№ 979
гр. Варна , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Я. Петрова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500910 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. oт ГПК.
Образувано е по постъпили:
1/ въззивна жалба вх. № 287 920 / 09.12.2020г., подадена от
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ No 67A, представлявано от С.
Н. А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, срещу решение № 261 012/
03.11.2020г., постановено по гр.д. № 9/ 2020г. на ВРС, 48 с-в, в частта, с която
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на Р. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес в ******, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП на 04.12.2014 г.,
причинено от водач на „Рено Еспейс“, ДК №******, застрахован по
застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество, ведно със
законната лихва считано от 29.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, за сумата над 2 000 лв. /две хиляди лева/ до присъдените с решението
8 000 лв. /осем хиляди лева/.
1
2/ насрещна въззивна жалба с вх. No 270 343 / 10.02.2021г. , подадена от
Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ******, срещу решение № 261 012/
03.11.2020г., постановено по гр.д. № 9/2020г. на ВРС, 48 с-в, в частта, с която
е отхвърлен иска на Р. Д. Н., ЕГН **********, срещу „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“
No 67A, представлявано от С. Н. А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, претърпени
болки и страдания, вследствие на ПТП на 04.12.2014 г., причинено от водач
на „Рено Еспейс“, ДК №******, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" в ответното дружество, за разликата над горницата от 8 000 лв.
/осем хиляди лева/ до предявения размер от 15 000 лв. /петнадесет хиляди
лева/, ведно със законната лихва считано от 29.11.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Във въззивната жалба вх.№ 287 920/ 09.12.2020г., подадена от
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД , ЕИК *********, се излага, че
постановеното решение в обжалваната част е неправилно и необосновано.
Решението на съда при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди не било достатъчно мотивирано. В решението не бил
направен анализ на фактите и доказателствата, които да обосноват
присъдения размер от 8 000 лв. Сумата била прекомерно завишена и не
кореспондирала с реално причинените вреди, като не била съобразена и с
конкретните икономически условия. Моли се решението в обжалваната му
част да бъде отменено. Претендират се и сторените разноски за двете
инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба и насрещна въззивна жалба от Р. Д. Н., с който се оспорват
доводите изложени във въззивната жалба, като се твърди, че са налице всички
предпоставки за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, които били безспорно доказани, но определените от
съда размери не само, че не били завишени, но са занижени. Съдът, въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
заключенията на вещите лица, правилно бил установил фактите, но не бил
съобразил в достатъчна степен критерия за справедливост, възведен в чл. 52
от ЗЗД. Решението на ВРС било постановено в отклонение от
2
последователната практика на ВКС за определянето на критерия за
справедливост, съобразно която при определяне на обезщетението следвало
да се има предвид и икономическата конюнктура в страната, както и от
общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от
развитието на обществото. Икономическата конюнктура била в основата и на
непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно
покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети
лица. Моли се по тези съображения съдът да остави без уважение подадената
въззивна жалба и да уважи насрещната жалба като отмени решение, в частта,
с която е отхвърлен иска за сумата над 8000 лв. до 15 000 лв. и ги присъди на
ищцата. Моли и за присъждане на сторените разноски.
В открито съдебно заседание, въззивникът не се представлява,
депозирано е становище към датата на о.с.з, с което се поддържа изложеното
в подадена въззивна жалба и моли за отхвърляне на насрещната въззивната
жалба, както и за присъждане на разноски. Въззиваемият, чрез процесуалния
си представител моли за уважаване на насрещната въззивна жалба и за
присъждане на разноски.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав
съобрази следното:
Първоинстанционното производство пред РС – Варна е образувано по
предявени от Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ***** срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД, ЕИК ********* обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 223 от КЗ /отм./, вр. с чл. 226, ал.1 и чл. 267, ал.1, т.2 от КЗ
/отм./ във вр. § 22 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца, общо сумата от 15 243,73 лв., представляваща сбор от
претендирани обезщетения за претърпени имуществени вреди в размер на
247,73 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
депозиране на исковата молба 29.11.2019г. и неимуществени вреди в размер
на 15 000 лева за претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП, ведно
със законната лихва, считано от датата на уврежданието - 04.12.2014г.
В исковата молба ищцата излага, че на 04.12.2014 г., около 17.45 часа, в
гр. Белослав, на ул. „Трети март“ пред дом № 22 на пешеходна пътека тип
„Зебра“, отляво надясно, била блъсната от водача Д.П.Б., ЕГН ******, който
3
управлявал л.а. марка „Рено“, модел „Еспейс“, рег.№ ******, застрахован към
датата на злополуката по задължителна застраховка гражданска отговорност в
ЗК „Лев инс" АД, застрахователна полица № 22114001686510, валидна до
24.06.2015 година. Ищцата твърди, че пресичайки по пешеходната пътека
втората част на пътното платно усетила силен удар от дясната страна,
отхвръкнала и паднала по средата на пътя. Изпитала силни болки.
Пристигнала Спешна помощ и полиция. Лекарят установил травматични
увреждания. Изписали й лекарства, които веднага закупила, но се оказало, че
не може да ги приема, поради обстоятелството, че все още кърмела активно
второто си дете. Още на другия ден ищцата посетила и други медицински
специалисти, които установили: контузия на раменна става, с ограничени
движения, болка в тазобедрената става, с ирадиация по крака, коляно -
оточно, болезнено, с ограничени движения, травма в областта на
тазобедрената става и бедрото, синдром на ротаторния маншон на рамото,
увреждания на междупрешленните дискове в поясния отдел, невропатия по
горен крайник, ескориация в областта на десен лакът с кръвонасядане, оток и
болезненост в областта на дясно рамо, рана с размер 2-3 см, с подлежащ
хематом, колкото детска длан, средно външна част на дясно бедро, оток и
кръвонасядане по външно горна повърхност на десен подколенник.
Направени й били рентгенови снимки на крайници и на шията, поради
непоносимите болки, които търпяла. Наложило се да ползва болнични,
поради временна нетрудоспособност. Предвид това, че инцидентът се случил
на връщане от работното й място, се водил за трудова злополука. Ищцата не
била в състояние да е пълноценна на работното място, но полагала усилия.
Цялото тяло я боляло. Болките, които изпитвала във врата не й позволявали
да си движи главата свободно. Седяла скована и когато трябвало да погледне
встрани се обръщала с цялото си тяло. Започнала да пресича със страх,
въпреки, че отново го правела на пешеходната пътека. Изпитвала напрежение
и стрес, болки и страхове. Трябвало да прикрива нараняванията от децата си.
Трябвало й продължителен период от време, за да се възстанови физически и
още по-продължителен период, за да укрепне психически. И към настоящия
момент, твърди, че усеща болки в десния крак. Усеща изтръпване на десния
крак, на мястото, където я е ударил автомобила, болки в дясната китка и
дясното рамо. Ежедневието й е изпълнено с болки в крака, ръката, рамото,
врата и гръбнака. Твърди, че към момента продължава да се лекува, като по
4
думите на лекаря лечението ще е продължително. Ищцата счита, че от
приложените към исковата молба писмени документи се установява, че са
осъществени всички елементи от сложния фактически състав, пораждащ
задължението на застрахователя за заплащане на обезщетение, а именно:
настъпило застрахователно събитие, причинно -следствена връзка между него
и противоправност.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния й представител
адв. И. поддържа исковата молба, моли за уважаване на предявените искове и
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
с който се оспорва предявения иск като неоснователен. Релевира и
възражение на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за изтекла давност по
отношение на претенцията. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява, депозира
становище, с което оспорва исковата молба, поддържа отговора и претендира
разноски.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока
по чл. 259, ал. 1, съотв. чл. 263, ал. 2 от ГПК, от активно легитимирани лица,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустими са и
отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК и
следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника
такива се свеждат до неправилност на изводите на съда въз основа на
събрания доказателствен материал.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, а
5
насрещната въззивна жалба частично основателна, при прието за установено
следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от представените доказателства се
установява, че л.а. марка „Рено“, модел „Еспейс", рег. № ****** е застрахован
към датата на злополуката по задължителна застраховка гражданска
отговорност в ЗК „Лев Инс“ АД, застрахователна полица № 22114001686510,
валидна до 24.06.2015г.
По делото е представен констативен протокол за ПТП от 04.12.2014г.,
видно от който на 04.12.2014г. около 17.45 ч. е настъпило ПТП между „Рено
Еспейс“, рег.№ ******, управлявано при инцидента от Д.Б. и пешеходец Р.Н..
Установява се от приетото по делото Наказателно постановление No 14-
0442-001668 / 13.12.2014г., че на водача на лекия автомобил Д.Б. е наложена
глоба за нарушение на правилата по ЗДвП и затова, че на 04.12.2014г. не
пропуснал преминаващата пешеходка Р.Н., пресичаща на пешеходна пътека и
в резултат на което я блъснал.
По делото е представена мед. документация относно здравословното
състояние на Р.Н. във връзка с инцидента – фиш за спешна медицинска
помощ, медицинско направление, резултати от изледвания, болнични листи,
амбулаторни листи, лична амбулаторна карта.
По делото са представени касов бон от 15.12.2014г. на стойност 7,67 лв.,
фиск.бон на стойност 2,90 лв.; фактура №**********/05.12.2014г. за сумата
от 5,80лв.; фактура №**********/09.12.2014г. за сумата от 5,80 лв.; фактура
№********** от 15.12.2014г. за сумата от 5,80 лв.; фактура №********** от
31.10.2019г. за сумата от 8,47 лв., ведно с касов бон; фактура №
**********/31.10.2019г. за сумата от 44,61 лв., ведно с касов бон; фактура
№**********/ 19.06.2015г. за сумата от 27 лв.; фактура№
*********/21.11.2019г. за сумата от 8,48 лв., ведно с касов бон; фактура №
********** за сумата от 131,20 лв., всички за заплатени прегледи и
медикаменти.
Видно от приложеното удостоверение за раждане, ищцата е родила
6
дъщеря на 20.02.2013г., която към датата на процесното ПТП е била на година
и десет месеца.
От заключението на вещото лице по назначената и приета от съда СМЕ
се установява, че на 04.12.2014 г. Р. Д. Н. е получила контузия на шията,
контузия на дясната раменна става, дясната лакътна става, контузия на
гръдния кош, хематом и разкъсно-контузна рана в областта на дясното бедро,
оток и кръвонасядане в областта на дясната подбедрица. Описаните
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети респективно детайли на лек автомобил с последващо падане и удар
в подлежащата настилка. В своята съвкупност тези травматични увреждания
са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като
обичайно същите отзвучават в рамките на 20-25 дни. Проведено е
консервативно лечение с обезболяващи през устата, обезболяващи гелове за
мазане на мястото на травмите, инжекционни обезболяващи. За установяване
на психичното състояние не е потърсена специализирана помощ, не е
проведен консулт с психиатър и/или психолог. Не са вземани медикаменти за
преодоляване на някои негативни емоции и преживявания.
Възстановителният процес зависи от личните характеристики и способности
на потърпевшата. Към момента на освидетелстването, има данни за
преодоляване на някои негативни тенденции у ищцата. Въпреки всичко, все
още са налице някои негативни последствия от претърпяното ПТП:
сърцебиене, нарушение на съня, сънуване на кошмари, ограничаване на
социалните контакти, различни страхове и др. За период от около месец,
ищцата е имала сериозни затруднения в обслужването и при изпълнението на
ежедневните си функции и дейности. Непосредствено след инцидента за
около месец е имала нужда от чужда помощ и подкрепа за справяне с
физическите си наранявания и преодоляване на някои негативни емоции. Осв.
освен силни билки по цялото тяло, е изпитвала висока тревожност, силно
безпокойство и стрес. Появили се нарушения на съня, събуждала се през
нощта от кошмарни сънища. Оздравителния процес по отношение на
физическите травми е приключил. Съобщените оплаквания от изтръпване на
десния горен крайник към настоящия момент не са във връзка с процесното
ПТП. Установени са данни за изразена шийна остеохондроза, които водят до
гореописаните оплаквания. Функцията на десния горен и десния долен
7
крайници към момента е без дефицит. В резултат на преживяната злополука
от 04.12.014г. при ищцата Р.Н. са настъпили психични промени главно в
емоционалната сфера. Но има отражение и върху общото й функциониране.
Ищцата е претърпяла пътно транспортно произшествие, вследствие на което е
изпаднала в стрес. Появила се тревожна и нервно вегетативна симптоматика,
страх, напрежение, подтиснатост и раздразнителност, силно главоболие,
свиване на сърцето, учестено сърцебиене, и др. Има данни за претърпяна
травма в психичната и емоционално-волева сфера на ищцата, които не са със
същата сила и интензитет, както в първите дни и месеци след пътния
инцидент. Настъпили са изменения в начина и качеството на живот. Появили
се проблеми и промени в съня и апетита. Затворила се в себе си и не желаела
да общува с други хора, станала избухлива, раздразнителна, а в други случаи
апатична. Изпитвала противоречиви, но по-скоро негативни чувства и
настроения по повод болките и необходимостта от непрекъсната грижа за нея.
Чувствала се подтисната от съпътстващите я здравословни проблеми.
Усещала налична и днес тревожност. Представените писмени доказателства
за извършени разходи са свързани с лечението на ищцата от претърпените
травми. Приложените касови бонове и рецепти са във връзка с ПТП.
За установяване получените увреждания, техния интензитет,
продължителност на лечение и отражение в живота на ищцата, последната е
ангажирала двама свидетели, които са разпитани в о.с.з, проведено на
14.10.2020г. Показанията на свидетелката Станка Дакова, майка на ищцата,
съдът кредитира след преценка по чл. 172 от ГПК и доколкото кореспондират
с останалия доказателствен материал. От нейните показания се установява,
че на 04.12.2014 г., дъщеря й закъсняла от работа и чак към 20,00 ч. й се
обадила съвсем тактично да отиде да я вземе от Спешна помощ Белослав.
Била с шуба, от дясната страна скъсана. Дънките й на коляното били скъсани.
Свидетелката й помогнала, защото не могла да се движи сама. С нейна помощ
се прибрали в къщи. Наложило се да се грижа за нея, както и за двете деца.
Пострадалата била синя, боляло я дясната страна, глава, врата. Тръгвала за
някъде, не можела да се координира, както трябва, връщала се. Била
неспокойна, главата я боляла. И досега пиела лекарства, особено за краката -
коляното я боляло, изпитвала болки.
От показанията на свидетелката Иванова се установява, че няколко дни
8
след инцидента Р.Н. я боляло рамото, на десния крак имала оток, синина.
Била надута дясна китка. Не изглеждала добре. Не можела да става. Имала
нужда от чужда помощ. Майка й и помагала за абсолютно всичко.
Правни изводи, въз основа на възприетата фактическа обстановка:
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което
застрахователят – ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на Р. Д. Н., сумата от
2000 лв., като обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
процесното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2016г. до
окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 247,73 лв.,като
обезщетение за имуществените вреди от същото ПТП, е влязло в сила,
доколкото същото не е обжалвано в тази част.
В този смисъл, със сила на пресъдено нещо са установени всички
предпоставки по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, с което се ангажира отговорността
на ответното дружество - застраховател на деликвента спрямо увредения
ищец, а именно: наличието на действителен застрахователен договор между
застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е
задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна
сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките
на чл.45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо
увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия
причинител на вредите -управление на МПС в нарушение правилата
на ЗДвП и причиняване на ПТП и телесни увреждания на лице; вредоносен
резултат - причиняване на неимуществени вреди на ищеца - болки и
страдания от травматичните увреждания; причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат, виновност на дееца.
Спорът пред въззивната инстанция е по отношение на размера на
присъденото обезщетение и е свързан с преценка на критериите за
справедливост.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. С
Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, което е
9
постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като
задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от
2010г. по тълк.д. 1 / 2009г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за
критериите, от които следва да се ръководи съда при определяне на размера
на обезщетението по справедливост. Според мотивите в посоченото
постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания и пр. От значение са и редица други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им
да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди.
В тази връзка, съдът извърши и подробната преценка на всички
обективни обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на
размера на обезщетението. В случая, характерът на увреждането – нанесените
телесни повреди, са от ествество, че възпрепятстват за не кратък период
движението на ищцата и самостоятелното й обслужване – близо за около
месец се е наложило майката на ищцата да се грижи за ищцата и двете й
деца. Установено е, че към датата на увреждането същата е на 39 години и
отглежда две деца, второто от които е на година и десет месеца. В резултат на
травмите ищцата е изпитвала силни билки по цялото тяло, висока тревожност,
силно безпокойство и стрес. Вещото лице сочи, че към настоящия момент
оздравителния процес по отношение на физическите травми е приключил, но
е налична психична и емоционално-волева травма, които не са със същата
сила и интензитет, както в първите дни и месеци след пътния инцидент, но са
налични и към настоящия момент.Настъпили са изменения в начина и
качеството на живот на ищцата, като са се появили проблеми и промени в
съня и апетита. Затворила се е в себе си и не желаела да общува с други хора,
станала избухлива, раздразнителна, а в други случаи апатична. След като
съобрази посочените по-горе обстоятелства, настоящият състав намира, че
10
справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД би било обезщетение в размер на
сумата от 10 000 лв.
Върху определената сума за обезщетяване се следва и законната лихва
така, както е претендирана – от дата: 29.11.2016г. до окончателно изплащане
на задължението.
Поради различие в крайните изводи на двете инстанции, решението на
ВРС следва да бъде частично отменено и постановено друго съобразно
изложените мотиви на въззивния съд, като обезщетението бъде увеличено на
10 000 лева. За горницата над 10 000 лева до претендираните 15 000 лева
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователен,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
По разноските в производството:
Разноски при този изход на спора се следват на ищеца допълнително за
първоинстанционното производство в размер на 137,72 лв. На основание чл.
38 ал.2 от ЗА на адвоката на ищцата следва да се присъди и допълнително
адвокатско възнаграждение за първа инстанция, което съдът изчислява върху
разликата между присъдената в настоящата и първа инстанция сума по реда
на Наредба № 1 от 9 Юли 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или това е допълнително сумата от 100 лв.
За въззивната инстанция на ищцата се следват разноски в размер на
140лв., представляващи заплатената от същата държавна такса за подадената
насрещна въззивна жалба. А, на основание чл. 38 ал.2 от ЗА на адвоката на
ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита пред въззивната инстанция , което съдът
изчислява по реда на Наредба № 1 от 9 Юли 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения на сумата от 830 лв.
На ответника – въззивник в настоящото производство не следва да се
присъждат разноски за заплатена държавна такса по въззивната му жалба,
доколкото същата е неоснователна.
Водим от горното, съдебният състав,
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261 012 /03.11.2020г., постановено по гр.д. № 9 /
2020г. на Районен съд - Варна, 48 с-в, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска
на Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ******, срещу Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ No 67A, представлявано от С. Н. А. и П.В.Д.
– изпълнителни директори, за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди за горницата над 8 000 лв. /осем хиляди лева/ до 10 000 лв. /десет
хиляди лева/, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2016г. окончателно
изплащане на сумата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ No 67A,
представлявано от С. Н. А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ******, допълнително
сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляваща разликата над
присъденото от ВРС обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000
лв. /осем хиляди лева/ до дължимото – 10 000 лв. /десет хиляди лева/, ведно
със законната лихва, считано от 29.11.2016г. окончателно изплащане на
сумата, на основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261 012 /03.11.2020г., постановено по
гр.д. № 9 / 2020г. на Районен съд - Варна, 48 с-в, В ЧАСТТА, в която е
отхвърлен иска на Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ******, срещу
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ No 67A, представлявано от С.
Н. А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, за заплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, претърпени болки и страдания,
вследствие на ПТП на 04.12.2014 г., причинено от водач на „Рено Еспейс“, ДК
№******, застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ответното
дружество, ведно със законната лихва считано от 29.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, за разликата над присъдените 10 000
лв. /десет хиляди лева/ до претендираните 15 000 лв. /петнадесет хиляди
лева/, като правилно и законосъобразно.
12
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ No 67A,
представлявано от С. Н. А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в ******, сумата от общо
277,72 лв. /двеста седемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/ , от
които 137,72 лв. /сто тридесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/,
представляваща разликата над присъдените от ВРС разноски за
първоинстанционното производство – 567,96 лв. до дължимите – 705,68 лв., и
140 лв. /сто и четиридесет лева/, представляваща сторените от ищцата
разноски за въззивното производство, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско шосе“ No 67A,
представлявано от С. Н. А. и П.В.Д. – изпълнителни директори, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Н.Т. И. от АК – Варна с адрес на кантората: гр. Варна, ул.
„Самарско знаме“ No 1А, сумата от общо 930 лв. /деветстотин и тридесет
лева/, от които 100 лв./ сто лева/, представляваща разликата над
присъденито от ВРС адвокатско възнаграждение за осъществената от
последната безплатна адвокатска помощ, изразяваща се в процесуално
представителство и защита на ищцата Р. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в
******, пред първа инстанция, и 830 лв./осемстотин и тридесет лева/,
представляващи адвокатското възнаграждение за осъществената от адв. И.
безплатна адвокатска помощ пред въззивната инстанция, на основание чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда
на чл.280 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13