Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 156 16.02.2023 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на осми февруари две
хиляди и двадесет и трета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Десислава Фотева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1995 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
вр. чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по повод жалбата на Л.Н.И. с ЕГН **********,
с адрес: ***, против Заповед № 22-0769-001071 от 14.09.2022 г., издадена от В.Н.С.
на длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за
налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
В жалбата са наведени доводи за нищожност на
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради
некомпетентност на нейния издател, и за незаконосъобразност на същата, поради съществено
нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. В нея подробно
са описани обстоятелствата, при които е извършена полицейската проверка, и е
отбелязано, че действително е заявен от жалбоподателя отказ за извършване на
проверка за употреба на наркотични вещества, но това поведение се дължи на
възмущението му от отношението на полицейските служители и липсата на конкретен
повод за извършване на проверката. По същество се иска обявяване на нищожност,
алт.- отмяна на заповедта.
В съдебното заседание пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на обжалваната заповед,
като подробни доводи излага в писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя
административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и́ по
същество, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е Заповед
№ 22-0769-001071 от 14.09.2022 г., издадена от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с която е приложена на основание чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Прилагането на
мярката е мотивирано с отказ на жалбоподателя Л.Н.И., като водач на моторно
превозно средство- лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“, с рег. № А 84 20
НМ, да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на наркотични
вещества или техни аналози. Изцяло са възприети от административния орган констатациите
на полицейските служители при извършената проверка, отразени в съставения акт
за установяване на административно нарушение бл. № 467296 от 13.09.2022
г.
В показанията си пред съда свид. Г. сочи, че на 13.09.2022
г. е пътувал заедно с жалбоподателя в автомобила на последния. По време на
движение по ул. “Кавала“ към ул. “Одрин“ бил подаден полицейски сигнал и
жалбоподателят спрял за проверка. След като се представил, полицейският служител
поискал документите на водача и документ за самоличност на свидетеля, а на
въпрос относно причините за проверката отговорил, че двамата изглеждат
подозрителни. Около 16:00 часа били върнати документите на свидетеля, а
жалбоподателят останал на място до пристигане на служители от сектор „Пътна полиция“,
за извършване на проверка с техническо средство за употреба на наркотични
вещества.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената Заповед 22-0769-001071 от 14.09.2022 г. е
издадена от компетентен орган, оправомощен с т.1.8 на заповед № 251з-1821 от 26.04.2022 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в
предвидената от закона писмена форма. При
извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения на
административнопроизводствени правила.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка е основано на констатациите при
извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в
съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в
преписката по издаването и́.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В
конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на
чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство: 1)
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и 3) при отказ да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. В случая е налице третата
от горните хипотези. От данните по делото е видно, че на 13.09.2022 г. около
15.00 часа, при управление на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Туксон“, с рег. № А 84 20 НМ,
жалбоподателят И. е спрян от служители на МВР, пред които изрично е заявил
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества. Не е изпълнил и даденото му предписание за медицинско
изследване. В този смисъл са и констатациите в съставения АУАН бл. № 467296 от 13.09.2022 г. С оглед
предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта за
установяване на административно нарушение и при липса на доказателства, които
да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема, че
релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено от
административния орган. Следователно, налице са предпоставките на чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка.
Съдът намира за неоснователни доводите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта, поради липса на качеството
„водач“, с оглед извършването на проверката на паркинг в ж.к. „Братя
Миладинови“. Видно от показанията на свидетеля Мирослав Г., автомобилът на
жалбоподателя е спрян за проверка по
време на движение по ул. “Кавала“ към ул. “Одрин“ в гр. Бургас. В този
смисъл са и наведените с жалбата твърдения. Обстоятелството, че автомобилът е
изтеглен от пътното платно, след подадения полицейски сигнал, не променя горния
извод (а и естеството на проверката с техническо средство за установяване
употреба на наркотични вещества не позволява извършването и́ по време на
движение на автомобила). Ирелевантно е и обстоятелството, че автомобилът
първоначално е спрян от служители на Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“, а проверката е приключена от служител на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, в чиито правомощия е провеждането на
необходимите тестове за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози.
Принудителната административна мярка е с
преустановителен и превантивен характер и е наложена с цел да се въздейства
предупредително към нарушителя и да се осуети възможността на същия да извършва
други нарушения на правилата за движението по пътещата, поради което съдът
приема, че тя напълно съответства на целта на закона. Не се установяват основания
за отмяна на заповедта за прилагането и́, поради което оспорването следва
да се отхвърли, като неоснователно.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Н.И. с ЕГН **********, с адрес: ***,
против Заповед № 22-0769-001071 от 14.09.2022 г., издадена от В.Н.С. на
длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за
налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: