№ 112
гр. София , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря ТАНЯ СТ. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Олег Иванов Димитров (СГП-София)
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601985 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С определение от 15.04.2021 г., постановено по НОХД № 1943/2018 г., СРС, НО,
110 състав, в производство по реда на чл. 306 НПК и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 НК е групирал наказанията, наложени на ИЛ. С. Р. със споразумения по: НОХД №
4659/2018 г. по описа на СГС, НОХД № 4972/2018 г. по описа на СГС, НОХД № 1910/2019
г. по описа на СГС и НОХД № 1943/2018 г. по описа на СРС, като е определил едно общо,
най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изпълнение на
основание чл. 69, ал. 1, вр. с ал. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години.
СРС е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК времето, през което
осъденият ИЛ. С. Р. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по делата от кумулативната
група.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК от наложеното общо, най-тежко наказание, съдът е
приспаднал фактически изтърпяното наказание „Пробация“, наложено по наказателните
производства, включени в съвкупността.
Със същия съдебен акт, СРС е постановил осъденият ИЛ. С. Р. да изтърпи отделно и
наказанието „Пробация“ по НОХД № 14331/2020 г. по описа на СРС, при следните
пробационни мерки:
-задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице – два
пъти седмично;
1
-задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;
-включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено
въздействие за срок от една година;
На основание чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, СРС е приспаднал времето, през което
осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор и е изтърпявал
мярка за неотклонение по реда на НПК.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднал времето, през което осъденият ИЛ. С.
Р. фактически е изтърпял наказанието по НОХД № 14331/2020 г. по описа на СРС.
Срещу така постановеното определение, в законоустановения срок, е постъпила
въззивна жалба от адв. П.К. - служебен защитник на осъдения Р., в която се твърди, че
първоинстанционното определение е неправилно. Изтъква се, че осъждането, предмет на
НОХД № 14331/2020 г., също следва да бъде включено в определената от съда кумулативна
група, тъй като деянието, за което е признат за виновен осъдения Р. се намира в реална
съвкупност с тези, предмет на осъжданията, които са били групирани. Предлага се
въззивната инстанция да отмени атакуваното определение като кумулира наказанията,
наложени на осъденият Р. по всички наказателни производства и да приспадне времето,
през което осъденото лице е било с взета мярка за неотклонение, както и времето, през което
е изтърпявал фактически наказание.
В разпоредително заседание на 07.06.2021 г. въззивният съдебен състав по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на осъдения, както и ангажиране на нови гласни и писмени доказателства.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция защитникът на осъдения Р. - адв.
К., поддържа жалбата и моли да се измени определението на СРС по посочения в жалбата
начин, като в обща група се включи осъждането по НОХД №14331/2020 г. по описа на СРС.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира депозираната жалба
срещу първоинстанционното определение за неоснователна и като такава моли съда да я
остави без уважение и да потвърди определението на СРС, като правилно и
законосъобразно. Счита, че кумулативната група е правилно определена, както и че
районният съд правилно е постановил отделно изтърпяване на наказанието „Пробация“,
постановено по НОХД № 14331/2020 г. по описа на СРС.
Софийски градски съд, след като обсъди доказателствата по делото, доводите,
изложени в жалбата и при цялостна проверка на първоинстанционния съдебен акт
съгласно чл. 314 от НПК намира за установено следното:
ИЛ. С. Р. е роден на 25.03.2001 г. в гр. София, с постоянен адрес в гр. София, ул.
****, с настоящ адрес в гр. София, ул. „****, българин, български гражданин, със завършено
основно образование – завършен десети клас, ЕГН **********. Р. е осъждан, както следва:
1. С одобрено споразумение по НОХД № 4659/2018 г. по описа на СГС, НО, 24 – ти
състав влязло в сила на 31.10.2018 г. за извършено от него на 01.05.2018 г. престъпление по
чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание
„Пробация“ с пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от
две години, „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от две
години и „Ограничение в свободното придвижване, изразяващо се в забрана да напуска
жилището си“ за срок от две години за времето от 22:00 часа до 07:00 часа.
2
2. С одобрено споразумение по НОХД № 4972/2018 г. по описа на СГС, НО, 30 – ти
състав влязло в сила на 22.01.2019 г. за извършено от него на 12.04.2018 г. престъпление по
чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца, което на осн. чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от две години.
С протоколно определение СГС, НО, 30-ти състав, влязло в сила на 07.02.2019 г. на
осъдения е определено едно общо най-тежко наказание измежду двете, посочени по-горе, а
именно „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на осн. чл. 69, ал. 1, вр. с чл.
66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от две години. На основание чл.25, ал. 2 от
НК е приспаднато, при изпълнение на наложеното общо, най-тежко наказание, изтърпяното
от осъдения наказание „Пробация“ по НОХД № 4659/2018 г. по описа на СГС.
3. С одобрено споразумение по НОХД № 1910/2019 г. по описа на СГС, НО, 34 – ти
състав влязло в сила на 22.06.2020 г. за извършено от него на 27.01.2018 г. престъпление по
чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от девет месеца, което на осн. чл. 69, ал. 1, вр. с чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено с изпитателен срок от две години, както и на осн. чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК му е
наложена пробационна мярка „Включване в курсове за професионална квалификация“ за
срок от една година. На осн. чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК е приспаднато времето, през което е
бил задържан за срок до 72 часа, считано от 28.01.2018г. до 29.01.2018г., и с МНО
„Задържане под стража“, считано от 23.05.2020 г. до датата на влизане в сила на
протоколното определение на съда за одобряване на споразумението.
4. С одобрено споразумение по НОХД № 14331/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 –
ти състав влязло в сила на 28.10.2020 г. за извършено от него на 10.09.2020 г. престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Пробация“ със следните пробационни
мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от една година,
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и
„Включване в курсове за професионална квалификация и програми за обществено
въздействие“ за срок от една година. На осн. чл. 59, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 1 от НК при
изпълнение на наказанието „Пробация“ е приспаднато времето, през което осъдения Р. е бил
задържан за срок от 24 часа на 11.09.2020 г. със заповед рег. № 1114/11.09.2020 г. на 07 РУ-
СДВР, за срок от 48 часа с Постановление на СРП по чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от
12.09.2020 г. и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение на СРС,
считано от 14.09.2020 г. до 28.10.2020 г., като един ден задържане се зачита за три дни
пробация.
5. С одобрено споразумение по НОХД № 1943/2018 г. по описа на СРС, НО, 110 –
ти състав влязло в сила на 11.11.2020 г. за извършено от него на 24.11.2017 г. престъпление
по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК му е наложено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от четири месеца, което на осн. чл. 69, ал. 1 е отложено с изпитателен
срок от три години.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 вр.чл. 23 от НК съдът налага най-тежкото от
определените за отделните престъпления наказания по отношение влезлите в сила присъди,
ако осъденото лице е извършило отделните престъпления преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях.
Първостепенният съд правилно е преценил наличието на предпоставките по чл. 25
вр.чл. 23 от НК, като ръководейки се от правилото за най-благоприятно за осъдения
групиране на наказанията, законосъобразно и правилно е наложил едно общо наказание на
осъдения Р. измежду тези, наложени му със споразумения по НОХД № 4659/2018 г. по
3
описа на СГС, по НОХД № 4972/2018 г. по описа на СГС, по НОХД № 1910/2019 г. по
описа на СГС и по НОХД № 1943/2018 г. по описа на СРС, а именно най-тежкото от тях
„Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, чието изпълнение на осн. чл. 69, ал. 1, вр. с
ал. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години. Осъденият Р. е извършил
отделните престъпления по посочените по-горе наказателни дела, преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е тях. В атакувания съдебен акт аргументирано са изложени
съображения защо така определеното групиране на наказанията е най-благоприятното
съчетание за осъдения, респективно оставянето извън съвкупността на наказанието по
НОХД № 14331/2020 г. по описа на СРС, които съображения изцяло се споделят от
въззивната инстанция. По отношение на тази съвкупност, безспорно не са налице
законовите основания за включване и на наказанието по НОХД №14331/2020 г., тъй като
деянието по това дело е извършено на 10.09.2020 г., тоест след влизане в сила на
определенията по НОХД № 4659/2018 г., влязло в сила на 31.10.2018 г. , по НОХД №
4972/2018 г., влязло в сила на 22.01.2019 г., и по НОХД № 1910/2019 г., влязло в сила на
22.06.2020 г. Изключение прави единствено осъждането по НОХД № 1943/2018 г., по което
с влязъл в сила акт на 11.11.2020 г. на осъдения е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца. Следователно претенцията, изложена в жалбата не е
съобразена с изискванията на закона.
Първостепенният съд е обсъдил възможността за групиране на наказанията по
НОХД № 14331/2020 г. и по НОХД № 1943/2018 г., като правилно я отхвърлил, доколкото
не представлява най-благоприятното съчетание за осъдения, тъй като при този вариант
осъденото лице следва да търпи ефективно общо, най-тежко наказание по двете осъждания
„Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца. В този смисъл, в съответствие с
изискванията на закона, първоинстанционният съд е постановил отделно изтърпяване на
наказанието „Пробация“ наложено на осъдения Р. по НОХД № 14331/2020 г.
Ето защо настоящият състав счита, че контролираната инстанция правилно е
приложила материалният закон и то по най-благоприятния за осъденото лице, начин.
При извършената служебна проверка въззивната инстанция намира за правилно
приложена и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК, като с определението съдът е приспаднал
фактически изтърпяното наказание „Пробация“.
На основание чл. 59 от НК правилно е приспаднато и времето, през което осъденото
лице е било задържано по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор и с постоянна мярка
за неотклонение по реда на НПК, по наказателните производства, участващи във
формираната кумулативна група, както и по НОХД № 14331/2020 г., по което е постановено
отделно изтърпяване на наложеното наказание.
Изложените съображения и еднопосочността на крайните изводите на двете съдебни
инстанции обуславят потвърждаване на първоинстанционното определение и оставяне без
уважение на въззивната жалба.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на обжалваното определение, въззивната инстанция не констатира
наличие на основания за негово изменение или отмяна.
С оглед горното и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК‚ СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, XII въззивен състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА определение от 15.04.2021 г., постановено по НОХД №
1943/2018 г., СРС, НО, 110 състав
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5