РЕШЕНИЕ
№ 130
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20212000500412 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. И. Т. от
гр.Б., чрез пълномощника адв. Д., против решение №270 от 05.07.2021 г. по
гр.д.№2829/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен
предявеният от нея против „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.С. иск с
правно основание чл.439 ГПК за приемане за установено, че ищцата не дължи
на ответното дружество сумата от 103 920, 37 лв., от които непогасена
главница 58 114,53 лв., законна лихва 3260,87 лв. за периода 24.04.2020 г.-
12.11. 2020 г. и неолихвяеми вземания 42 544,97 лв., предмет на изп. дело
№570/2020 г. на ЧСИ Н. К., рег.№ 929, район на действие Окръжен съд-Х.,
посочени в съобщение от 12.11.2020 г. за образуване на изпълнителното дело
по издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение №
430/1.04.2010 г. по ч.гр.д. № 210/2010г. на РС-Свиленград.
Навеждат се оплаквания, че съдът неоснователно е оставил без уважение
доводите на ищцата за погасяване на процесното вземане поради изтекла
давност. Неправилно е прието, че давността е започнала да тече от 26.06.2015
г. и е прекъсната с образуването на изпълнително дело на 11.03.2020 г.
1
Посочено е, че съдът неправилно е интерпретирал и приложил приетото в
решение №170/17.09.2018 г. по гр.дело №2382/2017 г. на ВКС. Според
посочения съдебен акт, ТР №2/2013 г. не следва да се прилага спрямо
вземания по висящи изпълнителни дела, давността по които ще се окаже, че е
изтекла преди постановяване на тълкувателното решение. Към датата на
постановяване на тълкувателното решение давността по конкретното
изпълнително дело не е била изтекла, то е било висящо и взискателят е
разполагал с възможността да съобрази своето процесуално поведение с
постановеното ТР. Решението противоречи на практиката на ВКС, съобразена
с тълкувателното решение, според която в изпълнителното производство
давността единствено прекъсва. Предходната инстанция неправилно е
определила и момента на прекъсване на давността, като е приела, че това е
станало с подаването на молбата за образуване на изп.дело на 11.03.2020 г.
Изложени са съображения за ненадлежно съобщаване на извършената цесия,
която не е произвела действие. Според въззивницата, действието на
уведомлението по чл.99, ал.4 ЗЗД е настъпило с получаването му като
приложение към отговора на исковата молба на 18.02.2021 г., след изтичане
на погасителната давност.
Счита решението за неправилно и в частта, с която е отхвърлен искът за
приемане за установено, че не се дължи сумата от 42 544,97 лв.- неолихвяеми
вземания, посочени в поканата за доброволно изпълнение. За да отхвърли
иска, съдът е придал несъществуваща материална доказателствена стойност
на уведомление, изходящо от ответника до ЧСИ. Посочените в него
стойности не съвпадат с тези, описани в изпълнителния лист, не са посочени
начален и краен период на формиране на лихвите, нито главницата, върху
която са начислени.
Оспорва се приетата от първата инстанция петгодишна давност за вземане
за лихви, установени със заповед по чл.417 ГПК, приравнявайки влязлата в
сила заповед за незабавно изпълнение на съдебно решение със сила на
пресъдено нещо. Счита, че този извод е в противоречие с императивно
установените норми, уреждащи давността. Сочи, че след като подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно основание
за прекъсване на давността по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД, в какъвто смисъл
са мотивите на т.14 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, още по-малко може
да се приеме, че установеното със заповед вземане ще се ползва с
2
привилегията по чл.117, ал.2 ГПК .
Моли за отмяна на решението като неправилно и незаконосъобразно и за
постановяването на друго, с което искът да бъде уважен и да и бъдат
присъдени разноските по делото.
Подаден е отговор от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Ц., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се
претендира същата да бъде оставена без уважение. Поддържат се изводът на
предходната инстанция за ненастъпило погасяване на вземането, тъй като
петгодишният давностен срок е започнал да тече на 26.06.2015 г. и не е
изтекъл до 11.03.2020 г., датата на подаване на молба от дружеството за
образуване на ново изпълнително дело, като е съобразена практиката на ВКС
в ТР №2/26.06.2015 г. по т.д №2/2013 г. на ОСГТК. Съдът правилно е
установил, че при наличие на съответен титул, вземането подлежи на
принудително удовлетворение, като промяната на страните в изпълнителното
производство не заличава правото на кредитора на принудително изпълнение.
Дружеството е изпращало двукратно уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД до
ищцата на нейния постоянен адрес, неуспешно доставени, но въпреки това
въззивницата е уведомена за цесията, тъй като я сочи в своята искова молба.
Предвид липсата на изискване за форма на уведомлението, тя следва да се
счита за редовно уведомена. Като неоснователни се сочат доводите във
въззивната жалба, че действията по принудителното събиране на вземането не
са породили ефект поради неуведомяването и за цесията преди образуване на
настоящото исково производство. Налице е позоваване на съдебната практика
за това, че уведомяването по чл.99, ал.4 ЗЗД не рефлектира върху
дължимостта на вземането. Според въззиваемия ответник, обжалваното
решение е правилно и в частта, с която е прието, че вземането за лихва,
установена със заповед по чл.417 ГПК, се погасява с пет годишна давност,
тъй като правните последици на заповедта са аналогични с последиците на
вляло в сила решение, с оглед установителното и действие в отношенията
между страните. Влязла в сила, тя е пречка за оспорване на вземанията,
отразени в нея въз основа на обстоятелства, които са били известни на
длъжника или на доказателства, с които е можел да се снабди до изтичане на
срока по чл.414 ГПК, в който смисъл е и трайната съдебна практика.
Направено е искане да бъде потвърдено атакуваното решение и да бъдат
присъдени разноски съгласно приложения към отговора списък.
3
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
След съвкупната преценка на наведените от страните доводи, събраните по
делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира
следното:
С обжалваното решение е отхвърлен искът на И.Т. против „Франтекс
Интернешътъл“ ЕАД, гр.С. за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 103 920137 лв.,
включваща непогасена главница 58 114,53 лв., законна лихва 3 260,87 лв. за
периода 24.04.2020 г.-12.11.2020 г., неолихвяеми вземания-42 544,97 лв.,
вземания по изп. дело № 570/2020г. на ЧСИ Н. К., рег. № 929, образувано по
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение №
430/01.04.2010 г. по ч.гр.д. № 210/2010 г. на РС-С.. За да постанови съдебния
си акт, съдът е приел, че предявеният отрицателен установителен иск по
чл.439 ГПК е неоснователен на предявеното основание-погасителна давност.
Петгодишният давностен срок за погасяване на вземането не е изтекъл, тъй
като при висящност на първоначално образуваното изп. д. №242/2010 г. на
ЧСИ Г. М., рег. № 703, давността е започнала да тече на 26.06.2015 г., датата
на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК, т. 10, с което е отменено
действието на ППВС №3/18.11.1980 г., и е прекъсната преди изтичането на
пет години-на 11.03.2020 г., датата на която взискателят е подал молба, по
която е образувано новото изпълнително дело №570/2020 г. на ЧСИ Н. К., рег.
№929. По отношение на оспорения с исковата молба размер, решаващият съд
е посочил, че същият е установен от нарочна експертиза.
Така постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269
ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав на
компетентния съд, в изискуемите от закона форма и елементи от
съдържанието, в развило се надлежно съдебно производство по редовно
предявена и допустима искова претенция.
По наведените от въззивната страна доводи и възражения за неправилност,
се установява следното:
Искът е за оспорване правото на принудително изпълнение на вземане по
изпълнително дело, като се претендира от съда да приеме за установено по
отношение на ответника, взискател по изпълнителното дело, че ищецът,
длъжник по същото, не дължи вземането, предмет на изпълнителното
4
производство. Така заявен, искът е отрицателен установителен и има
правното си основание в чл.439, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
В исковата молба е предявена недължимост на главница-58 114,53 лв., в
едно със законна лихва в размер на 3 260,87 лв. за периода 24.04.2020г.-
12.11.2020г. и неолихвяеми вземания-42 544,97 лв., или общо сумата в размер
на 103 920,37 лв., като ищцата се позовава на погасяване на вземането по
давност с изтичането на петгодишен давностен срок, считано 09.07.2014 г.,
датата на последното валидно изпълнително действие, извършено с молбата
на „Юробанк И еф Джи България“ АД за запор на трудово възнаграждение и
опис на движими вещи, до 09.07.2019 г. Оспорва размера на задължението,
като твърди, че остатъкът от главницата е 49 758,83 лв., а сумата от 42 544,97
лв. е с неясен произход. Ако същата включва и лихви, налице е позоваване на
погасяването им с изтичането на тригодишна давност.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че с подадената молба от
08.06.2015г. за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, с
възлагане на ЧСИ на правата по чл.18 ЗКЧСИ, е предприел надлежно
изпълнително действие, прекъсващо давността. От този момент е започнала
да тече нова давност, прекъсната с образуване на новото изпълнително дело
на 11.03.2020 г., преди да изтече петгодишният давностен срок. Наведен е и
довод за начало на погасителната давност, считано от 26.06.2015г., датата на
приемане на ТР №2/26.06.2015 г., с което е обявено за изгубило сила ППВС
№3/1980 г. Размерът на процесното задължение ответникът намира за
правилно изчислен.
Безспорно е между страните от фактическа страна, че по ч.гр.д. № 210/2010
г. на Районен съд-С. са издадени заповед № 430/01.04.2010 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 06.04.2010 г.
против длъжниците И.И. Т. и И. Ж. Т. за заплащане солидарно на кредитора
„Юробанк и еф джи България“ АД, гр. С. сумата от 108 485 швейцарски
франка-главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
43794/09.10.2008 г., 12 692,51 шв.ф.-лихва за забава за периода от 30.11.2008
г. до 29.03.2010 г., 483,57 шв.ф.-просрочени такси, в едно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението на 29.03.2010 г.
до изплащане на вземането и 5 871,11 лв.-разноски по делото. По молба на
банката-кредитор, въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
изп. д. №10107030400242 на ЧСИ Г. М., рег. №703 на КЧСИ. В хода на
5
изпълнението е извършена публична продан на ипотекиран в полза на банката
недвижим имот, като с постановление от 05.11.2010 г. постъпилата сума от
145 699,56 лв. е разпределен за такса по т.26 ТТР към ЧСИ за събрана сума
след приспадане на сумата за извършен опис с включен ДДС-3 469,79 лв. и за
банката-взискател-142 229,77 лв. Купувачът е въведен в имота с протокол за
въвод във владение от 12.03.2013 г.
По молба на банката от 19.10.2011 г. са извършени справки за регистрирани
трудови договори и вписани актове за собственост на длъжниците. В хода на
изпълнението е вписана възбрана по акт №48, том 1, вх. рег. №
688/21.03.2012 г. на СВ-С. върху собствен имот на И. Т. в гр.С.. Последвала е
молба на „Юробанк България“ АД от 01.08.2013 г. за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжниците, каквито след справка не са
установени. Нова молба банката е подала на 09.07.2014 г., с искане за
проверка на регистрирани трудови възнаграждения, както и за насрочване на
опис на движими вещи в дома на длъжниците. По-късно, по молба на
„Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.София от 08.06.2015г., с постановление
от 19.06.2015 г. на съдебния изпълнител, дружеството е конституирано като
взискател по изпълнителното дело, в качеството му на частен правоприемник
на „Юробанк България“ АД по силата на договор от 31.03.2015 г. за
прехвърляне на вземането по процесното изпълнително дело.
Постановлението е връчено на И. Т. по пощата с обратна разписка на
24.06.2015 г. И. Т. не е открита на адреса. Новоконституираният взискател, с
молба от 07.10.2019 г. е поискал извършването на справки за трудови
договори на длъжниците и съответно налагане на запор върху установените
вземания. На 13.11.2019 г. И. Т. е подала молба до ЧСИ Г. М. за прекратяване
на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, тъй като
взискателят „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД не е поискал действие повече от
две години. С постановление от 18.11.2019 г. изпълнителното дело е
прекратено на посоченото основание, поради настъпила перемция, тъй като
от взискателят, от конституирането му до молбата от 07.10.2019 г., повече от
4 години не е поискал извършването на изпълнителни действия.
След връщане на изпълнителния лист от ЧСИ М., с молба на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД от 11.03.2020 г. е образувано изп. д. № 20209290400570
на ЧСИ Н. К., рег. № 929 на КЧСИ. Съдебният изпълнител е изпратил на
длъжника И.Т. съобщение изх. №54954/12.11.2020 г. за образуваното
6
изпълнително производство, с покана за доброволно изпълнение на
задължението за сумата от 110 631,66 лв., от които 58 114,53 лв.-главница, със
законна лихва в размер на 3 260,87 лв. за периода 24.04.2020 г.-12.11.2020 г.,
42 544,97 лв.-неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./,
100 лв.- разноски по изпълнителното дело, 6 611,29 лв.-такси по тарифата по
ЗЧСИ, дължими към 12.11.2020 г. Изпълнителното производство е спряно с
постановление от 23.11.2020 г. на основание чл.432, ал.1, т.1 ГПК, с оглед
издадена обезпечителна заповед от същата дата за допуснато обезпечение на
бъдещ иск по чл. 439 ГПК по ч.гр.д. № 211/2020 г. на Окръжен съд – Х..
Съгласно разпоредбата на чл.116, б. „в“ ГПК, давността се прекъсва с
предприемане на действия по принудително изпълнение. Според
първоначално приета по цитирания текст задължителна съдебна практика в
ППВС №3/80 г., погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В хода на
процесното първо изпълнително дело, с ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по
тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, , в т. 10 е прието, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК
нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980 г.
Предвид цитираната различна задължителна съдебна практика, действаща
по време на висящност на изпълнителното дело на ЧСИ Г.М., основният
въпрос по настоящия спор е кое от двете тълкувания на закона следва да бъде
приложено при преценката за началния момент на погасителната давност.
По този въпрос е налице противоречива практика на ВКС, което е дало
основание за образуване на тълк. д. №3/2020 г. на ОСГТК за приемане на
тълкувателно решение по въпроса: От кой момент поражда действие
отмяната на ППВС №3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР №2/26.06.2015 г.
по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за
вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му.
Според едното становище, застъпено в р. № 45/30.03.2017 г. по т.д.
№61273/2016 г. на ВКС, IV т. о. и др., давността върху вземания, предмет на
изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., тече от момента на
последното валидно изпълнително действие, тъй като давност в
7
изпълнителния процес тече, като се изоставя разбирането по ППВС №3/1980
г., че давност не тече във висящия изпълнителен процес, включително по
отношение на изпълнителни дела, образувани преди 26.06.2015 г., когато
ППВС №3/1980 г. е обявено за изгубило сила. Обратното е прието с р.
№170/17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и др. – отмяната
на ППВС №3/1980 г. няма обратно действие и в този смисъл давността върху
вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015 г., не
тече. До настоящия момент няма произнасяне по образуваното тълк. д.
№3/2020 г. на ВКС, ОСГТК.
Настоящата инстанция споделя второто становище, възприето и от
първоинстанционния съд. При постановяването на нов тълкувателен акт, с
който се изоставя вече дадено тълкуване и се възприема ново такова, е
налице промяна в начина, по който се прилага съответната правна норма,
различен от предшестващия тълкувателен акт. Тази промяна настъпва
занапред, защото преди това съответните органи, адресати на задължителната
сила на даденото тълкуване, както и останалите правни субекти, в действията
си от значение за съществуващите правоотношения съобразяват актуалното
тълкуване на съответната правна норма и не могат да бъдат задължени да
действат съобразно тълкувателен акт, който все още не е действащ. Ако се
приеме обратното, новото тълкувание на закона да се прилага и по отношение
на правоотношения, породили правните си последици, съществува
възможността прилагането на новото тълкуване да доведе до настъпването на
неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, въпреки
действията и в съгласие със задължително придадения смисъл на съответния
закон с действащ тогава тълкувателен акт, което е недопустимо.
С оглед на изложените съображения, се налага изводът, че в процесния
случай погасителната давност при висящност на изпълнителния процес в
периода на действие на ППВС №3/1980 г. не е текла. Същата е започнала да
тече след обявяването му за изгубило сила с ТР №2 от 26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС, като до подадената молба от „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.
София на 11.03.2020 г. за образуване на ново изпълнително дело, в която е
заявено искане за извършване на изпълнителни действия – запор върху
вземания и възбрани върху недвижимо имущество, петгодишният давностен
срок за погасяване на процесното вземане не е изтекъл, вземането не е
погасено по давност и подлежи на принудително изпълнение.
8
Доводът на ищцата, че договорът за цесия от 31.03.2015г., с който
„Юробанк България“ АД е прехвърлила вземането на „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД, не и бил съобщен и поради това извършените от
цесионера действия по изпълнителното дело са негодни да породят действие,
е несъстоятелен. Без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК
срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор
/цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по
смисъла на чл. 99, ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не
рефлектира върху дължимостта на вземането /р. №209 от 28.11.2018 г. на ВКС
по т.д. № 2530/2017 г., I г.о./.
Общата петгодишна погасителна давност се прилага и по отношение на
лихвите, присъдени със заповед за изпълнение. Според съдебната практика,
влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо по
отношение на това, че вземането съществува между конкретно обвързаните
страни поради което, независимо от вида и характера на конкретното
вземане, се приравнява към съдебно решение по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД,
предвиждащ при установено със съдебно решение вземане, всякога
петгодишен срок на новата давност. В този насока са редица актове на ВКС -
опр. №214 от 15.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г.о.
определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г.о.,
определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т.о. и др.
Следователно, на основание чл.117, ал.2 ЗЗД, петгодишната давност следва да
намери приложение и по отношение на процесните задължения за лихви, за
които е налице постановена заповед за изпълнение и е издаден изпълнителен
лист. Доводът на въззивната страна за погасяването им с изтичането на
кратката тригодишна давност е неоснователен.
Предвид изложеното, предявеният иск за недължимост на вземанията по
процесното изпълнение, поради погасяването му по давност, се явява
неоснователен.
С исковата молба е заявено и основание за недължимост на вземането по
принудителното изпълнение, поради погасяването му с постъпилата в полза
на банката-взискател сума от проведената публична продан. В тази насока
пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
която установява, че след внасяне на сумата по проданта в полза на
взискателя е останало непогасено задължение за главница в размер на 58
9
114,53 лв., левовата равностойност на 31 603,22 шв.франка, което сочи на
неоснователност на твърдението на ищцата за остатък от дължимата
главница-49 758,83 лв. Върху посочената главница е дължима и законната
лихва от 3 260,87 лв. за периода 24.04.2020 г.-12.11.2020 г., по която сума
липсва оспорване.
По отношение на сумата от 42 544,97 лв.- неолихвяеми взимания, в
съобщението до Т. за образувано изпълнително дело №570/2020 г. на ЧСИ
Н.К., съдържащо покана за доброволно изпълнение, е посочено, че същата
включва мораторни лихви, обезщетения и др. Отделните суми по пера се
установяват от уведомление от 24.04.2020 г., подадено от „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД до съдебния изпълнител, а именно: договорна лихва-12
340,76 лв., законна лихва-29 389,99 лв. и разноски-814,22 лв., или общо 42
544,97 лв., възприети от съдебния изпълнител. Задължението на ищцата по
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по ч.гр.д. №210/2010 г. на РС-
С. включва, освен горепосочената главница, лихва за забава-12 692,51 шв. ф.
за периода от 30.11.2008 г. до 29.03.2010 г., законната лихва върху
главницата, считано от 29.03.2010 г. до изплащане на вземането, както и
съдебни разноски 5 871,11 лв.
Досежно неолихвяемите вземания експертизата установява, че с
приведената на 09.11.2010 г. в полза на банката-взискател по изп. д №
242/2010 г. на ЧСИ Г. М. сума в размер на 142 416,89 лв. са погасени
задължения на ищцата за редовна лихва в размер на 12 432,57 шв.ф., или 18
098,97 лв. и лихва върху просрочена главница-259,94 шв.ф. или 378,41 лв.
Общо платената лихва е в размер на 12 692,51 шв. ф., или 18 477,38 лв., което
води до извода, че същата сума по изпълнителния лист за лихви за забава за
периода от 30.11.2008 г. до 29.03.2010 г. е погасена с плащането и в хода на
принудителното изпълнение по изп.д. №242/2010 г. на ЧСИ М. и не се дължи
по второто изп.д. №570/2020 г. на ЧСИ К.. Ерго, в тази част искът по чл.439
ГПК е основателен. Сумата от 18 477,38 лв., левовата равностойност на 12
692,51 шв. ф., част от посочената като неолихвяема сума, предмет на
принудително изпълнение, е недължима, поради погасяването и с плащане от
постъпили средства от публична продан в хода на изпълнението. В тази част
обжалваното решение следва да бъде отменено и исковата претенция-
уважена.
Законната лихва върху главницата не се установява да е платена, поради
10
което за същата е налице право на принудително изпълнение. Нейният размер
подлежи на определяне в хода на изпълнението така, както е посочено в
изпълнителния лист, считано от подаване на заявлението на 29.03.2010 г. до
изплащане на вземането.
От експертното заключение се установява и недължимост на вземането за
разноски в размер на 814,22 лв., тъй като с постъпилите от публичната продан
средства, сумата в размер на 11 830,44 лв. е заплатена за извършените от
банката-кредитор съдебни разходи по ч.гр.д. № 210/2010 г. на РС-С. и
разходите по изп.д. №242/2010г. на ЧСИ Г. М.. В тази част отхвърлителното
първоинстанционно решение също следва да бъде отменено и искът уважен.
В останалата част обжалваното решение е правилно, като обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №270 от 05.07.2021 г., постановено по гр.д.№2829/2020
г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И.
И. Т. от гр.Б. против „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.С. иск с правно
основание чл.439 ГПК за приемане за установено, че ищцата не дължи на
ответното дружество сумата за размера от 18 477,38 лв, левовата
равностойност на 12 692,51 шв. ф., неолихвяемо вземане за лихва за забава за
периода от 30.11.2008 г. до 29.03.2010 г., както и сумата за размера от 814,22
лв., неолихвяемо вземане за разноски, двете по изпълнителен лист от
06.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 210/2010 г. на Районен съд-С., предмет на
изп. дело №570/2020 г. на ЧСИ Н. К., рег.№ 929, район на действие Окръжен
съд-Х. и включени в изпратеното до длъжника И.Т. съобщение от 12.11.2020
г. за образуване на изпълнителното дело с покана за доброволно изпълнение,
съдържащи се в общата сума от 42 544,97 лв., неолихвяеми вземания, а така
също и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Фронтекс интернешънъл“
ЕАД, гр.С., на основание чл. 439, ал.1 ГПК, че И. И. Т. от гр.Б. не дължи на
сумата до размера от 18 477,38 лв, левовата равностойност на 12 692,51 шв.
11
ф., неолихвяемо вземане за лихва за забава за периода от 30.11.2008 г. до
29.03.2010 г. по договор за банков кредит за покупка на недвижим имот от
09.10.2008 г., сключен с „Юробанк и еф джи“ АД, както и сумата за размера
от 814,22 лв., неолихвяемо вземане за разноски, двете по изпълнителен лист
от 06.04.2010 г., издаден на основание заповед № 430/01.04.2010 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 210/2010 г. на Районен съд-С., и предмет на изп.
дело №570/2020 г. на ЧСИ Н. К., рег.№ 929, район на действие Окръжен съд-
Х., включени в изпратеното до длъжника И.Т. съобщение от 12.11.2020 г. за
образуване на изпълнителното дело с покана за доброволно изпълнение,
съдържащи се в посочената в съобщението обща сума от 42 544,97 лв.,
неолихвяеми вземания.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.С. да заплати на И. И. Т.
сумата от 1 158 лв., представляваща съдебни разноски за първата инстанция-
772 лв. и за въззивната-386 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, гр.С. да заплати на адвокат
М.П. Д., АК-Б., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2 041 лв., по 1 021 лв.
за двете инстанции, представляваща адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА И. И. Т. да заплати на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД сумата от
651 лв., представляващи съдебни разноски за първата инстанция-407 лв. и за
въззивната-244 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12