№ 458
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело №
20211001001210 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 от ГПК.
С решение № 214 от 01.11.2021 г. по т. д. № 938/2021 г., СГС, ТО, 3
състав е осъдил „Гео - Мар 03“ ЕООД, ЕИК 11555691 да заплати на „Веспа
инженеринг“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.
327, ал. 1, вр. чл. 318 ТЗ сумата в размер на 4 628, 71 лв. с ДДС,
представляваща част от дължимата, но незаплатена цена за действително
извършените СМР по договор с предмет доставка и монтаж на гориво –
смазочни материали от 06.06.2019 г. и на основание чл. 92 ЗЗД сумата в
размер на 3 838, 71 лв. представляваща дължимата към датата на предявяване
на иска, неустойка по чл. 31 от същия договор, като е отхвърлил иска за
разликата до пълния предявен размер от 25 608, 30 лв.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които го обжалват
изцяло, съответно в отхвърлителната част от ищеца и в уважителната част от
ответника, с доводи за неправилност и необоснованост.
Въззивникът – ищец оспорва мотивите на съда, че задължението на
възложителя за окончателно плащане възниква само при окончателно
1
изпълнение на договора. Твърди, че съдът не е взел предвид волята на
страните, съобразно чл. 1, ал. 2 от договора, дейностите по ал. 1 да се
извършват по одобрен линеен план – график, чл. 5 и чл. 9 във вр. с чл. 8, чл.
30, регламентиращи, че цената на действително извършените работи,
приемането на работата, точното изпълнение се извършва с подписването на
приемателно - предавателни протоколи за всеки един етап от изпълнението на
договора. Позовава се на разпоредбата на чл. 10 от договора, с която било
уредено, задължението на възложителя за окончателно плащане след
приемане на действително извършените работи, но само за съответния етап,
за изпълнение установено със съответния протокол. Затова поддържа, че
подписания на 16.11.2019 г. протокол за дейности по линейния график на
стойност 81 537, 77 лв. без ДДС, обективирал изискуемо задължение за
възложителя, да заплати посочената в него цена на приети работи.
Въззивникът – ответник „Гео - мар 03“ ЕООД оспорва съображенията
на съда, че при тълкуването на договора се налага извода за уговарянето на
цената по чл. 4 без ДДС. Сочи като относима съдебна практика решение №
557/ 13.07.2020 г. по гр. д. № 116/ 2009 г. на ВКС, ГК в което се посочва, че
една от страните по договора не може сама по себе си да дерогира
разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС и да задължи другата страна, да заплати по
– висока цена от уговорената. Поддържа становище, че съобразно чл. 67, ал. 2
ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъка
се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
Уговорката по чл. 10, ал. 1 от договора определяла размера на авансовото
плащане, като посочвала нетната стойност на плащането и срока в който
сумата е платима, но не променяла факта, че стойността на договора по чл. 4
не включва ДДС.
Съдът констатира, че жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК,
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и от легитимирани да
обжалват страни в процеса, обуславящи правен интерес от обжалването,
поради което са процесуално допустими.
С жалбите се атакува решение, което е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и
правна страна, които САС изцяло споделя и към които препраща, съобразно
дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на
2
решението, въззивният съд е обвързан от изложените в жалбите възражения, а
те са неоснователни.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че с договора е уговорено
поетапно разплащане, след приключването на всяка една част от работите по
линейния график. В чл. 10 от договора е казано, че разплащането включва
само два етапа – авансово плащане и окончателно плащане. При
граматическото тълкуване на разпоредбата, езиковия смисъл на използваната
дума „окончателно“, еднозначно сочи, че разплащането е само едно –
последно, крайно, което не подлежи на промяна и такова може да е само
плащането при приключването на целия обем от възложената работа. Самият
ищец в исковата молба използва думата „окончателни“ за съставените на
11.11.2020 г. протоколи, в смисъл на последни, крайни протоколи, затова и
тезата му, че думата „окончателно“ в текста на чл. 10 от договора, има друго
съдържание е несъвместима със собствените му разбирания за граматическото
значение на тази дума.
Несъстоятелно е и възражението с исковата молба, че щом като след
датата 16.12.2019 г. е извършено само обучение на персонала, а то било за
сметка на изпълнителя, то тази дата 16.12.2019 г. определя окончателното
предаване на работите. Независимо кой финансира обучението на персонала,
безспорно, същото е важно за интереса на възложителя, защото е включено
като част от дължимия от изпълнителя резултат в план – графика за
строително – монтажните работи, поради което и е резонно, възложителя да
заплати възнаграждението по договора след приключването и този етап от
работите, независимо за чия сметка е било предвидено обучението.
Като се съобразни датата на окончателното предаване на възложените
работи 11.11.2020 г. е видно, че извършените преди датата 12.11.2020 г.
плащания не са извън срока, поради което и ответникът дължи обезщетение
за забавено плащане по чл. 31 от договора само върху остатъка след тази дата
в размер на 3 857, 26 лв. без ДДС, съобразно вариант 2 на задача четвърта от
приетата по делото ССЕ или това е неустойка в размер на 3 838, 71 лв.
Неоснователно е възражението на ответника, че договорената обща
стойност на договора по чл. 4 включва и ДДС. Определения с чл. 10 аванс в
размер на 42 680, 50 лв. без ДДС, представлява 50 % от сумата по чл. 4 и
налага извода, че общата стойност на договора е посочена също без ДДС.
3
Цитираната съдебна практика е относима към хипотезата в която, няма
никакви други данни, свидетелстващи за волята на страните, но в случая не е
така, защото в чл. 10 от договора е налице необходимата конкретика за
разбирането на страните, дали данък добавена стойност е включен или не в
договорения размер на цената.
В обобщение, въззивните жалби са неоснователни, а атакуваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По направените пред САС разноски:
При този изход на спора и изчислени по компенсация, „Гео - мар 03“
ЕООД следва да заплати на „Веспа инженеринг“ ЕООД разноски пред САС в
размер на сумата от 1196, 02 лв.
Водим от горното, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 214 от 01.11.2021 г. по т. д. № 938/2021 г. по описа на СГС,
ТО, 3 състав.
ОСЪЖДА „Гео – Мар 03“ ЕООД, ЕИК 11555691 да заплати на „Веспа инженеринг“ ЕООД,
ЕИК ********* сумата в размер на 1196, 02 лв. разноски за производството пред САС.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред
Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4