РЕШЕНИЕ
№ 556
гр. Варна, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20233110110276 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА” ЕАД,
ЕИК *********, гр. Варна срещу К. Н. П., ЕГН ********** кумулативно обективно
съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за
установяване вземането на ищеца по отношение на ответника за потребена и незаплатена
топлинна енергия, както и такси за услуги по партида №49, за топлофициран имот с адрес
гр.В., както следва: сумата в общ размер от 151,56 лева, представляваща главница, за
периода от м.02.2020г. до м.04.2020г., както и сумата от 45,65 лева, представляваща законна
лихва за забава изчислена върху сумата на главниците за период от 01.04.2020г. до
24.03.2023г., - сумата от 984,43 лева, представляваща главница, за периода от м.11.2020г. до
м.04.2022г., както и сумата от 168,11 лева, представляваща законна лихва за забава
изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2021г. до 24.03.2023г., - сумата от
117,07 лева, представляваща главница, за периода от м.11.2022г. до м.01.2023г., както и
сумата от 1,71 лева, представляваща законна лихва за забава изчислена върху сумата на
главниците за период от 01.01.2023г. до 24.03.2023г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 31.03.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 4123/2023г. по описа на ВРС.
Твърди се в исковата молба, че между ищеца и ответницата е учредена облигационна
връзка с предмет покупко-продажба на топлинна енергия за обект на потребление, находящ
се в гр.В.. Ищецът е доставил на потребителя топлинна енергия за процесния период.
Ищецът сочи, че сградата, в която се намира процесният топлофициран обект, е
присъединена към топлопреносната мрежа от 1998г. и до настоящият момент не е спирана
или прекъсвана доставката на топлинна енергия към нея.
Тъй като ответницата не е изпълнила своите парични задължения да заплати
стойността на предоставената до имота топлинна енергия, то се поддържа, че е изпаднала в
забава, считано от деня, следващ дена на падежа на издадените фактури до датата на
сезиране на съда. Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора, а ответницата е в
1
неизпълнение на поетите договорни задължения, поради което е налице правен интерес от
предявяването на настоящите искове. В заключение се моли предявените искове да бъдат
уважени като основателни. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника чрез назначения от съда особен представител. Последният оспорва предявените
искове както по основание, така и по размер. Оспорва твърдението за наличие на учредени
облигационни правоотношения между страните с предмет доставка на топлинна енергия до
гореописания имот, тъй като липсва договор. Оспорва ответницата да е собственик или
ползвател на имота до които се твърди, че е доставена топлинната енергия. Оспорва
вземанията за лихви като акцесорни задължения. Оспорва доказателствената сила на
ангажираните частни документи, тъй като не са подписани.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
По частно гражданско дело № 4123/2023 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу К. Н. П., ЕГН **********, с адрес гр. В., да
заплати на кредитора „Веолия енерджи Варна” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Янош Хуняди”, № 5, сумите, представляващи потребена и
незаплатена топлинна енергия по партида №49 за топлофициран имот с адрес гр. В., както
следва: - сумата от 151,56 лева, представляваща главница, за периода от м.02.2020г. до
м.04.2020г., както и сумата от 45,65 лева, представляваща законна лихва за забава изчислена
върху сумата на главниците за период от 01.04.2020г. до 24.03.2023г., - сумата от 984,43
лева, представляваща главница, за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., както и сумата от
168,11 лева,представляваща законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците
за период от 01.01.2021г. до 24.03.2023г., - сумата от 117,07 лева, представляваща главница,
за периода от м.11.2022г. до м.01.2023г., както и сумата от 1,71 лева , представляваща
законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2023г. до
24.03.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 31.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 29,37 лева – държавна такса и сумата от 480,00 лв.– адвокатско възнаграждение.
По делото са представени Извлечения от сметка 411 Договор № 251 от 16.11.2000г.,
Справка месечни данни за абонатна станция от 26.06.2023г.; Договор при ОУ за продажба
на топлинна енергия от 05.11.2010г.; Допълнително споразумение към Договор № 251 от
16.11.2000г.; Договор от 15.10.2002г.; Протокол № 06.10.2002г.; Договор от
10.02.1999г.; Допълнително споразумение от 16.07.2010г.; Допълнително споразумение от
10.02.2002г.; Допълнително споразумение от 15.11.2001г.; Допълнително споразумение от
26.01.2000г.; Констативен протокол №31192 от 22.01.2015г.; Протокол от 09.02.1999г.;
Протокол от 10.2000г.; Протокол от ОС от 15.10.2014г., Протокол от ОС; Оферта изх. №
189/26.06.2014г.; ежедневни справки м.декември 2020г- м.януари 2023г.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение
от длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да
се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
От заключението на счетоводна експертиза което се кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, съдът приема, се установява, че фактурите, описани като непогасени
2
от ответника в настоящата молба са осчетоводени в счетоводството на „Веолия Енерджи
Варна“ ЕАД.От проверените документи в счетоводството на ищеца няма данни за
извършени плащания по процесните фактури за периода от издаването им до 22.01.2024г.
Дължимата главница по процесните фактури е в размер на 1 253.06 лева, като изчислената
лихва за забава върху непогасените фактури за посочения в задачата период е 212.78 лева.
Общата сума на двете е 1 465.84 лева.
От заключението на счетоводна експертиза което се кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, съдът приема, се установява, че отчитането на потребената
топлинна енергия се извършва с топломер, който е общ за етажната собственост. В този
смисъл не се извършва пряко измерване на доставената в процесния имот топлинна енергия.
Може да се твърди, че правилно е отчетена доставената в абонатната станция топлинна
енергия. Ищецът не е представил документ, удостоверяващ извършването на метрологична
проверка в сертифицирана фирма на топломера, но е известно от други подобни случаи, че
такава се извършва периодично съгласно изискванията на Наредба № Е-РД -04-01 за
топлоснабдяването. Същата наредба съдържа в Приложение и Методиката за дялово
разпределение на доставената енергия. Всички дължими суми са правилно начислени.
Резултатите от проверочните пресмятания за месец януари 2021 г. и за месец януари 2022 г.
практически съвпадат с аналогичните данни в исковата молба, което показва, че методиката
за извършване на разпределението на топлинната енергия е приложена правилно.
Аналогичен извод може да бъде направен и за останалите месеци от процесния период,
имайки пред вид получените резултати. Следователно, дължимите суми по процесиите
фактури, в това число за отопление на имота с партиден номер 49, за сградна инсталация и
за битово-горещо водоснабдяване са правилно начислени. За установяване правилността на
дяловото разпределение между потребителите от етажната собственост са извършени
проверочните пресмятания за месец януари 2021 г. и месец януари 2022 г.. Доброто
съвпадение на резултатите от проверката с данните от исковата молба доказва, че дяловото
разпределение се извършва правилно. Независимо, че методиката за дялово разпределение
между потребителите от етажната собственост на потребената топлинна енергия е много
често остро критикувана от потребителите, тя най-добре средно статистически отразява
интересите на всички страни, участващи в използването на доставената енергия. В този
смисъл фирмата, която извършва дяловото разпределение, го е направила правилно и в
съответствие с действащите нормативни документи.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че
етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа,
поддържана от ищцовото дружество, съответно че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия, стойността на доставеното количество топлинна енергия, изискуемостта
на задължението и размера на мораторната лихва върху главниците.
Разпоредбата на § 1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката / обн. ДВ бр. 107 от 2003г./
дава общо определение, според което по смисъла на този закон потребител на енергия за
битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, а съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия
и са длъжни да заплащат цена за топлинната енергия. В случая ответницата К. П. се
легитимира за собственик на ½ ид.ч. имот, находящ се в гр.В. по завещание от 20.2.22г.
същата е дарила имота на 04.04.23г.
Обстоятелството, че ответницата не е сменила партидата на свое име, не я
освобождава от отговорност, поради което К. П. е задълженото лице по вземането.
Аргумент, че ответницата К. П. е ползвател на процесния обект и задължено лице се
3
извежда от отразяването и по всички представени по делото договори и протоколи от ОС на
ЕС на бл.**, като етажен собственик на ап.49 и полагане на подпис за него, лично от К. П..
От събраните по делото доказателства, включително договор №251/16.11.2000г.за
продажба на топлинна енергия за сграда с адрес ж.к.К. /подрайон на ж.к.В./, бл.**, вх.* за
сключване на договори за доставка на топлинна енергия за отоплителен сезон 1994/1995 г.
се установява, че сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006 г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между страните за процесния период
е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, съответно одобрени с Решение № ОУ-030/17.05.2002
г. и Решение № ОУ-060/28.11.2005 г. на ДКЕВР, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, без да е необходимо
изричното им писмено приемане от клиентите.
Дори и при прекратяване на топлоподаването на подаването на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от определена абонатна станция съгласно чл. 153,
ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В тази насока са
и постановките на ТР № 2/25.05.2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за
защита на потребителите. В тълкувателния акт е изяснено, че отделният етажен собственик
може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава
потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Принципът, който законодателят е
възприел при регламентирането на начина на избягване на конфликти между етажните
собственици, е "решава мнозинството". Затова при доставката на централно отопление в
сградите под режим на етажна собственост искането за услугата се прави не от всеки
отделен етажен собственик, а от мнозинството етажни собственици, които по общо правило
могат да вземат решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може
да откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти,
но не може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от
отоплителните уреди в общите части енергия на сградата ЕС. /цит. ТР № 2/2016 г. ОСГК на
ВКС/.
С оглед на изложеното настоящият състав приема, че ответницата има качеството на
потребител на топлинна енергия. Видно от представените по делото документи, като
задължено лице е посочен номерът на апартамента на ответницата 49, от което и същата се
индивидуализира като потребител.
Според разпоредбата на чл. 150, ал. 1 и 2 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията,
които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В разпоредбата на чл. 153, ал. 3 ЗЕ е предвидена
възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с
тях, да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия.
4
От събраните по делото доказателства се установи, че ответницата е потребител на
услугата за процесния имот, като липсват доказателства да е възразила срещу ОУ в
предвидения в закона срок. Поради изложеното има качеството на потребител на топлинна
енергия за исковия период.
По отношение възражението от ответницата, че ищецът не е спрял топлоснабдяването,
при неизпълнение на задължението от ответницата е неоснователно.
При вътрешно-отоплителна инсталация, отделното жилище не може да се
топлоизолира. В тази връзка съдът се позовава на решение на Конституционния съд №
5/22.04.10 по к. д. № 15/09, с което е отхвърлено искане за прогласяване на
противоконституционността на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ с посочване, че
сградната инсталация е част от общите части на сградата, всички собственици и носители на
права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с
употребата на общата вещ – като правото на част от потребителите да не ползват топлинна
енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага извод, че не следва да плащат
топлинната енергия – защото следва да поемат припадащата им се част от разходи за нея,
свързани с тези общи части; съдът е отразил, че не е установено цялостната уредба на
топлоснабдяването да противоречи на Конституцията и на международните актове.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/, Наредба №
2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г./ и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В конкретния
случай, от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се
установява, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответника през
процесния период е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания на
действащата през периода нормативна уредба, като дела на ответника за ползвана топлинна
енергия е изчислен точно. Ответницата не е оспорила метрологичната годност на средство
за измерване на потребената топлинна енергия. Въз основа на горното съдът приема, че е
спазен регламента на обвързващите страните ОУ относно дяловото разпределение и
отчитане на топлинната енергия.
С оглед на изложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен в
предявения размер, както същият е установен от вещото лице по приетата ССЕ, а именно
151,56 лева, представляваща главница, за периода от м.02.2020г. до м.04.2020г., сумата от
984,43 лева, представляваща главница, за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., и сумата от
117,07 лева, представляваща главница, за периода от м.11.2022г. до м.01.2023г.
Задължението на абоната за заплащане стойността на потребената топлинна енергия
възниква ежемесечно.
В чл. 34, ал. 1 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да
заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, а в ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че
при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. Поради което искът се явява основателен както и за акцесорната претенция
за заплащане на лихва в претендирания размер съобразно даденото заключение от в.л. по
ССЕ сумата от 45,65 лева, представляваща законна лихва за забава изчислена върху сумата
5
на главниците от 151,56 лева за период от 01.04.2020г. до 24.03.2023г., - сумата от 168,11
лева, представляваща законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците 984,43
лева за период от 01.01.2021г. до 24.03.2023г., - и сумата от 1,71 лева, представляваща
законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците 117,07 лева за период от
01.01.2023г. до 24.03.2023г.
Разноски: Съдът приема противопоставеното, от ответника, възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца за
неоснователно. Съгласно чл.1 от Наредбата №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възнаграждението за оказаната от адвокат правна помощ се
определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента , но не може да
бъде по-малко от определения в същата минимален размер за съответния вид правна помощ.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страна възнаграждение е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая се
касае до адвокатско възнаграждение, което определено съобразно нормативната уредба не
води до извод за прекомерност. Поради което, изплатеното адвокатско възнаграждение в
размер на 536,22 лв. с ДДС не е следва да бъде намалявано поради прекомерност.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена
държавна такса 70,75 лева, 600 лв. за експертизи и 536,22 лв. с ДДС заплатено адвокатско
възнаграждение и 447 лв. за особен представител или общо 1653,97 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в пълен размер 29,37
лв. внесена д.т. и 480 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител адв.М. И. Д.-Д., назначена за особен представител на ответницата в
размер на 470 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
от ГПК, че К. Н. П., ЕГН **********, с адрес в гр. В. дължи на „ ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ
ВАРНА” ЕАД, ЕИК ********* вземането за потребена и незаплатена топлинна енергия по
партида №49 за топлофициран имот с адрес гр. В., за което е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 4123/2023 г. на ВРС, за сумата от
151,56 лева /сто петдесет и един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
главница, за периода от м.02.2020г. до м.04.2020г., както и сумата от 45,65 лева
/четиридесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за
забава изчислена върху сумата на главниците за период от 01.04.2020г. до 24.03.2023г., -
сумата от 984,43 лева /деветстотин осемдесет и четири лева и четиридесет и три
стотинки/, представляваща главница, за периода от м.11.2020г. до м.04.2022г., както и
6
сумата от 168,11 лева /сто шестдесет и осем лева и единадесет стотинки/,представляваща
законна лихва за забава изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2021г. до
24.03.2023г., - сумата от 117,07 лева /сто и седемнадесет лева и седем стотинки/,
представляваща главница, за периода от м.11.2022г. до м.01.2023г., както и сумата от 1,71
лева /един лев и седемдесет и една стотинки/, представляваща законна лихва за забава
изчислена върху сумата на главниците за период от 01.01.2023г. до 24.03.2023г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
31.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА К. Н. П., ЕГН ********** да заплати на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 1653,97 лв. (хиляда шестстотин петдесет и три лева и
деветдесет и седем стотинки), представляваща направените разноски в производството по
чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Н. П., ЕГН ********** да заплати на „ВЕОЛИЯ ЕНЕРДЖИ ВАРНА”
ЕАД, ЕИК ********* сумата 509,37 лв. (петстотин и девет лева и тридесет и седем
стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
4123/2023 г. на ВРС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. М. И. Д.-Д. от ВАК, възнаграждение в размер на
447 лв. (четиристотин и четиридесет и седем лева) за осъществено процесуално
представителство, в качеството му на особен представител на ответницата, за която сума е
внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7