О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 29.10.2015 год.
Софийски окръжен съд, търговско отделение, ІІІ-ти състав, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ
като разгледа докладваното от съдията ч.т.д. № 197 по описа за 2015 год. на СОС, намери следното :
„З. за х. – Б.” АД, ЕИК ********** чрез процесуалните си представители адв. Т.И. от САК и адв. Д.З. от САК, е искал допускане на обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, предявими от молителя срещу „П.” ЕАД, ЕИК *********, чрез налагане на следните обезпечителни мерки по чл.397, ал.1, т.1 и т.2, предл.2-ро от ГПК :
1. налагане на запор на вземанията до общ размер на запорираните суми от 478 222 лева върху всички банкови сметки на ответника по бъдещите искове в „И.” АД, ЕИК ********* и
2. налагане на възбрана върху следния недвижим имот, собственост на ответника по бъдещите искове : УПИ с площ от 73 635 кв.м., находящ се в с./г. Е.П., Софийска област, за който е отреден УПИ XXX – за производствени, складови дейности, обществено и делово обслужване, в квартал 80 (осемдесет) по плана на с./гара Е. П., утвърден със заповед № ТС – 677/20.06.2008 год., изменен със заповеди ТС – 1168/30.09.2008 год. и № ТС – 198/2014 год., при граници и съседи по документи за собственост : улица, УПИ XXXVII, УПИ XXXII и зелени площи, а по скица : от две страни улици, зелени площи, УПИ XXXII – за производствени складови дейности, обществено и делово обслужване.
Молителят твърди, че е в трайни търговски отношения с ответника по бъдещите искове, на който доставял стоки по два договора за търговска продажба – по договор за продажба и доставка на стоки от 01.01.2013 год. (със срок на действие до 01.01.2015 год.) и по договор за производство и доставка на стоки от 17.04.2013 год. (със срок на действие до 17.04.2014 год.). Разликата между двата договора била, че при първия се доставяли стоки от стандартната продуктова листа на молителя, а при втория стоките, доставяни на ответника, се произвеждали съобразно конкретна спецификация. Твърди, че след изтичане на сроковете на договорите страните продължили търговските си отношения, като по отношение на заявките от страна на „П.” ЕАД, съответно на доставките на стоки от „З. за х.– Б.” АД, продължили да прилагат условията и на двата договора.
Молителят сочи, че ответникът закупувал стоките – в готов вид или произведени по съответна договорена спецификация, от свое име и за своя сметка за търговските си обекти на територията на страната. Съгласно сключените договори ответникът подавал заявка до молителя за стоките, които желае да закупи, съответно да му бъдат произведени и доставени; при доставка на стоките страните подписвали стокова разписка и на купувача се връчвала фактура за плащане на цената в срок от 40 дни по приложение 1 към договора от 01.01.2013 год., съответно в срок от 60 дни съгласно приложение 1 към договора от 17.04.2013 год. – след приемане на съответната фактура от купувача. При същите условия били извършвани доставките след изтичане на сроковете на действие на договорите.
Молителят твърди, че до момента на входиране на молбата за обезпечение в съда по извършени доставки на стоки от молителя към ответника по бъдещите искове последният не е изплатил в договорения срок суми по фактури, подробно описани в молбата, възлизащи общо на 478 222 лева – 374 311.40 лева по договора от 01.01.2013 год. и 103 910.60 лева по договора от 17.04.2013 год. Извършените доставки на стоки били през 2013 год., 2014 год. и 2015 год., като срокът за заплащане на сумите по всички фактури бил описаният горе 40-дневен, съответно 60-дневен период след приемане на съответната фактура от купувача.
Твърди се, че с нотариална покана, връчена по реда на чл.50, ал.4 от ГПК чрез нотариус Г. Г., рег. № 637 на НК, ответникът бил канен да заплати просрочените си към 04.06.2015 год. задължения по двата договора, възлизащи до този момент на 296 074.66 лева. До завеждане на настоящата молба за обезпечение плащане не последвало.
Молителят сочи, че ще предяви срещу „П.” ЕАД два обективно съединени осъдителни иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ – първият с цена 374 311.40 лева /за заплащане на цената на доставени стоки по договора от 01.01.2013 год./, а вторият – с цена 103 910.60 лева /за заплащане на цената на доставени стоки по договора от 17.04.2013 год./. Моли съда да допусне исканото обезпечение на бъдещите искове чрез кумулативно налагане на сочените обезпечителни мерки по чл.397, ал.1, т.1 и т.2, предл.2-ро от ГПК, като твърди, че може да се очаква, че към момента на постановяването на бъдещото съдебно решение за молителя бъде невъзможно или ще бъде затруднен да осъществи правата си по него.
Молбата е с правно основание чл.390, ал.1 от ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.1 и т.2, предл.2-ро от ГПК.
Съдът, като прецени изложеното в молбата във връзка с разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, намери следното :
Молбата е допустима и подадена до съда, компетентен да я разгледа – родово компетентният съд по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение, предмет на обезпечителната мярка по чл.397, ал.1, т.1 от ГПК /чл.390, ал.1, предл.2-ро във вр. с чл.104, т.4 от ГПК, при цена на всеки от двата бъдещи иска над 25 000 лева/.
Разгледана
по същество, молбата е основателна.
Видно от приложените към молбата за обезпечение писмени доказателства – договор за продажба и доставка на стоки от 01.01.2013 год. и договор за производство и доставка на стоки от 17.04.2013 год., сключени между страните и издадени въз основа на същите фактури /приложени в 11 тома към молбата за обезпечение/, същите удостоверяват извършената от ищеца доставка на стоки за ответника, описани във фактурите, на обща стойност 478 222 лева. Обсъдените писмени доказателства по убедителен начин установяват твърденията на молителя за наличието на изискуеми и ликвидни задължения на ответника по бъдещите искове към него в този размер – незаплатена цена за доставени стоки по двата договора, като тежестта за доказване на плащане на горната сума – общата цена на бъдещите искове по чл.327, ал.1 от ТЗ, ще е възложена на ответника в бъдещия исков процес; до опровергаване на твърденията, изложени в молбата за обезпечение, бъдещият иск е вероятно основателен и подкрепен с убедителни писмени доказателства съгл. изискването на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК. Вероятната основателност на исковете произтича и от представената с молбата за обезпечение молба от „З. за х. – Б.” АД до „П.” ЕАД за потвърждение на вземания и задължения между страните към 31.05.2015 год. и отговор от „П.” ЕАД до одитора „К.Б.” ООД удостоверяващ, че към същата дата задълженията на ответника към молителя възлизат на 438 126.70 лева.
С оглед опасността за молителя да не удовлетвори вземането си по двата бъдещи осъдителни иска и да не реализира правата си по бъдещото позитивно решение, постановено по същите, съдът намира, че исканото обезпечение чрез кумулативно налагане на двете сочени обезпечителни мерки следва да бъде допуснато. Не са налице обстоятелства, които да опровергават наличието на обезпечителна нужда, поради което същата се предполага и не се налага обсъждане на доводите в тази насока в молбата за обезпечение – за учреден от ответника залог върху търговското му предприятие, за заведени молби за откриване на производство по несъстоятелност в СГС срещу него и т.н.
Съдът намира, че за обезпечение на исковете следва да наложи кумулативно както запор на вземанията до общ размер на запорираните суми от 478 222 лева върху всички банкови сметки на ответника по бъдещите искове в „И.” АД, така и възбрана върху собствения му недвижим имот, описан в молбата – УПИ XXX в с./г.Е. П., Софийска област, с площ от 73 635 кв.м. Правото на собственост на ответника върху имота се установява с представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 83, т.VІІІ, рег. № 9436, дело № 1280/2008 год. на нотариус Л. Х., вписан в регистъра на НК под рег. № 521, от който е видно, че към датата на придобиването на имота, 11.12.2008 год., данъчната оценка на същия е била в размер на 202 864.40 лева – приблизителен ориентир за еквивалента между цената на бъдещите искове и обезпечителната мярка; за молителя няма задължение да представя актуална данъчна оценка за имота, в какъвто смисъл е искането му за издаване на съдебно удостоверение. Основна цел на настоящото производство е бързината на същото, каквато не би била постигната с допълнително събиране на доказателства. Ако обаче ответникът по бъдещите искове твърди евентуално свръхобезпечение, проверка за същото може да се извърши от въззивния съд при обжалване на настоящото първоинстанционното определение.
Независимо обаче, че исковете са подкрепени с убедителни писмени доказателства, на осн. чл.391, ал.2 от ГПК съдът следва да задължи молителя да представи парична гаранция в размер на 40 000 лева, определен съобр. разпоредбата на чл.391, ал.3 от ГПК от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно – ако напр. в хода на исковото производство последният ангажира доказателства за плащане преди завеждането на настоящата молба.
Съдът на осн. чл.390, ал.3 от ГПК следва да определи едномесечен срок за предявяване на бъдещите искове – считано от датата на връчване на определението за молителя, след който – ако не се представят доказателства за тяхното предявяване, на осн. чл.390, ал.3, изр.2-ро от ГПК допуснатото обезпечение ще бъде отменено служебно.
Воден от горното и на осн. чл.390, ал.1 от ГПК във вр. с чл.397, ал.1, т.1 и т.2, предл.2-ро и чл.391, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ДОПУСКА обезпечение на бъдещи обективно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, предявими от „З. за х. – Б.” АД, ЕИК ********* срещу „П.” ЕАД, ЕИК ********* – за заплащане на сумата от 374 311.40 лева, цена на доставени и незаплатени стоки по договор за продажба и доставка на стоки от 01.01.2013 год. и за заплащане на сумата от 103 910.60 лева, цена на доставени и незаплатени стоки по договор за производство и доставка на стоки от 17.04.2013 год., като :
1. НАЛАГА ЗАПОР на вземанията до общ размер на запорираните суми от 478 222 лева /четиристотин седемдесет и осем хиляди двеста двадесет и два лв./ върху всички банкови сметки на „П.” ЕАД, ЕИК ********* в „И.” АД, ЕИК *********;
2. НАЛАГА ВЪЗБРАНА върху следния недвижим имот, собственост на „П.” ЕАД, ЕИК ********** : УПИ с площ от 73 635 кв.м., находящ се в с./г. Е.П., Софийска област, за който е отреден УПИ XXX – за производствени, складови дейности, обществено и делово обслужване, в квартал 80 (осемдесет) по плана на с./г. Е. П., утвърден със заповед № ТС – 677/20.06.2008 год., изменен със заповеди ТС – 1168/30.09.2008 год. и № ТС – 198/2014 год., при граници и съседи по документи за собственост : улица, УПИ XXXVII, УПИ XXXII и зелени площи, а по скица : от две страни улици, зелени площи, УПИ XXXII – за производствени складови дейности, обществено и делово обслужване.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.391, ал.2 от ГПК парична гаранция за обезпечението в размер на 40 000 лева /четиридесет хиляди лева/, вносима от молителя „З. за х. – Б.” АД, ЕИК ********* по сметка на Софийски окръжен съд в едномесечен срок от връчването на настоящото определение с представяне на копие от вносния документ в съда в същия срок.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителя обезпечителната заповед след внасяне на определената гаранция.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.390, ал.3 от ГПК едномесечен срок за предявяване на бъдещите искове с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ – считано от връчването на настоящото определение за молителя, след изтичане на който – ако не се представят доказателства за тяхното предявяване, на осн. чл.390, ал.3, изр.2-ро от ГПК допуснатото с настоящото определение обезпечение ще бъде отменено служебно.
Делото да се докладва след изтичане на горния срок.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок, който тече за молителя от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложените обезпечителни мерки от съдебния изпълнител, респ. от службата по вписванията.
СЪДИЯ :