, при изложените фактически положения, приети за установени в резултата на обстоен анализ на съвкупния доказателствен материал, представителят на държавното обвинение е приел, че липсва обективен съставомерен признак на противоправно деяние, понеже не се касае за немаловажност на случая. Настоящият съдебен състав, намира прокурорския извод в тази насока дори за стеснен, тъй като от доказателствата по делото безспорно се установява, че въобще липсват каквито и да било самоуправни действия, както от обективна, така и от субективна страна. Също така правилен и законосъобразен е изводът на наблюдаващия прокурор, че в конкретния казус не се установява противоправна деятелност от което и да е лице в насока не само на престъпление по чл.323, ал.1 от НК, но и досежно други престъпления от общ характер.

Настоящата съдебна инстанция намира извода на прокурора за наличие на прекратително основание в насока несъставомерност на деянието като правилен и законосъобразен, като е сторил това на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК

Поради изложените съображения Съдът намира, че следва постановлението, предмет на настоящия съдебен контрол, да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив от 15.07.2020г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 39/2020г. по описа на РУ гр.Хисаря, образувано и водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок пред ПОС от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на жалбоподателия И.Т.Х. и на Районна прокуратура – Пловдив.

                                                 

  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.