Р Е Ш
Е Н И Е
№ 394
гр. Русе, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, ІХ-състав, в публично заседание на двадесет и пети януари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа докладваното от съдия Дякова адм. дело № 736 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона
за държавната собственост /ЗДС/ вр. чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на М.И.Л. с ЕГН ********** ***, чрез процесуален
представител адв.К.С. *** против Решение №
744 от 20.10.2023г. Министерски съвет на Република България за
отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект Автомагистрала Русе – В.Търново, участъци Русе –Бяла и
обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ в участък „Обход на гр.Бяла“ от км
40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от
км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741, от
км 74+741 до км 76+040 на територията на Област Русе, в частта му, която касае
оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и следващите от ЗДС :
1.имот с идентификатор 55720.105.108 /105.24/– земеделска територия, нива в
землището на с. Пейчиново, общ.Бяла, област Русе, с площ за отчуждаване 6,033дка
– позиция №67 от Приложение 1, за който е определено обезщетение в размер на
4072лв.
2.имот с идентификатор 55720.104.114 /104.34/– земеделска територия, нива в
землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, област Русе, с площ за отчуждаване 0,245дка
– позиция №57 от Приложение 1, за който е определено обезщетение в
размер на 153 лв.
Искането е за изменение на решението в посочената му част относно
определената пазарна стойност на отчуждените недвижими имоти.
В жалбата се твърди, че определените размери на паричните обезщетения са
занижени и несъобразени с нормативните изисквания. Считат, че е приложен неправилен
метод при определяне на средната цена на имотите. Претендират изменение на
размера на обезщетението, като искат същото да бъде увеличено, съобразно
пазарните цени. Претендират се разноски.
Ответната страна – Министерският съвет на Република България, в
придружителното до съда писмо вх.№ 5391 от 05.12.2023 г., с което е представена
административната преписка по издаване на оспореното частично решение, оспорва
чрез процесуалния си представител жалбата като неоснователна с доводи за
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Посочват, че
обезщетенията са определени съобразно критериите, заложени в ЗДС. Изложени са
допълнителни съображения в представено становище вх.№ 5582 от 12.12.2023г. и вх.№ 431 от 22.01.2024г.по описа на АС-Русе.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното
развитие и благоустройството, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт А.А.,
в писмена молба вх.№5725 от 19.12.2023 г. по описа на АС-Русе, оспорва жалбата,
като излага доводи по съществото на спора. Представят писм. доказателства във
връзка с надлежното обявяване на започналата процедура по отчуждаване на недвижими
имоти по реда на чл.34а, ал.3 ЗДС. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в
представено писмено становище с вх.№5642 от 14.12.2023г. по описа на съда,
подадено от пълномощник ст. юрисконсулт Р. Славчева, оспорва жалбата и моли
същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Агенция "Пътна
инфраструктура" /АПИ/гр. София, чрез своя пълномощник – юрисконсулт Р.П., с
писмо вх.№521 от 25.01.2024г. излага доводи за неоснователност на жалбата и за
законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Представят по указание
на съда доказателства кога е съобщен оспореният акт на жалбоподателя, с оглед
допустимостта на жалбата. Претендират присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември
2022 г. /л.50 преписка/ Обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен
за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално
значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията.
Със Заповед № РД-02-15-110 от
10.10.2022г./ л.54-гръб пр./ на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен проект на подробен
устройствен план за посочения горе обект в землищата на населени места от
обл.Русе, сред които и землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе. Срещу обнародваната в бр. 82/14.10.2022 г. на „Държавен
вестник“ Заповед с № РД-02-15-110/10.10.2022г.
на министъра на регионалното развитие и благоустройството за одобряване на
подробен устройствен план-парцеларен план за процесния обект, касаещ и землището
на с.Пейчиново, общ.Бяла, не са постъпили
възражения и същата е влязла в сила на 29.10.2022 г.Впоследствие със Заповед № РД-02-15.72/30.05.2023г.,
обнародвана в ДВ,бр.48/ 02.06.2023г. /л.51 пр./са отстранени допуснатите
очевидни фактически грешки в Заповед № РД-02-15.110/10.10.2022г.
С писмо с
изх.№АУ13-8 от 03.11.2022г./л.55гръб пр./ зам.министърът на регионалното
развитие и благоустройството е уведомил председателят на АПИ за влизане в сила
на заповедта. С възлагателно писмо изх.№ 53-00-14574 от 02.12.2022г./л.56пр./ инвеститорът
на обекта – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ възлага на „Бачовски
консулт“ООД гр.Пловдив/избрани след проведена обществена поръчка/ изготвянето
на оценителни доклади, за определяне на равностойни парични обезщетения,
полагащи се при отчуждаването на имоти и части от имоти, находящи се в
землищата на населени места, сред които и с.Пейчиново, общ.Бяла за държавна
нужда за изграждане на АМ“Русе – В.Търново“, участък Обход на гр.Бяла от км0+500
до км 76+040“. При спазване разпоредбите на Глава три, чл.32 от ЗДС е изготвен оценителен
доклад/л.72 и сл. пр./ Чрез използване на сделки като пазарни аналози за
землището на с.Пейчиново за периода 02.12.2021г. до 02.12.2022г. в доклада не е
определена осреднената цена за 1дка за землището в с.Пейчиново, тъй като от
оценителите е установено, че само 1сделка от този период отговаря на зададените
критерии на ЗДС, поради което е невъзможно определяне на равностойно парично
обезщетение за засегнатите имоти по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС. Приложени са
разпоредбите на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделска земя, в
сила от 05.06.1998г., приета с ПМС № 118/26.05.1998г./л.80 пр./, издадена на
основание чл.36, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи. Определените обезщетения за отчуждените недвижими имоти в землището на
.Пейчиново, общ.Бяла били отразени в таблица в Приложение 9.3 от доклада/л.129
и сл. пр./, съдържаща информация за имотите и размера на определеното им
обезщетение. С мотивирано искане изх.№04-16-2280/ 08.09.2023г./л.47пр./ до МРРБ и МФ по
реда на чл.34 от ЗДС АПИ предлагат
провеждане на процедура по принудително отчуждаване на засегнатите имоти –
частна собственост в землищата на населени места, сред които и с. Пейчиново, общ.Бяла, попадащи в обхвата на одобрения ПУП-парцеларен план.
Предложена е финансова обосновка /л.43 пр./ от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, която е одобрена от министъра на
финансите. Според нея средствата, необходими за изплащане на дължимите парични обезщетения на собствениците на
засегнатите имоти – частна собственост, са в размер общо на 1 769 541
лв, които ще бъдат осигурени в рамките
на капиталовите разходи от бюджета за 2023г. на МРРБ, респективно от АПИ. С
доклад /л.18 пр./ от министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите е предложено на МС на РБългария да разгледа и приеме
предложения проект за решение за отчуждаване на имоти и части от имоти- частна
собственост за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала „Русе – В. Търново“ участъци Русе – Бяла, обход
на гр.Бяла в определени участъци, на територията на община Бяла, обл.Русе. Докладът е изпратен с
писмо вх.№ 104.13-104 от 10.10.2023г/л.17 пр./.
На основание чл.34а, ал.1, вр. чл. 34б от ЗДС Министерски
съвет издава Решение № 744 /20.10.2023 г./л.1сл. пр./ за отчуждаване на имоти и
части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала" Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и
обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ в участък „Обход на гр.Бяла“ от км
40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от
км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км
74+741,
от км
74+741 до км 76+040 на територията на Област Русе.
В Приложение към т.1 /л.41гръб и 42 пр./ на издаденото
решение, отнасящо се за имотите от землището на с.Пейчиново, обл.Бяла, в
позиция под № 67 е посочен имот с идентификатор 55720.105.108 /105.24/–
земеделска територия, нива в землището на с. Пейчиново, общ.Бяла, област Русе, с
площ за отчуждаване 6,033дка, за който е определено обезщетение в размер на
4072лв. и в позиция №57 е посочен имот с идентификатор 55720.104.114 /104.34/–
земеделска територия, нива в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, област Русе, с
площ за отчуждаване 0,245дка, за който е определено обезщетение в размер на 153
лв. Като собственик на двата имота е посочен жалбоподателят М.И.Л..
От страна на жалблоподателя по делото са представени
писмени доказателства, удостоверяващи правото му на собственост по отношение на
двата имота. Видно от тях жалбподателят е закупил на два пъти с НАкт рег. №10287
от 23.12.2009г., акт174, т.18, н.д.2966/л.29 дело/ и НАкт рег.№2037 от
19.06.2017г., акт115, т.6, н.д.1132/л.32д./ – двата вписани в Служба вписвания гр.Бяла поземлен
имот № 105024 в землището на с.Пейчиново,
местността „Ялията“ с обща площ 9,201дка. От този имот е отчуждена площ от 6,033дка.
С НАкт рег. №8585 от 27.12.2010г., акт
97, т.23, н.д.4481/л.34 д./, вписан в Служба вписвания гр.Бяла жалбоподателят е
закупил имот №104034 – нива в землището на с.Пейчиново,
местността „Ялията“, с площ 1,300дка.От този имот е отчуждена площ от 0,245дка.
След указания на
съда до АПИ да представят доказателства кога е съобщено решението на
жалбоподателя, по делото са представени две писма от АПИ до жалбоподателят М.
И. Л. с изх.№94-00-12539/25.10.2023г. /л.21д./ и изх.№94-00-12538/25.10.2023г./л.23д./,
изпратени и връчени лично на Л. на 14.11.2023г. с обратни разписки, приложени
по делото – л.22 и 24. Жалбата е подадена в АС Русе на 27.11.2023г., поради
което съдът приема, че същата е подадена в предвидения от закона 14дн. срок за
обжалване от връчване на акта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е допустима. Същата е подадена в законоустановения 14- дневен срок от
съобщаването. Оспорването е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация
и интерес от оспорване. По делото е доказано, че жалбоподателят е собственик на
имотите, които са предмет на отчуждаване. Жалбата е подадена пред местно компетентния административен съд
по местонахождение на отчуждаваните имоти, предвид разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗДС, поради което е процесуално допустима.
По съществото жалбата е основателна по
следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски
съвет на Република България № 744 /20.10.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала" Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и
обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ в участък „Обход на гр.Бяла“ от км
40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от
км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741, от км 74+741 до км 76+040 на територията на Област Русе, в частта, с която е определен размерът на
паричното обезщетение за отчуждените за държавна нужда за изграждане на обекта поземлени
имоти с идентификатори 55720.105.108
/105.24/, с площ за отчуждаване 6,033дка и определено обезщетение в размер на
4072лв. и имот с идентификатор 55720.104.114 /104.34/, с площ за отчуждаване
0,245дка и определено обезщетение в размер на 153 лв. Няма
спор, че посочените земеделски имоти са
собственост на жалбоподателя, видно от представените три броя
НАктове
и проверените от вещото лице скици на двата имота при
изготвяне на заключението по назначената оценителна експертиза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС
отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за
изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. Според § 1 от ДР на ЗДС,
национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно
посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на
Министерския съвет. По делото няма спор, че „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.
62 от ДР на Закона за устройство на територията и като такъв, компетентен да издаде
административен акт за отчуждаване на имоти за изграждането му е Министерският
съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен
за това орган, в границите на неговата териториална
и материалноправна компетентност, по реда предвиден в ЗДС.
Решението
е издадено в изискуемата от закона писмена форма. В него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават
имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото
обезщетение и собствениците на имотите, поради което са налице
всички реквизити на съдържанието, посочено в
чл. 34б от ЗДС. При издаване на
обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на
административно производствените
правила. Спазена е поредността на процедурните
изисквания за вземане му, посочена в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.
В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за
чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, съответно одобрен от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Отчуждаването
на имотите е предприето в съответствие с
изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС –
за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл
в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект. В чл. 32, ал. 1 от ЗДС е предвидено, че
имоти и части от имоти, които са собственост
на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за
задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг
начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично
обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с
предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния
устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е
налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз
основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
Легалната дефиниция на понятието "равностойно
парично обезщетение" е в разпоредбата на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС
– цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то
се формира от оценката на този имот. Предвид разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС
"пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Стремежът на законодателя е да бъде определено справедливо парично
обезщетяване за имота, като по този начин се защитят интересите
на засегнатите собственици и същите бъдат
възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно
договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било
принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в"
от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС
и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в
земеделските територии. Съобразявайки се с тези
критерии, АПИ в хода на адм. производство, е възложила изготвяне на
Оценителски доклад на независим оценител - "Бачовски
консулт" ООД за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлените
имоти, предмет на отчуждаване. След изискани от Служба
вписвания Бяла нотариални актове за сделки, при посочените горе условия,
оценителите са установили, че само 1сделка от този период отговаря на
зададените критерии на ЗДС, поради което е невъзможно определяне на равностойно
парично обезщетение за засегнатите имоти по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, поради
което са приложени разпоредбите на Наредбата за реда за определяне на цени на
земеделска земя/Наредбата/, в сила от 05.06.1998г., приета с ПМС №
118/26.05.1998г./л.80 пр./, издадена на основание чл.36, ал.2 от Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи. По този начин са определените
обезщетения за отчуждените недвижими имоти в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла,
сред които и двата процесни имота, собственост на жалбоподателя - съответното обезщетение в размер на 4072лв и 153лв.
Поради оспорване на размера
на обезщетението, определено от административния орган, съдът допусна
съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично
обезщетение, определено в три варианта :1. При
съобразяване на разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, като при липса на пазарни
аналози да приложи разпоредбите на Наредбата. 2. При съобразяване на
разпоредбите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС да се определи размера на обезщетението,
като се използват аналогови сделки за период една година от постановяване на
решението на МС или периода 20.10.2022г. до 20.10.2023г. 3. Да се определи
пазарната цена на имотите при използване на различни приложими методи за оценка по Български стандарти за
оценяване. Експертизата е
възложена и изготвена от вещо
лице, което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от
ДР на ЗДС. Според заключението на
оценителната експертиза по въпрос 1: Стойността на отчуждените части на двата имота
е изведена по нормативен подход БСО – по
реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделска земя – съответно
за имот с идентификационен номер 55720.105.108 /105.24/ - 4223лв, а за имот с
идентификационен номер 55720.104.114 /104.34/ - 153 лв. По въпрос 2 е изведена осреднена
стойност на двата отчуждени имота, като са използвани две аналогови сделки, сключени за
периода една година от постановяване на
решението на МС или периода 20.10.2022г. до 20.10.2023г. и при спазване изискванията на чл. 32, ал. 2
от ЗДС. Вещото лице е изискало от Служба вписвания в гр.Бяла копие от
нотариалните актове по сключените сделки през посочения период и след анализа
им е изготвено заключението. Според заключението на експерта съответно за имот
с идентификационен номер 55720.105.108 /105.24/ е изведена стойност
13 182лв, а за имот с идентификационен номер 55720.104.114 /104.34/ - 535лв, при средно 2185лв за 1дка. По въпрос 3
е изведена пазарна стойност по сравнителен подход, метод на пазарните сравнения
от БСО към дата на отчуждаването с Решение № 774 от 20.10.2023г. на МС както
следва: за имот с идентификационен номер 55720.105.108 /105.24/ е изведена стойност 15 541лв, а за имот
с идентификационен номер 55720.104.114 /104.34/ - 606лв. По сравнителния подход, метод на
пазарните сравнения от БСО, вещото лице е определило пазарна стойност към дата
на отчуждаването с Решение № 774 от 20.10.2023г. както следва: за имот с
идентификационен номер 55720.105.108 /105.24/
е изведена стойност 12078лв, а за имот с идентификационен номер
55720.104.114 /104.34/ - 490лв
С определение съдът е приел по делото заключението
на в.л., което изцяло кредитира, като изготвено по предвидените в закона методи
от професионалист с необходимата компетентност и квалификация.
При така установеното, съдът намира,
че при определяне на обезщетението административният орган не е допуснал твърденитe
в жалбата нарушения, като е съобразил изготвянето на оценката с критериите
посочени в
разпоредбите на чл. 32,
ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и
Наредбата. Оценката е извършена законосъобразно, но видно, при прилагане на
закона са определени размери на обезщетенията, които не отговарят на целта на
закона – да представляват справедливо и равностойно на отнетото право на
собственост парично обезщетение. Обезщетение, което да дава възможност на
собственика, ако реши, в същия момент /на отчуждаването/, на същия географски
пазар, да закупи аналогичен имот за задоволяване на потребностите, които е
задоволявал и с отчуждения. Във връзка с така изтъкнатото обстоятелство съдът следва
да се съобрази и с практиката на ЕСПЧ, която е задължителна за България като
страна по Конвенцията, по арг. от чл. 46 от КЗПЧОС. Член първи от Протокол № 1
към Конвенцията е посветен на защитата на правото на собственост и § 1 от същия
гласи: "Всяко ФЛ или ЮЛ има право мирно да се ползва от своята
собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в интерес
на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на
международното право. " Следва да
се съобразим и с Решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други
срещу България, по жалба № 66581/2012 г. и № 25054/2015 г., по което дело е
установено нарушение на държавата на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията,
като изрично е посочено, че размерът на обезщетението за отчуждената земя
трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която
собствеността върху него е загубена /т. 63 и т. 107/. Това разбиране за оценка
на имота максимално близо във времето към момента на отчуждаването е в разрез с
изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в
съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение
от собственика на земята. Така както изисква разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДС и тази на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България.В цитираното
Решение на ЕСПЧ е посочено, че следва да бъде присъждано такъв размер на
обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество.
При това ЕСПЧ приема, че е допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от
КЗПЧОС, поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените
имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице
съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна
стойност.
При зачитане задължителното тълкуване на ЕСПЧ, за да се гарантира
проявлението на принципа на пропорционалност/между отнетото право и неговата
пазарна оценка/ следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва
да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването му, по правилата на
чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като посочения в
тази допълнителна разпоредба 12-месечен срок, който е приложим преди датата на
възлагането на оценката не следва да се прилага, тъй като за този период,
поради липса на регистрирани аналогови сделки за това землище, не може да се
определи пазарна стойност на имотите по реда, разписан в чл.32, ал.2 от ЗДС. Оценката по реда на наредбата е явно несправедлива и
многократно по-ниска от реалностите на пазара, което води до оценка на отнетото
право, извършена в противоречие с посочените принципи и тълкувание на чл. 1 от
Протокол 1 от КЗПЧОС, дадено в практиката на ЕСПЧ, което тълкуване е
задължително за българския национален съдия.
От изложеното е видно,
че е налице противоречие на законовите изисквания относно определянето на
равностойно обезщетение по реда на наредбата с действителното съдържание на
защита на правото на собственост по чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС.
Разрешаването на това противоречие е предвидено в чл. 5, ал. 4 от Конституцията
на Република България - международните договори, ратифицирани по конституционен
ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното
право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат. Конвенцията за защита правата на човека
и основните свободи е ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31
юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за Република България от 7
септември 1992 г. В този ред на мисли следва да посочим конкретно, че в Решение
№ 8 от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г. Конституционния съд посочва, че
"КЗПЧОС, страна по която са всички държави- членки на ЕС, е интегрирана в
националния правен ред, прилага се пряко и с предимство пред националните
законодателни актове, които й противоречат, и обвързва националните съдилища и
органите на публичната власт. " Текстовете на Конвенцията следва да бъдат
прилагани с оглед възприетото тълкуване в юриспруденцията на ЕСПЧ.
По изложените аргументи, съдът намира, че определената от ВЛ оценка на
отчужденото право по втория вариант/л.77д./ по същността си представлява
равностойно парично обезщетение за отчужденото право и това е оценката, която
гарантира съразмерност между отнетото право и присъденото обезщетение. ВЛ е
работило с пазарни аналози в период 12 преди постановяване на Решението на МС
или периода 20.10.2022г. до 20.10.2023г. Сделките са за имоти в землището на с.Пейчиново,
сключени са между физически и юридически лица. Към заключението са приложени
двата НАкта, по които сделките отговарят
на зададените критерий/ л.96 и л.98 дело/ Оценката е 2 185лв за декар,
като съдът намира, че този вариант следва изцяло да се кредитира като обективен
и компетентно изготвен, отговарящ на целите на закона, поради което приема, че
стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от
имотите е в размер на 2 185лв на декар, или съответно за имот с
идентификационен номер 55720.105.108 /105.24/ обезщетението е в размер на 13
182лв, а за имот с идентификационен номер 55720.104.114 /104.34/ -
обезщетението е в размер на 535лв. Предвид изложеното Решението на МС в
оспорената част е незаконосъобразно, тъй като определеното от административния
орган обезщетение за тези два имота в ръзмер съответно от 4072лв. и 153 лв е
неравностойно по смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в тази част да
бъде изменено, като за отчуждените части от двата поземлени имота се увеличи
размера на определените обезщетения. По изложените мотиви съдът намери жалбата
за основателна.
При този изход на делото, на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът по
делото – МС на РБългария следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените
от него в производството разноски в общ размер на 1100лв, от които: 10 лв. –
внесена държавна такса, 500, 00 лв. – внесен депозит за вещо лице и 600, 00 лв
за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2от АПК, Административен
съд-Русе, ІХ-състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ по жалба на М.И.Л. с ЕГН ********** *** Решение № 744 от 20.10.2023г. Министерски
съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала Русе –
В.Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ в
участък „Обход на гр.Бяла“ от км 40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км
56+372, от км 58+122 до км 59+657, от км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до
км 72+379, от км 72+379 до км 74+741, от км 74+741 до км 76+040 на територията
на Област Русе, в частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти
по реда на чл.34а и следващите от ЗДС :
1.имот с идентификатор 55720.105.108 /105.24/– земеделска територия, нива в
землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, област Русе, с площ за отчуждаване 6,033дка
– позиция №67 от Приложение 1, за който е определено обезщетение в размер на
4072лв, като УВЕЛИЧАВА размера на
паричното обезщетение на 13 182лв/тринадесет хиляди сто осемдесет и два/лв.
2.имот с идентификатор 55720.104.114 /104.34/– земеделска територия, нива в
землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, област Русе, с площ за отчуждаване 0,245дка
– позиция №57 от Приложение 1, за който е определено обезщетение в размер на
153лв, като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 535/петстотин
тридесет и пет/лв.
ОСЪЖДА
Министерски съвет на Република България
да заплати на М.И.Л. с ЕГН ********** *** сумата от 1110/хиляда сто и десет/ лв,
представляваща разноски за производството.
Решението
е окончателно съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: