Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260113 /30.10. Година 2020 Град
Перник
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На шести октомври Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията административнонаказателно дело №01358 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-003181
от 15.08.2018г., изд. от Началник Сектор
“ПП” при ОД МВР – Перник, на Ц.Ф.Ц. с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както следва:
· глоба 20 /двадесет/ лв. на
основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП; и
· глоба 50 /петдесет/ лв. на
основание чл.179, ал.5 от ЗДвП,
за това, че на 08.07.2018г., в 22.34 часа, в с.
Драгичево, общ. Перник, на път I-1, като водач на лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег.
№ ********, движейки се в посока от град София към град Перник, в района на
бензиностанция „Петрол“ не съобразява поведението си с ПЗ Г2 и пътна маркировка
М1, като извършва ляв завой, както и за това, че управлява МПС, на което в
долния ляв ъгъл на предното стъкло не
е залепен стикер за платена „Гражданска
отговорност“ и не носи контролен
талон към знака. - нарушения съответно на чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.100, ал.3 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Ц.Ц.. В нея същият оспорва законосъобразността и обосноваността на
наказателното постановление, като излага доводи за това, че отразените в акта и
постановлението фактически обстоятелства не отговарят на действителната пътна
обстановка, че същите са оценени неправилно от контролните органи, както и че
са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебното производство жалбоподателят,
редовно призован, не е участвал лично,
не е представляван от пълномощник.
Въззиваемата страна, в
съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като
правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е
изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от
лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна, съображенията за което са
следните:
На 08.07.2018г.,
около 22.34 часа, Ц.Ц. управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. № ********,
движейки се в посока от град София към град Перник.. В района на бензиностанция
„Петрол“ бил поставен ПЗ Г2 и пътна маркировка М1. Въпреки въведената
сигнализация и маркировка, Ц. извършил ляв завой. Движението му било възприето
от служители на сектор ПП при ОД МВР Перник – свидетелите Д.Е.К. и В.А.В., които подали на водача сигнал за
спиране и предприели проверка.
В хода
на проверката контролните органи констатирали, че автомобила не е спрян от
движение, има сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, но не е изпълнено задължението за
залепване в долния ляв ъгъл на предното стъкло валиден стикер на знак за сключена
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, като водачът не носел и контролен талон към знака.
Въз
основа на констатациите си и в присъствието на Ц. свидетелят Д.К. образувал
срещу него административнонаказателно производство със съставяне на АУАН №Д529478/08.07.2018г.
като приел, че виновно е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП и
чл.100, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал предявения му акт и приел връчения препис, като заявил, че няма възражения.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН не упражнил правото си на писмени възражения.
На
15.08.2018г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните
по преписката доказателства, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което наложил на Ц.Ц. административни наказания
глоба за всяко от горепосочените нарушения на правилата за движение.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.Е.К. и В.А.В., както и от приетите писмени
доказателства: АУАН №Д529478/08.07.2018г., заверено копие на заповед №8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
По отношение нарушението по т.1 от н.п., при извършване на
служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното
наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до незаконосъобразност и отмяна на постановлението в тази му
част.
Ц.Ц. е привлечен към отговорност
за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП като му е вменено, че като водач на МПС, не
съобразил поведението си с пътен знак Г2
и пътна маркировка М1, тъй като на означеното в акта и постановлението място
извършил ляв завой.
Тази
лаконична констатация не отговаря на законовото изискване в чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението, което изисква
посочване на всички факти, относими към фактическия състав на нарушението, както и излагане на обстоятелствата,
при които същото е осъществено. Разпоредбата
на чл.6, т.1 от ЗДвП по императивен начин предписва, че участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Посоченият в случая пътен знак
е от група „Г“, въвеждащи задължителни
предписания, но какво е конкретното задължително предписание на ПЗ Г2 не е
означено, не е посочено и значението на
пътната маркировка М1, с която се твърди, че жалбоподателят не е съобразил
поведението си по време на движение.
Наред
с това, предписанията и значението на пътните знаци и маркировки не се съдържат в разпоредбата на чл. 6, ал.1 от ЗДвП.
Същата е бланкетна по своето естество, а това е изисквало посочване
на конкретните норми, установяващи задължение за водачите на ППС да съобразяват поведението си със съответния пътен знак и
маркировка, които са разпоредбите на чл.
87 от Наредба № 18/23.07.2001г. за
сигнализацията по пътищата с пътни знаци, съответно чл.63,
ал.2, т.1 от ППЗДвП. Точното посочване на нарушените законови разпоредби е част от
императивното съдържание на акта и постановлението съгласно чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.
Посочването
на правната квалификация на нарушението, както и неговото описание с всички
релевантни обстоятелства са от съществено значение за упражняване правото на защита - за гарантиране правото на
привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да узнае какви
нормативни предписания е нарушил с действията си и за какво точно деяние срещу
него е образувано производството. С неизпълнението на тези изисквания е
допуснато съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита
и поради това налагащо отмяна на наказателното постановление в разглежданата
част.
Незаконосъобразност е допусната и при
административното наказване, доколкото
приложената
административнонаказателна разпоредба на чл.183, ал.2, т.2
от ЗДвП предвижда наказване за нарушаване
на правилата за разположение на пътно превозно средство върху платното за
движение, а тези правила са установени в раздел III, глава Втора /чл.15 – чл.19/
на Закона за движените по пътищата, нарушаване на които не е вменено на жалбоподателя.
В останалата част, относно
нарушението по т.2 от наказателното постановление, в развилото се срещу
жалбоподателя административнонаказателно
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са ограничили правото му на защита и да са опорочили законосъобразността
на обжалвания акт.
Направените възражения в тази
насока в жалбата не се приемат за основателни.
Срокът по чл.52, ал.4 от ЗАНН няма
императивен характер, поради което
произнасянето по преписката от страна на АНО извън него не нарушава
процесуалните правила.
Неоснователно е и възражението,
че АУАН не е връчен по предвидения ред.
Видно е от съдържанието му, че препис от документа надлежно е връчен на
жалбоподателя, което същият е удостоверил с подписа си в разписката под
съдържанието на акта.
По същество.
Вмененото на Ц.Ц. административно нарушение
– че е управлявал моторно
превозно средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен
валиден стикер съгласно чл.100, ал.3 ЗДвП, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден
от Гаранционния фонд, за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, съдът приема за безспорно доказано.
Писмените и гласните доказателства в тази насока са непротиворечиви, взаимно се
подкрепят и съдът ги кредитира с доверие. Вмененото нарушение не се оспорва и
от жалбоподателя, защитата на когото, видно от
доводите в жалбата му, се основава на
възражения от процесуално естество.
Същият не е оспорил нарушението и в извънсъдебната фаза на производството - при съставяне на акта и в срока по чл.44, ал.1
от ЗАНН.
Извършената
служебна проверка в електронната система на Гаранционния фонд установява, че към 08.07.20218г. лек автомобил с рег. №******** е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Следователно,
като водач на същото превозно средство на посочената
дата, Ц. е следвало да залепи в
долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден
стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и да носи контролен талон към знака.
Събраните гласни и писмени доказателствени
средства еднопосочно установяват, че дължимото действие не е било изпълрнено. Разпитаните в съдебното следствие
свидетели Д.К. и В.В. потвърждават констатацията в същия смисъл в съставения АУАН, като допълват обстоятелствата, при които същата е
формирана. Отсъства
всякакво основание за съмнение в правилното установяване и излагане на фактите,
относими към предмета на доказване. Никой от двамата не съобщава Ц. да е
оспорил констатацията им, което е в
съответствие със записа в съдържанието
на акта, че няма възражения, както и с
неупражняването на правото по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите,
цени ги като обективни, последователни, правдиви и добросъвестно дадени. Двамата
служители на МВР са изпълнявали
рутинните си служебни задължения, незаинтересовани са от изхода на делото и
отсъства всякакъв мотив да съобщават неверни факти. По делото не са
събрани други доказателства, които да са
в противоречие с тези, на които основава позицията си АНО. Поради това
съдебният състав приема, доказателствената
им стойност не е разколебана от голословното оспорване на нарушението в
съдебното производство от страна на жалбоподателя.
Въз основа на изложеното и
доколкото установените факти изпълват състава на административнонаказателната
норма, вменена във вина на Ц.Ц., съдът приема, че нарушението по чл.100, ал.3
от ЗДвП е действително извършено, доказано е по несъмнен начин, и законосъобразно жалбоподателят като водач
на автомобила, е привлечен към административнонаказателна отговорност и наказан
за това нарушение.
По отношение вида и
размера на наложеното административно наказание:
С наказателното постановление
административнонаказващият орган на основание административнонаказателната
разпоредба на чл.179, ал.5 от ЗДвП е наложил за извършеното нарушение по
чл.100, ал.3 от ЗДвП глоба 50 лв.. Това наказание е определено в закона в
абсолютен размер, поради което конкретната глоба е законосъобразно наложена и наказателното
постановление следва да бъде потвърдено в тази му част,.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-1158-003181
от 15.08.2018г., изд. от Началник Сектор
“ПП” при ОД МВР – Перник в частта, с която на Ц.Ф.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП е
наложено административно
наказание глоба 20 /двадесет/ лв. за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление №18-1158-003181 от 15.08.2018г., изд. от Началник Сектор “ПП” при ОД МВР – Перник, в
частта, с която на Ц.Ф.Ц. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.179,
ал.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба 50 /петдесет/ лв. за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и
чл.100, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС