Р
Е Ш Е
Н И Е №260075
гр.Кюстендил, 08.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на двaдесет и трети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Любка Николова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№207/2020г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, подадена чрез пълномощника ст.юрисконсулт Е. Г., с адрес за
съобщения и призовки: гр.Бобов дол, ул.„***“ №***, Затвор в
гр.Бобов дол, срещу решение №123/20.02.2020г. на Районен съд – Дупница,
постановено по гр.д.№2410 по описа за 2019г. на същия съд.
С посоченото решение ДнРС е осъдил Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, ЕИК ***, да заплати на Б.П.Д., с ЕГН **********, сумата
от 1 454.83 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за положен от него
извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба – 13.11.2019г., до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил иска за разликата до претендираните 1 753.90 лева и за
периода от 01.07.2019г. до 30.09.2019г.; сумата от 225.79 лева,
представляваща мораторна лихва върху неплатеното възнаграждение за извънреден
труд, като е отхвърлил иска за разликата до претендираните 236.61 лева.
Постановеното от РС – Дупница решение се обжалва в
частта, в която жалбоподателя е бил осъден да заплати на Д. неизплатено
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 1 454.83 лева за
периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 13.11.2019г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното съдебно
решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано.
Твърди се, че първоинстанционният съд не е подвел установените въз основа на
доказателствата по делото фактически констатации към приложимите правни норми,
поради което е достигнал до неправилни правни изводи и е постановил подлежащ на
отмяна порочен съдебен акт. Според жалбоподателя, събраните по делото
доказателства не установявали в уважения размер исковата претенция, а доказвали
частично времетраенето на положения извънреден труд и размера на претендираното
възнаграждение за него, като не били доказани твърденията на ищеца в исковата
молба, че дейностите по явяване за наряд, инструктаж, смяна на постовете и
отвод, са с продължителност от 60 минути, което време според него би трябвало
да се отчита и заплаща като извънреден труд. От показанията на свидетеля инсп.М.
Д. се установявало, че тези дейности в периода до 01.07.2019г. са били с
продължителност от около 30-40 минути. След посочената дата, със заповед на
главния директор на ГДИН е било разпоредено процесните дейности в затвора в
гр.Бобов дол да бъдат с продължителност до 30 минути, като същите да се
включват в отработеното време. Твърди се, че посочената в заповедта
продължителност е била определена след реално измерване и документиране на времето,
което е необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, сдаване и
освобождаване от наряд и дежурство при отчитане особеностите на всички постове.
Във въззивната жалба се сочи, че от приетото по делото заключение ставало ясно,
че за исковия период реално отработените наряди от ищеца са били 221 и се
счита, че в процеса е било доказано полагането от страна на ищеца на извънреден
труд за време от 30 минути за всеки от отработените наряди, или – общо за 110.5
часа, като се сочи, че за това време не е било начислено възнаграждение за
извънреден труд на ищеца, което би следвало да възлиза на 727.40 лева и именно
за тази сума се възразява, че искът е следвало да бъде уважен. Счита се, че
като е присъдил сума над посочената, ДнРС е постановил неправилен и порочен
съдебен акт. С тези доводи се моли отмяна на решението, с което частично е
уважена исковата претенция на Б.Д. и постановяване на друго, с което да бъде
изменен размера на присъденото възнаграждение за извънреден труд за исковия
период. Претендират се разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна – Б.Д., чрез пълномощника адв.М.О., в който се излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба и се моли потвърждаване на
решението на районния съд в обжалваната му част. Според въззиваемия, от всички
приети от районниясъд доказателства се установявало, че всяка отработена от
ищеца смяна в периода е била с продължителност от 1 час в повече от редовното
24-часово дежурство.
Твърди се,
че съгласно заповед №ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, за държавните служители,
работещи в наряд, не се установява ненормиран работен ден, акто работното време
на тези служители се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен
период. Сочи се какво включва понятието за отработено време – включително и
времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство, като по отношение на надзирателите е предвидено, че работят при
непрекъсваем процес. Поддържа се, че съгласно заповед №Л-138/27.02.2015г. на Началника на Затвора - Бобов дол е регламентирано работното време на
служителите в НОС (надзорна-охранителна дейност) - от 08.00 часа до 08.00 часа на следващия ден. Явяването, проверката,
инструктажа и смяната на постовете се осъществявали за времето от 7.45 часа до
8.30 часа, след което отстъпващата смяна се явява за отвод, а след това
главният надзирател сдава дежурството на смяната пред началника на затвора.
Така, всяко дежурство продължавало от 7.45 часа на първия ден, най-малко до
8.45 часа на следващия. Твърди се, че тези обстоятелства били безспорно
установени по делото, като според въззиваемия, заповедта с №Л-2788/14.06.2019г., в сила от 01.07.2019г., е била издадена с
оглед множество осъдителни решения срещу ГДИН за заплащане на извънреден труд,
като се сочи и, че същата не касае процесния период, поради което се счита, че
позоваването на същата във въззивната жалба е неправилно. Твърди се, че ДнРС
правилно е кредитирал изводите на вещото лице в приетото заключение, в което е
посочено колко часове са отработени в повече и какво възнаграждение за така
положения извънреден труд не е било заплатено на ищеца. Претендират
се разноски.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда
от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след като взе предвид оплакванията в
жалбата и възраженията в подадения отговор, както и след като прецени събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Не е
спорно между страните, че в периода, който представлява интерес за въззивното
обжалване – 01.10.2016г. – 30.06.2019г., включително, помежду им е съществувало
служебно правоотношение, по силата на което Б.Д. е изпълнявал длъжността „надзирател“, с място на изпълнение на работата - Затвора в гр.Бобов
дол.
С т.3 от Заповед №138/27.02.2015г. на
Началника на Затвора - Бобов дол е регламентирано
работното време на служителите, работещи на дежурства в
надзорна-охранителна дейност при
24-часово дежурство - от 08.00 часа на
съответния ден до 08.00 часа на следващия ден.
Според
т.16 от Заповед №ЧР-05-11/30.01.2015г. на Министъра на правосъдието, в отработеното време се включва времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство.
В Заповед
№2788/14.06.2019г. на Гл.дирекор на
Главна дирекция «Изпълнение на наказанията», в сила от 01.07.2019г., е уточнена
продължителността на горните дейности, включени в отработеното време, които за
Затвора в гр.Бобов дол е наредено да са в рамките до 30 минути.
Установено
е по делото и страните не спорят по този факт, че през исковия период Б.Д.
реално е отработил 221 броя наряди, от които 192 броя са отработените 24-часови
дежурства и 29 броя за отработените 8-часови дежурства.
Спорен е
въпросът относно продължителността на времето, в рамките на което при
отработените наряди през исковия период, Б.В. е извършвал дейности, свързани с
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство.
В тази
връзка пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели.
Свидетелят
К.В. заемащ длъжност „надзирател“ в Затвора гр.Бобов дол, е заявил,
че надзирателите в затвора работят на 24-часови смени и се явяват на работа в
07:45 часа на развод, след запознаване с оперативната обстановка и възлагане на
задачите за дежурството, започват да изпълняват задълженията си. Свидетелят е
посочил, че на другия ден надзирателите извършват приемане и сдаване с новата
смяна, което продължава до 08:45 часа. Свидетелят е пояснил, че по време на
дежурството надзирателите не могат да напускат поделението, като по време на
почивките, които ползват не могат да снемат снаряжението си, тъй като са на
постоянно разположение, в готовност да реагират при необходимост.
Свидетелят
М. Д., заемащ длъжността „главен надзирател“ в същия затвор от 2018г., е заявил, че при
24-часовите смени надзирателите се явяват в административната сграда в 07:50
часа за инструктаж, който продължава до 08.15 часа, след това до 08:30 часа се
извършва предаването и приемането на постовете. Според този свидетел, в 08:30
часа отстъпващата смяна отива в административната сграда за отвод, който
обикновено продължава няколко минути, ако не е имало нарушения и постовете са
сдадени нормално, а ако се налага изготвяне на докладна зашиска и сдаването и
приемането е по-съществено, това отнема около 6-7 минути.
От
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото
лице Н.Ш., освен броя на отработените наряди от ищеца през исковия период, е
установено още, че ако на Б.Д. би подлежал на заплащане извънреден труд от
порядъка на 1 час за всяка отработена смяна, размерът на дължимото трудово
възнаграждение за извънреден труд би възлизал на 1454.83 лева, а лихвата за
забава на плащанията, считано от първо число на следващото тримесечние, би била
в размер на 225.79 лева.
При така
изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че исковете, с които е
сезиран са частично основателни, като относно главния иск с правно основание
чл.19 ал.2 от ЗИНЗС във вр. чл.187 от ЗМВР - за заплащане на възнаграждение за
положен извънреден труд, е приел следното:
Между страните през исковия период е
съществувало служебно правоотношение, като ищецът е заемал длъжност „надзирател”, с място на
изпълнение на работата - Затвора в гр.Бобов дол. По силата на така заеманата длъжност и
съгласно чл.19 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗИНЗС, Б.Д. е имал качеството на държавен
служител, спрямо който са се прилагали разпоредбите на ЗИНЗС, а за неуредените
случаи - разпоредбите за държавната служба по ЗМВР. В чл.187 ал.1 от ЗМВР,
аналогично и в чл.16а от ППЗИНЗС е регламентирано, че нормалната
продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица, като съгласно чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР /ДВ, бр.14/20.02.2015г./, работата извън редовното работно време до 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Съдът е
посочил, че съгласно ал.6, този труд се
заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
ДнРС е
намерил, че съгласно чл.16а ал.2 от ППЗИНЗС /ДВ, бр.20/07.03.2014г./ за
дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваем работeн процес, работното
време се организира в 8-, 12- или 24-часови наряди по утвърден график, като
чл.16д, ал.2 от ППЗИНЗС регламентира, че работното време на държавните
служители, работещи в наряд, се изчислява и отчита в часове, сумирано за
тримесечен период. Съгласно чл.16е от ППЗИНЗС, в отработеното време се
включват: работните часове в рамките на установеното редовно работно време;
удълженото работно време; времето за инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд или дежурство; времето за физиологични почивки; времето
за отдих; времето за хранене; фактически извършената работа по време на
разположение /активен период на разположение в поделението/; времето за
провеждане на професионално обучение; времето на дежурство, като при 12- и 24-
часов график на наряд или дежурство се отчитат и заплащат 12 часа и 24 часа
отработено време. Съдът е посочил, че специфичните изисквания по изпълнение на
службата на назначените в наряд /съгласно пар.1 т.4
на ДР на ППЗИНЗС, наряд е времето, през което държавният служител изпълнява
служебните си задължения по предварително утвърден график при непрекъсваемост
на работния процес/ са уредени в чл.305 и сл. от ППЗИНЗС, като е отбелязъл, че
едно от тези изисквания е за явяване в поделението в определеното за инструктаж
време.
Съдът е
кредитирал изцяло показанията на свидетеля К.В., приемайки ги за убедителни и житейски логични,
установяващи, че за инструктажа служителите, в
това число и ищецът, са се явявали на работа 15 минути по-рано, въпреки че
смяната им е следвало да започне в 8:00 часа, а след края на 24-часовото
дежурство се е извършвало сдаване на дежурството и т.нар. отвод, което
продължавало до около 8:45 часа. Съдът е приел, че данните в показанията на
този свидетел са в съответствие с изискванията
на чл.311 ал.2 от ППЗИНЗС, а именно - сменящите се постови да запознават
застъпващия със станалите произшествия и получени разпореждания по време на
изпълнение на службата, след което съвместно да обхождат и проверяват
територията и особеностите на поста, като обръщат особено внимание на
изправността на сигнално-охранителната техника, прозорците, вратите, решетките,
осветлението, бравите, катинарите, хигиената и други. На база това нормативно
изискване, съдът е приел необходимостта от период от време, в който служителите
от двете последователни дежурства да полагат труд заедно, т.е. дежурствата им
да се застъпват, което предполага единият да бъде по-рано на работното си
място, а другият да остане на работното си място и след приключване на наряда.
Районният
съд е посочил, че липсва съществено противоречие между показанията на свидетеля К.В. и тези на свидетеля М.Д., който сочи малко
по-кратък период на продължителност на дежурствата извън 24-часовата смяна
/т.е. от 08:00 часа до 08:00 часа на следващия ден/, а именно - от 07.50 часа
до 08:35 – 8:40 часа.
Въз основа
на така направения анализ съдът е формирал фактическия изовд, че отделно от
работната смяна от 24 часа, през процесния период ищецът е полагал още
приблизително 1 час труд, като е работил от 07:45 часа до около 08:45 часа на
следващия ден, през което време е осъществявал дейности по инструктаж, приемане
и сдаване на смяната, което представлява отработено от ищеца време, за което му
се дължи възнаграждение, съгласно чл.16е ал.1 т.3 от ППЗИНЗС, включително и по
отношение на 8-часовите дежурства, полагани от ищеца в исковия период, в
какъвто смисъл е посоченото от вещото лице по делото.
Кредитирайки
костатациите и изводите на експерта и в приложение на чл.187 ал.6 от ЗМВР,
съдът е възприел извода, че размера на дължимото възнаграждение за положение
извънреден труд в периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г. се равнява на сумата
от 1 454.83 лева, за която искът е приет за основателен, съответно е
уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 1 753.90 лева и за
периода от 01.07.2019г. до 30.09.2019г., като за последния са изложени
мотиви, които, с оглед предмета на обжалване, не предствляват интерес по
делото. Последното важи и относно претенцията за присъждане на обезщетение за
забава, решението по която като необжалвано е влязло в сила.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият
състав на ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че
решението на РС-Дупница е валиден и допустим съдебен акт.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението в обжалваната му част е
правилно и, като такова следва да бъде потвърдено.
Съгласно чл.269 изр.2 от ГПК, при проверката относно
правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай, оплакването във въззивната жалба
е за необоснованост на фактическата констатация на районния съд, че при
отработените от Д. през исковия период 221 броя наряди, при всеки от тях същият
е положил извънреден труд за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд от порядъка на 1 час, при положение, че по делото било доказано, че това
време е било от порядъка на 30 минути, поради което и размерът на подлежащото
на заплащане възнаграждение би следвало да бъде в по-нисък от присъдения
размер. Оплакването е мотивирани с два основни довода: 1/ в заповед на
гл.директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, считано от 01.07.2019г., времето
за извършване на горните дейности е наредено да бъде с продължителност от 30
минути и 2/ от показанията на свидетеля М.Д. е било установено, че
действителната продължителност на тези дейности е била 30-40 минути.
Доказан по делото е фактът, че със Заповед №2788/14.06.2019г. на Гл.дирекор на Главна дирекция «Изпълнение на
наказанията», в сила от 01.07.2019г., е определена продължителност на
дейностите по инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство в рамките на 30 минути, които да се включват в отработеното време.
Фактът на съществиване на тази заповед, касаеща период, следващ спорния по
делото, няма правната стойност, поддържана от въззивната страна. Това, че със
заповедта се лимитира (а не фиксира) времето за извършване на въпросните
мероприятия не изключва възможността за предходния период същите да са били с
продължителност, надхвърляща визираните в заповедта 30 минути, още повече, че
същата, макар да е базирана на замервания, в конкретната й част не касае
изрично Затвора в гр.Бобов дол, а визира всички затвори, с изключение на този в
гр.София. Поради посоченото, не може да се счете, че наредената максимална
продължителност непременно съответства на замерената в този затвор.
Относно
свидетелските показания, депозирани по делото, може да се посочи следното:
Налице е
известно противоречие между показанията на двамата разпитани по делото
свидетели, касателно времето, което според тях са отменали дейностите по
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд. При все това, според
въззивния съд, оценката и анализа на свидетелските показания, извършени от
първата инстанция, са правилни.
Свидетелят
Владимиров, който заема идентична длъжност на тази на ищеца, е конкретен и
категоричен, че при 24-часовата смяна е било потребно надзирателят да се явява
в 7:45 часа в първия ден и да отстъпва в 8:45 часа.
Свидетелят
е главен надзирател и показанията му леко се разминават с тези на другия
свидетел, но както е приел и районния съд, това разминаване не е особено
съществено. Според Данаилов, в 07:50 часа, надзирателите трябва да се намират в
административната сграда в затвора, с цел провеждане на инструктаж. По
отношение на началния час за явяване разликата между показанията на свидетелите
е само на пръв поглед, тъй като е лигично да се приеме, че за да бъдат
надзирателите в клуба в административната сграда в 07:50 часа, същите би
трябвало да се явят на работа поне 5 минути по рано. Относно приключването на
дейностите, според свидетеля Д., това става около 08:35 часа и то в случаите, в
които не е имало нарушения, проблеми при сдаването на постовете, не е било
необходимо да се изготвят докладни и др. Явяващата се разлика в показанията на
двамата свидетели от порядъка на 10 минути не е особено съществена, тъй като
става ясно, че докато свидетелят Д. сочи минималното необходимо време за
извършване на мероприятията, то свидетелят В. сочи обичайното такова, което
именно е времето, което следва да се вземе предвид в настоящия случай.
Предвид
изложеното, въззивният съд се солидаризира с оспорения във въззивната жалба
фактически извод относно продължителността на времето на полагане на
извънредния труд, като намира същия за аргументиран и обоснован от
доказателствата по делото.
Поддържаната
от жалбоподателя продължителност на времето за
инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд от порядъка на 30
минути не произтича от доказателствата, събрани по делото.
Предвид
изложеното и с оглед предмета на въззивната проверка, решението в обжалваната
му част се явява правилно и следва да се потвърди.
3. Относно разноските:
Решението на РС-Дупница, с
оглед изхода от въззивното обжалване, се явява правилно и в частта относно
разпределението на отговорността за разноски.
С оглед неоснователността на
въззивната жалба, направените от жалбоподателя разноски остават за негова
сметка.
Въззиваемият е доказал, че е
сторил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, поради което
същите следва да се възложат в тежест на въззивника.
Воден от горното, Окръжен
съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение
№123/20.02.2020г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2410 по описа
за 2019г. на същия съд, в частта, в
която Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ към Министерство на
правосъдието, ЕИК *********, е осъдена да заплати на Б.П.Д., с ЕГН **********, сума
за разликата над 727.40 лева до 1 454.83 лева, представляваща неизплатено възнаграждение
за положен от него извънреден труд за периода от 01.10.2016г. до
30.06.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 13.11.2019г.,
до окончателното й изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
О С Ъ Ж Д А Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, ЕИК *** да заплати на Б.П.Д., с ЕГН **********, сумата от 300.00 лева (триста лева), представляваща сторени
по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.