ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№260242
гр.Добрич 26.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Георги Павлов
Членове: 1. Павлина Паскалева
2.
Георги Пашалиев
Като
разгледа докладваното от съдия Павлина Паскалева въззивно
гражданско дело №884/2020г. по описа на ДОС и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248, ал. 3
изр. 2 от ГПК
във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Подадена е
частна жалба от М.И.С., ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адв.Е.В. срещу определение №161/14.08.2020г.,
постановено по гр. д. №21/2020 г. на Районен съд-гр.Тервел, с което е оставена
без уважение молба на частната жалбоподателка по чл.248, ал. 1 от ГПК
за изменение на решение №56/09.07.2020 г. по гр. д. №21/2020 г. на ГТРС в
частта за разноските чрез присъждане в полза на молителката на 200 лв. разноски за платено адвокатско
възнаграждение. В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение.
В
законоустановения срок не е постъпил отговор на депозираната частна жалба от другата
страна.
Като постави на
разглеждане депозираната частна жалба, Добричкият окръжен съд установи
следното:
При данни, че
жалбоподателката М.И.С. е получила съобщение за атакуваното определение на
24.08.2020г., частна жалба вх.№260041/09.09.2020 г., подадена по пощата на
08.09.2020г. според пощенското клеймо, е
депозирана в рамките на указания от районния съд двуседмичен срок за обжалване,
изтекъл на 08.09.2020г. Предвид горното и като изхождаща от активно
легитимирано лице-страна по делото и молител в производството по чл. 248 от ГПК, имащо правен
интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно определение,
респ. като насочена срещу акт от категорията по чл. 248, ал. 3
от ГПК
във връзка с чл. 274, ал. 1,
т. 2 от ГПК,
подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност, частната
жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да постанови атакуваното определение районният съд е приел, че липсват доказателства за реално
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.1 ТР от 06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването за направено плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характер на разписка.
По гр.д. №21/2020г. на ТРС към исковата молба е представен
договор за правна защита и съдействие от 23.08.2019г., със страни ищеца М.И.С. и адв.Е.П.В. с договорено възнаграждение от 200 лева. В договора не посочен начин на плащане на
договореното възнаграждение, липсва и вписване за направено плащане. При това следва да се
приеме, че липсват доказателства за плащане на договореното възнаграждение.
Поради съвпадащите изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, постановеното определение
№161/14.08.2020г. е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено, а депозираната срещу него частна жалба – оставена без уважение.
Въззивното определение е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №161/14.08.2020г.,
постановено по гр. д. №21/2020 г. на Районен съд-гр.Тервел.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Председател: Членове:
1.
2.